Отворено писмо на зам.- председателя на СДС Варна

Публикуваме - без редакция и съкращения, писмото на зам.-председателя на СДС във Варна Желез Железов по повод полемиката около избора на Янко Станев за председател на партията в града и последвалото напускане на бившия кмет Христо Кирчев.

Рядко пиша, но днес не се сдържах. Помията, която се излива отвсякъде ме накара, образно казано, да хвана перото. Става въпрос за градската отчетно-изборна конференция на СДС-Варна, състояла се на 08.02.2015г.

Ще започна оттам, че организирането на конференцията започна още в първите работни дни на 2015г., когато в СДС се събрахме част от градското ръководство на партията. Там бяха и Цанко Цветанов и Валентин Станев. Именно той прочете решението на НИС, в което беше определен срок за провеждане на конференция до 28.02.2015г. поради изтичане на мандата на градския председател. Всъщност мандата на Ц. Цветанов изтече още през октомври миналата година.

Та няма как конференцията да бъде окачествявана като тайна.

Дори и за бившия кмет Христо Кирчев. Точно с него имахме дълъг разговор на тази тема в един слънчев следобед на късната есен. Срещнахме се случайно пред „Гала“, пекарната срещу хотел „Черно море“. Той тъкмо си тръгваше от съседното кафене и ако не ме лъже паметта, беше там с Валентин Петков. Дръпна ме за ръката, каза, че може да се поразходим и заедно тръгнахме по „П. Каравелов“ в посока към Морската градина. Спряхме се на припек на кръстовището с „Бр. Миладинови“ и там говорихме повече от половин час. Още тогава той беше наясно, че има желание за връщането на Янко Станев в СДС. Каза, че е хубаво да искаме промени и да вървим напред, но не е този пътя. Аз му казах,че сме я докарали да нямаме много път пред себе си и че водената политика на местно ниво през последните години (не и без неговото участие) следва своя естествен ход. Това, за естествения ход, го повторих поне три пъти. Дотук с реакцията на изненада от страна на кмета Кирчев. Моите уважения Кмете, но ако четеш това, би ли отрекъл?

Така, отмятайки рутинните задачи по подготовката на конференцията стигаме до обсъжданията на всички възможни кандидатури. С лек гъдел ще се изкуша да отбележа, че в тези разговори бе обсъждано и моето име. Аз отказах с довода, че въпреки примамливостта на идеята, трябва да си даваме сметка за реалните си възможности и че в настоящия момент не разполагам с политически ресурс да водя градската организация в предстоящите битки. А те ще бъдат тежки, но за сметка на това продължителни, както се шегувахме в казармата. Особено с оглед ситуацията в РБ-Варна и курт-капана, който са ни приготвили нашите приятели от ДСБ-Варна.

Самата конференция беше, за мое съжаление, оттегчително еднопосочна. Липсваше съревнователното начало, нямаше сблъсък на хора и идеи. Странно, нямаше и журналисти. Била тайна? Ами?

Датата беше известна една седмица по-рано, дори фейсбук страницата на СДС-Варна, макар администрирана от близки до Цанко и контролирана от него, публикува съобщение на 05.02.2015г. Освен това, вероятността да организираш тайно 200-300 души в страна, в която се говори, че група от трима е чета с предател, граничи с вероятността братя Галеви да се върнат доброволно да излежат присъдите си. Или Добрин Митев да извади оригинална диплома от Великотърновския университет. Слагам точка на секретността на операцията. Голяма точка.

Нататък. Цанко и хората му не били поканени. Както споменах по-горе той знаеше най-малко от две места. После, освен градски председател с морален ангажимент за представяне на отчет за мандата си пред членовете, е и областен председател и като такъв също би трябвало да присъства. Ама...

Стигаме до хората му и тук има нЕкои съществени въпроси и отговори. Първо, защо ги нямаше в списъците с членовете с право на глас, изпратени от София? Ами щото не бил платен членският им внос. Кой трябва да им го плати ли? Не знам, аз съм си платил моя. Та разполагайки с достатъчно хора с право на глас стария председател можеше, както да възпрепятства кворума, така и да предложи друг градски председател. Второ, да приемем, че все пак има уважителна причина (WTF?) за неплатения членски внос, но дори и така никой не може да попречи поддръжниците на Цанко да дойдат и най-малкото да възпрепятстват конференцията. Тук вече намирисва на организация. Все пак не ми е понятно как не се намери един с достатъчно големи топки да дойде и поне да каже какво мисли. Иначе, сега като чета, виждам има много с големи... сливици. Нейсе. Можем да зачеркнем твърде плоската теория за преврат.

По-натам, въпреки, че ми е неприятно ще обърна внимание на не само местната журналистика, че и на някои колеги от уж близки партии. Всъщност, като се огледа човек, тия, дето тъй кански реват и нравоучат, са все от ДСБ-Варна и са все тъй известни с миналото си в СДС, което мислят за забравено. Ама не е. И в него има следи от фалшиви дипломи, изземване на тиражи на вестници в ранни зори, събранийца в задни дворове и работа против собствената си листа, сергийки по центъра, куфарчета, пресаташета, София... Затова е по-хигиенично милите „приятели“ от ДСБ-Варна, както вече написах някъде, да се въздържат да се месят в другопартийните дела. Щото ако се кача на същия влак, бих могъл например да ги поуча да спрат да обясняват непрестанно на председателя на партията си г-н Радан Кънев откъде духа политическия вятър във Варна. Обаче няма да го направя, първо заради хигиената и второ, но не последно, заради самия Р. Кънев, когото смятам за един от не многото качествени хора в политиката у нас от началото на века.

Журналистиката, верно, не ми е професия, но е публично известно, че за да твърдиш нещо с прилична доза увереност е необходимо да си провериш информацията. Няма да отварям дума за независими източници и паралелни информационни канали. Но преписването и публикуването без мисъл е сериозно основание да бъде записан час за лекар специалист. Другата възможна причина за подобно поведение и за която се сещам е много близка по смисъл до думи като лъжа, манипулация, пропаганда и вероятно редовно се комбинира с всички видове плащания, размера на които зависи от моралните наличности на индивида. Веднага искам да се извиня на свестните журналисти, доволно много от които познавам, и които по обясними причини не се включиха в това повръщано.

Има хора. Има резултати. Има хора с резултати. Най-хубавото е, че има и хора, които могат да четат тези резултати. Но не от вестниците.