През 2008 г, когато излиза лентата, 36-годишната дебютантка не е подозирала, че „Замръзналата река” ще стане носител на наградата на журито в „Сънданс” -фестивала със сериозна репутация и новаторски дух. Следват награди за играта на 48-годишната актриса Мелиса Лио („Сан Сабастиян”, номинация за „Оскар” за женска роля). Режисьорката има номинация „Оскар” за сценарий. Филмът е отличен на фестивала за независимо кино „Готам”, получава отличие в Хамбург, Женева. Всички награди показват (23 награди и 14 номинации), че от една нискобюджетна лента с камерен сюжет може да се получи шедьовър с качества на силна драма и добра психологическа игра.

Действието на „Замръзналата река” се развива на границата на щата Ню Йорк с Канада. Рей е самотна майка, отглеждаща своите синове без мъжка подкрепа. Семейството дължи вноски за нова, дългоочаквана от децата подвижна къща, а Рей се надява на повишение в службата си. Случайно открива изоставения лек автомобил на своя екс съпруг и се запознава с Лайла, странна нощна птица-индианка от близкия резерват, за която се носи лошата слава,че се занимава с контрабанда на нелегално пребиваващи в Америка. Постепенно между Рей и Лайла се заформя приятелство и двете жени, подтиквани от различни стимули, се втурват в контрабандното и опасно пресичане на замръзналата река, деляща Америка и Канада. Една кола с автоматичен багажник и две жени започват рисковано пътуване между смъртта, морала, съдбата на азиатци, пакистанци, заплащащи с живота си заради американската мечта.

„Замръзналата река” е филм за съпричастността. Колкото и странни да са една за друга Рей и Лайла, те са пример, че жените, донякъде и благодарение на майчинския си инстинкт, могат да намерят справедливо решение и да преодолеят успешно кризисни ситуации.

„Замръзналата река” без излишни емоции гради своя разказ. Изпълнението на Мелиса Лио и Мисти Ъпъм (Лайла) е заредено с нежност, топлина и естественост.

Някъде на края на света по Коледа стават чудеса, Лайла заживява с малкото си момче, пакистанско бебе е спасено от бяла смърт, децата на Рей се сдобиват с нов дом, а Рей дава втори шанс на Лайла да открие щастието.

Дата на прожекцията 28 август, зала 1, 22.00, ФКЦ.

Но не е само това. На 31 август ще си тръгнат окончателно и онези мили наши сънародници, които изтупаха дрехите си, преди да заминат по чужбина. Понякога ми се струва, че социалните мрежи са създадени в тяхна чест, за да могат да засищат естествената си нужда да разсъждават на български език. Активността им по този повод е пословична. Да не говорим за коментарите им за това как може да се оправи България и как безумно много неща тук трябва да се променят, за да посегнат те един ден евентуално по обратния път. Мили са ми с тези техни наивни откровения. Поне докато не станат прекалено агресивни с чупките си в кръста, че, видите ли, само простаци и невежи бъхтят тук, а истинската, умната България, вирее по чужди земи.

Та от първи септември ще събираме откровения и впечатления на всички, които бяха на гости у дома. През това време керванът си върви.

Да, забравих да кажа, че и прогнозата за времето от края на този месец не е особено симпатична. Напомня ми за земята, която обитават нашите български души, която също изстива. Но добре дошли в света на символите и на самата истина. След двадесет години преход, нашата родина направи стотици хиляди спонтанни аборта, изхвърляйки децата си извън утробата. В кувиоза на другостранна цивилизация, къде с промивки, къде със зъби и нокти – те оцеляха. Но има и такива, които останаха. Останаха и чакаха нещо да се промени. Ден след ден, година след година. Прекалено много обичаха родния си дом и заради това бяха благословени с безгранично търпение. Дори когато Запада обичайно се държеше като скъпа проститутка, предлагайки стандарт срещу определена цена – дори тогава заклети романтици и наивници искаха да изповядват красива любов към милата си родина.

