"Соколите" се превръщат в единствения наш провинциален тим, който побеждава "сините" два пъти поред за два месеца и половина

В началото на 80-те години футболният Спартак побеждава Левски два пъти за два месеца и половина, нещо което едва ли ще се случи вече някога. По онова време грандът от София е един от двата привелигировани отбора у нас и загубите му през годината са истинско събитие.

Спартак обаче се превръща в единствения наш провинциален тим, който побеждава "сините" два пъти поред за толкова кратко време, пише "Народно дело Седмицата".

На 11 декември 1982 година ЖСК-Спартак и Левски-Спартак се срещат в последния есенен кръг от "А" група във Варна. Според в. "Спорт" 18 000 зрители са изпълнили стадион "Спартак", което е рекорд по посещаемост.
Запалянковците с основание очакват победа, тъй като техните любимци, които са се завърнали в елита няколко месеца по-рано, разполагат със силен тим. Лидерите в него са Жиката Господинов, Стефчо Найденов и Красьо Зафиров. Гостите също хвърлят най-доброто, с което разполагат. Липсват Боби Михайлов, Пламен Николов и Петър Петров, но пък в състава са нашумелите младоци Наско Сираков и Гиби Искренов.

Спартаклии играят тактически правилно, не позволяват на гостите да застрашат вратата им и търпеливо очакват да нанесат своя удар в атака. Прави го Пламен Казаков, който в 43-тата минута със силен шут с левачката вдига публиката на крака - 1:0. След почивката Спартак продължава да е по-силния отбор на терена и в 70-ата минута Господинов асистира на Найденов за втория гол – 2:0. Левскарите успяват само да стигнат до попадение на честта в края, когато след остро центриране на Искренов от десния фланг Асен Михайлов в опит да изчисти топката с глава, я насочва с плонж в мрежата.

На 26 февруари 1983 година съперниците отново излизат един срещу друг. Този път в ½-финален двубой за купата на България в Казанлък. "Сините" копнеят за реванш, но сметките им излизат криви, тъй като "ЖСК-Спартак" отново играе много силно и излиза краен победител. Единственото попадение е достойно за всеки футболен буквар и е реализирано от най-добрия в мача – Живко Господинов, с майсторски фалцов удар в 39-ата минута. Варненци се класират за финала, където ще загубят от ЦСКА, но впоследствие ще участват в турнира за КНК и ще станат единствения наш отбор, играл срещу английския колос "Манчестър юнайтед".

Пред 1984 година това поколение на спартаклии се легитимира като най-успешното в клубната история, след като печели и бронзовите медали в "А" група.

11 декември 1982 година, Варна

ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 2:1

Голмайстори: Казаков-43, Найденов-70/Михайлов-автогол, 89

ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Асен Михайлов, Румен Димов, Сашо Борисов, Красимир Венков, Пламен Казаков, Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов

Левски-Спартак: Валентин Захариев, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Красимир Коев, Николай Грънчаров, Емил Велев (Пламен Цветков), Руси Гочев, Наско Сираков, Михаил Вълчев, Емил Спасов, Божидар Искренов

Стадион "Спартак", 18 000 зрители

26 февруари 1983 година, Казанлък

ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 1:0

Голмайстор: Господинов-39

ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Румен Димов, Владимир Николчев, Сашо Борисов, Красимир Венков, Стефан Стефанов (82-Пламен Казаков), Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов

Левски-Спартак: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Веселин Балевски, Петър Петров, Николай Грънчаров, Красимир Чавдаров, Божидар Искренов, Пламен Цветков (73-Емил Велев), Петър Курдов, Емил Спасов, Христо Денчев (58-Михаил Вълчев)

Съдия: Димитър Димитров

Стадион "Цвятко Радойнов", 15 000 зрители

Красимир Зафиров е вратар и капитан на спартаклии в историческите два мача със "сините" от София. Той разказа какво си спомня от двете победи.

"В мача във Варна левскарите играха с нашите бели екипи, които им предоставихме. Дни преди срещата гостите бяха поискали да им дадем двете точки, тъй като се бореха за титлата. Ръководствата имаха разговори помежду си, но последната дума беше на нас, футболистите. Казахме си, че ще играем мъжки и за нашата публика. Направихме го и заслужено бихме. Левскарите до последно си мислеха, че ще им "легнем", но това нямаше как да стане. Към края треньорът ни Людмил Горанов се прибра по-рано в съблекалнята. Преди да се качи по стълбите към втория етаж, стана разправия между него и наставника на гостите Добромир Жечев. Последният в яда си строши с юмрук витрина на първия етаж. Напрежение възникна и между шефове и играчи, но до батални сцени не се стигна.

След това при едно гостуване на Левски, те ни измамиха. За 0:0 не се даваха точки и към края се разбрахме да си вкараме по един гол. Аз пуснах топката в мрежата от фаул, но после те се наредиха отзад, ритаха моите съотборници, изритваха и топката, но не допуснаха изравняване. Прибрах се бесен от терена и счупих с крак вратата на съблекалнята.

За мача в Казанлък? Това е един от най-приятните и паметните ми мачове със "Спартак". Стадионът бе пълен и всички викаха за нас. Хора бяха дошли с коли и автобуси и от Варна. Оставихме сърцата и душите си на терена. Пак ги бихме, играхме финала за купата, после излязохме на европейски терен, срещнахме "Манчестър юнайтед"... Това бе един голям и успешен отбор на "Спартак". Радвам се, че бях част от него", върна се назад във времето Красимир Зафиров.

На снимките: отборът на Спартак, който би Левски два пъти и игра финал за купата, Красимир Зафиров (вдясно) с Боби Чарлтън и съотборници.