Варна добави свои добри щрихи към това, с което влизаме в новата година

Тази седмица преживяхме и най-дългата нощ в годината. По каприз на планетите тя беше най-дългата от цял век насам. Ако вярваме, че най-тъмно е преди разсъмване, можем да се надяваме, че след тази седмица ни чака особено светла година, сбъдването й обаче няма

нищо общо с капризите на вселенската подредба.

Голямата хубава новина за Варна беше новият център за транслационна медицина. Трансплантацията на стволови клетки – една от големите надежди на много болни – вече е достъпна не самов столицата или в чужбина, а и във Варна. Зад успеха стоят работата на екипа от „Света Марина” и финансирането по европрограма /като рецептата за това лекарство за излизане от мрака на недоимъка е приложима не само в медицината, но е важно разбирането, че ключовата съставка е „труд”/. Извън технологичните оазиси обаче проблемите остават без промяна – лекари напускат /някои от тях – бити/, а чиновническата шапка на здравеопазването все така

не може да намери правилния път.

Тази седмица стана ясно, че Здравната каса няма да подпише новия рамков договор, защото не приема исканията на медиците за повече пари по определени клинични пътеки, на което Лекарският съюз смята да отговори с поредното искане за оставка на цялата каса. Резултатът е, че за пациентите следващата година ще е като тази, която изпращаме без особено добри спомени за здравеопазването си. На много места тази седмица броиха белезите от бедствията, белязали годината. В Аспарухово заслужено се поздравиха с възстановени улици и нови подпорни стени, а от европейския фонд „Солидарност” за ремонти и укрепване ще дойдат още осем и половина милиона лева. По новия асфалт обаче много от хората все

още влизат в неремонтираните си къщи.

И за да свърши мракът за тях, те искат не толкова помощи, колкото възможност сами да си върнат стария живот – чрез нормална работа, нормални заплати, нормални цени... Според излезлите тази седмица прогнози за страната ни обаче няма да е толкова лесно, защото и изводи, и очаквания сочат, че сме се залепили за дъното с особено трайно лепило от лоши политически и икономически решения и отлепянето ще бъде трудно и болезнено. За Варна в края на годината все пак имаше и подаръци – от последното раздаване кабинетът отдели близо 10 милиона лева за ремонта на Спортна зала и обеща на собствениците

напълно безплатно да санира панелките

в града. След преживените вече няколко опита новата възможност се приема по-скоро скептично, но ако този път сиренцето наистина е подарък, остава само да се постигне съгласие между всички живеещи в един блок. Масовият успех в подобно начинание ще бъде най-големият знак, че чудеса са възможни. На висок тон приключи работа тази седмица и общинският съвет – оказа се, че първата копка на новото сметище е изпреварила документалното си оформяне на сесия и преди общото съгласие да не се заринем в боклук съветниците си размениха и някои непразнични реплики. Коледният дух го нямаше и на последните заседния на кабинета, където тази седмица пак

опънаха познатата дъвка за тока,

цената, сроковете на отчитане и заканите за проверки и глоби на
ЕРП-та, но сериозният разговор за енергетиката и държавните отговорности очевидно остава за новата година. Както и опитите за разпръскване на мрака в образованието, които тази година не се получиха много добре, особено на новия министър. От документираните му на видео изяви във Враца стана ясно, че министърът явно не е виждал класна стая отвътре след дипломирането си, защото няма друго обяснение на неистовия интерес, с който снима интериора на телефона си, докато останалите се стараят да привлекат вниманието му. А уточняването от познатите на министъра химици

кой е бил Уче, и кой - учЕн

в частност и какво трябва да има в учебната програма като цяло, определено не започна от най-правилния социален контекст. А с изнизването си от телевизионно студио при първия неудобен въпрос за състоянието на образованието, ресорният министър само затвърди усещането, че проблемът около химиците не е бил толкова въпрос на принципи, колкото на обща /министерска/ култура. Коледните празници не спестиха сарказма на коментиращите по темата, но голямата /може би най-голямата/ тема – бъдещето на образованието ни, остана за следващата година. Хубаво е, че към това, с което ще влезем в новата година,

Варна добави свои щрихи, при това добри –

усмивките на доброволците от Червения кръст и „Делфините”, които събираха и разнасяха подаръци; двамата млади улични художници - Виктория и Николай от “Съншайнърс”, които изрисуваха цял трафопост като коледна картичка; семейството, което украси общия асансьор в блока си за своя сметка; пенсионерът Илия Костов, който и през дните на Коледа продължи да прави тротоарите си, за да е по-лесно на съседите му. Все малки, но ярки лъчи през мрака, които просто трябва да пренесем през годината, за да се сбъдне пожеланието за ярка светлина след мрака.