Десетки читатели на varnautre.bg помогнаха за мечтата на 9-годишната Маги

Спомняте си Светльо. И неговата 9-годишна дъщеря, чиято мечта подкрепихме в началото на лятото. Татко й да оздравее и да бъде с нея в двора на училището, когато започне новата учебна година. Мечтата и на Маги – съпругата на Светлан – той да повярва отново, че битката за живота е възможна и не е изгубена. УСПЯХА. И колкото и да ме завладява със смелост, с надежда и с признателност към вас тази дума – успех, изпитвам мъничък страх преди резултата от последното изследване. Не зная какво би се случило, ако бяхме спрели по средата на пътя, мислейки че онази седмица е крайно недостатъчна като време, за да се съберат необходимите 14 хиляди лева. При тежката диагноза за рак на епифаринкса и почти нулевата надежда, която лекарите тук им дадоха, дали щях да посрещна Светльо преди месец, ако не бяха продължили по този път.

Радвам се, че намерихме вас – всеки един, който сподели, който се помоли, който дари, който не престана да се вълнува и продължи да вярва в оздравяването на Светльо. Благодаря на колегите, които публикуваха „Прочети ме, моля те...“ и така апелът за помощ стигна до стотици хора. Това писмо е истинско, то е за приятелството на едно дете, което се страхува за баща си, с една голяма приятелка на майка й, която се страхуваше, че няма да успее.

Благодаря на varnautre.bg за професионалното отношение и безрезервната подкрепа. Семейството на Светльо благодари и на Радио Варна, на бТВ, на petel.bg, оvarna.bg, moreto.net, които също подкрепиха кампанията и помогнаха информацията за нея да стигне до повече хора. Една млада дама, посвети лятото си на грижата за Криси, докато Маги и Светльо бяха в болница „Анадолу“. Едно момиче, което ме грабна с оптимизъм и усмивка в първите часове на познанството ни, осигури безвъзмездно дом за тях по време на престоя им в Турция. В Истанбул двамата бяха приети в дома на едно непознато в първия ден семейство. Сега това гостоприемство се превърна в приятелство. Много хора и фирми дариха средства и вече са притежатели на мечтата на Криси, Светльо и Маги да бъдат заедно ТРИМА, защото в този момент тя се сбъдва.

Светльо се върна от Турция през есента. В един късен следобед влязоха с Маги в офиса... Радостта е голяма, особено когато от разстоянието на времето оценяваш разликата. Светльо замина със страх и се върна с вяра и надежда. Това му дадохте всички вие. Онкоболен пациент понася лечението трудно и излиза от него слаб. Светльо отслабна много, но повярвайте, в очите му гори онзи пламък в желанието за живот, който аз съм виждала многократно преди заболяването.

Лечението на Светльо в клиниката „Анадолу“ в Турция продължи точно 3 месеца. Той започна терапия на 26 юни, а последната процедура беше на 23 септември. У дома се върнаха на 24 септември. Вече има глас. Говори тихо, но не шепне. Не му е лесно, но вярва, че утре ще бъде по-добре от днес. Издутината като топка на гърлото му вече я няма.

Преди по-малко от месец, на 27 ноември, изследването с ядрено-магнитен резонанс даде основание на лекарите да излязат със становище, че туморът може би го няма. Може би. Категорично са готови да кажат това след резултата от РЕТ скенера през януари догодина. Тогава ще има яснота за необходимост от последващо лечение.

Пожелавам на Светльо новата година да започне не с нова надежда, а с новина, която ще му донесе радост, спокойствие и живот без страх. Оздравявай, Светльо!

Маги ме помоли да напиша нещо специално от нейно име. С нейните думи. Тримата – Маги, Светльо и Криси пожелават на всички вас, които им бяхте сила и подкрепа, да сте здрави. Да изпратите старата година със знанието, че сте помогнали Светльо да посреща днешния ден без болка. Дарители сте на живот. И на добро.

В тази кампания в подкрепа на Светльо участват много хора, които дори не се познават. Свърза ни волята и вярата, че когато даваме нещо от себе си, тогава живеем истински. Някой дари вяра, друг – пожелание за здраве, трети – дома си, или пък утеха като начало на нова сила, грижа. Много бяха и тези, които дариха пари, а в платежното като пояснение към превод бяха написали „Успех, Светльо“...

А аз ТИ благодаря. На теб, който не беше съдник и не каза, че е безнадеждно. Да пожелаем заедно през януари, Светльо сама да напише: "Успях" и ситуацията да не налага воденето на нова и тежка битка.

(...на първата снимка Светльо и Маги ме изненадаха на работа, втората пази емоцията от един момент в средата на лечението, когато по молба на Светльо, Криси замина за няколко дни, за да прегърне татко си. Защото прегръдката също лекува... )

*Заглавието и подзаглавието са на редакцията