Няма опасност за зърнения баланс на страната

Тази година е рекордна в производството на пшеница, не само за България, но и в световен мащаб като надхвърля 701 млн. тона. Откакто се води статистика в световен мащаб, реколтата от пшеница е най-висока. Затова сега фермерите недоволстват от ниските цени, защото има много пшеница. Освен това през следващите месеци – ноември, декември, започва да се прибира новата реколта от държавите, където сезоните са противоположни на нашите. Така че пшеницата ще става все повече и повече”, заяви селекционерът по пшеница в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево проф. Николай Ценов.

Според него в България няма пазар на пшеницата - тя излиза навън. В същото време намалява и износът на българска пшеница. Това е свързано донякъде с качеството. Тази година поради дъждовното лято качеството като цяло е по-ниско. Това пък е провокация хората да искат пшеница с по-добро качество. Част от българската пшеница, която е ожъната преди дъждовете, замина за Констанца, а румънците са спечелили търг за над 300 000 тона пшеница, която Румъния изнася за Египет – тоест българската пшеница през Румъния отива в Египет.

Състоянието в Черно­­морския басейн – и в Русия, и в Украйна, реколтата е много по-висока, въпреки че има криза – и политическа, и икономическа, но хората изнасят. Тяхната пшеница е хубава, винаги е с добро качество. Там селекцията е насочена към поддържане на това високо качество, коментира още проф. Ценов и допълни, че е напълно възможно през следващата година площите с пшеница и произведеното количество да са по-малко. Имало е години, когато в България са се засявали 7,5 млн. декара, така че това няма да е за първи път. Цените са също един голям фактор, който влияе върху площите с различни култури. “Не очаквам да стигнем обичайните площи с пшеница – 10 - 11 млн. декара.

В Добруджа площите ще са поне с 300 хиляди декара по-малко
Това не застрашава зърнения баланс на страната, защото ние произвеждаме два пъти повече, отколкото консумираме. България консумира до 2 млн. тона, а ние сме произвели 4,8 млн. тона. Липсата на износ ще провокира вътрешния пазар”, каза проф. Ценов.

В същото време финансовото състояние на Доб­руд­жанския земеделски институт е трагично от гледна точка на субсидирането на дейностите, заяви директорът на института доц. Иван Киряков. “Още в началото на годината беше ясно, че има намаление на бюджета ни с около 1,5 млн. лева. Независимо от това от август почти няма разплащания на задълженията на института. Радостни сме, че имахме възможност да направим добра реализация на нашите продукти – ние продадохме около 1400 тона зърнено-житни култури, т.е. направили сме достатъчно финансов ресурс, който сме трансферирали към Минис­терст­вото на финансите. Така само за 1 месец сме осигурили приход от около 1,5 млн. лв.