Международният видео арт фестивал Видеохолика сe организира от асоциация Видеохолика, в партньорство с опитни световни видео и кино оператори.

Видеохолика включва организацията и провеждането на поредица от видео арт прожекции, изложби, дискусии и семинари, отнасящи се до видео изкуството, както в традиционни галерийни пространства във Варна, така и на нетрадиционни обществени пространства, нови като обкръжение за съвременното изкуство, или където то е малко познато.

Фестивалът е адресиран както към професионалната публика, така и към аудитория, която не е имала контакт със съвременното изкуство до момента и която посредством организираните прояви е провокирана към търсене на нов смисъл и идентичност сред непозната за нея идейна среда.

Фестивалът Видеохолика представя не само достиженията на утвърдени автори, а и дава възможност за изява на млади творци, работещи в полето на съвременното изкуство, които притежават професионални качества и работата им се отличава с оригинален творчески език.
,
Откриването е тази вечер на открито, във вътрешния двор на Археологическия музей.

В първата вечер ще има 24 прожекции с общо 100-минутна продължителност.

Стартът е в 21 ч., а входът за всички вечери е свободен.

Всяка вечер от 10-ти до 18-ти август Видеохолика ще има за домакин различно място в Морската столица.

Пълната програма вижте тук.

4-членното жури е в състав Веселина Сариева (България) - културен активист, Диню Ли (Великобритания/Китай) - aртист, Антони Бенуорт (Швейцария) - артист и Йово Панчев (България) - куратор, артист.

Видеохолика е организация с нестопанска цел, базирана във Варна, работеща в сферата на организирането, реализирането, подпомагането, установяването и развитието на различни интервенции в областта на съвременното изкуство и култура в България и в чужбина, в сътрудничество с местни, национални и международни културни партньори.

Обединявайки и сътрудничейки си със художници, куратори, арт критици и други арт професионалисти от цял свят, организация Видеохолика се превръща в място, където хора, институции и инициативи, работещи в сферата на съвременното изкуство, комуникират и обменят идеи и опит.

Повече информация за организацията и арт форума Видеохолика на www.videoholica.org

Това творецът, който живее в Барселона, е изразил с картината с бяла и червена точка. И двата града са морски и лявата част на картината е Барселона на Средиземно море, а дясната точка - червената, е Варна на Черно море, което пък е с по-тъмен свят.

Това сподели днес Агапит Борас, чиято изложба "Архифакти от Голямата вълна" е в центъра на VII Биенале "Август в изкуството 2010".

Куратор на изложбата, съставена от живопис и инсталации, зад които се крие интересна символика, е арх. Станчо Веков.

"Интересно ми беше да работя по концепцията "Голямата вълна" на куратор Веков", сподели днес каталунският творец.

Изложбата ще бъде открита днес в 19.00 ч. в Галерия САБ в Дом на архитекта.

Агапит Борас сподели, че е пренесъл лично в самолета цялата изложба в 4 куфара. Единственото, което по разбираеми технически причини не е могъл да донесе от родината си, са двете тоалетни чинии, които арх. Веков е намерил за изложението.  

Символиката им е свързана с предметите, с които са пълни - предмети необходими за голф и ски - символи на финансовото благополучие и елита. Идеята е свързана с урбанизацията на двете страни, след свалянето на диктатурата - в Испания тази на Франко, а в България - комунистическия режим, с демокрацията.

Тези предмети са символ на застрояването - с голф игрища, хотели, ски писти и т.н.

Нещата се променят, особено крайбрежните градове, които постоянно растат, но това води до екологичен, културен и териториален дисбаланс.

"Да, има пазарна икономика, но няма пазарна, социална общност", сподели творецът за идеята зад творбата.

"Рамките са много свободни, когато си артист", каза творецът, за разлика от тогава, когато работиш над архитектурен план и политиката и администрацията ти налагат граници.

Паралелът между "Варна и Варна" - излизането от диктатурата, Борас е изразил и с кукличките, които присъстват в част от произведенията.

"Куклите са бъдещето, като новото, като посоката, като младите", сподели авторът.

"Вълнуват ме символите зад предмета", призна Агапит Борас.

Мотиката е символ на цъквата - как църковните служители разравят земята, но може да бъде и устремена ракета.

Дамският крак, окачен на тавана пък, символизира абсолютната свобода. Той има хубава форма и лети в пространството - влиза в концепцията "Голямата вълна", защото е свободен, обясни авторът.

"Изкуството трябва да се остави да говори само за себе си, но обичам да повдигам въпроси, за да насочвам мисленето в определена посока", уточни Борас.

Хуморът и интелектуалната ирония са вплетени в изложбата, чрез цветовете и чрез минималните средства, които дават максимален израз.

Авторът цитира една от любимите си мисли - "По-малкото е повече" на архитекта Mис ван дер Рое.

Има много свобода в изкуството, а "Като скулптор и архитект обичам да прекрачвам границите", каза още каталунският творец.

