Освен тези пари те получават и добавки за участие в комисии, за стаж, представителни разходи и други, пише в. "Труд".

Това стана ясно, след като Националният статистически институт (НСИ) обяви данни за средните възнаграждения през изминалото тримесечие. Причината за “забогатяването” на народните избраници е малко по-високата заплата в обществения сектор сега. Базовата заплата на депутатите е равна на три средни в обществения сектор, но плащани в последния месец на всяко тримесечие.

Според НСИ през септември т. г. в този сектор средната заплата е била 755 лв. и депутатската би трябвало да е 2265 лв. Само че през март т. г. народните избраници решиха да замразят възнагражденията си на равнището на декемврийските (2196 лв., което е равно на три средни “обществени” заплати през септември м. г. - 732 лв.). В решението обаче има и условие - заплатата им остава в реалното си измерение, ако стойността й е под определения таван, т. е. за април, май и юни тя е по 2172 лв., а от юли до септември - по 2181 лв. Надхвърли ли декемврийския таван, тя остава на определената точка на замръзване - 2196 лв., както се случи сега.

Така президентът Първанов ще се разписва под 2 депутатски заплати, или под 4392 лв. на месец - повишение 30 лв. по описаната схема. Председателката на парламента Цачева и премиерът Борисов ще получават по 3403 лв. (155% от депутатската). Заместниците на Цачева - по 145% от депутатската заплата, или 3184,20 лв., а шефовете на групи и комисии - по 2745 лв.

Средната заплата за страната през изминалите летни месеци е намаляла с 0,3% до 638 лв., отчита още НСИ. Най-голям е спадът във финансовия и в застрахователния сектор, където средното възнаграждение е намаляло с 8,7% в сравнение с предишните три месеца, но пак е високо - 1294 лв. В производството и разпределението на енергия и газ са вземали най-много пари - 1377 лв. Най-нископлатени са били заетите в хотели и ресторанти - 422 лв.

С новия изборен кодекс ГЕРБ ще затрудни максимално участието на конкурентите си в изборите догодина. Чувствително се вдигат бариерите пред "Коалиция за България" (КБ) и "Синята коалиция"(СК), които вече заявиха желание да разширят форматите си. Двете формации ще трябва да събират повече подписи за регистрация и да внасят повече пари като депозит в сравнение със самостоятелните участници.

Според кодекса всяка партия трябва да събере 15 000 подписа, за да се регистрира за участие във вота. А това определено ще бъде проблем за малките съюзници. Регистрацията ще е двустепенна - първо се записват партиите, а после коалициите. Това означава, че ако в КБ останат досегашните 7 съюзници, те трябва да представят общо 105 000 подписа. Петте сини партии пък ще имат нужда от общо 65 000 подписа. Досега за участие в парламентарни избори партиите представяха 15 000, а коалициите само 20 000 парафа.

Подобна е регламентацията и на изборния депозит. За всички видове национални избори партиите и инициативните комитети ще внасят по 10 000 лв. Това означава, че всеки от коалиционните партньори ще трябва да поеме своя дял от 10 000 лв., а не както бе досега - партията-майка често плащаше и за останалите. Общият депозит за КБ става 70 000 лв., а на СК - 50 000 лв. Според досегашното изборно законодателство партиите внасяха 50 хил. лв., а коалициите по 100 000 лв.

Промените в кодекса намаляват шансовете на неуспелите участници да си върнат депозита. Това ще става само при получени над 2% от действителните гласове на национално ниво както за партии, така и за коалиции. Досега бариерата бе 1%. Затова пък ще се увеличат приходите на фонда за лечение на деца към здравното министерство, към който се пренасочват изгубените депозити.

---РАВНОСМЕТКА

На миналите парламентарни избори фондът за лечение на деца към МЗ събра 600 хил. лв. от невърнатите депозити за участие в изборите на 2 коалиции и 8 партии. През 2005 г. сумата бе 365 хил. лв. Последните евроизбори наляха 215 000 лв. в детския фонд.

Македонският министър на финансите Зоран Ставрески и постоянният представител на Световната банка (СБ) в Македония Лилия Бурунчук са представили вчера новата стратегия за партньорство.

Около 100 милиона долара от посочената сума ще бъдат инвестирани в енергийни проекти.

Други два значими проекти ще бъдат изграждането на далекопровода със Сърбия, за който ще бъде отпусната сумата от 19 млн. долара, и реализирането на проекта "Луково поле", за което ще бъде отпусната сума в размер на 50 млн. долара, посочва "Утрински весник".

Според представителя на СБ в Македония, единствено по-бързият икономически растеж и подобряване на бизнес средата може да помогне на страната да се справи с високия процент на безработицата.

