Категория Новини
Министърът без портфейл Божидар Димитров обясни тази сутрин пред БиТиВи, че няма намерение да се извинява на археолозите,
които се възмутиха от това, че миналата седмица той използва за тях определение като “шибани".
„ Ако някой ми се е разсърдил и иска да им се извиня, няма да им се извиня, защото не е прилично да ходят при мощите, както са били на плажа. Трябва да знае човек кога да се съблече и кога да се облече. Мнозина казват, че един министър не може да говори така, но трябва ли да бъде лицемер, тогава няма ли да ме обидят в лицемерие, обясни историкът-министър.
Божидар Димитров заяви в ефира на БиТиВи, че избухването му миналата седмица е било по повод анонимно изказани съмнения в автентичността на откритите мощи на свети Йоан Кръстител. Страстите се разгоряха заради употребените от него вулгарни и обидни изрази. Министърът обаче изтъкна, че те не са по адрес на конкретни хора, а на анонимни лица, които са движени от озлобление срещу колегите си.
„Избухвам, тъй като в последните дни, когато бяха открити светите мощи и обявени за такива от проф. Попконстантинов, а не от мен, при разговори с колеги, наши колеги журналисти, обикновено разговорът стигаше до съмнение на археолозите за автентичността“, обясни той. Според него тези археолози нямат аргументи за подобно съмнение относно мощите на Йоан Кръстител, а аргументи има единствено проф. Попконстантинов.
Димитров твърди, че думата „шибан“, която е използвал, за да определи археолозите, няма приоритетно значение в българския език, а се използва в работния изговор и бе категоричен, че няма никакво намерение да се извинява. Наистина няма аргументи, само долната злоба предизвиква съмнението, че тези мощи не са на светеца, обясни той.
Божидар Димитров смята, че не може да се извинява на анонимни хора, извиненията са персонални, а никой от тях не е представил още аргумент, защото не могат. Той припомни, че преди векове при българите, когато израсте някой и се издигне нагоре, другите го бесят на едно дърво, защото не е достоен вече за тях.
По думите на министъра без портфейл светите мощи могат да развият поклоннически туризъм по Черноморието целогодишно, а не само през лятото. Несебър е една енциклопедия на църковната култура, там има останки от 44 църкви от различни векове, припомни Божидар Димитров и се зачуди защо това не се използва с туристическа цел.
Преди дни министърът без портфейл Божидар Димитров отрече да е отправял обиди към целия български народ в интервю за столично издание. „Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т’ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!“, казва министърът в интервюто, качено в интернет.
Министърът се опита да се оправдае и за казаното преди три дни, че „българките, които отишли да видят мощите, били голи“. Димитров обясни, че не е прилично да се влезе в храм с голи рамена и крака – така той оправда думите си преди дни.
Архив Варна | 09-08-2010, 07:29 | varnautre
През седмицата бе публикуван отчет на правителството за първата година от управлението му. Според този документ "въпреки съпротивата, реформите в държавната администрация, здравеопазването, образованието, отбраната, дипломатическата служба, съдебната система и управлението на публичните финанси вече са необратим процес".
Впрочем, вярно е. И за съпротивата. И за реформите. Не звучи много лятно, нито пък ваканционно, но напоследък в публичното пространство се изляха доста вопли. С това, че съдебната и изпълнителната власт са два остри камъка и поради тази причина те брашно заедно няма как да мелят, смятам, вече свикнахме. Искрите от Президентството към Министерски съвет – също не са нещо ново. В този сюжет сюрпризът беше, че Конституцията не е обширно четиво и е добре министрите да й хвърлят по един поглед според държавния глава. А той пък самият не е деловодител. Изобщо: много информация получихме през седмицата. Научихме още, че поради липса на средства за БАН е застрашена прогнозата за времето. За културните институти знаем, за оперите, театрите, администрациите... Знаем за всички места, където по стар социалистически принцип раздуваха щатове, за да могат много близки хора да пият кафе, да си приказват сладки приказки и да получават аванс и заплата на точно определено число, независимо от атмосферните, социалните и държавните условия. Също така сме наясно, че във всички подобни институции има изключително свестни, талантливи и работни хора, непогалени от старото социалистическо правило, че всички сме равни в мързела, безхаберието и бездарието. Само че покрай сухото гори мокрото, така че който оцелее, това ще е.
На фона на милата и тъжна българска картинка, в която се чуват стоновете на хора пред уволнение, пред съкращение, без перспектива, един надут представител на прехваленото западно общество тия дни ми каза, че българите са симпатични хора. Казва ми го за втори път през изминалите две години. Тогава имаше предвид, че за първи път идва в България и че всичко, което е слушал за държавата и за нейните обитатели се свежда до мизерните няколко думи: „корупция”, „престъпност” и „липса на правосъдие”. Преди две години дори не разбрах как е събрал куража да тръгне насам, при положение, че в представите му светела голяма червена лампа, че ние – въпросните, сме само бандити, тунеядци, крадци на европейски пари и хора, само заблуждаващи останалите, че имат намерение да вървят напред и да се развиват.
Впрочем, човечецът много бързо преодоля промивката и съзнанието му беше стигнало до старата истина, че навсякъде има и добри и лоши и до малко по-новата истина, че всичко останало е въпрос на пи-ар кампании, а ние очевидно сме жертва на последното. И сега година след година, доклад след доклад, полицейска акция след полицейска акция отмиваме челата си и бягаме с препятствия точка по точка към светлото европейско бъдеще.Точките не са никак малко: здравеопазване, социално осигуряване, образование, култура. В един личен бизнес план те дори биха могли да обхванат цял живот. Разбира се, при държавите е по-различно. Там всичко е помпозно, мащабно и с големи числа. Там може много и увлекателно да се говори, а на финала нищо да не е казано. Там може да се планира, да се предвижда, да се описва, обмисля, обсъжда и сравнява, а всъщност нищо реално да не се случва.
