За избирателите фоновият фенски шум е двойно опасен

Предизборната кампания за пети октомври набра скорост тази седмица, но във Варна страстите горяха много по-бурно около вече миналия вот – за културното домакинство през 2019-та. Опитите за отчет само сипаха масло в огъня, а представянето на План Б беше като шепа барут. Припомнените цели на кандидатурата ни - „изграждане на доверие, промяна и обновяване на града” на фона на /не/видяното и /не/чутото никак не успокоиха страстите, а констатацията, че „установената култура често е най-голямото препятствие към промяната” направо накара варненци да се чудят дали не се махнат, за да не пречат на екипите да си подрежда идеалните варианти. Написаното е и доста цинично, защото

хубава или лоша - варненската култура

беше в основата на План А за спечелване на европейското внимание – прояви, които съществуват от години, често без особена общинска подкрепа, а понякога и въпреки администрацията. И това май беше основната причина Варна да загуби от Пловдив. Има и доста любопитни подробности, от които трябва да се заинтересуваме по-сериозно, защото половината от парите са давани с решение на културната комисия в съвета /дори без формално допитване до екипа на кандидатурата/, а след някои диалози и фриволни употреби на добре звучащи думички като "герила маркетинг", например, с нова сила възникна въпросът доколко професионалната общност в комисията е наясно поне с професионалната терминология.

Покрай разочарованието и въпросите –

за конкурси, класирания, критерии, финансиране и прочие неясноти, не трябва да зачеркваме хубавото, което се случи и видяхме във Варна. Защото платната на „Калиакра” показаха името на Варна по целия свят, спорните „културни” късметчета бяха нормален рекламен ход, а мобилната точка провокира и интересни идеи. Просто ако някой е похарчил повече, трябва да получи урок – бърз и адекватен, така че да си спестим повторение на ситуацията при изпълнението на План Б. Урокът всъщност не важи само за културата - състоянието на Варна /и държавата/ го потвърждава всеки ден, а това

веднага ни връща в познатия омагьосан кръг

от реформи и правосъдие, който би трябвало да е основна тема в разговорите преди другите избори. Колкото до изгубения вот за евростолица и последвала седмица, пълна повече с обвинения и оплаквания, отколкото с изводи и нови идеи, то гледката по двете главни улици – във Варна и в Пловдив, би трябвало да е достатъчен аргумент кой трябваше да победи. Балканските семейни шмекерии, разбира се, не трябва да се поощряват, но е време да осъзнаем, че те са точно толкова провинциални, колкото и дълбоките конспиративни теории за оправдаване на собствената ни несвършена работа. И разбитите павета са последното, което трябва да гледаме – преди това са омазаните тротоари пред закусвалните и кривите физиономии, преливащите кошчета и колите по тротоарите, олющените фасади и отъпканите градинки. Което не е гледка от европейски град. Но пък е пряк резултат от действията на едни

граждани, които много искат европейската гледка,

обаче не са стигнали до европейските усилия по пътя към нея. Към това можем да добавим липсата на тоалетни, големите казани за боклук по улиците и тесните неудобни пътища към туристическите обекти край града, джебчиите в центъра... Това вече са констатации на хора, които посрещат едни от най-капризните туристи – от круизите. Дискусията на „Стандарт” в края на лятото този път беше посветена на големите кораби. При 40 посещения тази година сезонът би трябвало да завърши повече от оптимистично, защото това е два пъти повече от предишните години. Догодина обаче в българските портове

круизи вероятно ще влизат само при авария

От началото на септември правителството вдигна цената за престоя им и сега по данни на бранша в Констанца има повече кораби, отколкото във Варна, Бургас и Несебър общо. Вероятно защото в Констанца не се опитват да си запълнят бюджетните дупки като заколят златната кокошка, а я посрещат с два пъти по-ниски цени от нас. Междукварталният туризъм обаче се развива. Тази седмица в града се появи още едно заведение, уютно наместено между четири блока до булевард „Владислав Варненчик”. Планираните паркинги там постепенно станаха магазини, а лъскавото заведение беше открито с такъв купон, че се чуваше и оттатък булеварда. Вероятно съседският ропот ако не ще спре, то поне ще редуцира шума, но проблемът как ще си разделят малкото останала площ за паркиране живеещите в района и посетителите, вероятно ще добави