Според Бурунчук държавата е изправена пред редица предизвикателства и проблеми в областта на здравеопазването, социалната защита, конкурентноспособността, защитата на околната среда и други.

През последните 15 години СБ е инвестирала в страната 1,1 млрд. долара, посочва изданието.

Късно тази вечер приключи делото за заливането с киселина на две студентки в Благоевград.

Поръчителят Венцислав Добрев бе осъден от Районния съд в Благоевград на 8 години и половина затвор при първоначален строг режим.

Извършителят Калоян Гущеров ще лежи в затвора 5 години.

За уврежданията, причинени на Христина Колджиева, бившият й приятел Венцислав Добрев ще плати обезщетение от 25 000 лева.

Преди дни стана ясно, че между 10 и 15 % е увреждането на зрението на Христина. Според офталмолога д-р Тумбев има временно разстройство на зрението, което не е опасно за живота.

По думите му, без непосредствено приложените мерки след заливането е било невъзможно естественото възстановяване на очите и можело да се стигне до слепота. Според Тумбев може пораженията да са временни.

Извършителят на престъпното деяние, пък бе осъден да плати 10 000 лева за причинени телесни увреждания.

Осъдените не пожелаха да коментират присъдата си.

Припомняме, през ноември миналата година двете момичета от Гоце Делчев бяха залети с изгарящата течност пред квартирата им в Благоевград.

Това обяви заместник икономическият министър Иво Маринов, който посети родния щанд на най-голямото професионално изложение World Travel Market в Лондон, предаде АСН.

45% от резервациите за ваканции в Кралството се правят в мрежата, а 70% от англичаните пътуват, без да ползват туроператор.

В момента страната ни стартира доразвиването на интернет страницата на българския туризъм и създаването на мултимедиен каталог на туристическите обекти, посочи Маринов в английската столица.

Над 30 туроператора от Великобритания предлагат почивки у нас в каталозите си, като през тази година ваканции до България организират 3 нови фирми.

Той показа пред журналисти справка от сайта на Националната здравноосигурителна каса, предаде БТА.

По думите му има и лечебни заведения, чието финансиране е в размер на 167 на сто, което можело да се види на страницата на НЗОК в интернет.

Според председателя на БЛС в доболничната помощ масово се санкционират работещи лекари заради надвишени стандарти, а в същото време има огромни суми по неусвоени стандарти.

Като пример той посочи Русе, където към 1 октомври има близо 22 неусвоени направления от общопрактикуващи лекари, а в същото време се глобяват лекари.

Това са Нафтекс Петрол, EVN България Електроснабдяване и E.ON България Продажби.

Мястото си сред лидерите обаче загуби Стомана Индъстри.

Така общият брой на българските дружества в класацията за 2009 г. е 18 - с две повече в сравнение с предишната година.

Традиционно българската компания с най-висок оборот е Лукойл Нефтохим Бургас, което й отрежда 35-то място, следвана от Лукойл България на 55-то място и Национална електрическа компания на 67-мо място.

По броя на фирмите България заема 7-то място в класацията и бележи изкачване с две позиции спрямо 2008 г.

Данните в класацията сочат още, че оборотът на най-големите български фирми за 2009 г. е 13 189 287 413 евро, което е дял от 2.9% от общия оборот. По този показател България запазва нивото на „приноса" си към общия оборот на Топ 500 компании в ЦИЕ спрямо 2008 г.

Подобно на картината в целия регион, браншът с най-много включени български компании е петролната и нефтопреработвателната индустрия със 7 фирми и 48,4% от общия български оборот, следвана от енергетиката с 5 компании и 24,1% дял и телекомуникациите, представени от 3-те водещи български телекома и 11,7% дял.

Общият оборот за 2009 г. на 500-те най-големи компании в ЦИЕ по данни на Coface е 452 116 527 193 евро, а това е спад с 16,6% спрямо предходната година.
Особено силно засегнати са автомобилният сектор с намаление на оборота от близо 39%, както и металната индустрия със спад от 40%. За разлика от тях транспортът, електроснабдяването и търговията на дребно отбелязват добро представяне и нови фирми-участници в класацията.

Полша има най-силно присъствие с общо 142 фирми и съответно най-голям общ оборот на компаниите от близо 131 млрд. евро.

Изкачване от трето на второ място отбелязва Унгария с общо 83 компании и 85 млрд. евро оборот, а на трета позиция е Чехия с 69 фирми и 68 млрд. евро оборот.

През 2009 г. най-добре в браншово отношение в Топ 500 на Coface са представени енергийният сектор (67 компании), нефтената промишленост (56), производството (55), следвани от търговията на едро (39) и дребно (37).

Подреждането на отраслите от гледна точка на оборота им обаче е различно. Нефтопреработвателната промишленост заема първото място с близо 100 млрд. евро оборот, докато енергоснабдяването е на второ място с 60,5 млрд. евро.

