Един почернен баща постави диагнозата - „бедността убива“. И за това трябва да помислим - докога ще избираме да сме бедни?

В деня, официално даден ни да мислим, можем да седим и да си мислим… а можем и просто да си седим... След поредните взривове и национален траур

трудното съчетаване на седенето с мисленето

обаче изглежда още по-важно за начина, по който ще прекараме следващите години (като вече е прекалено оптимистично да се каже „следващите четири”). От края на тази седмица отварянето на сметката за ток е като да хванеш електрошокър от неправилната страна; след всички приказки за разчистване на деретата по плажа край Шокъровия канал се търкаляха гуми; ваксини за родените сега ще има към Коледа; още сега обаче на доста места свърши животоспасяващият гламаглобулин за родилките. Но пък актуализираха бюджета и го натовариха с нов заем. И поредната фабрика, в която всичко е наред според всички проверки, изведнъж хвръкна във въздуха, отнасяйки 15 невинни души. Скоростно обявеният национален траур отдавна не е уважение към жертвите, а пореден опит за замитане на проблемите

под килима, където обаче мястото свършва

Един почернен баща постави диагнозата - „бедността убива“. И за това трябва да помислим - докога ще избираме да сме бедни? Бедни извън пенсиите, заплатите и цената на тока? Защото докато държавните мъже и жени упражняват риториката си върху изборите и Горни Лом, делото „Костинброд” още обикала из градския съд, взривовете в Челопечене и Петолъчката даже се стигнали до съда, защото още се разследват, а разследванията за предишните убити и ранени в същия Горни Лом все са приключвали с връщане на лиценза, и така до деня, в който в завода вече „не се забелязват признаци на живот”. Във Варна през седмицата имаше известно

предизборно размърдване –

бившият футболист Иван Петров, който беше звездата от началото на февруарските протести, отново свири сбор на недоволните от криминалния преход и мафията в политиката. По ред причини обаче се събраха двайсетина души. Не мина и без оперетъчен опит на един политик да си присвои целите варненски февруарски протести дни преди изборите. А в същото време шест варненски деца показваха какво става, когато не само да мислиш, докато си седиш, а и малко поработиш. След като им омръзнал запуснатия терен до тях, те първо почистили и разчертали игрището, чак после си поискали помощ за оградата от районното кметство, а оттам се свързали и с човек, който им купил врати, мрежа и футболна топка. Ако сега минете край читалище „Отец Паисий”, футболното игрище там съществува заради

Адам, Жан, Здравко, Йосиф, Кристиян и Семир,

които заслужават по-големите да мислят по-добре, преди да изберат вместо тях. А новината за детското постижение си заслужаваше да е номер 1 поне един ден... Шумно и твърдо влезе в добрите новини поредният рокаджийски фест, организиран от Техническия университет – стана ясно, че добрата кауза може да накара и Блейз Бейли да дели сцената не с Iron Maiden, а с ученически банди. И куклената сцена във Варна стана много празнична тази седмица – с гостите и публиката на „Златния делфин” /които за наше щастие дойдоха, след като домакините им-актьори изринаха повечето боклук около театъра и се пребориха за обезопасяване на падащата мазилка/. Но тази седмица

истинският празник беше в Цветния квартал,

където част от улиците не бяха виждали асфалт години наред, а живеещите там вече преоткриха всички видове галоши, газейки калта. Доброто дело с ремонта трябва да продължи и догодина с пари от общинския бюджет, но преди това трябва да получат отговор доста въпроси, които зависят от днешното ни мислене: кой и как ще разпределя парите, ще успее ли да ги умножи с инвестиции, а не със заеми, как ще гледа на Варна – като на пасторална провинция или като на град с потенциал. А ние сами ще трябва да измислим как да си спестим гледки като тази на 196 стари гуми, натъркаляни по плажа, след като

простият вариант явно ни е много сложен –

да не си хвърляме боклука в деретата. Ще трябва да измислим решение и за водата си, защото след поредната авария на водопровод в Аспарухово започна са цепи земята на „Бункера” (макар че репликата „цялата ВиК инфраструктура е за спешна подмяна“ е някъде от втората година кметуване на Христо Кирчев). Никакво мислене няма да помогне обаче срещу усещането, че бъркаме в контакта всеки път, когато включим крушката. Както обеща, ДКЕВР вдигна цената на тока с почти 10 процента. Извън тях с новите ни сметки ще дойдат и 10 процента върху таксата на пренос.

Заплахите за режим на тока

заради малкото пари, които остават за инвестиции на ЕРП-тата, вече започнаха, макар че централите им отчитат приятни печалби за сметка на българските си пазари. Решение на проблема обаче няма да има, докато потребители и държавна администрация се гледат лошо от двете страни на барикадата, вместо да се сетят, че са в една лодка и когато потребителите почнат да окапват от беднотия, и администрацията ще закъса насред нищото, защото няма да има кой да движи икономиката с потреблението си. Колкото до

яйцата (и камъните) по фасадите -

ефектни са, но не могат да заменят икономическите решения. Варненците от гражданското сдружение ГНОМКА за пореден път очертаха проблема тази седмица – отражението на поскъпването върху икономиката и потреблението и в частност - държавната помощ, дългосрочните договори с „Марица” 1 и 3, поведението в областта на конкуренцията на чешката банка, финансирала дейността на Енерго про. Към тях можем да добавим въпросите и за подаръците, направени на избрани инвеститори във всякаква „цветна” енергия.

Мислене днес в подходящата посока

може най-сетне да превърне енергетиката в част от развитието на цялата ни икономика, а не само на отделно взети нейни представители. Макар че ако вярваме на една от „говорещите глави” по телевизора – „ако не се вдигне цената на тока, икономиката ни ще страда”. Фразата щеше да се запомни и за по-дълго, ако служебният премиер Близнашки не беше успял часове след взрива в Горни Лом да събере в едно забързано изречение съболезнованията си към близките на убитите и хвалбата как „народът” го иска на мача „Лудогорец“ – „Реал Мадрид“. Премиите на футболистите не бяха съобщени, но стана асно, че за работещите

в Горни Лом са получавали средно към 6 600 лева –

почти по 13 000 бордоваците и по 240 тези, които отлетяха в отвъдното... Освен всичко останало, смъртта в Горни Лом сложи голяма черна точка на предизборната кампания, дано реакциите на някои партийни вождове са отворили очите поне на колебаещите се. Всъщност за тях тази кампания не даде много храна за размисъл – беше вяла и скучна, като обясненията варират от финансово изтощение на партиите до това, че всичко вече е предварително разпределено. Мисленото /и гласуването след това/ могат обаче да разбъркат картината, въпреки че партии и кандати за пореден път показаха кой как се справя с хорото, кючека, футбола, шаха, цигулката, карането на коли

или колко е държелив на студена вода

Тези умения вероятно биха имали значение при равни други условия - след сравняване на политики, платформи и програми. Но засега пак бяхме зрители на едно скъпо риалити за издирване на скрити таланти сред кандидат-депутатите. Скъпо не толкова заради разходите по единия месец кампания, а заради последиците от вкарването на победителите в сградата на Парламента с идеята те да правят закони и политика. Ако не уцелим правилните и този път, всички ще се окажем в положението на горноломския кмет, който очерта бъдещето на селото си така – животът на хората е важен, обаче освен гръмналия завод друг поминък няма, затова трябва да го пуснем пак. До следващия взрив. Ставали почти като изборите - на около 4 години.