още една точка за протести на градската карта

Тази седмица активни бяха в "Аспарухово", където продължават да не вярват на обещанията, че в бъдещите жилища за социално слаби ще живеят само местни. Което от една страна направо ги превръща в клиенти на Комисията за защита от дискриминация, но от друга отговаря по-добре от всяка социология на въпроса какво мислят хората за интеграцията, социалната политика и вярата в държавата. Пореден протест имаше тази седмица и срещу разрешителните за газови проучвания в Добруджа, които изчезват и се появяват като в игра на руска рулетка с подземните води на целия регион. Временният областен управител Стоян Пасев също анонсира подходяща тема за протести с идеята си една от алеите в Морската градина да получи статут на улица. Но тъй като другата част от идеята е държавата да даде част от територията си за паркинг, което

при желание можеше да се случи отдавна,

то вероятно „уличният” казус ще послужи за отвличане на вниманието от липсата на решение с местата за паркиране. Далеч от компромис изглежда друг болен варненски проблем – общата училищна сграда на математиците и „Захари Стоянов”. Преди началото на учебната година настоятелството излезе с ново настояване инспекторатът да върне старата директорка на поста й, с което набеляза нова фронтова линия за тази учебна година. Искри могат да прехвърчат и покрай иначе хубавата шуменска идея на 15 септември децата и родителите им да дарят парите за букети по сметката за пострадалите от наводненията. Предложението веднага беше опаковано като кампания, обаче никой не се запита какво ще правим с

цветарите, които също имат своя бизнес

и които тъкмо се научиха, че празниците не са повод да умножат цените по Х. Макар че данните за българския бизнес и без подобни акции не преливат от оптимизъм. Тази седмица актуализацията на Националната програма за демографско развитие добави и още – броят на българите, които емигрирират, продължава да се увеличава. Някои идеи от седмицата говорят, че държавата работи тъкмо за това – да ни построи и Терминал 3. Най-новото хрумване на социалното министерство, например, е да въведе още задължителни застраховки за инвалидност, безработица и пенсия като гаранция за старините ни. Или като опит да закърпи дупките в пенсионните фондове. Спринтиращите към нов парламентарен мандат не обръщат особено внимание на подобни идеи, но и без тях не страдаме от липса на

популизъм, евтини жестове и издънки

Един е готов да взема „нов дълг”, друг е „кандидат за министър председател”, преЗцентрове се състезават в „криейтив”, а парите от държавната субсидия ги раздават като помощи /и реклама/. Купуването на гласове на дребно обаче си остава престъпление, във Варна този път даже оповестиха, че „десетина утвърдени купувачи” ще бъдат поставени под зоркото наблюдение на специални разузнавателни средства, за да се гарантира честността на вота. В изявлението на полицията нямаше много конкретика, както и в напомнянето, че от предишни избори се влачат „три-четири” дела за купуване на гласове, но краят им не се вижда. Но и в тези избори Варна успя да се запише в онзи списък, според който

градът задава тон в политическата мода

или, както е този път, в модата на предизборните дискусии. Разговорите на агората бяха заменени от позорище, в което единствената цел е да се покаже, че феновете НИ са по-шумни и невъзпитани от феновете ВИ. Пътуващият цирк вече обиколи няколко града при намаляващ интерес от страна на излизащите на манежа. Все пак във Варна въпреки шума стана ясно, че доста от лидерите на големите партии говориха за града наизуст, по спомени или стари разкази на очевидци, та може би чисто партийно беше добре, че не всичко се чу. За избирателите обаче фоновият фенски шум е двойно опасен – защото краде от възможността за преценка и защото профанира идеята за разговор и я превръща в евтино риалити. И ако не намерим копчето за превключване в нормален режим, изходът ще е Терминал 3.