Не казвам, че е така... Подчертавам само, че е възможно. Също така подчертавам, че доброто желание за реална промяна може да включва точка първа и последна: да променим мисленето си. Да се научим, че както положителните, така и отрицателните явления в обществото ни не са даденост, с която трябва да свикваме, а нещо, което можем да подсилим, или да променим. Да се научим, че всичко зависи от нас, а не от някакъв безименен, добре пременен и дълбоко корумпиран герой на нашето време заради когото дори чуждестранни туристи чули-недочули, идват тук убедени, че единственото ни хоби е да престъпваме законите и че по стара българска посттоталитарна традиция, се гмуркаме в корупционни сделки всеки ден за закуска, обяд и вечеря.
А ние, нали сме симпатични ... Стараем се да правим добро впечатление и да отмиваме общия срам от челото. Стараем се да се представяме достойно пред хора, които вероятно допускат по пет правописни грешки в едно изречение, не знаят как точно се изписва името на съседната им провинция и нямат представа кой точно е Александър Зиновиев и защо се е интересувал толкова от Третата Световна, но живеят със самочувствието на уважавани граждани на страхотна държава, които трябва да ни натрият носа на нас – двойкаджиите и да ни покажат как да живеем.
Извинявам се много, но лично аз нямам необходимост някой недоучен дървен западен философ да ми дава правила за поведение в съвременното общество, да идва в собствената ми държава и на втория ден възхитено да възкликва колко симпатични сме, всъщност, ние българите... противно на всичко, което бълват медиите в собствената му държава! Просто нямам нужда да ме оценява Еди Кой Си и да го прави по единствената причина, че името в личната му карта е писано на латиница.
Затова много ми се иска да спрем да си губим времето с партийни игри, тъжни вопли и шокиращи изявления, а просто да променим мисленето си. Ако това се случи, няма да допускаме повторение на грешките, които съсипват държавата и нейния имидж. Няма да допуснем в някоя друга сфера страшното презастрояване с апартаменти, хотели и всякакви черупки и килери на неземни цени квадрата, които сега няма как да се продават поради отлив на купувачи. Няма да допуснем агенциите за недвижими имоти да се роят като пчелички няколко години, а после съвсем естествено да бъдат закривани или да фалират. Няма да допуснем непрекъснато да се говори за това колко слаби са туристическите сезони и как туристи идват тук единствено заради евтиния алкохол и проститутките. Извинявайте, но тази информация за мен е целенасочена атака към убиване на бизнеса, защото лъжата, повторена сто пъти, накрая се превръща в истина.
И още нещо: ако години наред имаше стабилна, добре планирана и мъдра държавна политика, дали на места, където работата е за петима, щяха да работят сто и петдесет души, дали наблъсканите един връз друг апартаменти щяха да пустеят без купувачи? Дали чуждестранни хулигани щяха да превръщат курортите ни в места за безобразия и диващина? И дали хората отвън щяха да мислят за нас като за бандити, крадци на европейски пари и престъпници, които непрекъснато практикуват корупция и толкова?
„Българите са симпатични хора” – казват промитите от черна реклама мозъци, след като се срещнат с нас и разберат за какво става дума. Значи трябва да дооправим държавния имидж. Сега две фирми получиха тази възможност. Срещу скромната сума от 4 милиона лева и половина те трябва да създадат рекламна кампания за руския и германския пазар, слоган и визии за увеличаване на конкурентноспособността и потреблението на туристическите услуги в България, да популяризират България като атрактивна туристическа дестинация. Крайната цел е създаване на търговска марка "България". За четири милиона и половина ще подготвят и организират пресконференции, уъркшоп и участия в семинари, коктейли и церемонии. Дали не е разточително, ако през това време ние се мъчим да живеем, оплетени в десетки въжета на бюрокрация, нехайство, невежество или безобразия и дори на моменти постигаме чудеса във всекидневието? Често не благодарение на условията, а въпреки тях. Дали не е разточително при положение, че тук – у нас, в най-гледаните часове вървят безкрайни реклами на Турция като туристическа дестинация? И дали това с конференциите и коктейлите не е съвременен римейк на старата социалистическа формула, която в момента се опитват да разчистят: тази, по която работата е за петима, а в предприятието работят сто и петдесет?
Иначе, ние - българите, сме симпатични хора и всеки новак европеец сам стига до извода отново и отново. Сигурно ще е така, докато създадем търговската марка „България”. За четири милиона все на някой велик мозък ще му хрумне какво трябва да включва тя. Ако случайно и тази идея пропадне из бездънните джобове и годишните отчети, има резервен вариант: всяко дете може да ви каже, че за да утвърдите държавата, хората в нея трябва да имат условия за развитие и да живеят спокойно и добре. Кой знае... Може би тези четири милиона и половина биха помогнали някъде другаде, а дестинация се утвърждава и с далеч по-малко пари. Когато си почисти човек къщичката и застане усмихнат пред нея, защото всичко му е наред, бъдете сигурни, че хората няма да заобиколят от няколко километра, а ще дойдат, ще влязат и ще останат. И когато си тръгнат, винаги ще искат да се завръщат.
Без цензура | 09-08-2010, 06:56 | varnautre
Резиденция "Евксиноград" се пука по шевовете.
Атмосферата около някогашния царски дворец е така натежала от мъдри държавни дела, че може с нож да я режеш (или това е от нажежения влажен въздух? Не съм метеоролог, за да знам със сигурност, пък и при тоя бюджет на БАН - хич не ми трябва).
