Оставам в Черно море заради семейството, приятелите и хората в залата

От тази година Черно море-Порт Варна има нов капитан – Пламен Алексиев. Гардът винаги е бил любимец на феновете в залата първо защото е кадър на „моряците”, второ – защото винаги „гори” в мачовете, и не на последно място – заради изключително сърцатата си и нестандартна игра. 31-годишният баскетболист прави може би най-силния сезон в кариерата си и бе в основата на победите на тима през този сезон. В интервю за „Народно дело Седмицата” Пламен разкри интересни неща за баскетбола, клуба, семейството си и бъдещето след края на състезателната си кариера.

- Пламене, стартира много силно този сезон и си големият лидер на отбора. На какво го отдаваш – дали е заради по-голямата отговорност, която получи с капитанската лента?

- По принцип да, тази година ме направиха капитан. Все пак съм най-старият в отбора и трябваше да падне отговорността върху някого. А аз не съм от тези, които ще се скрият. Все пак вече толкова години съм играл. Крайно време беше да поема някаква важна роля в родния ми клуб. Къде с късмет, къде с по-добри игри, с опит и с доста желание, нещата се получават, поне засега. Има и спадове, особено сега, като дойде зимата. Условията се влошават и се нарушава тренировъчният режим. Не е като лятото, когато е топло в залата. Може би ще се получат някакви спадове в играта на отбора, но така е всяка зима, така че не ме притеснява като цяло спадът, който се получи. Да се надяваме, че покрай Купата вече ще сме в оптимална форма като отбор и индивидуалности.

- Как се чувстваш в този млад състав със само един чужденец. Случвало ли ти се е и преди?

- В Бургас ми се е случвало. В Черно море досега не е имало такъв сезон, в който да разчитаме само на един чужденец, и то на такава позиция, на която в България трудно се намира състезател – център. Оказа се, че сполучихме с Никола – върши доста работа. Момчето е научено и се допълва доста добре с младите играчи – със Симеон Илиев, с Цонков, с Никито. На Стоянов му се дава вече повече време, което той оправдава. Все пак нищо не се получава даром, трябва да си го заслужиш. Също така и Ангел Нацкин тази година вече ще трябва да започне да показва това, което трябва да показва като гард. В последните години не беше играл много, но тази ще започне да му се дава шанс, защото аз няма да мога да играя по 30 минути всеки мач цял сезон. Ще трябва да помага, да се учи и с времето да поема по-голяма роля в този отбор, ако иска да става баскетболист.

- Започнахте много силно като цяло, но направихте и някои загуби от отбори, които сякаш хората не очакваха?

- В началото на годината не може да се знае кой на какво ниво е. Изцяло нови са отборите. Например Балкан, като дойдоха, имаха трима нови чужденци, а винаги в началото малко я няма химията. Така че може да се получават някакви изненади. Специално за загубата ни у дома от Спартак (Плевен) всички коментираха как можем да паднем от тях. Но се видя, че Спартак не са толкова лош отбор тази година. Взеха един център, взеха Франсис от ЛУКойл, взеха Сашо Груев, който е име в баскетбола в България, играл е и в чужбина доста време. И с къс състав играят доста добре. Сега паднаха неочаквано от Левски, но рано или късно се очакваше и те да направят лоша игра. С Берое пък мача ние си го изпуснахме – имахме последна атака в последните шест секунди, но пропуснахме. Там и съдиите ни порязаха, но и ние си изпуснахме мача. Загубата в Плевен също си бе заслужена. Имахме шанс накрая да се върнем, но не можахме.

- А като цяло по-слабо ли е първенството тази година?

- Мисля, че да. Има доста равностойни отбори, на по-ниско ниво. Но важното е да са интересни мачовете. Дали ще е силно нивото, дали ще е слабо, като има осем равностойни отбора, даже девет, е по-интересно. ЛУКойл се засилиха с още един американец, играл в НБА, взеха и Филип Виденов. Но тук във Варна бяха без тях и имахме дори шанс да ги бием, не са някакви невероятни играчи. Имат един чужденец сърбин и една петица, от там нататък са българи. Ще видим и докъде ще стигнат в Европа. Защото, ако отпаднат от там, със сигурност ще освободят някой чужденец, особено този, американеца, и към края на годината може да са различен отбор. Нищо не се знае.

