Тълпата събаря оградата и нахлува на стадиона

В началото на 1981 година ЖСК-Спартак, който се подвизава в „Б” група, играе един от най-големите си мачове в историята.

До него се стига, след като варненският тим тръгва силно в турнира за купата на Съветската армия и впоследствие записва второто си най-добро представяне в надпреварата след финала през 1961 година.

На 1/32-финалите варненци бият Родопа с 3:0 след голове на Тодор Гергов, Наско Сираков и Живко Господинов, а на 1/16-финалите е прекършен елитния Локомотив (Сф) - 2:0. Точни за успеха са Иван Войчев и Енчо Недев.

На 1/8-финалите ЖСК-Спартак е изправен пред огромно предизвикателство. Жребият отрежда отборът да е домакин на хегемона у нас – ЦСКА. По оново време „червените” газят наред и са устремени към втора титла поред. Във Варна идват и като ¼-финалист в турнира за Купата на европейските шампиони, след като месеци по-рано са отстранили настоящия първенец на Стария Континент Нотингам и първенеца на Полша Шомберки (Битом).

Неделният ден на 15 февруари 1981 година се превръща в един от знаковите за варненския футбол. Мало и голямо се стича на стадион, сякаш пердчувства, че ще е свидетел на чудо. Билетите отдавна са продадени, а през последните дни вървят като топъл хляб и на черно.

Един час преди срещата трибуните вече са пълни. Това налага входът откъм ул. "Отец Паисий" да бъде затворен. Тълпата обаче събаря оградата и нахлува на стадиона. Много хора влизат и без билети. Вътре съоръжението ври и кипи. Зад седналите на дървените пейки зрители има няколко реда правостоящи. Запалянковци са се качили и на къщичката до административната сграда на клуба. Малко по-късно под техния напор покривът не издържа. Керемидите рухват и хора падат на земята, но за щастие се разминават с травми. Привърженици гледат и от покрива на строящата се сграда "Проектанска".

Настроението на присъстващите допълнително е приповдигнато, след като по радиоуредбата за първи път е пуснат химна на спартаклии. Той е по музика на Минко Коларов и текст на поета Богомил Тодоров. Изпълнява го хор Дружна песен към профсъюзния дом на културата "Георги Димитров" под диригентството на Кръстан Мисирков.

Първите 10 минути се тежки за спартаклии. Джевизов разбива носовете на Енчо Недев и Пачо Михов, и докато на двамата се оказва медицинска помощ край тъча, съотборниците им играят с 9 души. Гостите удрят греда, е веднъж играч на домакините чисти от голлинията. Постепенно ЖСК-Спартак взема инициативата и не я изпуска докрая. Иван Войчев на три пъти няма шанс да открие резултата, но логиката възтържествува в 50-ата минута. Тогава най-добрия на терена Живко Господинов открива резултата след майсторски индивидуален пробив и техничен удар. Пет минути преди края обаче Ради Здравков изравнява с коварен шут. Двубоят отива към продължение, но не така мисли Тодор Попов. В последните секунди халфът поема една отбита топка и с параболичен шут я забива в мрежата за 2:1.

"Топката излетя нагоре като цунами и вятърът я спусна надолу над слисания вратар Арсов в мрежата”, спомня си заклетият спартаклия Ръбчо.

За "Народно дело Седмицата" пък героят Тодор Попов описа попадението си така: „Не знам дали вятърът ми е помогнал. Беше студено, може и да е имало вятър. След корнер топката бе избита, аз я поех с гърди и я насочих с десен външен фалц вляво от вратаря.”

Малко след това реферът Величко Цончев свири края и стадионът изригва. Армейците не могат да повярват какво се е случило. Те се държат за главите, някои са налягали по тревата. Помощникът на Аспарух Никодимов обърква пътя към съблекалните и тръгва да излиза от вратичката, която е встрани от вратата, където е паднал победния гол.

"Това бе един от най-големите мачове на Спартак изобщо. Още настръхвам, като си спомня колко хора ни гледаха. На първите редове пушеха и нагоре излизаха облаци от дим, сякаш мъгла се изпарява”, връща се назад във времето за „Народно дело Седмицата” вратарят и капитан Красимир Зафиров.

И до ден днешен върват спорове колко публика е имало на стадиона. Според едни става въпрос за 12-15 000 души, според втори – за близо 20 000, а трети дори смятат, че са присъствали повече.

По този въпрос Красимир Зафиров е лаконичен: "Трудно е да се назове точната бройка, защото тогава нямаше седалки, а дървени пейки. Но за едно нещо не може да се спори – това е най-посетения мач в историята на стадион "Спартак"."

Любопитно е, че на пейката на домакините остава Наско Сираков. През второто полувреме 18-годишния юноша на Левски загрява дълго, но треньорът Васил Ненов не го пуска в игра.

На ¼-финала ЖСК-Спартак побеждава Янтра с 1:0 след попадение на Живко Господинов, а на ½-финала губи от Пирин с 0:2 в Благоевград.

Месец и нещо по-късно пък ЦСКА напуска и Европа след две загуби от Ливърпул с 1:5 и 0:1.

ЖСК-Спартак – ЦСКА 2:1

1:0 – Господинов, 50, 1:1 - Здравков, 85, 2:1 – Попов, 90

ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Димитър Енчев, Васил Илиев, Пламен Михов, Николай Стоев, Красимир Венков, Тодор Попов, Иван Петров, Живко Господинов, Иван Войчев

ЦСКА: Тошко Арсов, Иван Зафиров, Динко Димитров (70 - Марио Вълков), Цоню Василев, Ангел Рангелов, Георги Илиев, Цветан Йончев (70 – Стойчо Младенов), Руджи Керимов, Спас Джевизов, Ради Здравков, Никола Велков

Съдия: Величко Цончев