В Кодекса на труда има термин "образование без откъсване от производството". В наши дни той има модна инерпретация - отпуска без откъсване от производството. Наложи я действащото правителство с изискването да бъдат изчистени всички стари полагащи се по закон почивки. И понеже в много фирми отсъствието за повече от 2 седмици е проблем, хората масово си пускат молби за "отпуск", но продължават да ходят на работа.
Светлият почин подеха и самите министри, които тези дни обсадиха Варна за кратка ваканция без откъсване от производството.
Тук са премиерът и министрите на икономиката, финансите, външните и вътрешните работи, отбраната, регионалното развитие, транспорта. И още - президентът, еврокомисарят ни, председателят на Народното събрание, лидерът на ДСБ...
Някога министрите от синьото лято на прехода използваха командировките на 500 километра, за да съобщават неудобни за електората истини. По-малко опасно беше да "хвърлиш бомбата" във Варна, та новината да се поуталожи до прибирането в столицата, където ресорните медии и журналисти биха могли да задават и неудобни въпроси.
Правителството на Симеон Сакскобургготски въведе друга практика - пристигането на министър или, не дай си Боже, самият премиер, се подготвяше старателно и съвпадаше с откриване на нещо - от ремонтирана жп гара до чешмичка на село. Практиката продължи и тройната коалиция, но с по-малко финес - често завършени пътища и големи инфраструктурни обекти чакаха с месеци, за да им пререже лентата премиерът. Да не говорим, че имаше и такива, които в чест на ресорен министър се освещаваха за втори път, година след като са заработили.
За правителство като сегашното, издържано в стила на най-добрите PR практики, няма нищо по-лесно да се организира посещение в провинцията. Там вестници не четат, не гледат и телевизия, та може спокойно да бъдат повторени и потретени някои постулати от изминалите седмици. Без проблем могат да бъдат претоплени и някои новини (като тази с концесията на варненските пристанище и жп гара. Да чухте новина по темата, като изключим тази, че няма новини - тоест кандидат-инвеститори?).
Та какво научихме в дните на правителствения рейд по морето:
За Варна
Министър Александър Цветков - търсят се концесионери за жп гарата, за пристанищата Изток и Запад и за фериботния комплекс във Варна, има шанс да бъде размразено строителството на магистрала "Черно море", по нов начин ще бъде организирано образованието на морските кадри (засега е малко мътно какъв точно), ще бъде ремонтиран спасителният кораб "Перун", няма новини и за терминала в "Максуда".
По-актуалните скандали във властта
От президента - че е готов да преговаря за шеф на служба "Военна информация" и че премиерът му откраднал идеята да включи Сърбия в проектите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток".
.
От военния министър Аню Ангелов - че няма да отстъпи от кандидатурата на командор Гагашев.
От министъра на вътрешните работи - че през зимата ще става баща за трети път и се надява на син след двете щерки Василена и Гергана.
Какво още свършиха на сянка министрите
Николай Младенов и Цветан Цветанов - удължиха визите за руски туристи в България, започна евакуацията на дипломатите ни от Москва.
Трайчо Трайков - участва в разговорите на премиера със сръбския му колега за АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток", ще покаже на президента на Групата на Световната банка Робърт Зелик Парк-музея “Владислав Варненчик” и Археологическия музей.
Росен Плевнелиев - ще покаже на Робърт Зелик как върви ремонтът на пътя Варна–Добрич и май ще открие улица "Девня".
Бойко Борисов - срещна се с колегата Тадич и го убеди Сърбия да се включи в проекта АЕЦ "Белене", очаква се заедно с Робърт Зелик да подпише рамково споразумение, което ще стане основата на Стратегията на Световната банка за партньорство с България до 2014 г.
Кристалина Георгиева - също ще обсъди с Робърт Зелик проблеми на развитието и въздействието на глобалната икономическа криза.
Симеон Дянков - ще коментира със Зелик как Световната банка може да спаси българските железници с пари срещу реформи.
Цецка Цачева - слуша Веселин Маринов на концерт във ФК за 131-та годишнина на ВМС, уважи коктейла на флота в р-т "Хоризонт", оцеля в неделната жега на борда на военен кораб.
Мисля, че добре преговорихме всички форми на бъдеще време в българския език. Затова нека господа управляващите отдъхнат подобаващо. Защото аз лично съм спряла да уважавам работохолиците. Някак не ми се вярва, че може да свърши работа човек, който дори не знае как да си почине.
Архив Варна | 09-08-2010, 05:59 | varnautre
Който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.
Днес се навършват 20 години от смъртта на поета Орлин Дянков.
Ако беше сред нас, на 6.03.2010 г. той щеше да навърши 43 години. Нека си спомним за един разкошен човек и поет. Светла му памет.
Орлин Дянков. Висок към два метра, с коса до раменете, тънка лента от плат на челото му, вързана отзад, и брада. Така съм го запомнила. Учехме заедно в института „Константин Преславски” в Шумен. Когато през първата декада на август 1990 моя съкурсничка от Шумен ми се обади по телефона в къщи, помня, че кроях една риза, (тогава обичах да си шия сама). Черна на цвят. Не търся някакви мистериозни поличби, но когато тя ме попита с леко треперещ глас: „Ели, чува ли се нещо към Варна?” и през ум не ми мина, че само след броени секунди ще изстреля в ухото ми въпроса: „Не знаеш ли, че Орлин е починал?”
Минаха няколко часа, докато приема новината и едва надвечер се разревах. Не можех да се успокоя. Изпитвах чувство за безсилие и гняв.След ден новината се потвърди.Не отидох на погребението.Не исках да повярвам, че това се е случило. Няма да коментирам причината за смъртта му. Тя ще си остане достояние само на най-близките му. И до днес изпитвам ужасна жал, че той си отиде толкова млад. Само на 23. Как ли би живял сега? Какво ли още би написал? През годините си задавам тези въпроси. Той имаше много дълбоки чувства и разсъждения за възрастта си.
