Кои са са "матрапазите"?

Любопитни са варненските "прикази" от преди повече от 100 години. И въпреки усмивката, която предизвикват, когато ги четем, ясно прозира голямото желание и усърдие на Варненската община да благоустрои и хигиенизира града; да опази обществения ред и спокойствието на гражданите; да спре корупцията и спекулата и пр., така че да се създадат условия за превръщането на града в първокласен курорт и да заслужи той по-късно прозвището си "Царица на Черно море". Първата част от поредицата "прикази"

За прекупвачите на стоки
Наричали ги още "матрапази". Общината ги ограничавала като нежелани посредници, които покачвали цените на хранителните стоки, носени за продан в града.

През 1889 г. кметът Кръстю Мирски издава заповед, с която забранява на прекупвачите (матрапазите) "да посрещат пред обед през пазарните дни вън от града идещите на пазаря от околните села селяни и да прекупуват носените от тях за продан съестни продукти – собствени произведения." Както и останалите граждани, прекупвачите можели да купуват от производителите стоката им само на седем определени места в града. Едва след обяд им се разрешавало да разнасят и продават из града закупената стока.

Така се премахнала възможността за спекула със стоки от първа необходимост. Имало общински надзиратели за теглото, качеството и цената на предлаганите стоки. Пак през 1889 г. било определено мястото на градския пазар.

За продажбата на живи птици и дребни животни

На пазара за животни
В заповед N 92 от 10 март 1927 г. четем: "Много от селяните и разните прекупвачи разнасят предлаганите от тях за продан птици, гъски, пуйки, патици, пилета, малки прасета и агнета, вързани за краката и увиснали на ръце и кобилици, тъй като често пъти този крайно жесток и суров начин на амбулантна продажба коства не само здравето, но и живота на гражданите, поради простата причина, че неправилното кръвообращение докарва задушаване и отравяне на самите животни и прави месото им негодно за употребление." Ето защо, съгласно чл. 44 от Закона за администрацията и полицията, градоначалникът заповядва внасяните в града за продан птици да бъдат поставяни в кафези, а прасетата и агнетата – в кошове. Също така продажбата им да се извършва само на пазарния площад и при рибните хали.

За търговията и просията в градските паркове и градини

Ресторантът пред Морското казино
Приказ от 9 май 1897 г., подписан от кмета Жеко Ив. Жеков, строго забранява "продаванието на каквито и да било съестни и други предмети, както просията на каквито и да било лица, из градските общински градини". Констатира се, че посетителите на обществените градини често са обезпокоявани от продавачите на разни "съестни" и други предмети.
"Тия продавачи понякога наводняват градините в таквози число, щото много пъти пред една маса се виждат застанали по 3-4 души от тях, които окръжающите масата, са били принудени да отстраняват с навикване. Освен това, забелязал съм не еднократно, и просяци да заобикалят масите на посетителите, за милостиня. Градините, както е известно, служат за удоволствие на господа Гражданите, а не и за продавание (пазар) на съестни и други неща, а още повече и за места за просия". Указват се местата, където общинското управление е определило за търговия, както и глобата, с която ще се наказват нарушителите – до 25 лева, като предварително ще им се конфискуват стоките до заплащането на глобата.
За употребата на български език на пазарите и тържищата

Кметът Иван Церов
През 1909 – 1912 г., при кметуването на Иван Церов, са построени 14 пазарни дюкяна, вземат се мерки за спазване на реда и хигиената. Освен това кметът издава заповед, с която нарежда продажбата на стоките да се извършва само на български език. По този повод Церов пише: "Забраних със заповед N 471 от 6 юли 1909 г. продажбата на разни стоки и съестни продукти из улиците на града и пазара да не става на турски език, като постанових това да се извършва на официалния български език. Тази заповед ми се диктуваше и налагаше от едно най-висше съображение, макар след издаването й някои общински съветници българи, и то видни, да ми се мръщеха за нея…"

Забрана за пиене на кафе в Общината

Площад "Мусала". Сградата на общината със стария кавак
През 1910 г. пак Иван Церов забранява пиенето на кафе в Общината. Ето какво пише той в своите "Спомени и бележки", Т. II, 1935 г.: "Запретих кафетата по канцелариите, с които общината бе се обърнала на цяло турско кафене, понеже почти всеки, комуто се свършваше, или искаше да се свърши по-скоро работата, поръчваше да се донесе там кафе за известни служещи, а някои граждани дори още при влязване в Общинското управление се съпровождаха от кафеджия с табла кафета за чиновници в общината. За всичко това се губеше от последните много време, прекарвано и в несъвместими разговори…"

За контрол на санитарните органи
Заедно с повишените санитарно-хигиенични изисквания от страна на административните органи към населението във Варна, растяли също така и изискванията спрямо работата на санитарните пристави.

Заповед от 5 април 1897 г. на кмета Жеко Ив. Жеков обръща внимание на онези служащи, които изпълняват небрежно своите задължения: "Имам сведения, че някои от санитарните пристави не така с присърце си вършат службата и вместо по цели дни да обикалят участъците си и следят за чистотата, една голяма част от времето сипрекарват по кръчмите и кафенетата под предлог, че изпълняват длъжността си… Това се отразява твърде зле върху здравственото състояние на града и дава възможност на разни спекуланти на съестни предмети да експлоатират с простодушното население, като му продават разни развалени продукти." Заповедта предвижда приставите ежедневно да се явяват на доклад пред санитарния лекар в 11 часа преди обяд и през целия ден да следят най-строго за изпълнението на общинските разпоредби по санитарната част на града. И при най-малката простъпка и немарливост на контролните органи се налагат глоби: за първо нарушение глобата е ¼ част от заплатата, а при повторно нарушение – ще бъдат освобождавани от служба.