Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги.

Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга.  Това се казва в проучване на социологическа агенция "Тренд".

Мнозинството от българите (83%) смятат четенето на книги за важно. Въпреки това, четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.

Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.

Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани. 

Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата. 

Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%). 

Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място. 

Проучването е направено по поръчка на вестник "24 часа" и е проведено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.