Повечето от стиховете сякаш са написани от 40-годишен мъж.Той беше уникален в много отношения. Някои се дразнеха от него, защото имаше навика да изказва на висок глас онова, което повечето или не можеха или се страхуваха да изрекат. Обичаше да се хвали с всичките си пороци. Сякаш бързаше да се наживее. („Живей ми се! Във тъмното звездите / изгряват като хапчета за сън.” – цитат от „Диагноза : „Победител”) Не знам дали е предчувствал смъртта си. Имаше впечатляващи разсъждения в рими за смъртта. Тя присъстваше като лайтмотив в много от стихотворенията му. („Предсмъртие или нещо, което ме тревожи”, „Недовършената репетиция представя”.
Беше способен на шокиращи постъпки, за да скандализира хрисимите. Беше мислещ човек. Сякаш му харесваше да се прави на безбожник, но всъщност не беше. В него преливаше от присъствието на Бог..."Аз ще си умра безбожник и безбожник ще възкръсна..."(из "Молитва")
Обичаше да задава въпроси на преподавателите ни, някои от които често ги стъписваха с откровения си непукизъм, но в никакъв случай не звучаха грубо или с цел да уронят престижа им.
Един ден той, заедно с приятелите си от поетичния клуб „Боян Пенев”, беше опънал на прозореца във фойаето на института чаршаф от студентските общежития с надпис: „Да забием копие в големия задник на скуката”. Точно пред кабинета на ректора. (Тогава не знаех, че е цитат от стихотворение на Балчо Балчев. Помня само, че вътрешно се изкефих, но бях твърде страхлива , за да застана до тях.)
ПОСВЕЩЕНИЕ
Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.
Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.
Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.
Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.
Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.
Б. Балчев
Не си спомням какво стана после. Погледнаха го откъм философската и забавна страна. Нямаше последици. Ръководството на института, за радост, се оказа сравнително прогресивно настроено. Все пак беше преди 10 ноември..
„Рушител на скуката, примирението и конформизма. Вре се навсякъде. Непоносим, непримирим, нескопосан, непредсказуем, шантав и чаровен. Безкрайно честен - като любов, способна на саможертва. Затова и скандалът е част от него. Той го носи със себе си - както се носи тъга.”, написа по-късно за Орлин Веселин Вълев.
И не защото на пияна глава Орлин правеше какво ли не. Впрочем, и на трезва също. В началото на трети курс, Орлин екстравагантно изяждаше по две порции храна в столовата наведнъж за обяд или вечеря, и после през останалите часове от денонощието не хапваше нищо. Какво ли не му хрумваше. Името му беше станало еталон за неординарно мислене и поведение. А стиховете му бяха като плесници. Понякога ги написваше на един дъх, докато изпушеше поредната цигара между лекциите. Сякаш нямаше тема, която да не го вълнува. За хората и техните малки и големи житейски пропасти, казано накратко.
Той често четеше стиховете си пред нас. Искаше да чуе мнението ни, постоянно имаше нужда от одобрението ни. (В частност и от моето). Беше добър по натура. Само понякога реагираше импулсивно и шумно, като дете. Веднъж удари плесница на една колежка от нашия курс, която го беше предизвикала с нещо. Тя, обаче, постъпи мъдро и вместо да се нацупи и да си придаде важности, още на другия ден му даде да разбере, че му е простила и за нея случката е без значение. Той ми сподели учудването си. Чувстваше се неловко. Извини й се. После ми показа и поредното стихотворение, което беше родила главата му за броени минути : „Грях” – „Ние не удряме жените си от злоба...” В него изля чувството си за вина.
В един период от време ми се обясняваше в любов с подхвърлени бележчици (някои още пазя), и цветчета, направени от цигарени станиолчета, както правят учениците. Никога не си е позволявал да ми се натрапи грубо. Беше ми измислил прякор „Княгиньо” (свързан с фамилното ми име - Княжева), който смяташе, че много ми отива и му правеше удоволствие да се обръща така към мен. Помня гласа му. Всъщност никога не съм го забравяла. И страдам от чувство за вина, че аз съм жива, а той не е. Още го сънувам понякога.
Радвам се, че имах възможността да го познавам. Да наблюдавам някаква част от живота му. В един провинциален институт. Софиянци можеха само да ни завиждат за него.
Светла му памет. Приживе той не издаде книга. И все пак се сдобих с една стихосбирка, с избрани негови стихове и поеми под заглавие „Бунтувам се тъжен” , която издадоха през 1992г наши състуденти от шуменския литературен клуб „Боян Пенев”.
За радост, е реализирано и електронно издание на LiterNet, съставено и редактирано от Веселин Вълев, като пръв опит за пълна сбирка на творбите на Орлин Дянков.
Оставям на специалистите да анализират поезията на Орлин.
Ето някои от стихотворенията му, които особено обичам. Те казват всичко.
ПОЛУЕВАНГЕЛСКО
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.
Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.
Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.
МОЛИТВА
Дай ми, Господи, градина
от земята ти корава,
за да може, който мине,
с плодове да се гощава.
И недей да се тревожиш,
ако твоя дар аз пръсна.
Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна.
Тъй, че дай ми дом и огън
в тази тъй самотна есен
и жена ми дай да мога
и в студа да пея песни.
Без любов не е възможно
като теб да бъда вечен
и тогава кой ли, боже,
ще те учи на човечност?
