С висок старт започнаха и предизборните шедьоври

През седмицата Евросъюзът отчетете, че "не е в добро състояние", а подобряването му зависи все повече от /не/способността му да се справи с вълните от мигранти, които минават границите му. У нас депутатите свалиха с една с една година границата за законно придобиване на диплома за грамотност. Самата грамотност е отделна тема, далеч от решаване, казват все повече запознати дни преди началото на новата учебна година. Туристическият бранш сякаш се измори да прави отчети и да дава

предложения "за следващия сезон",

но ресорното министерство продължава с идеите. Така тази седмица Варна се сдоби /както и останалите области/ с регистър на туристическите атракции. Министерството иска на едно място да са събрани забележителностите по региони с най-важната информация. Идеята е похвална, съдържанието /поне за Варна/ – не чак толкова /има обект, за който дори не пише кое му е атрактивното, но пък липсват Аквариумът, Делфинариумът и Катедралата/. Вероятно подходът към този първи опит трябва да е "по-добре с него, отколкото без него", но първото, което идва на ум, е "искахме по-добре, а

стана както обикновено".

Подобен конфуз се получи и с иначе симпатичната идея табелки между плочките в центъра да показват разстоянията до съседни общини, където километрите не излизат, както и да са мерени. Има ли опасност същото да стане /за пореден път/ и с градските ремонти, или спирането през последните дни е стратегическа предизборна пауза? Първите сигнали на недоволни дойдоха от майки и баби, които все по-нервно търсят информация за края на ремонтите по детските площадки /при които от самото начало явно

работата е била повече от хората,

защото на доста места забавянето беше обяснявано с изтегляне на работниците на друг обект/. На "пауза” са сложени и ремонтите по булевардите, а това в бившата столица на уличните дупки
е рискован ход. Строежът на все по-хипотетичния градски стадион обаче води класацията на обещания и отлагания и е на път да детронира Дупката в центъра. Поредното обещание беше грубият строеж да започне "тази седмица", а новият срок за завършване е след четири години /предишният беше 2010-та/. Засега можем да прогнозираме още една първа копка след предизборното копане през 2007-ма, но днес въпросите са повече. Защото тогава имаше само съмнения, а сега – напълно

обосновани предположения за далавера,

след като апортираните общински терени вече се търгуват частно по познатата схема "вземи евтино – продай скъпо". И макар че няма кой да отговори на основни въпроси за сроковете и парите, вече има дружество "Спорт и мениджмънт", което ще развива стопанска дейност и ще издържа стадиона, когато той започне да работи. Всъщност, не когато "започне”, защото очевидно това е новата най-мръсна дума в медиите - тази седмица във Варна дори Седмицата на православната книга "стартира”... С висок старт започнаха и

предизборните шедьоври.

Тази седмица варненски сайт пусна очевидно рекламна и очевидно предизборна статия, снабдена със снимка на носителя на рекламираните идеи /вероятно/, но без име. Или някой PR е решил, че това ще е тийзър, или пак плъзнаха "криейтивите” от университета "Направи си сам”. Това обаче са веселите страни на предизборните напъни. В Пловдив митрополит Николай беляза с предизборно натягане дори деня на Съединението, като на службата вкара "своя" кандидат чак зад олтара. За чест на миряните те напуснаха храма. А в Самораново път към политиката бил поел Георги Градевски – Конъна, личен телохранител на Пламен Галев. Далеч е от Варна, но запомнете името - да не се окаже

някой от следващите премиери.

Изборните експерти пък изчислиха, че в избирателните списъци има 15 процента хора, които не живеят там, където са регистрирани за гласуване. С новия закон това ще доведе до казуси в село със сто жители на хартия да има към петима гласуващи. От ЦИК заявиха, че нямали готовност да предложат решение, което не е изненада – в същите списъци е скрит и проблемът с "мъртвите души", а той чака решение вече близо четвърт век. Затова и в Максуда ще имат право да гласуват стотина и повече души, регистрирани в една къща, която вече и не съществува. Започна и регистрирането на партии и коалиции,

изненади във Варна засега няма –

кандидатите са предварително известните. Прогнозите са за балотаж, участието на Иван Портних в него не се подлага на съмнение от никого, а за човека срещу него всеки залага на своя играч. След първоначалния шок от подновените политически амбиции на Кирил Йорданов, прогнозите го предвиждат не като сериозен участник, а като разсейващ фактор вляво. Докато рулетката на местните избори се развърта /и привлича вниманието/, правителството одобри спешно, без предварително обсъждане и без последващо обявяване "промяна в структурата на акциза на цигарите”. В резултат –

ще поскъпне всичко,

но най-малко - произведеното от "Булгартабак" и "КТ интернешънъл". Че контрабандата няма да рухне под напора на тези промени е ясно, КОЙ обаче получи от правителството още един подранил подарък за Коледа. Което няма да важи за мнозина от останалите българи. След като платиха първите сметки с новите цени на тока /между 15 и 20 процента по-високи/, работодателските организации обявиха, че ще има мерки за компенсиране преди и около Коледа - без премии, без купони за храна и други социални "екстри”, съкращения и евентуално вдигане на цените за крайните потребители.