Но нещо в тях се пречупи. Не знам дали е заради символиката в окончанието на лятото. Просто твърде дълго нищо не се променя. Нещата си стоят закотвени. Ако отнякъде са ви останали брошурки от избори в България преди двадесет години и ги подредите до днешните, разлика няма да забележите. Но не толкова, че имам причини да обвинявам само политиката. По-скоро пречупването настъпи дълбоко в нас. И ето сега, хора, които винаги са вярвали, че ще оцелеят с любовта си към родината, вече стягат багажа си за чужбина. Не, те не са от онези хленчещите лигли и пресметливковци, за които родният брашнен чувал е посинял от ударите им. Години наред те се бореха за своето право да бъдат добри и по някакъв начин тази доброта да стигне за всички. Искаха да имат сигурност, че добрите им намерения ще променят нашия малък свят. И всеки ден, когато се събуждат, да търсят сили в себе си и приятелство наоколо. Това са хората, които неведнъж са ви подавали ръка и са искали поне частица от тази топлина да им се върне. Сега те се превръщат в най-тъжните емигранти. И имам чувството, че насила си отиват. Те не са влюбени в никоя държава. Просто вече в нашето обиталище няма къде да стъпиш без да се оцапаш. Нищо, че се пишат закони за това, че не трябва да оставяме кучетата свободно да цапат градинките.

Отиват си туристите, дърдорковците по чужбина; отива си и хубавото време. Свършват и отпуските. Макар кучетата цяло лято да не са спрели да лаят, скоро още повече ще започнем да ги чуваме. Имам предвид онзи глас в нас, който постоянно ни повтаря, че нещо не е наред. Докато бяхме на плажа, на сенчица, с компания, гласът бе четвърти или пети дубъл на ехо. От септември той ще застане начело в съзнанието ни. Стъпка след стъпка ще ни се струва, че вървим по изстинала пътека, където не са останали ни приятели, ни добра среда. Добрината, която се мъчихме толкова трудно да отгледаме, стои разпиляна като боклук от красиви опаковки. Ще ни се прииска да отидем на гости при приятел, но къщата му ще се окаже празна. Не, няма да има прощално писмо, защото нито те, нито ние, които все пак ще останем, сме наясно кой на кого трябва да се извинява и прощава.

Всички ще си тръгнат, рано или късно. Дори вибриращите родолюбци, за които национализмът е вече политика, а не лична кауза. Ще останат само онези, чиято резба е толкова ситно нарязана, че не би паснала към никое друго общество. В тази резбичка, ако се вгледате по-внимателно, може да се проследи историята на цялата ни българска история. Като при линиите на дърветата. Но това ще стане, когато и този клон бъде отсечен и България престане да съществува.

И тъй като е крайно време да си признаем, че български оптимизъм може да се открие в съвременния синонимен речник и под думата лудост – нека постоплим земята под краката си с една хубава притча за финал. Беше цитирана във филма „Мъдростта на крокодилите” и става въпрос за Конфуций. Толкова пъти съм я ползвал за пример, че вече окончателно си позволих да я подобря.

Един Българин сънувал, че отива в ада. В една голяма зала заварил огромна маса, отрупана с всевъзможни блюда. Наоколо имало много непознати лица и всички те били тъжни, дори при това изобилие от храна и напитки. Причината за това били дългите пръчки, с които трябвало да се хранят – с тях просто не можели нищо да поставят в устата си.

На другата вечер Българинът сънувал рая. Същата зала, маса, блюда. Наоколо той видял всички свои приятели и хора, които обичал. Лицата им, за разлика от ада, били усмихнати и сияели от щастие. Те пак имали същите дълги пръчици за хранене, но тук, в рая, всеки хранел ближния.

Пожелах си този сън. Трябва ли да съм луд, за да повярвам, че дори наяве можем да помислим как да нахраним ближния, преди той да си е тръгнал, а ние да се озовем на земята изпързаляни, защото тя вече се е смразила?

Безпрецедентно не като количество, а в политически контекст, тъй като една от водещите европейски страни си позволява да организира етническа „екскурзия”. Ние сме мижава страна и нашата „голяма екскурзия” нямаше мащабен ефект, но какво ли ще стане сега, след уникалния пример на Франция?

Външният министър на България Николай Младенов се зае със задача да лицемерничи, подобно на всички френски дипломати досега. Каза в сряда, че никой не пъди ромите насила, но пък нарушавали директива, според която трябва да имат работа и постоянен адрес. Хем мярката не засягала само роми, хем е ясно, че само те се гонени от Франция. Но лицемерието на Младенов е лесната поза. Трудната щеше да е да каже: „Франция си позволява етническа дискриминация. Ромският проблем е стар, дълбок и няма да се реши с вдигането на железни завеси”.