АЗБУЧНА МОЛИТВА
Аз се моля богу, вечнему творецу:
Боже милостиви, създателю, мъдри,
Всели в мене, боже, мъдрост животворна,
Гладен да се скитам, разум да раздавам,
Дай да чуя, боже, истината свята,
Език неин, боже, да съм сред народа,
Живото ти слово, факел е безсмъртен,
Злото отминава, ало той остава,
Искри пръска, боже, във сърцата хорски,
Красота и радост - във душите людски,
Любов дай ми, боже, тебе да прославям,
Мощ и сила, боже, злото да пропъдя,
Нямям сили вече със глупци да споря,
Острия на завист късат мойта вяра,
Простият царува, мъдрият робува,
Равенство подирих, но съзрях неправди,
Словото ти свято никой не зачита,
Тътне във забрава името ти славно,
Ужас ме обхваща, щом напред погледна,
Философ да бъдех, пак не бих изтраял
Хулите безумни, що сипят по мене
Царе и търгаши - на дявола братя,
Често ме преследват, хвърлят ме в затвори,
Шибан от зли думи, скитам се окаян,
Щастие да търся в бурите житейски,
Юда толкоз мъки надали търпял е,
Яростно проклинам името ти, боже!
ПРЕМИНАВАНЕ
Несладък като гробищна вода
и тъжен като шум на влак за някъде,
върви един човечец през света,
понесъл своя дух и свойта правда.
А болките му правят го човек
и той расте и се уголемява.
Зад него се простира цяла вечност,
пред него са позорът или славата.
Върви човекът. Къса е нощта,
но той присяда малко да почине
и вижда в мрака толкова неща,
които през деня си е подминал.
Несладък като гробищна вода,
върви човекът. Гледа ни в очите.
Във нас расте човешкият товар
и като него тръгваме да скитаме.
НЕ ВЯРВАЙТЕ В МИТА ЗА КОТВАТА
Дълго плавах. От сол ми тежи във езика,
но ви казвам, додето съм още на сушата,
че дошъл съм при вас не да пия и викам,
а да седна сред хора. Ако искате - слушайте.
Твърде дълго си мислех за тази минута,
пълна с мъжки лица в окъснялата кръчма.
Много нещо видях, много нещо се срути.
Бих се с разни мъжкари, дето все ми се пъчеха.
Не се татуирах, но белези имам достатъчно,
обаче не в тях се е скрила моряшката същност.
Сто въжета и мачти морето в съня ми поклаща,
сто надежди и болки ме водят към старата кръчма.
Дълго плавах, но бавно към чашата своя се свеждам.
Дошъл съм да питам вас - старите, знаещи хора,
защо котвата наша е символ заклет на надеждата,
щом носи не порив, а сигурност земна на кораба.
А сега и няколко от любимикте на ВарнаУтре.бг
* * *
ЗАРИСОВКА В БЪДЕЩЕ СВЪРШЕНО
Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Не с лакти, а със воля и талант.
Поел съм своя път и няма мърдане
встрани от него, камо ли - назад.
Понякога е трудно да се вдигнеш -
и глезени, и стави те болят,
ала един връх никога не стига,
за да осмисли нечий жизнен път.
Знам, камъни и тръни ме очакват,
полуусмивки, фалш и самота,
но който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.
И пропастите трябва да са много.
Без тях по равно щяхме да вървим.
А "искам" означава всъщност "мога",
а "мога" значи "ний ще победим".
Да "ний", защото може да си мъдър
за двеста, но ще паднеш в пътя сам.
Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Вселените се раждат от сърца.
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
"И най-меката вода е по-твърда от гранит
за давещия се."
фрагмент
Прелитаха в небето ято птици
без страх от тежестта му, тъй прохладна.
Те бяха и стрели, и труден прицел,
и полетът приличаше на падане.
Видях и риби в морската безбрежност,
отстъпваше пред тях водата твърда.
А спечената пръст бе толкоз нежна
към семената в нея. За да бъдат.
И само аз почувствах тази тежест
на въздуха, щом падах към земята.
Но тя не бе към мен добра и нежна.
Щом давех се, бе твърда пак водата.
Тогава място в себе си потърсих
с вода и въздух, с твърд, на мен покорни.
И вечността внезапно стана къса,
щом преоткрих на своя свят простора.
Във него също рибите летяха
и бягаха от мрежите кефали.
И изумен от свойта сила, ахнах.
А след това ми трябваше приятел.
liternet.bg
Варна Лайф | 09-08-2010, 05:21 | ЕЛЕОНОРА КНЯЖЕВА
Недофинансирането на здравеопазването и липсата на ясни правила
в него постоянно увеличават рекета върху пациентите. Все повече и по-екзотични стават дейностите, за които клиниките искат пари от болните хора, показала проверка на "Стандарт". Такса пижама и шезлонг са сред най-новите опити на болниците да увеличат приходите си за сметка на пациентските портфейли. По един лев на ден струва наемът на нощницата, а на шезлонга за придружителите на болния е 15 лв. Сред екзотичните нововъведения е и румсървис - 30 лв. на ден, както и такса изпиране на мръсни пижами или чаршафи - 5 лева на килограм. Продължават да седят и налозите за телевизор и интернет. ВИП стая с телефон пък на ден струва от 85 до над 120 лв. според степента на лукса в нея. Ако пък държите да бъдете ВИП пациент, то всяка една услуга се плаща двойно. Обикновено таксите за хотелски условия са в частните болници, коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. С тях обаче далеч не се изчерпват финансовите претенции на болниците към осигурените пациенти. Все по-често в големите градове се иска такса за избор на екип. Цените там държат високи нива от години. Операциите дори в държавните болници са по няколко хиляди. В една от университетските клиники в София изборът на екип за големите операции е от 3500 до 5000 лв. Малките и средните пък са 1000 и 2000 лв. При ражданията парите са от 700 до 2000 лв. Нормално е при намаляването на парите от здравната каса лекарите да търсят как да си запазят стандарта, но не е правилно, коментираха медици. Според тях е нужно да се въведе ред в доплащането. Това може да стане само с ясен регламент за какво сега могат да се искат пари, както и колко. Недопустимо е таксата за избор на екип да надвишава няколко пъти стойността, която касата плаща за едно раждане например, коментират медиците. Според тях болниците с подобен ценоразпис изобщо не трябва да имат право на договор с касата. Друг проблем на липсата на ясни правила са медицинските консумативи. От 500-600 лева до над 5000-6000 лв. искат сега болниците за тях от пациентите. В някои случаи за едни и същи консумативи разликата в цената варира с една две хиляди лева. Това се получава, защото няма ценова регулация на консумативите. По тази причина здравното министерство обеща, че ще въведе правила, засега обаче резултат няма.