Честита Коледа в аванс

и да благодарим на правителствата, които така добре се погрижиха /и се грижат/ за енергийния бизнес на избраните. По голямата тревожна тема "бежанци” тази седмица кабинетът взе някои решения. След извънредното заседание вицепремиерите предложиха европейските държави синхронно да въведат по-тежки наказания за трафикантите /което е любим местен законотворчески подход – вместо да гарантираме спазването на вече приети закони, при всяко по-драстично нарушение или инцидент предлагаме нови и нови наказания/. Другите идеи също са

с печат Made in BG –

създаване на обща европейска прокуратура, а на местно ниво - спецзвено между МВР и прокуратурата, които да се борят с трафика на хора. Това, което не чухме, бяха условията, при които България ще приеме още мигранти, напомнянето, че вече почти сме достигнали горната граница на възможностите си и питането какво ще получим ние. Румънците, например, обвързаха ангажимента с влизането си в Шенген, докато нашата вътрешна министърка беше горда да обяви, че ние не "търгуваме”. На някои други места на това му казват "преговори”, но през седмицата ние показахме, че и там не се справяме добре. След като Русия поиска коридор за хуманитарни товари /за който всеки, виждал карта на света, би се сетил, че не е най-необходимото й нещо/

ние гордо отказахме,

а Гърция /която даде път/ още по-гордо съобщи, че "американците” поискали и от тях да откажат... След два дни дебати Соломон Паси обобщи, че сме паднали жертва на пропагандната война на Русия. Но май по-скоро я загубихме, при това без бой. Все по-реална става и възможността Европа да загуби още една част от буржоазния си чар под напора на новите реалности. Въпреки общата германска политика, провинциите вече се задъхват и в Баден-Вюртемберг първи отказаха да приемат повече нелегални мигранти. Саудитска Арабия веднага предложи помощ –

да построи 200 джамии за "новите”

в Германия /докато собствената й квота за бягащи от войната мюсюлмани си остава 0/. Европейски политици вече предлагат създаване на "центрове за задържане", където да се разграничават бежанците от мигрантите /като закъснението от началото на годината е към 500 хиляди души/, а в годишната реч "За състоянието на съюза” председателят на Еврокомисия Юнкер обобщи ситуацията може би политкоректно, но нелепо на фона на ставащото - "Не бих искал да изпадаме в униние, но Европейският съюз не е в добро състояние.” Все по-"политнекоректни”, става и въпросите, които си задават европейците /и медиите им/ - за младите агресивни мъже и за снимките на някои от тях като ислямистки бойци, за това, че

мигрантите не са проблем, а последица.

Дори тези въпроси да получат отговори, потокът няма как да бъде спрян. Защото печалбите са прекалено много - от помпането на политически мускули и преките ползи за военната индустрия, през купуването на артефакти от варварски разрушаваните древни градове, незаконния бизнес на трафикантите и възможността да бъдат осигурени много безплатни наркомулета, до законния бизнес с булки в арабския свят и със жилища и услуги за мигрантите на Запад. И това ще продължава - докато има колекционери, купуващи находки от Палмира, преди кръвта на пазителя им Халед Асад да е изсъхнала, докато има 70-годишни саудитци, харесващи малки булки-бежанки, и докато в Германия само една фирма, управляваща бежански приюти /при това преди две години/ е имала

печалба от 1,4 милиона евро.

Другият страшен въпрос пред Европа е как да съчетае уважението към чуждите принципи, вяра и обичаи, когато още на границата й част от идващите демонстрират, че за тях "местните” са просто парче месо... И дали политиката на безусловно отворени граници в началото на годината няма да доведат до това, че в края на годината без възможности ще останат точно тези, за които бягството е на живот и смърт. И отговорът трябва да изпревари започналото ново надигане сред крайнодесните и техните политически представители от Скандинавия през Гърция до Франция и Германия. Изясняването на друг въпрос – срещу кого се бият САЩ – срещу Ислямска държава или срещу Башар Асад, също не може да чака още дълго за отговор. У нас кабинетът отговори преди 15 септември на част от въпросите за образованието, като направи

поредните козметични операции –

промени в структурата на гимназиите, известни свободи на директорите за програмата и решението, че първолаците, които започнат догодина, ще получат диплома за основно образование след VII, а не след VIII клас. Също като останалите закони, и този ще се окаже добър или лош в зависимост от тълкуванията, прилагането и спазването му /в което засега не сме особено добри/. Вероятно ще има икономии от спестената година. На знанията тя едва ли ще отрази, след като и кандидат-студенти все по-често демонстрират покъртителна неграмотност. Във Варна първолаците, за които важи промяната, ще са около 3 000 – такава е бройката на на децата в първи клас през последните години. Ще завършат ли всички тук? Само тази година на 15 септември над 100 деца ще бъдат ученици другаде – където родителите им са заминали в търсене на по-добро бъдеще.