Румъния, която смятаме за второ качество, си позволява да изрича подобни неща. Но простено да му е на Младенов, от български дипломат такава смелост не може да се очаква.

Простено и да му е, задето разправя, че никакви вредни последствия няма да доведе парижката драма за България. Като например забрана за придвижване на всички българи и отлагане на Шенген. Малко след бодрите клетви на Младенов Франция заплаши официално Румъния със същото. Но от български политик не може да се иска прозорливост, пък и наистина София може да си е въобразила, че само Букурещ ще го отнесе. Явно се е надявала снишаването, по повелите на другаря Живков, да е за добро.

По-страшното е друго. Николай Младенов си позволи да каже, че България едва ли не „се набутва” във вътрешен дебат на Франция. С други думи, българският външен министър заявява: „Цигани ли, ние с тях нямаме проблем!”.

Бедата на Франция не е в 10, 20, 200 или 2000 роми от България и Румъния. Бедата е, че идват, живеят извън закона, хигиената и цивилизацията, на път са да взривят социалните, културни и екологични баланси в страната. Франция казва: „Ние не искаме цигания” И е права за себе си. Бори се с проблема – лицемерно, отвъд нормите, прехвърля отговорности, пише специални етнически закони, но се бори.

За България, която отдавна се дави в циганизация, такъв проблем явно не съществува. Тук властта се прави, че проблем няма, или, ако пък се сети, то е да сведе въпроса до колко точно роми ще бъдат върнати. Щом са 20 или 30, значи няма драма. Франция е една прекрасна страна, ние – също, върнатите или са законно експулсирани бандити, или доброволни възвращенци – такава е българската позиция.

Ако Франция е пропищяла от циганите, то ние тук вече нямаме сили да ревем. Ако там има 10 катуна, тук има 100 гета. Ако там просят и крадат, тук задигат жици и оставят Черноморието без ток. Че и Азия без интернет. Ако там вършат престъпления, тукашните им са направо ненаказуеми. Ако там не се мият и бълват зарази, тук гледат прасета в асансьорите.

Това трябваше да каже Младенов. А България да се възползва от проблемите на Франция и да повдигне дебат за ромския проблем и у нас. Без да товари някого на вагони, без да дискриминира, просто да каже, че циганското беззаконие ни мъчи и погубва като нация. Не Франция, а България трябваше да инициира кампания по проблема. Защото е най-заинтересована, защото наистина циганите са наши граждани и защото – българският социализъм, прав или крив, все пак успя да интегрира доста от тях. Т.е. ние имаме някакъв добър опит.

Николай Младенов трябваше да употреби очевадното погазването на ромските права от Париж в наша полза. България трябваше да има ясна и последователна позиция. Ако, разбира се, правителството бе умно, за да прозре проблема, ловко, за да използва момента и смело, за да вкара пръст в кървяща рана. И честно спрямо българите, тъй като ние не знаем дали това правителство не е като другите - приоритетно да се тревожи за чуждите проблеми.

Но шубето e голям страх. Не само от Франция, която като нищо може да ни погне за потънали нейде пари за ромска интеграция. Но и страх от самите цигани, чийто гласове са безценни по избори. Всека партия, включително и ГЕРБ, знае, че най-добре е да се има с тях.

Драмата има и още един ракурс. Николай Младенов е сочен за министъра, който най-добре разбира от ресора си – външните работи, а не отбраната, където бе разпределен първоначално от великия кадровик Борисов. Ако наистина е най-подготвеният министър, жалко. За всички нас.

От 7 до 10 септември на зенитния полигон на Военновъздушните сили – Шабла ще се проведат бойни стрелби на подразделения за противовъздушна отбрана от въоръжените сили на България и Сърбия.

В стрелбите ще участват самолети МиГ-29 и Су-25, и зенитно-ракетни комплекси SA-2 „Волхов”, SA-3 „Нева”, SA-6 „Куб”, SA-8 „Оса” и ПЗРК SA-7 „Стрела-2М”.

На 10 септември на зенитния полигон - Шабла ще се проведе Ден за високопоставени гости и медиен ден на учението. В него ще участват министрите на отбраната на Република България и Република Сърбия Аню Ангелов и Драган Шутановац.