Архив Варна | 09-08-2010, 03:33 | varnautre
По разпореждане на премиера Бойко Борисов
финансовият министър Симеон Дянков заедно с колегите си Вежди Рашидов и Трайчо Трайков през август ще изработят обща стратегия за по-нататъшното развитие на културно-историческия туризъм. Това съобщи в събота Дянков, пише "Дневник".
Той се качи на багер и направи първа копка по рехабилитирането на пътя Момчилград - Крумовград.
Преди дни Дянков присъства на опяването на мощите, намерени край Созопол, за които министърът без портфейл Божидар Димитров обяви, че са на св. Йоан Кръстител. Още тогава Димитров лансира идеята България да развива поклоннически туризъм - "нещо, което е много разпространено по света и носи до 30 на сто от приходите от туризъм".
Пред журналисти в събота финансовият министър съобщи, че правителството ще отпусне средства за довършване на посетителския център в подножието на Перперикон, "но вече няма да се дават европейски пари за скъпо струващи обекти". Имало шанс обаче да се намери финансиране и на пътната отсечка Кърджали - Подкова, за да има "още една удобна пътна артерия за туристическия поток от Гърция към България".
Архив Варна | 09-08-2010, 03:30 | varnautre
Българите, които се намират в по-отдалечените места на света, са принудени да чакат личните си документи до половин година след като са готови
- изумителен срок за страна от ЕС. Оказа се, че проблемите с доставката на личните документи в чужбина са на път да засенчат тези с издаването им и неспазването на сроковете от МВР. Външно министерство не поема никакъв ангажимент за срок на доставка. Официалната причина за това са икономии, пише "Сега".
Вътрешното ведомство пое ангажимент да отпечата паспортите на българите в чужбина за 90 дни, но от МВнР обясниха на сайта си, че процесът по доставката "отнема известно време, което в голяма степен зависи от сегашните ограничени възможности за изпращане на куриерска поща". Неофициално дипломати признаха пред "Сега", че пътуването на документите понякога трае около шест месеца. Към този проблем е на път да се прибави още един - заради ръчната обработка при подаването на заявленията в консулствата, която отнема средно по 40 мин. за всеки документ, ще има българи, които няма да бъдат обслужени до края на годината. Във Външно няма никакъв екшън план как да се справят с проблема, а ведомството ще пропилее целия август в отпуск по задължение.
Всеки, който бърза да се снабди с лична карта или паспорт, може да ползва частната куриерска служба DHL или да се върне в България, ако иска да му излезе по-евтино, обясниха от Външно. Консулите дори с половин уста препоръчват на нашенци да направят точно това.
Според тарифата за таксите издаването на паспорт е 40 лв. плюс 20 евро за консулско обслужване в системата на МВнР. Продължаването валидността на паспорт от стария вид излиза 40 евро. Издаването на временен паспорт - 50 евро + 30 лв., а издаването на лична карта излиза 18 лв. + 20 евро. Свидетелството за управление на МПС пък е 25 лв. + 20 евро. Оказва се обаче, че таксите по тарифа 3 за консулско обслужване при новите документи са само за приемане на документите и попълване на формулярите, но не и за доставката им навреме.
На страницата на консулството ни в Бон, например, има подробна информация около издаването на личните документи. 35 евро струва услугата чрез DHL за доставка на готовите документи. Парите се превеждат по банков път и банковите такси са за сметка на заявителя.
Архив Варна | 09-08-2010, 03:03 | varnautre
Пет задължителни изпита ще имат седмокласниците през пролетта на следващата учебна година,
реши просветното ведомство.
Това са т.нар. малки миниматури, но новото тук е, че с оценката от този изпит ще се влиза в топучилище. Самите гимназии ще определят реда и видовете оценки, с които ще класират децата, пише "Труд".
Образователният министър Сергей Игнатов вече е пуснал датите за препитванията. Те са от 30 май до 3 юни - български език, математика, чужд език, обществени и природни науки.
За първа година ще има и изпит по чужд език за учениците от езиковите гимназии в края на 8-и клас. Другите дати през 2011 г са:
- От 10 до 13 май - миниматури за четвърти клас
- 17 май - държавен изпит за 12 клас по литература
- 9 май - държавен изпит по втори предмет за 12 клас
Над 6 млн. лева е похарчила държавата за миниматурите и зрелостните изпити на учениците през тази учебна година, научи още “Труд”. Средствата не са малко и за това догодина ще се опитаме да го свием още, казаха финансисти от просветното ведомство.
Още от сега се разработвали планове за децентрализиране на системата при писането на оценките. Най-вече това ще важи за абитуриентите.
Досега техните работи се преглеждаха от национални комисии - учители от цялата страна се събираха в София, заключваха ги в една сграда и те ударно четяха теми.
Сега това ще се прави по региони. Голямото спестяване ще дойде от това, че няма да се плащат пари за командировки на педагозите.
Архив Варна | 09-08-2010, 03:01 | varnautre
Мафиот замени 10 декара лозов масив в скъп район срещу една ютия “Тефал”,
за да не му конфискуват земята, закупена с мръсни пари. Това е хитът в скриването на имущество, придобито от престъпна дейност. Масово се правят заменки, включително и на имоти на морето, срещу хладилник или пък обикновен дървен шкаф, съобщи в интервю за “24 часа” шефът на комисията за отнемане на престъпно имущество проф. Стоян Кушлев.
