Истински научно-технологичен пробив постигнаха учени от Тракийския университет, местна мидена ферма и Генералната комисия по рибарство към ЕС. За първи път в България дъгова пъстърва беше отгледана успешно в морска среда край Каварна. Експериментът се оказа двойно по-необичаен, тъй като типично сладководната риба съжителства безпроблемно с черноморски миди в едно съоръжение. Първоначално специалистите били скептични за подобна адаптация, но доц. Галин Николов от Тракийския университет споделя, че целта им е била да докажат, че невъзможното е възможно.

 

Уникалната идея е дело на предприемача Веселин Прокопиев, който посвещава 35 години от живота си на тази кауза. Неговият замисъл е бил изграждането на система за паралелно отглеждане на миди и аквакултури, издържащи на солена вода. Днес усилията дават изумителен практически резултат, който отваря нова страница за рибния сектор у нас.

 

Най-голямата изненада за екипа се оказва скоростта на развитие. Растежът на пъстървата в морска среда е над шест пъти по-бърз, отколкото при стандартните сладководни технологии. Само за 5 месеца и 20 дни рибите са пораснали от скромните 80–120 грама до внушителните 900 грама – 1,2 килограма, което Прокопиев определя като уникално.

 

Процесът обаче не е преминал без напрежение. Зарибителният материал е доставен от Самоков, като рибите са адаптирани постепенно към солеността по време на транспорта и след пристигането. Въпреки че учените очаквали соленост от 18 промила, измерванията на място отчели 20 промила. Това коствало на екипа една безсънна нощ в очакване дали рибите ще оцелеят, но за щастие адаптацията преминала успешно.

Храненето на рибата не се различава от стандартните практики и в процеса не са използвани никакви изкуствени добавки, хормони или антибиотици. Рибата е напълно екологична и чиста

 

Проектът вече намира и реално практическо приложение – морските продукти се предлагат директно от фермата в местни ресторанти в района на нос Калиакра.

 

Успехът доказва огромния потенциал на Черно море за развитие на устойчиви аквакултури. Екипът вече планира разширяване на експеримента към затворен производствен цикъл, като следващите стъпки включват работа с кафяво водорасло, стриди, ципура и лаврак.