въпреки предварителната информация, че те ще пристигнат във Варна с полет от Париж.

Пет от тях са деца. На летището ги очакваше служителка от Агенцията за социално подпомагане, която да им окаже подкрепа, ако имат нужда от такава.

Снощи експулсираните трябваше да останат в София, откъдето днес ще летят за Варна със самолет.

Тези, които пожелаха да застанат пред журналистическите камери, увериха, че се връщат доброволно в България, без да им е оказан натиск за това. Друга част не пожелаха да отговорят на медийните въпроси, като дори отправиха заплахи, че ще счупят фотоапарати и видеокамери на фоторепортерите и операторите, пише "Труд".

Ромите обясниха, че разходите им дотук се поемат изцяло от Франция.

Пред "Дарик" Севдалина Алексиева от Варна твърди, че не е обидена на френските власти. Жената разказва, че е от три години във Франция. Работила е нелегално като чистачка в ресторант за дюнери в малък френски град. Сега се връща в родната си Варна, където живее в ромската махала. С  роднините й сами са взели решение да се върнат, тъй като френската полиция им поставила условие или да се регистрират и да живеят на квартира, или да напуснат държавата.

пише "Сега". Въпреки че доскоро се кълнеше, че порочните анекси и оскъпяването на шосетата остават в историята на тройната коалиция, в първото си интервю от началото на лятната ваканция министърът обяви, че непроменяеми договори няма. Освен това Плевнелиев даде да се разбере, че скоростта на строителството е по-важна от качеството.

"За мен важно е първо да си направим магистралите, после винаги може да ги оправяме", обяви министърът по Би Ти Ви във връзка с притесненията, че завършен само преди 2 години участък от "Тракия" е изпълнен некачествено и е започнал да пропада.

През май, когато се отваряха офертите на кандидатите да строят отсечката Нова Загора-Ямбол, Плевнелиев бе категоричен: "Договорът за "Тракия" е железен. Не може да има никакво оскъпяване или забавяне на строителството". Вчера, обаче, той бе много уклончив по въпроса: "Всеки договор за всеки обект на тази планета - и кокошкарник, и магистрала, може да бъде анексиран и това е нормално, винаги може да се случи нещо в хода на строителството, но държавата този път е в силна позиция и ще се бори здраво".

Трите търга за последните отсечки от "Тракия" минаха в ожесточена конкуренция, при която победителите спечелиха с "феноменално ниски" по думите на Плевнелиев цени. Вчера той не пропусна да се похвали, че е спестил много пари на държавата и че вместо за предвидените 350 млн. евро аутобанът ще се довърши за 250 милиона. Ако няма анекси, разбира се.

А мистерията с "пропадащия" участък на "Тракия" продължава. След като неотдавна стана ясно, че не били взети мерки за отводняване, вчера министърът намекна, че може би не строителната компания, а проектантите са отговорни за проблемите с поддаващия асфалт на аутобана край Чирпан. В момента работна група проверява какви са дефектите и кой е отговорен. Има коловоз, призна Плевнелиев, но уточни, че модерната техника ще каже има ли "спестени" материали, а понеже отсечката е в гаранция, строителят ще поправи нещата.

За него обаче най-важно е да се строи и България по-бързо да се опаше от магистрали, отстраняването на дефектите било по-лесно. "Новината е, че утре подписваме ЛОТ4 - от Ямбол до Карнобат, строим ускорено, в график сме", похвали се министърът. От фирмата, спечелила поръчката, обаче, обявиха, че нямат покана за такова събитие за днес. "През следващия месец в цялата страна всеки втори ден ще се правят първи копки на различни пътни обекти от 2-ри и 3-ти клас благодарение на ускоряването на оперативна програма "Регионално развитие", похвали се още Плевнелиев по време на първата копка на кръговото кръстовище при моста в град Бяла.

твърди днес "Стандарт". Дамите не умеят да пестят и продължават да харчат за дрехи и козметика, сочат данните на Националния статистически институт за 2009 г.
Според тях българските мъже тотално са свили покупките си на ризи, костюми и техника за дома.
За последните 10 години покупателната способност на българите значително е скочила, сочат данните на НСИ. През 1999 г. с годишните си доходи мъжът е можел да си купи само 36 чифта обувки или 13 костюма, докато сега работи година за 99 чифта обувки или 23 костюма. Дамите с годишните си доходи преди 10 години са можели да си купят само 41 чифта обувки или 23 костюма, докато сега парите им стигат за над два пъти повече дрехи - 114 чифта обувки или 53 костюма. През 1999 г. с годишния си доход човек е можел да си купи само 3 телевизора, докато сега може да се обзаведе със 7.

