Избрани Новини
Варненски "прикази" (част първа)
27-03-2015, 18:30
Снимка:Снимките са собственост на отдел Регионална история във варненската библиотека
Автор:Varnautre.bg
Още по Темата:Любопитните варненски “прикази” (2 част)
Безплатни турове и беседи разкриват непознатото минало на Варна
Регионалната библиотека във Варна "създаде" машина на времето
Любопитни наредби, правила и разкази за начина на живот във Варна отпреди повече от 100 години е събрал отделът "Регионална история" на варненската библиотека. "Приказите" ще бъдат разказани в поредица на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" Във Варна, която Varnautre.bg ще публикува в новата си рубрика Варна назад към бъдещето.
Любопитни са правилниците, наредбите и заповедите ("приказите") на Варненската община от преди повече от 100 години. И въпреки усмивката, която предизвикват, когато ги четем, ясно прозира голямото желание и усърдието, с което тогавашната местна управа работи за благоустрояването и хигиенизирането на града; за опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите; за изкореняване на корупцията и спекулата и т. н., така че да се създадат условия за превръщането на Варна в първокласен курорт и да заслужи тя по-късно прозвището си "Царица на Черно море".
Преди 130 години, излизащото в нашия град сп. "Здравие", публикува интересна информация за санитарните порядки и благоустройствените проблеми във Варна.
В брой 4 от 15 февруари 1885 г. е отбелязано, че "с настъпванието на топлото време във Варна се забелязва деятелността на градский съвет: най-главната улица се покрива с калдаръм, който ще се направи чак до станцията на железницата". Изказва се пожелание да не бъдат забравени и другите улици от тези господа, които "се грижат за достолепието и подобрението на градът". Редакцията на списанието изказва задоволството си, че и санитарният надзор "върху касапниците и дюгените проявява деятелността си като ги ревизира и надзирава". Но независимо, че "очистванието на градът върви по-живо" не е хубаво това, че колите, с които се извозва сметта са отворени и по този начин тя се разпилява по улиците. И във връзка с това се поставя големият въпрос: "Белким е мъчно да се запушат тези коли отзад?"
През 1910 г. кметът Иван Церов подписва заповед с която строго забранява на посетителите на мъжките бани да се къпят в морето "без гащи", както и да се приближават към женските бани. Не се допуска посетителите на баните да внасят там други вещи, освен принадлежности за къпане – "хавлии, пещемали и други". Забранява се още "воденето и влизането на кучета в морските бани и вън от тях, дето се къпят хора, както и къпането на коне и други животни, освен на южния вълнолом, т. е. към Карантината".
А във вестник "Свободен глас" от 9 юни 1911 г. е публикувано едно оригинално предложение към Кметството за предпазване на гражданите, разхождащи се в Морската градина от "нежелани нещастни случки":
"В нашия град лятно време прииждат хора почти от всичките краища на царството. Той е единствения град в цяла България, който се слави със своята красива морска градина. В тая морска градина навалицата от хора е извънредно голяма и зацарува безредица такава, че нещастните случки не са изключение, каквото преди няколко дни бе тая с една госпожица, която от бързото вървение на един господин бе блъсната от лакетът му и бе паднала в несвяст на земята." За да се избегнат и други подобни случаи Редакцията на вестника предлага на Кметството "да се поставят указатели, които да сочат на публиката, която прави разходката си в морската градина, да пази дясната страна, а в средата да бъде свободно. Може даже да се назначат няколко души специално за тая работа, докле се свикнат хората на наредбите."
За посрещане на пътниците, пристигащи с русенския влак, файтонджиите спирали файтоните си в безпорядък, като всеки от тях се стремял да застане по-близо до изхода на "станцията", както някога била наричана варненската гара. Още с появата на първите пътници започвала яростна борба. За да сложи край на тези сцени, през 1895 г. кметът издал заповед, с която задължил файтонджиите да се държат прилично и да застават с файтоните си в редици. Така се давала възможност на пътниците сами да избират превозните средства.
По този начин бил възстановен редът на гаровия площад, зорко наблюдаван вече от общинските санитарни пристави и представителите на градоначалството. Живописното зрелище на "публичните возачи" (така Общината официално наричала файтонджиите) било прекратено.
Цялата статия можете на прочетете ТУК