Макар и представен от само 14 компании, автомобилният сектор формира 32 млрд. евро общ оборот, което му отрежда третото място.

Най-големите 10 компании в Централна и Източна Европа за 2009 г., които са в Полша (4 компании), Унгария (3 компании), Украйна (1 компания) и Чехия (2 компании), формират 14,8% от общия оборот.

За топ играчите в региона също има сериозни икономически последствия от кризата, които се изразяват в 15,3% спад на общия им оборот спрямо оборота на топ 10 фирмите за 2008 г. и намаляване на общата им нетна печалба с 12,4%.  

В отраслово отношение класацията показва, че традиционно първенците са от нефтопреработвателната промишленост и търговията с горива, автомобилостроенето, енергетиката и телекомуникациите.

Класацията ЦИЕ Топ 500 на Coface е съвместен проект на всички филиали на компанията в Централна и Източна Европа. Подреждането обхваща най-големите фирми и се базира на оборота им през календарната 2009 година в евро. В класацията участват България, Естония, Хърватска, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Чехия, Украйна и Унгария. При изготвянето на общото подреждане, от всяка една от тези държави са разглеждани най-големите компании (с годишен оборот над 120 млн. евро).

Класацията не включва доставчици на финансови услуги като банки, застрахователи, лизингови дружества или борсови посредници.

Дори преговорите във вторник с министъра на образованието Сергей Игнатов да имат положителен резултат, протест на 10-и ноември със сигурност ще има.

От Международния научен фонд пък обещават да стимулират и подкрепят научната мисъл в различни направления на обществения живот, както в България, така и в Европейския съюз и света.

“По време на преговорите в София предстои да бъдат обсъдени състоянието и перспективите на двустранното сътрудничество, включително ситуацията около реализацията на големите съвместни енергийни проекти”, се казва в съобщението.

Освен това се предвижда подписването на руско-български договор в областта на енергетиката.

По време на телефонния си разговор от 21-ви октомври премиерите на двете страни се договориха до 15-ти ноември тази година да се създаде съвместно предприятие за разработването на техническа и икономическа обосновка на българския участък от газопровода “Южен поток”.

България се присъедини към проекта “Южен поток” през януари 2008 г. Договорът за сътрудничество при изграждането на газопровода през България бе подписан през май 2009 г. от “Газпром” и БЕХ. През юли 2010 г. Русия и България подписаха пътна карта за разработването на ТИО на българския участък от “Южен поток”. Пътната карта включва план на приоритетните мероприятия, необходими за реализирането на проекта на територията на България.

Тя вече разговаря с Христо, който остава в болница "Свети Иван Рилски" в столицата за рехабилитация.

Христо предава чрез съпругата си, че мечтае скоро да е отново на сцената и дори се надява да успее да участва във "Великолепната шесторка".

Съпругата му Елица е неотлъчно до актьора, който получи инсулт в Поморие, по време на снимките на филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров.

В него 41-годишният актьор изпълнява главната роля, заедно със Стефан Вълдобрев.

По решение на лекарите от болницата в Бургас той бе спешно докаран в столицата, като лично премиерът Бойко Борисов отпусна правителствения самолет "Фалкон", за да спаси актьора. По-късно му бе направена операция.

Междувременно режисьорът на хитовия спектакъл "Охранители" Съни Сънински влезе на мястото на Христо Мутафчиев, за да не падне представлението от афиша на театър "Зад канала".

Същото направи и носителят на "Аскеер" Филип Аврамов, който замести шефа на Съюза на артистите в премиерното представление "Канкун". Все пак едно е представленията на Мутафчиев -"Четири чифта пагони", падна от програмата на театъра.

Отличителна особеност на браузъра е тясната интеграция със социални мрежи от рода на Facebook, предаде CNET News.

RockMelt, достъпен в бета версия, позволява на потребителите да обменят линкове с приятели във Facebook и да оставят коментари в Twitter, например.

Панелът вляво предлага инструменти за достъп до Facebook. В него са поместени аватари на приятели, на които могат да се изпращат връзки към видеоклипове чрез кликване на изображението и други линкове.

Десният панел пък представлява списък от любими сайтове. Специален индикатор информира потребителя за наличие на нова информация на един или друг сайт от списъка.

До адресния ред на браузъра има бутон Share, предназначен за споделяне на линкове с приятелите в социални мрежи.

По проекта RockMelt работят около 30 души и досега в него са инвестирани около 10 милиона долара.

Браузърът е съвместим с платформи Windows и Mac.

Това приеха министрите на вътрешните работи на 27-те членки на заседание на Съвета в Брюксел, предаде телевизия "Европа".