Цяла година трябва да работим, за да си купим 99 чифта мъжки обувки, или 23 мъжки костюма, или 7 телевизора. Това сочат данните на Националния статистически институт за доходите през 2009 г. и покупателната способност на домакинствата. 418,67 лв. е средният месечен доход на човек през миналата година. Средната заплата е по-висока, но в средния доход влизат и получените пенсии и социални помощи.
Дрехите на дамите като цяло явно са по-евтини, защото със същия годишен доход те могат да си купят 114 чифта обувки или 53 костюма.
Заради кризата българските мъже са свили покупките си на дрехи и техника за дома. Всеки 100 домакинства, колкото има в един средно голям блок, са си купили 2,4 телевизора през миналата година при средна цена 500 лв. През 2007 г., преди световната криза да засегне страната ни, домакинствата в същия блок са си купили 4,2 телевизора със средна цена 322 лв.
Мъжете в целия блок през миналата година са си купили 53 панталона и 18 ризи. Докато през 2007 г. същите мъже от 100-те домакинства са купили 63 панталона и 30 ризи. Техните съпруги обаче не са усетили така кризата и липсата на пари в семейния бюджет. Дамите в блока са си купили 118 блузи и ризи, както и 17 връхни дрехи през миналата година. С точно толкова дрехи са попълнили гардероба си и две години по-рано. А покупките на рокли в блока дори са се увеличили от 10 на 11, въпреки че средната им цена се е вдигнала от 44 лв. на 50 лв. Докато мъжете през последните две години купуват и по-малко кожени обувки (от 72 чифта за целия блок на 64 чифта), дамите не се лишават от това удоволствие. Жените в блока през миналата година са си купили 110 чифта кожени обувки, което е дори малко повече, отколкото преди две години, когато кризата не се усещаше. Цените също стимулират дамите да пазаруват повече. Средната цена на дамските костюми е 67 лв., докато на мъжките е над два пъти по-висока - 154 лв., сочат данните на НСИ. Свиването на продажбите на мъжки дрехи е довело до скок на цената на техните костюми с 30% за две години.

предлага Комисията за регулиране на съобщенията.

Всички телефони от догодина да се набират с код отпред, дори да са домашни и да са в един и същи град. Това предлага Комисията за регулиране на съобщенията с промяна в наредбата за националния номерационен план. Така, ако живеете в София, например, и трябва да изберете съседа, ще трябва да слагате кода на столицата 02 пред самия телефонен номер. Същата формула ще важи и за всички населени места в държавата.

Мотивите са, че с тази промяна ще се улесни преносимостта и на стационарните телефони и ще се уеднакви начинът на избиране, както е при мобилните услуги. При тях всеки телефон се избира задължително с кода на оператора, дори този, на когото се обаждате, да е абонат на същата компания като вас.

Освен това въвеждането на избиране задължително с код щяло да освободи и номера, които да бъдат предоставени на алтернативните оператори. В момента имало населени места, където целият капацитет бил зает от БТК.

Предложението на регулатора обаче изправя почти на бунт оператори, особено БТК. От компанията твърдят, че въвеждането на код при избирането на номера в едно и също населено място единствено ще затрудни потребителите. На тях щяло да им се наложи да запомнят и набират повече цифри. Това ще се отрази най-вече в малките населени места, където самите телефонни номера са от 4 или 5 цифри, а кодът е също толкова дълъг. Това означава хората, вместо да ползват кратък номер, както е сега, да трябва да набират 9 цифри, обясняват от телекома. Затруднение щели да имат и по-възрастните хора със запомнянето на дългите номера. Особено пък тези, които нямали апарати с памет, където те могат да бъдат въведени и избирани автоматично.

Освен това, ако някой се обърка и не сложи код преди номера, ще чува сигнал свободно и ще реши, че отсреща не му отговарят, а всъщност няма да се свързал с никого. В същото време компанията нямала право да пренасочва повиквания в такива случаи, тъй като това означавало да заобиколи изискването за избиране задължително с код.

