Антракс, жега и чудеса белязах седмицата

Приключиха (успешно според участниците) преговорите за промени в Конституцията заради съдебната власт. Цената на договореното, платена от участниците, ще се изясни в хода на реформирането. Кой ще я плаща се знае и сега – ние. Извън патетиката какви чудеса са сътворили депутатите, става  ясно, че кафето с ДПС става все по-скъпо и по-горчиво. И че щом всички (тръгнали от противоположни позииции) са доволни,

всеки смисъл в текстовете се е изгубил,

просто са редактирани да звучат добре, докато реформирането на правосъдната система върви към поредната задънена улица. По филмите в такива задънени улици бившите герои намират смъртта си, а в живота ние си блъскаме главите в стената, докато пробием, само за да установим, че сме стигнали до следващата стена. Във Варна през почивните дни кметът припадна (почти) на официална проява. От това не можа да стане голяма тема - въпреки спекулативните напъни, съчетани с отпускарската липса на новини и наближаването на предизборната жега. Причината е, че у нас

реалността винаги бие въображението

и за тази седмица ни беше приготвила антракс. Един починал, потенциалната заплаха за стотици заразени и риск за туристическия сезон не бяха достатъчно лоши, та още преди всякакви резултати някои шумно и почти радостно оповестиха, че "месо с антракс се продава по цялото северно Черноморие", като не пропуснаха да го приравнят с биологичното оръжие, разпращано по пощата. Реалността не беше толкова смъртоносна, което изобщо не означава, че не

беше още по-страшна.

От една страна – цяла седмица няколко държавни институции не успяха да обяснят къде е отишло месото от една крава и колко друго месо е минало оттам после. От друга – за отговорите на тези въпроси институциите зависеха първо от съвестта и разговорчивостта на едни "обикновени хора" (ползвани най-често като пример как държавата не си върши работата) и чак след това – от пробите си. Смъртта на 53-годишния Румен Стоянов постави много въпроси - по-дълги и по-сложно навързани от червата на антраксна крава. Те започват от това кой как контролира производството на храната ни и свършват с това защо граждани и институции си нямат доверие, дори когато

отношенията им са на живот и смърт.

Най-страшните въпроси обаче са обречени да останат без отговор – ако Румен Стоянов не беше починал заради едно порязване, щяхме ли да разберем, че сме покрай кебапчетата и кюфтетата можем да хапнем и антракс; за първи път ли сме били изложени на такъв риск; какво друго сме хапвали (и вероятно ще хапваме), без да разберем; само държавата ли е виновна, когато заради 200 – 300 лева някой рискува своя живот, живота на близките си, на приятелите си, на стотици непознати и бизнеса на цял регион... А разследването явно ще е

поредното срещу "неизвестен извършител",

след като и четиримата задържани за разпит бяха пуснати. Плажният бизнес тази седмица понесе още един удар, макар и предизвестен – билетите, издавани срещу услуги, бяха заменени с касови бележки (като хазартът пак е в графата "изключения"). Аргументът е ясен – да се вкарат в хазната укривани досега приходи. Само че според търговците и концесионерите неиздаването на бон е също толкова лесно като недаването на билетче, ако си решил да се криеш от данъчните. А ако си искал да си изряден,

сега си "вътре" два пъти –

първо, като си купил билети от финансовото министерство (за които никой не казва дали ще могат да се върнат) и после – като си купил касов апарат (който на пясъка и влагата едва ли издържи и един сезон). Така единственият Х в задачата остава чии са фирмите за производство и поддръжка на касови апарати, които правят добър оборот. Вече тръгнаха и данъчни под прикритие, които да ловят нарушители. Докладите им вероятно ще се любопитно четиво, също като големия отчет на регионалното министерство за състоянието на плажовете у нас.

Рекламиран близо месец

преди публикуването, докладът излезе тази седмица и не успя да предизвика особено вълнение с констатациите си, че по къмпингите е най-евтино, а пред лъскавите хотели таксите за шезлонг и чадър са най-високи; че липсват спасители и лекари; че не достигат кошчета и е мръсно; че на места свободните зони са символични. Варна този път е при отличниците – с малко и дребни нарушения в сравнение с южното Черноморие (и дори с една концесионирана ивица, която е оставена изцяло свободна). Хроничните проблеми обаче си остават и на север, и на юг. Констатирането им сезон след сезон и министерските наредби няма да оправят положението (а който не вярва, да иде на Кабакум и да погледне една известна двуетажна сграда, която

щеше да бъде съборена "веднага"

преди три години). Хубавата новина е, че вдигането на температурите съвпадна с раздвижване на туристическия пазар – българите започнаха да заемат нишата, освободена от рускоезичните туристи, самите руснаци също започнаха да се увеличават, част от хотелите по курортите внезапно се оказаха даже препълнени (поне преди антракс-аферата). Повече чужда реч се чува и из града, където ремонтите продължават. След първоначалния обществен интерес към затворените булеварди (и най-вече към датата на отварянето им), отпускарското настроение май е обзело и двете страни и поредният затворен участък

стои без особени промени дни наред.