Тези сделки са оформени пред нотариус, хората с ютията, шкафа и хладилника са сред най-приближените на мафиотите. Целта е дарение да се маскира като замяна, за да не ги запорираме, уточни проф. Кушлев.
Архив Варна | 09-08-2010, 02:59 | varnautre
Днес следобед министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев ще покаже на президента
на Групата на Световната банка Робърт Зелик как върви ремонтът на пътя Варна–Добрич.
Дали обаче министърът ще забележи и наложи ефективни мерки срещу нелепия начин, по който са маркирани промените в организацията на движението заради ремонта? На баира преди разклона за Каменар движението в еднственото работещо платно става двупосочно, но водачите трябва да се досещат за това по 5-6 счупени оранжеви конуса, сложени толкова нарядко, че човек се чуди в коя лента и В каква посока се движи всъщност. Нищо не предупреждава за резките смени в нивото на асфалта - разликата между новия и стария е 7-8 см. Първобитна система от убити от жегата мъже с флагчета регулира движението в друг участък от пътя.
А дали на г-н Зелик ще бъде показана отсечката след разклона за Долище? Меко казано страшно - дупки - дълбоки и с остри ръбове, траншея в средата между платната е погълнала осевата линия и въобще не е ясно кога изпреварването е забранено. Потрошени знаци, джигити и раздрънкани камиони в насрещното...
А сега и министерската кохорта, която допълнително ще задръсти пътя в час-пик - около 17, когато варненци се прибират от работа в града по родните си места :)
Архив Варна | 09-08-2010, 02:55 | varnautre
Нова дрога, която се разтваря във вода или алкохол, залива курортите ни по Черноморието.
Наркотикът от групата на амфетамините се продава съвсем свободно в денонощни магазини в центъра на Слънчев бряг, показала проверка на „Монитор”. Цената му е двойно по-ниска от тази на кокаина, но усещането е два пъти по-силно, твърдят хора, които са го пробвали. При системна употреба синтетичният наркотик води до лудост, тъй като причинява тежки поражения на нервната система Най-големият проблем пред властите е, че дрогата не фигурира в забранените от закона вещества и в момента хората, които я прекарват през граница, не носят наказателна отговорност. За новите амфетамини „Монитор” писа пръв още в началото на юни, като тогава описахме румънска група, която ги пакетира в Русе.
Архив Варна | 09-08-2010, 02:25 | varnautre
Денят ще даде възможност на предприемчивите и амбициозните да проявят своята активност. До обед е подходящо да се заемете с придвижването и финализирането на сериозни дела, изискващи бързина на реакциите и повечко ентусиазъм. Основното преимущество на този ден е възможността да се видят перспективите от различни ъгли и да се избере най-оптималният начин за действие.
Астрологична картина на деня - 9 август Слънце в Лъв Луна в Лъв29 лунни дниДенят ще даде възможност...
Архив Варна | 08-08-2010, 21:18 | varnautre
ЦСКА допусна втора загуба от два мача и отново като домакин, този път от Черноморец с 1:2.
След поражението и от Левски точно преди седмица, "армейците" са на абсолютно непривичното 16-то място във временното класиране. От своя страна бургазлии са в челото заедно с още четири отбора с по 4 точки.
Срещата започна перфектно за домакините и още в 18-та секунда Румен Трифонов откри резултата. Малко след това ЦСКА удари греда, изтърва още две положения и пропусна да нокаутира съперника.
Черноморец получи право да изпълни пряк свободен удар в 8-та минута и след последвалото центрирате Хайри с глава изравни. 180 секунди преди края на полувремето гостите поведоха. Прекрасен далечен удар на Педриня препарира Караджов.
През второто полувреме ЦСКА натисна, но не създаваше голови положения. Ситуацията се влоши когато Галчев получи втори жълт картон и остави ЦСКА с човек по-малко. След около 10 минути към душовете пое и Акуаро и домакините доиграха мача с девет футболисти. До края на срещата имаше центрирания пред вратата на Черноморец, но нищо повече.
След края на двубоя Емил Костадинов заяви пред журналистите, че няма обеснение за случващото се в отбора, докато Краси Балъков опреди победата на неговия тим като напълно заслужена.
Утре от 21 часа ще се играе последната среща от този кръг между Левски и Локомотив Сф. При победа на който и да е от двата отбора, той ще оглави еднолично класирането с 6 точки. При равенство в челото на класирането ще имаме 7 отбора с по 4 точки.
Архив Варна | 08-08-2010, 20:48 | varnautre
От 9-ти август до 7-ми септември ще се проведе VII Биенале "Август в изкуството 2010" в Галерия САБ в Дом на архитекта.
Тази година център на събитието ще бъде изложбата "Архифакти от Голямата вълна" на Агапит Борас – архитект и председател на Съюза на архитектите в Каталуния.
Испанецът ще представи живопис и инсталации, а куратор ще бъде арх. Станчо Веков.
Откриването на изложбата е в понеделник в 19.00 ч.
Агапит Борас е едно от познатите имена на визуалната артистична сцена в Барселона и в цяла Испания. 
Независимо дали са експонирани в интериорно галерийно пространство, или в екстериора на естествената среда, неговите обекти и инсталации провокират различни гледни точки към познатото и създават нови смисли.
Художникът има специално отношение към предметите, търси в тях проекцията на човека и епохата, обича да ги докосва и сам да ги създава, харесва примитивните култури, глинените изделия и простите оръдия на труда.
Роден във фабрика за играчки, създадена от дядо му (там работели и баща му, и брат му), той израства сред дърво, картон и хартия.