Компанията предложила подобна схема, но само за 13 500 абоната, които все още не били цифровизирани. Така щяла да се осигури възможността за преносимост и на техните номера. Друго предложение на БТК било да свие кодовете в по-малките населени место от 5- на 3-цифрени. Така щял да се освободи ресурс, който да се ползва от алтернативните оператори, ако има интерес от тях.

Регулаторът обаче решил да предложи вариант всички телефони да се избират с код.

Няма проблем да изпълним това технически, но то ще струва няколко милиона лева инвестиции. Тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин и може да се стигне всъщност до увеличение на цените на услугите, твърдят от БТК.

От телекома допълват, че никъде в Европа няма изискване номера в едно и също населено място да бъдат избирани с кода.

Истински отпор и от трите оператора - "Виваком", "М-Тел" и GLOBUL, среща идеята на регулатора за промяна в бизнеса с телефоните с добавена стойност, които се използват за игри, набиране на средства и други.

С мотив за по-добра защита на потребителите комисията въвежда единен код за тези номера и прави изменения, свързани с обявяването на услугите.
Телефоните, които предлагат т.нар. услуги с добавена стойност, да се избират с единен код, който е 090.
Според комисията въвеждането на единен префикс преди самия номер ще улесни потребителите и ще им даде веднага информация, че се обаждат на такъв телефон. Регулаторът е постановил още, че за услуги с добавена стойност вече няма да могат да се използват т.нар. кратки номера, които досега обикновено бяха от 4 цифри. Занапред телефоните ще бъдат с 9 цифри, както са всички останали.

Друга промяна е изискването да има гласово съобщение, което да уведомява абонатите, че са се свързали с телефон с добавена стойност. То трябва да се включва веднага след избирането на номера и няма да се таксува.

Николай Божилов

Николай представя Националната художествена академия. Неговата концепция е "Морфология".

Морфологията е наука, която анализира формата и структурата на някои видове обекти, чрез анализ на техните компоненти. Аз намерих вдъхновение във формата на женското тяло, по-специално в мускулите му и съм създал деликатен дизайн, смес от пластмаса,анатомия и скрита чувственост.

Николай Божилов е студент в 3-ти курс в Националната Художествена академия и е най-младият носител на престижната модна награда "Златна игла".

Статуетката, фина изработка на Анжело Касини, бе връчена на младия дизайнер лично от председателя на Академията за мода проф. Любомир Стойков, по време на Международен моден форум в Русе, който се състоя между 22-ри и 24-ти април.

Сред 37 млади дизайнери победителят Николай Божилов впечатли авторитетното жури, водено от проф. Стойков, с концепцията си Recycling Fashion.

Гласувайте за Николай Божилов тук: www.triumph.com

Засега Николай е на второ място в гласуването с 13.44 % от всички гласове (виж тук).

На първо място, с 1.5 % преднина, е моделът на Amaya Cárcamo от Испания с модела "Wood Sensation" (Усещане за дърво) с 14.94 %.

Освен, че ще подкрепите нашето момче, имате възможност да спечелите награда, чрез вота си.

Един щастливец ще спечели екскурзия до Лондон, една от най-живите столици на модата в света. Наградата включва пътуването, настаняването и обиколка на града, където модата и индивидуалният стил не познават граници. Късметлията ще присъства и на финала на TIA 2010, където на модния подиум ще може да види забележителните модели, участвали в конкурса.

Още 9 души, които са дали вота си, ще спечелят специални "Идеално оформени" награди от Triumph.

За конкурса

Основана през 2008 г., годишната Triumph Inspiration Award TIA (Наградата на "Триумф" за вдъхноене) провокира студенти от цял свят да използват своите таланти, артистична визия и вдъхновение за да създедат уникален дизайн на бельо с определена тема за годината.

Тема на дизайн 2010 - формата Усещане

Във всичко от поезията до дизайна, формите са основата на най-красивите шедьоври в света.

В знак на почит към формите и извивките, които са вдъхновявали художници и дизайнери в продължение на години, темата на TIA 2010 е "Формата Усещане".

Идеалната форма варира за различните хора, кулури и ера. Но формата винаги добавя вълнуващи и вдъхновяващи естетически измерения към заобикалящата ни среда и нашия живот.

Идеално оформени

Студентите по мода и дизайн са в крак с формите на сезона и знаят всичко за тясната връзка между форма и мода.

