Президентът на Полша Лех Качински и съпругата му загинаха в самолетна катастрофа край руския град Смоленск, съобщиха по-рано днес от министерството на външните работи на Полша.

Машината се разбила в 10.56 местно време при опит да кацне на летището в Смоленск. Полският Ту-154 изпълнявал полет от Варшава до Смоленск. На борда му е имало 96 души и няма оцелели. 

Освен президентът Лех Качински и съпругата му сред пътниците на полета Варшава-Смоленск са били и мнозина високопоставени чиновници от правителството на Полша. 

Делегацията начело с президента е трябвало да се участва във възпоменателна церемония за 70-ата годишнина от клането в Катин. Било е предвидено те да се поклонят пред паметта на 22 хил. полски офицери и интелектуалци, избити през 1940 г. от съветски агенти в Катинската гора, близо до Смоленск. Половин век Съветският съюз винеше за престъплението нацистките войски. Именно немски войници разкриха масовите гробове през 1943 година.

Едва през 1990 година Михаил Горбачов призна, че НКВД, предшественикът на КГБ, е отговорен за убийствата, извършени по заповед на Сталин през април 1940, припомня frognews.bg. Въпреки това отказът на Русия да обяви Катин за военно престъпление продължава да гневи Полша, а съветските документи за клането остават засекретени. Сегашната визита на Качински бе предшествана от скандали. Полският президент е известен със своята непримирима позиция по отношение на Русия и за всичките години на този пост е направил само едно посещение. Визитата дори не може да се определи като официална, тъй като Качински посети гробището в Катин, без да стигне до Москва и без да проведе срещи с държавните ръководители.

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Немците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия, доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд, поради „служба на Германия или на съюзниците и?“. Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията извършени от болшевиките в Катинската гора.

През 1944 г. съветите си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД. 

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохов, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка.

Междувременно руският президент Дмитрий Медведев назначи комисия по разследването на аварията с Ту-154, която беше оглавена лично от Владимир Путин. На мястото на катастрофата спасителните екипи се ръководят лично от министъра на извънредните ситуации Сергей Шойгу. 

Разследващите опровергаха първоначалната информация, че самолетът на президента Качински се е запалил. Пожар не е имало. Останките на машината са намерени на около километър от пистата за кацане, съобщават от Главния координационен център за авиационно-космическо търсене и спасяване. 

От силния удар в земята се е откъснала опашката на самолета, съобщава ИТАР-ТАСС.