Преференциите объркаха доста сметки

Приключваме седмицата с ясен списък избрани депутати и нищо ясно какво ни чака в следващите (между една и четири) години. Във Варна до урните си дадоха труд да отидат по-малко от половината избиратели. Хилядите, които недоволстваха по улиците през зимата и после през лятото, изчезнаха някъде, когато дойде ред да се берат есенните плодове на недоволството.

Или "реколтата" в листите не им хареса?

Дните за размисъл настъпиха по вече известния график - след вота. От него равносметката е, че всеки втори изобщо не вижда смисъл в мисленето и избирането, а у другата половина зачестява замяната на мисленето и избирането с вот срещу пари в брой. Епидемията, характерна за махалите, през май беше забелязана и в миньорските градчета, сега стигна и до студентите. В явно шизофренично настроение електоратът, който вика срещу ГЕРБ до прегракване и оставка, сега гласува най-много за тях (ако не броим секциите в чужбина, които очаквано наляха гласове за ДПС). Резултатът – парламент, в който за първи път ще има

осем основни играчи, съставени от други играчи,

почти всеки от които може да изненада "другарчетата" си. Останалата под чертата Татяна Дончева му пожела дълъг живот, за да могат да блеснат напълно хората, "които псуват, викат, крещят, но нямат представа от законодателна дейност”. Ако идеята й е електоратът да се погнуси, едва ли ще й се получи - и досега имаше такива, просто някои формулираха сексуалните клетви по-екзактно. Иначе този парламент – след 25 години демокрация, има най-малко жени, но затова пък агентите от Държавна сигурност стигат точно за една парламентарна група – 11. През самия изборен ден любопитните отново бяха мигрирали в мрежата – след половинчатото решение на ЦИК кое е "медийна услуга” и кое – не, изборният ден се пренесе

от официалните медии в социалните мрежи,

страници и блогове (включително на официалните медии). Не стана ясно какъв е смисълът в смокиновото листо пред официалните данни от работещи на терен агенции, само за да бъдат пускани същите данни анонимно и в странни класации (освен че така се отваря вратата за спекулации на всякакви доставчици на не точно медийни услуги). Между другото, точно тази седмица Нова Зеландия призна новинарската интернет-активност за медийна услуга – с отговорностите и правата й... А у нас издигнаха медиите и социологията до нови, неподозирани върхове – за броени минути ни подредиха кабинета и решиха проблемите на КТБ в едно следизборно студито на иначе претенциозната TV7. Анализът беше поверен на Гюкчен, наричана "повелителката на смилянския боб”, а резултатите бяха добити посредством

сериозната наука "хвърляне на боб",

за която самата врачка твърди, че не била за всеки. То и журналистиката и политиката не са, ама... Ако има нещо хубаво в изборните резултати, то е, че ни се разминаха управлението с "реваншизъм до дупка" или с подходящия нов "златен пръст” (за който обаче заявки има от първата нощ). А най-лошото е, че етническото става все по-явен и важен разделител при гласуването. Случайно или не, и джакпотите в тотото оцеляха за деня на вота, но не ги уцелихме ние. По-скоро ни се падна топчето "нови избори". А ни се падна, защото след вялата и често търговска кампания се добавиха преференциалните "феномени” и присъединените задгранични гласове на хора, които често не помнят и една българска буква. След

бъркотията с кръгчетата и квадратчетата

ЦИК даже лансира идеята партиите в бюлетината вече да не са номерирани. Това обаче предполага всички гласуващи да могат да четат, така че да не храним прекалени надежди... По-вероятно е проблемът да се реши по сталински и да отпаднат самите преференции. Защото ако се абстрахираме от неграмотността като причина за феномена 15)15 и многото му сегашни аналози, съзнателното преференциално гласуване показва, че електоратът (въпреки всички рискове) иска да избира лица и имена – тоест мажоритарен вот. Ако погледнем назад към парламентарните избори – раздвижване към урните има през 2009-та, когато имаше и по един мажоритарен депутат от район. Преференциите обаче объркаха доста сметки и е възможно

да паднат жертва на партийния комфорт

Във Варна, например, една дълга битка завърши с изместването на Борислав Гуцанов от Красимир Янков (от което като страничен ефект имаме смяна на градското партийно ръководство – председателят Лидия Петкова подаде оставка в полза на Гуцанов). И в ДПС се сдобиха с "Г-н 18)18", но до трусове не се стигна. Ако не броим чистосърдечното, искрено и съвсем разумно възклицание на Алеко Атанасов какъв депутат щяло да стане от него, като е с основно образование. Което би трябвало да предизвика буря от въпроси защо изобщо има "пълнеж” в листите, но не предизвика, просто защото е отдавна известна и приета от обществото практика. Преференциални трусове май е имало и за "Атака", но все пак от Варна депутатка отива Калина Балабанова, защото и ДПС, и "Атака" са "дисциплинирани” партии, както каза един от партийци им. Ако пък и в този вот търсим продължение на тезата, че

Варна задава националната изборна мода,

най-вероятно то е в във факта, че Патриотичният фронт и "Атака" показаха по-добри резултати от Реформаторския блок. Тенденцията не може да се нарече добра, защото ако продължаваме така – едни с бездействие, други – с опъване на етническата струна, след няколко години сегашната смущаващо-патриотарска риторика ще изглежда връх на толерантността в сравнение със следващите "патриоти”, които ще вкараме в парламента. Трусове имаше и в "България без цензура", където Бареков си е все така евродепутат (нали няма изненадани?) - оттам дойде първата заявка за следващ играч. Местният представител и съучредител на безцензурната партия Константин Парчев напусна, хвърляйки