Решението се основава на напредъка, постигнат от страните в борбата с организираната престъпност, корупцията и нелегалната миграция и подобряване на техния административен капацитет за граничен контрол и сигурността на документите.

Според еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, това е исторически ден за тях, защото ще повиши възможностите за бизнес и ще улесни контактите между хората.

Тя не пропусна обаче да напомни, че падането на визите за останалите страни от Западните Балкани е довело до увеличение на потока от хора към страните от ЕС и до немотивирани искания за убежище.

Затова е необходимо еврокомисията да засили мониторинга върху правилното прилагане от страна на Албания и Босна и Херцеговина на безвизовото пътуване и да помогне на правителствата им да проведат правилна информационна политика.

„Убедена съм, че усилията, положени от властите на двете страни, заедно с механизма за контрол, ще предложи ефективен отговор на тези притеснения и ще позволи на гражданите на Албания и Босна и Херцеговина да се възползват напълно от тази историческа възможност", каза още Малмстрьом.

Европейският парламент даде зелена светлина за премахване на визите за двете държави още на 7-ми октомври 2010 година и с това решение Албания и Босна и Херцеговина се присъединиха към бившата югославска Република Македония, Черна гора и Сърбия, за чиито граждани не се изискват визи от 19-ти декември 2009 г.

Ще продължи обаче наблюдението на реформите, които тези страни трябва да продължат.

Комисията ще докладва редовно на Съвета и на Европейския парламент, като си запазва правото, при злоупотреба да прекъсне безвизовия режим на пътуване.

Според статията, службите са засекли телефонни разговори и срещи между три знакови фигури още преди десет дни. Парите щели да бъдат платени, ако физическото отстраняване на Борисов бъде успешно.

Цветанов коментира, че няма обяснение как една секретна информация от службите излиза по първите страници на вестниците. Вицепремиерът е категоричен, че Националната служба за охрана прави всичко необходимо, за да не допусне покушение срещу когото и да било от държавниците ни.

"Не бих я отрекъл. Знаете, че още в качеството си на главен секретар е имало информация, която е постъпвала към службите за заплаха към премиера Борисов, така че в тази посока само трябва да се държим към гарантиране сигурността на всички, които участват в държавното управление и тези, към които има заплахи", коментира Цветанов.

Премиерът Борисов също не отрече и видя мотивите за подобно намерение в политиката на правителството срещу източването на милиарди от държавата.

Вестник "24 часа" провокира днес интереса на читателите със заглавие "400 хиляди евро обещани за отстрел на Борисов".

"Мисля, че е много малко", коментира премиерът.

Министър-председателят не отрече, че има заплахи за живота му и напомни, че в региона вече има премиер застрелян от мафията, защото засегнал интересите й.

"За съжаление в съседна Сърбия има такъв прецедент, така че просто трябва да се внимава и това са много интереси, много-много интереси - за милиарди вече става въпрос, които не само прекратихме, а и вече вървим в посока да ги преследваме тези хора и със закона "Кушлев" и с имуществото, което се конфискува, така че мотиви има", каза премиерът.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември са намалели с 30 хил., или с 1.3% спрямо края на юни, като достигат 2.20 милиона. Най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 15.0%, и „Култура, спорт и развлечения” - с 10.0%.

Спрямо края на юни, най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в „Преработваща промишленост” - с 0.8%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” - съответно 23.4 и 18.3%. През септември броят на наетите спрямо юни в „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” намалява с 0.6%.

В края на септември наетите лица по трудово и служебно правоотношение са със 140 хил., или с 6.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо намаление на наетите лица спрямо септември 2009 г. се наблюдава в икономическите дейности „Строителство“ - с 32 хил., „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” - с 30 хил., и „Преработваща промишленост“ - с 29 хиляди. В процентно изражение намалението е най-голямо в икономическите дейности „Строителство“ - с 18.0%, и „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 12.2%.

Средната месечна работна заплата за юли, август и септември 2010 г. е съответно 637, 630 и 649 лева. Тя намалява спрямо второто тримесечие с 0.3% до 638 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са: „Финансови и застрахователни дейности” - с 8.7%, и „Операции с недвижими имоти” - с 3.4%.

Най-голямо нарастване на средната работна заплата през третото тримесечие спрямо второто се наблюдава в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7.8%, и „Транспорт, складиране и съобщения” - с 4.2%. Средната месечна работна заплата обаче нараства с 9.4% спрямо същия период на предходната година, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 34.8%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 18.8%.

Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в следните икономически дейности: „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 377 лева; „Финансови и застрахователни дейности” - 1 294 лева; „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 283 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 422 лева; „Административни и спомагателни дейности” - 441 лева; „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” - 491 лева.

Спрямо третото тримесечие на 2009 г. средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 4.7%, а в частния сектор - с 11.8%, сочат данните на НСИ.