В „малката” политика във Варна тази седмица имаше добри сигнали.

Тази седмица на една и съща дата на изток честваха поредната годишнина на пратената в историята Велика октомврийска социалистическа революция, на запад празнуваха четвърт век от сриването на най-позорната стена в европейската история, а у нас избираха кабинет. Извън мешавицата от исторически връзки и последици през трите събития, историческото за нашия кабинет засега е само това, че за първи път от 25 години

една партия ни повтаря

Дали ще ни хареса и дали ще има и друго за оставяне в историята? Ами от нас зависи – ако не искаме пак да си останем само с ручаните жабета. В „малката” политика във Варна тази седмица имаше добри сигнали. Откриха нова детска градина, започнаха да подкастрят дърветата преди сериозен инцидент и дори са готови със списъка на техниката, която ще чисти, когато зимата дойде. Според заканите на администрацията, тя ще дойде и с по-сериозни наказания за собствениците, които не чистят снега пред обектите си /да, много е неприятно и да,

така е във всички държави, на които завиждаме

за подредения уют/. Подарък имаше тази седмица за здравните и социалните работници – новият им колективен трудов договор предвижда увеличение на заплатите и други малки екстри, а целта е специалистите да остават на работа в града. За по-сериозни аргументи в полза на оставането ще трябва да разчитаме на новата дясно-лява коалиция. Тя беше съставена, докато едни повтаряха „бих бил министър”, други си мислехме „били сме били гласували”, а първите протести срещу министрите бяха организирани още преди избирането им. В окончателния списък има две имена от варненските листи, номинациите този път минаха по-реалистично –

без предварителни възторзи

как градът ще спечели от това (вероятно защото Лиляна Павлова веднъж вече беше министър, но градът спечели един асфалтиран булевард чак когато пак стана кандидат-депутат). Замисляне предизвикват и доста от изгонените през 2012-та министри и зам.министри, върнати в новия кабинет, което означава, че в речника на българската политическа класа /независимо от нееднократните опити да бъдат вкарани там с протести и павета/ продължават да

липсват „оценка”, „равносметка” и „самокритичност”

Изненади в хода на избора нямаше - за предложения кабинет гласуваха /според таблото в парламента/ 234 депутати от присъстващите /пак според същото табло/ 218, споровете за политики бързо минаха в кавги и лични нападки, за да прелеят в модната тия дни стилистика на разменени музикални поздрави. Шарено беше и във Варна тази седмица, а съветниците лансираха някои любопитни идеи. Вероятно най-много проблеми ще им създаде предложението в пенсионерските клубове

да бъдат забранени алкохола и хазарта

(тоест – домашнито вино и картите). За политическата агитация не е казано нищо, така че тя явно не попада в списъка с опасности за социалния живот на пенсионерите. За пореден път беше представена е нова визия за терена на пристанището, този път одобрена от общинските съветници в ресорната комисия. Активизирането по темата предполага, че някъде в новата власт има вече лоби на идеята, която след първоначалната еуфория във Варна предизвиква все повече въпроси и по-малко възторг и прокарването й ще има нужда не само от хубави картинки, а и от много аргументи с цифри. Лансирана беше и идеята в центъра на града всички търговски обекти да ползват навеси, чадъри и сенници само в бяло и светлосиво. С тентите

съветниците започват работата от средата,

но ако успеята да я довършат, няма да е лошо да погледнат над тентите и да въведат ред за поддържане на олющените и падащи фасади. Или (ако за там не им стигат пари и правомощия) - да сведат поглед по-надолу и да забележат тротоарите, блокирани от масички, столчета, всякакъв размер рекламни табелки (някои вързани към съответното магазинче и с вериги, които подсичат през глезените), „ограничителни” кашони и саксии и самоделни подходи към гаражи и входове. Така и ходещите по тротоара ще имат време да се радват на белите чадъри. Повече естетика ще има и в градския транспорт – там идеята е шофьорите и кондукторите да бъдат облечени в униформи. Стига, разбира се, да не стане като с някои ученически униформи, при които цената на блузките и пуловерчетата е умножена по 3.14 спрямо средната по магазините. Подобни подобрения на градската среда обаче

няма как да ни направят много щастливи –

защото независимо дали мерим живота си с големия аршин на макроикономиката или с домакинския сантиметър, цифрите не са добри. Държавният ни дълг се е увеличил с 4,6 милиарда лева и ще расте още до края на годината, месечната издръжка на човек е станала 570 лева, пъчти половината българи са под прага на бедността, като една трета от бедните работят, стана ясно тази седмица. Прогнозата на синдикатите е животът да ни струва с още 30 лева повече през зимата заради поскъпването на тока, което ще свие потреблението още повече, а от ДКЕВР заплашиха с ново вдигане на цените на електроенергията, ако държавата „не вземе мерки”. Под мерки регулаторът разбира промени в законите за възобновяемите източници и преразглеждане на договорите с американските ТЕЦ-ове, но

подобни промени повече граничат с чудо

предвид не особено променения състав на хората във властта. В същото време стана ясно, че варненският ТЕЦ няма да бъде спасяван (едно от исканията на собственика беше равни условия с тези на американските „Марици”). Тази седмица сложи точката и в историята на КТБ – лицензът на банката беше отнет. Дали това сложи край на опитите за раздяла с „опашката” и замитани на следите на изчезналите пари или някой просто скъса гущера през кръста, защото операцията не му се получи, няма да разберем веднага. Бавенето обаче беше поредният голям отрицателен знак към малцината, които все още имат здрав интерес да работят и инвестират тук. И новият кабинет трябва да започне с връщането им, за да не се окаже, че пак ще гълтаме жабите без гарнитура.