огън, жупел и гръмки обещания –

за "полагане началото на нов мощен граждански проект с национално значение, чието начало ще бъде дадено именно във Варна и чиято цел ще бъде помитане на днешните, вече и парламентарно представени политически мижитурки.” Не можем да сме сигурни в каква точно посока ще "мете” новата формация, но е съвсем сигурно, че и за техния спасител на нацията ще се намерят достатъчно наивници. Следизборни искри прехвърчат не само във Варна. Реформаторите правят и невъзможното, за да се разцепят. БСП, като не успяха да открият аргументи, че пак са спечелили, започнаха вътрешно почистване. Но ние би трябвало да се притесняваме много повече от други – дребни, дори смешни подробности от изборния пейзаж, които събрани заедно, правят общата картина депресивна. Защото на повръхността е откриването насред изборния ден на членове на комиисии, които са откровено

пияни, откровено неграмотни, или по-лошо –

откровени лъжци, защото представляват една партия, докато са кандидат-депутати от друга (и най-лошото - нито една от двете не е разбрала). Под куриоза обаче прозират трупани и нерешени с години проблеми, поради което скоро може да ни сложат на граничната табела и един надпис "Палата №6". Поведението на избраните след изборите също добавя аргументи в полза на допълнението. Разбира се, никой не е очаквал, че Бойко Борисов ще върне мандата, ако няма мнозинство, но арогантното изсулване по анцунг покрай собствената партийна пресконференцията е жест, който не може да бъде извинен с никакви обвинения в "извиване на ръце". А след като в държавата за втори път имаме една и съща партия-победител, която не може да управлява сама, кандидати

и за преговори, и за извиване на всякакви крайници

има предостатъчно. Колкото до заплахата за нови избори по Коледа – тя може да тълкува и като опит за извиване на врата на целия електорат: ако не ни гласувате мнозинство, ще ви разорим от избори. Междувременно МВФ вече намали прогнозите си за икономически растеж на България през тази и следващата година, а от Европейската комисия препоръчаха цената на тока да се вдигне още, за да компенсира дефицита. В доклада пише и друго – че дефицитът се дължи на всичкия онзи червен вятър, зелен и кафяв ток (и услуги по роднински), за които от години пишем, говорим и недоволстваме у нас. Най-вероятното е сега с алибито от европейския доклад цените да скочат още, а забележките за

роднинските договорки да бъдат сбутани под чертата

Част от енергийната драма е и бъдещето на ТЕЦ "Варна". Тази седмица се заговори за пореден кръг преговори за спасяването му, докато работници сигнализират за продължаващо източване. Последните визити на служебните министри по места не подминаха и Варна. От идването на Николина Ангелкова получихме deja vu поне на пета степен след обещанието да бъде изготвена стратегия за интегрирана морска политика. Отново беше раздъвкана и вече поднасяната идея за местене на част от транспортното министерство във Варна. Обаче от обясненията, че служебният кабинет не е спрял проекта за интермодален терминал, а само финансирането му, главоболие получиха и най-големите фенове на Йонеско, при това още преди разсъждения по същество –

има ли градът нужда от подобна инвестиция,

как и къде и остана ли експерт, на когото да повярваме. От експерти ще има нужда Варна и след тълкуването на доклада на журито, което даде титлата "културна евростолица" на Пловдив, а не на Варна, ако искаме да успеем поне с младежката кандидатура за 2017-та. Защото една от ключовите думи към доклада е "неяснота" – от журито не са открили достатъчно европейски и регионални съизмерения на варненските амбиции, губи им се реализмът в някои бюджети (особено за администрация), не им е ясно как фокусът се е преместил от очаквания културен бум към обикновеното желание за увеличаване на туристите, поставено като цел, а не като последица от домакинството.

Докладът подминава местните вълнения

дали е представено достатъчно добре историческото минало и творчески богатото регионално настояще за сметка на идеите за бъдещето и отбелязва като любопитни за погледа отвън тъкмо онези идеи и проекти, които бяха доста критикувани отвътре. Любителите на количествените анализи могат да се ориентират по-добре, като проследят сравнението между бюджетите, които четирите общини дават за култура извън плановете за домакинството. Или дори като сравнят колко думи отделя журито за оценка на отделните градове – Варна получава два пъти по-малко място от останалите... Хубавото е, че в суматохата покрай изборите Варна се сдоби с нова детска площадка в центъра (и първи опасения колко време ще оцелее).

Започна ремонт на още една част от центъра

(макар че в частта с прословутите павета все още има места, които изглеждат като нахвърляни от сърдито великанско бебе). За десета година общински награди получиха млади учители, които виждат в професията си нещо повече от временно решение или рецитиране на едни и същи думи години наред (макар че не липсваха и брожения – първо в строителната гимназия, където не искат връщането на старата си директорка, после и в "Патриарх Евтимий", където са недоволни от сегашното си ръководство). Точка в полза на гражданския контрол отбеляза варненката Милена Пехливанова – след известен смут в общинските редици (където първо твърдяха, че въпреки снимката на номера на неправилно паркирана кола не могат да открият нарушителя, за да го накажат). Тя успя да раздвижи машината, да предизвика раздигане на нарушителите с "паяк” и дори да получи обещание за периодичен контрол на мястото. Което също е резултат от избор – изборът да настояваш за нормалност сега, а не при следващия изборен тираж.