По-късно в Архитектурния институт научава реда и мярата на нещата, но в целия процес на архитектурното проектиране изборът на материали, графики и цветове и досега си остава за него най-вълнуващото занимание.
То го зарежда с една специална чувствителност за света, несравнима с нищо друго, по собствените му думи.
"Има един магазин на улица Тallers в Барселона зад La Vanguardia, в който се продава картон. Често ходя там, за да вдишвам аромата на предметите, да ги докосвам, да усещам текстурата и цветовете им. Това възбужда въображението ми", споделя Агапит Борас.
Неслучайно любимият му архитект е Mис ван дер Рое, известен с крилатата фраза "По-малкото е повече".
Цитира още иконата на германската архитектура Kaрл Фридрих Шинкел, който карал студентите си да рисуват сгради, след което изисквал да нарисуват втори път същите сгради, но вече разрушени и превърнати в отломки.
Това насочвало бъдещите архитекти не само към душата, но и към преходността на материалното, които са най-добре изразени в изяществото на калиграфията и съвършената простота на предмета в източното изкуство, смята Агапит Борас.
Зареден с енергията на своите испански корени и пречупвайки разнородни културни влияния през личното си светоусещане, Агапит Борас задава в своите творби
въпросите на съвремието - за отдалечаването от същността, за осквернената красота и фетишизираното забавление, за консуматорското общество и замърсяването на природата.
Тревожният подтекст достига степен на саркастичност в инсталациите с куклата-нимфетка, еротично възседнала лопата или в забучените щеки за голф в тоалетната чиния, напомняща за хилядите кв км плодородна земя, унищожена заради скъпите голф игр/ища/ачки, символ на висок обществен статус днес.
Буквалният прочит за изхвърлянето на природата, като отпадък и за подмяната на ценностите носи не само необходимата доза провокация, но ни връща и към онази брюкселска изложба, в която прословутото клекало на Давид Черни бе закрито с черен креп, по волята на фарсово обидилите се български политици.
Испанецът Агапит Борас не знае за чеха Давид Черни и българската му връзка, но пък се е потрудил да открие любопитен исторически паралел между Испания и България.
Испания: 40 години диктатура (1939-1979) и 30 години демокрация (1980-2010)
България: 45 години дикатура (1945 – 1989) и 21 години демокрация (1989-2010).
Темповете на планиране и урбанизация след Втората световна война, както и неимоверното хотелско застрояване, особено по крайбрежието, особено в годините на демокрация, причиняват и в двете страни сходен екологичен, климатичен, демографски и териториален дисбаланс, заради който пренаселените градове и маргинализираните села в еднаква степен, макар и по различен начин, губят идентичността си.
И в този – не само испански или български, а глобален процес устойчивостта на развитието и качеството на живот като най-висока мярка за съвременна държавна политика опират отново до ценностите.
Идеята за тях присъства най-напред в оригиналната словесна конструкция "Архифакти", дала заглавието на изложбата.
То отваря пътя на разсъждението (и съмнението) за фактите от архитектурата като културни артефакти, асоциативно подсказва връзката с архетипа и дори с натурфилософското архе като първоначалото на света.
Посоката на мислене отвежда до Вавилонската кула и необходимостта от смяна на съществуващата парадигма пред алтернативата на Библейския потоп и Голямата вълна...
Но Голямата вълна, както уточнява кураторът на VII биенале "Август в изкуството" Мария Василева, освен научно понятие с катастрофична визия, е и метафора за необятното и фантазното, за преодоляването и себенадмогването.
"Архифакти"-те на Агапит Ботас артикулират тъкмо тази семантика, обогатявайки я с елегантно чувство за хумор и интелектуална ирония. Изведени в стилов знак, хуморът и иронията характеризират монасите, приведени в естествената извивка на мотиките или предизвикателния дамски крак, излязъл нерегламентирано от стената, прозират в ефирните висящи обекти, превзели с лекота галерията в Дома на архитекта и т.н.
Навсякъде в подбора, използването на материали (дърво, метал, картон, пластмаса) и при самото изграждане на инсталациите преобладава дълбоко премислен минимализъм, чиято конкретика освобождава мисълта и формулира послания.
Това е начинът на Агапит Борас за случване на онази комуникация, която наистина превръща малкото в повече.
Варна Лайф | 08-08-2010, 20:05 | ВарнаУтре
Административният съд на София-град отмени заповед на Фонда за асистирана репродукция, според която е отказана ин витро процедура на жена, защото е навършила 43 години, въпреки че е в перфектно здраве.
Възрастовият критерий е дискриминационен и противоречи на Конституцията и Закона за защита от дискриминация, постанови съда, предаде news.bg.
Оспорваната забрана е издадена в съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречи на материалния закон и не съответства на целта на закона.
Според българското законодателство, процедурите ин витро са позволени за жени до 42-годишна възраст.
Към делото е приложена съдебно-медицинска експертиза, според която жената е отговаряла на изискванията да роди здраво дете.
Изследванията й са били в норма и въпреки че вече е навършила 43 години, от физиологична гледна точка вероятността за успех на процедурата е същата, както и преди една година.
Както към момента на подаване на заявлението за организационно и финансово подпомагане, така и към момента на разглеждането му от обществения съвет на Центъра, жалбоподателката е отговаряла на установеното изискване за пределна възраст при извършване на процедурата, пише съдът в мотивите си.
Но е допуснато нарушение и на правилника за разглеждането на заявленията по реда на постъпването им и процедурата се е забавила.
Според съда актът на центъра е издаден и в противоречие с целта на закона, а това е "превратно упражняване на власт".
Решението подлежи на обжалване пред ВАС.
Архив Варна | 08-08-2010, 19:52 | ВарнаУтре
