Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина – този в Шкорпиловци – е частна собственост над 60%.

Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на Република България е в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията. До тази ситуация се е стигнало, след като вече от три десетилетия министърът на регионалното развитие, народните представители и прокуратурата си притварят очите за продължаващата приватизация и оставят сигналите за беззаконието без отговор. Това се посочва в анализ на "Зелени закони", оповестен днес, пише "Сега". Инициативата настоява за незабавни мерки и промени в законодателството, които да възстановят държавната собственост върху крайбрежната плажна ивица и да предотвратят бъдещи неправомерни практики.

Според събраните от „Зелени закони“ данни в България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове общините са допуснали 1026 декара да могат да се застрояват.

Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са практически частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина – този в Шкорпиловци – е частна собственост над 60%. 81% от "Аркутино" също не са държавна собственост, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху части от други популярни плажове у нас - напр. 10,9% от плаж "Харманите" в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж "Смокините" - север, 33,5% от "Смокините" - юг, 41,9% от плажа на къмпинг "Градина", 31,3% от плаж "Батовски" в Кранево.

Предложените от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Христо Иванов изменения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които депутатите ще обсъждат на второ четене през февруари, отново не засягат този проблем, подчертават от "Зелени закони". Природозащитниците смятат, че е възможно сделките да се атакуват в съда или да се направи промяна в законите, която да визира актовете и сделките, довели до частна собственост върху крайбрежната плажна ивица.

Крайбрежната плажна ивица се определя за изключителна държавна собственост в приетата през 1991 г. Конституция, припомнят "Зелени закони". Любопитно е, че дотогава терминът „крайбрежна плажна ивица“ е използван само в Закона за здравето като курортен ресурс и за нея е било отговорно Министерството на здравеопазването.

И след приемането на новата Конституция, дълги години плажната ивица остава без ясно определение. Въпреки това, през 1995 г. тя попада в закона за концесиите като обект, който може да се отдава на концесия. Година по-късно, правителството ги прехвърля на Министерството на регионалното развитие и то се заема със "спешно събиране" на данни и документи за уточняване на реалните граници на обектите на концесии и изготвянето на актове за държавна собственост от министъра на финансите.

Определение на това що е то крайбрежна плажна ивица се появява чак през 2005 г., но се обвързва с начина на трайно ползване - за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго - например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона.

Независимо от множеството съдебни дела, водени от природозащитни организации, журналистически разследвания и улични протести, приватизацията на морски плажове продължава до 2008 г., когато се дава ново определение на плажове, с което също има проблеми.

В резултат на тази бъркотия в различните ведомства съществуват разминаващи се данни за плажовете. "Зелени закони" дават пример с община Долни Чифлик. Там според заповед на министъра на туризма има 4 плажа – „Камчия-юг”, „Изгрев-Хоризонт”, „Шкорпиловци север” и „Шкорпиловци юг”. В Регистъра на специализираните карти по закона за черноморското крайбрежие има само три – плажовете „Камчия-юг”, „Изгрев-Хоризонт”, „Шкорпиловци”. В слой „Черноморско крайбрежие“ на Кадастралната карта плажовете са само два - “с. Шкорпиловци” и “с. Ново Оряхово”, а в "Държавен вестник" се откриват решения за отдаване на концесия на три плажа – „Шкорпиловци-централен”, “Шкорпиловци-север”, “Шкорпиловци-юг”.