В света на дамското бельо формата е от още по-голямо значение, защото оформянето е основната функция на бельото; тя определя, усъвършенства и поддържа контурите на тялото.

Идеално оформените извивки позволяват дрехите да са удобни и да изглеждат най-добре, като ни помагат да се чувстваме уверени и комфортно в кожата си.

Оформи бъдещето

TIA 2010 г. е безпрецедентна възможност за опознаване на света и структурата на формата.

Различен поглед, игра с размерите, експеримент със силуети, творчество, излизане извън границите, може би дори и оформяне на бъдещето.

Това е шанс за студентите да се възползват от техните таланти и артистични виждания за да създадат уникални и истински вдъхновяващи форми на бельото.

Сутиен, комплект горно и долно бельо, или боди: студентите могат да участват с всяко от тези, но те трябва да включват банел - един от основните начини, чрез който бельото оформя бюста днес.

Разгледайте галерията с моделите на студентите от цял свят, участници в конкурса и ще се уверите, че този на Николай Божилов е сред най-добрите.

Търсенето на чернозем в Добричко през това лято чувствително превишава предлагането, но причината не е само в сравнително високата цена на пшеницата, твърдят от Регионалното сдружение на агенциите за недвижими имоти (РСАНИ), съобщи БТА.

За един масив наддават поне трима кандидат-купувачи, посочва управителят на агенция за недвижими имоти Нели Василева.

Според нея земеделието в региона не е усетило икономическата криза, собствениците на земя получават добри ренти, а сделките с обработваеми земи, за разлика от покупките на апартаменти и вили, не са кредитирани от банки и не бележат големи маржове.

В последните месеци, наред с арендаторите активни играчи, на пазара на земя са физически лица, които разполагат със свободни финансови средства и най-често търсят да купят по 50-150 декара, казва Павлина Тодорова от РСАНИ.

Заможни столичани намират за по-изгодно да вложат пари в чернозема, вместо да ги държат в банка при ниска лихва или да купят вила.

Земята на практика е вечна, носи добри доходи и арендаторите вече не си позволяват да заобикалят закона, коментира Тодорова, която е и управител на агенция за недвижими имоти.

Парцели се търсят активно в почти целия регион - в селата Овчарово, Свобода, Славеево, Одърци, Пчелино, Приморци, Безводица, Поп Григорово.

Цените в сравнение с пролетта бележат ръст от 100-150 лв. за декар и в най-голяма степен зависят от категорията на земята, от размерите на имота и каква рента се плаща в района.

Според Тодорова търсенето е най-голямо в района на Балчик, там сделките вървят от 350 до 700-800 лв. за декар.

Арендаторите в общината през миналата година са давали 35-45 лв. рента за декар.

В землището на Каварна цените за декар това лято достигат до 500-650 лв., а край Генерал Тошево - до 400-650 лв., уточняват експертите.

Забелязва се по-голямо търсене и на селски дворове с къщи.

Купувачи са готови да броят за добри места от 1.5 - 3 декара около 25 000 - 30 000 лв., за да разположат пчелни кошери и да разширят бизнеса си с мед.

При сравнително добрите ренти, които получават собствениците на земя, сега продават само хора, които са изпаднали в крайна нужда. Всеки втори, който предлага нива, е закъсал с банков кредит.

Сред дребните собственици продължава упорито да върви слухът, че, ако решат да продават, трябва да предложат имота си най-напред на арендатора, въпреки че законодателят вече отхвърли тази възможност, казва Тодорова.

Незнанието на собствениците на земя, че могат свободно да се договарят при продажба, спира пазара, потвърждава и управителят на друга агенция за недвижими имоти Костадинка Добрева.

Тя не крие, че арендатори злоупотребяват с насаждането на погрешната теза "по право ние сме първи купувачи".

По-голяма пречка за покупко-продажбите обаче са десетгодишните договори за аренда, които много собственици на земя са сключили и са заплашени от жестоки неустойки, ако решат да се разделят с бащиното наследство.

Според експертите, ако тон пшеница се задържи, или надхвърли 300 лева, арендаторите ще разполагат с по-голям финансов ресурс и наесен могат да провокират пазара на земя, предлагайки по-добри оферти "купува".

В някои райони цените вече са се върнали на равнищата от пиковата 2007 година.