- Докъде стигат амбициите на Черно море. Можете ли да се преборите за медали?

- Амбициите винаги са големи, но не искам да прибързвам и да казвам някакви големи неща. Важното е да играем добре и младите баскетболисти да се развиват. Защото ако не се развият тази година и догодина да играят още по-добре, и да стават по-добри играчи, смисъл няма. Ако бяхме с чужденци както миналата година – да, ще се говори още от началото за финали, за медали. Тогава щяха да играят всички чужденци и от време на време да влиза по някой българин, да запише някоя и друга минута.

- Успява ли Спас Натов да мотивира младите как да израстват?

- Според мен Спас им обръща достатъчно внимание и на тренировки, и на мачове. Също така Жоро Бакалов доста добре се включва в подготовката за мачовете, в скаутинга. На тренировки също много се помага. Важното е те да слушат и да се учат. Защото ако не се вслушваш в това, което се говори, все едно се блъскаш в стената – никакво развитие няма.

- Много се говори напоследък, че финансовото състояние на клуба не е добро. Имаше писания, че отборът дори се разпада. Каква е истината?

- Имаше голямо сътресение, след като преди може би месец ни съобщиха, че има проблеми с финансите. Не ни казаха точно каква е причината. Излязоха много работи – че имаме спонсор, че има пари, но не достигат, и така нататък. Това са си разговори на друго ниво. Но имаше проблем. Няколко седмици даже не водихме добър тренировъчен процес. Това повлия може би и на игрите ни. Но засега никой не си е тръгнал от отбора. Освен Станката Славейков и Пейчинов, който искаше някъде да отиде да играе. Дали изборът на Ангел е лош или добър – времето ще покаже. Имаше вариант, ако остане да играе повече, защото се освобождава неговата позиция с тръгването на Станката, но това е негово решение. Не виждам да се разпада отборът. Може и някои от играчите да си търсят къде да отидат да играят на по-сигурно. Дали ще си намерят, не знам, но е важно, като са тук и играят за този отбор, да се раздават на 100 процента.

- За теб също се заговори за интерес от Берое и че си тръгваш.

- Истината е, че имахме разговори с Берое още миналата година, но аз отказах. Тази година преди началото на сезона също ме потърсиха, пак им отказах. След мача в Стара Загора за трети път говориха с мен, но им казах, че до Нова година не мога да дам някакъв точен отговор, тъй като трябва да разбера какво ще става с Черно море. Все пак съм капитан на този отбор и не мога да си хвана чукалата и да си тръгна първи, като видя, че има някакъв проблем. Трябва да се борим кой с каквото може, да излезем от тази криза. Защото не ни е за първи път, и по-лошо е било, но сме били тук. Разликата е, че сега има интерес, и то не само от Берое, а и от други отбори. Но засега си оставам тук.

- Значи и след Нова година си тук?

- Да, след Нова година си оставам тук. Нямам някаква голяма оферта, която наистина да не мога да откажа и да си тръгна. Тук ми е семейството, тук са ми всичките приятели. Хората в залата идват заради нас. Ще се борим, да видим докога.

- Спомена семейството. Синът ти Пламен вече е на 2 години. Как те промени бащинството?

- Ами доста по-малко спя (смее се). Намалих нервите в залата. Гледам по-различно на нещата. Вече не обръщам толкова много внимание на някакви дребни неща в баскетбола, като дребни разправии. Гледам да съм по-уравновесен. Поне хората в залата и моите съотборници казват, че съм се успокоил в сравнение с предишни години, когато емоцията в залата много ме водеше.

- Къде се виждаш, след като спреш със състезателната си кариера? Мислиш ли за треньорство?

- Мислил съм доста по този въпрос. Заминава ми се с баскетбол, наистина. Това съм го правил 15 години. Може би ще имам какво да дам на децата, които искат да се занимават с този спорт. Но наистина времето ще покаже. Все пак трябва да си изхранваш и семейството по този начин. Не е само за удоволствие да го правиш. Може да опитам тук във Варна да се занимавам с треньорство. Затова и уча в момента – следвам педагогика в Шуменския университет.