Но пък за изстрадания пешеходен ринг вече има 150 общински предписания за ремонти и още едно обещание от тази седмица -  варненци ще получим прилична зона за разходки към края на октомври, а бизнесът ще започне да жъне плодовете от ремонта през следващата година. Очакването беше подсладено с новия вид на зоната край Морска гара – пейки, цветарници и палми, които там се вписват в пейзажа далеч по-добре, отколкото набучени в градинките по булевардите. Сега остава общината да не забрави да ги полива, а ние –

да си ги пазим, без да си ги носим вкъщи.

През седмицата беше реанимирана и още една добра идея - наредбата на общината, която искаше да сложи край на безразборното прокопаване на улици и тротоари. Вече пета година тя си съществува - за успокоение на гражданите, но не се прилага – за спокойствието на инвеститорите, от което накрая губят всички. Тази седмица наредбата беше изтупана от праха и пратена за ремонт, така че предвидените депозити, с които фирмите гарантират за качественото възстановяване, да се събират наистина и да има действащ контрол по цялата верига. Защото в сега съществуващата наредба

глоби изобщо не са предвидени.

Надеждата е този път да стане по-добре, а не както обикновено, но тъй като подобни обещания да заработят всякакви хубави, но мъртви текстове, слушаме редовно преди избори, можем да предложим революционна законодателна промяна: никаква предизборна кампания, никакви политически промени в общините по-надолу от заместник кмет, гласуване от домашния компютър и местни избори – всяка година. Така прахът върху недовършените наредби ще се бърше по-редовно, а вероятността авторите да забравят за събирането на глоби намалява. Другаде глоби има, но явно не са достатъчни. Тази седмица стана ясно, че сметосъбиращите фирми са получили

актове за над 1 милион лева,

но градът така и не е станал по-чист. Затова и следващите договори ще са три пъти по-кратки, а който иска да чисти Варна през следващите пет години, ще трябва да се постарае повече в предложенията си с какви коли и колко пъти ще събира боклука и ще мие улиците. Макар че само с метене на става, ще трябват и пари. Не само по програми и от бюджета, които също са важни (като новите близо 4 милиона, които регионалното министерство ще даде за пешеходния ринг). Много по-важно е да има свежи пари, които идват като инвестиции и нови пари, които се раждат в местната икономика. През седмицата обаче Варна получи пореден сигнал, че

властта гледа повече на юг.

Икономическият министър отиде до Бургас, за да развие идеята за разширяване на индустриалната зона на града на територията на авиобаза "Равнец". А от Варна премиерът репостваше във Фейсбук снимки на фонтаните... Тях трябваше да ги пуснат "тази седмица". Явно тя още не е дошла, а докато чакат, варненци се раздвояват между "бързата работа – срам за майстора"  и "казана дума – хвърлен камък". Седмицата не мина и без "истински" чудеса. Удостоверение за най-важното дойде на официалната бланка на Националния исторически музей – в Плиска се появили

"първите капки от чудотворната вода",

след като разкопките стигнали до Свещения кладенец на Голямата базилика. На същата бланка Божидар Димитров обяснява как ще събират водата, за да има достатъчно за къпането на премиера на 10 август, когато ще намине в региона. Извън съобщението остава аргументацията му – че с бликването на чудотворната вода България ще започне да се оправя, защото така била рекла баба Ванга. А професорският принос към чудесата е идеята за премиерското къпане, за да бъдело сигурно оправянето. След такива

подписани и подпечатани "чудеса"

стават по-очевидни много отговори – за това можеш ли да избираш между антракс и загуба на пари, можеш ли да оставиш малко дете на "приятели", можеш ли да затваряш това дете в шкаф, след като си го пребил, можеш ли разбиеш лицето на някого, защото не ти харесва... Все изблици на екстремно насилие, които водят до поредните питания какво стана с обществото ни. Ами май това е обществото ни. Времето за размисъл и промяна изтича, а ако го изпуснем, остава само да намерим кой да попълни графата с причините за смъртта.