Агапит Борас сподели още, че варненското Биенале му напомня на това във Венеция, което той посещава на всеки две години, защото обича града. "Идеята е страхотна и веднъж отворена не може да се спре", каза архитектът за културното мероприятие в Морската столица.

Борас изрази задоволство, че е успял да изложи произведенията си в Дома на архитекта, по начина, по който е искал.

Биенале "Август в изкуството 2010" отваря врати тази вечер и ще продължи до 7-ми септември.

Тази година център на събитието ще бъде изложбата "Архифакти от Голямата вълна" на Агапит Борас – архитект и председател на Съюза на архитектите в Каталуния.

Испанецът ще представи живопис и инсталации, а куратор ще бъде арх. Станчо Веков.

Откриването на изложбата е в понеделник в 19.00 ч.

Агапит Борас е едно от познатите имена на визуалната артистична сцена в Барселона и в цяла Испания.

Независимо дали са експонирани в интериорно галерийно пространство, или в екстериора на естествената среда, неговите обекти и инсталации провокират различни гледни точки към познатото и създават нови смисли.

Художникът има специално отношение към предметите, търси в тях проекцията на човека и епохата, обича да ги докосва и сам да ги създава, харесва примитивните култури, глинените изделия и простите оръдия на труда.

Роден във фабрика за играчки, създадена от дядо му (там  работели и баща му, и брат му), той израства сред дърво, картон и хартия.

По-късно в Архитектурния институт научава реда и мярата на нещата, но в целия процес на архитектурното проектиране изборът на материали, графики и цветове и досега си остава за него най-вълнуващото занимание.

То го зарежда с една специална чувствителност за света, несравнима с нищо друго, по собствените му думи.

"Има един магазин на улица Тallers в Барселона зад La Vanguardia, в който се продава картон. Често ходя там, за да вдишвам аромата на предметите, да ги докосвам, да усещам текстурата и цветовете им. Това възбужда въображението ми", споделя Агапит Борас.

Неслучайно любимият му архитект е Mис ван дер Рое, известен с крилатата фраза "По-малкото е повече".

Цитира още иконата на германската архитектура Kaрл Фридрих Шинкел, който карал студентите си да рисуват сгради, след което изисквал да нарисуват втори път същите сгради, но вече разрушени и превърнати в отломки.

Това насочвало бъдещите архитекти не само към душата, но и към преходността на материалното, които са най-добре изразени в изяществото на калиграфията и съвършената простота на предмета в източното изкуство, смята Агапит Борас.

Зареден с енергията на своите испански корени и пречупвайки разнородни културни влияния през личното си светоусещане, Агапит Борас задава в своите творби  
въпросите на съвремието - за отдалечаването от същността, за осквернената красота и фетишизираното забавление, за консуматорското общество и замърсяването на природата.

Тревожният подтекст достига степен на саркастичност в инсталациите с куклата-нимфетка, еротично възседнала лопата или в забучените щеки за голф в тоалетната чиния, напомняща за хилядите кв км плодородна земя, унищожена заради скъпите голф игр/ища/ачки, символ на висок обществен статус днес.

Буквалният прочит за изхвърлянето на природата, като отпадък и за подмяната на ценностите носи не само необходимата доза провокация, но ни връща и към онази брюкселска изложба, в която прословутото клекало на Давид Черни бе закрито с черен креп, по волята на фарсово обидилите се български политици.

Испанецът Агапит Борас не знае за чеха Давид Черни и българската му връзка, но пък се е потрудил да открие любопитен исторически паралел между Испания и България.

Испания: 40 години диктатура (1939-1979) и 30 години демокрация (1980-2010)
България: 45 години дикатура (1945 – 1989) и 21 години демокрация (1989-2010).

Темповете на планиране и урбанизация след Втората световна война, както и неимоверното хотелско застрояване, особено по крайбрежието, особено в годините на демокрация, причиняват и в двете страни сходен екологичен, климатичен, демографски и териториален дисбаланс, заради който пренаселените градове и маргинализираните села в еднаква степен, макар и по различен начин, губят идентичността си.

И в този – не само испански или български, а глобален процес устойчивостта на развитието и качеството на живот като най-висока мярка за съвременна държавна политика опират отново до ценностите.

Идеята за тях присъства най-напред в оригиналната словесна конструкция "Архифакти", дала заглавието на изложбата.

То отваря пътя на разсъждението (и съмнението) за фактите от архитектурата като културни артефакти, асоциативно подсказва връзката с архетипа и дори с натурфилософското архе като първоначалото на света.

Посоката на мислене отвежда до Вавилонската кула и необходимостта от смяна на съществуващата парадигма пред алтернативата на Библейския потоп и Голямата вълна...

Но Голямата вълна, както уточнява кураторът на VII биенале "Август в изкуството" Мария Василева, освен научно понятие с катастрофична визия, е и метафора за необятното и фантазното, за преодоляването и себенадмогването.

"Архифакти"-те на Агапит Ботас артикулират тъкмо тази семантика, обогатявайки я с елегантно чувство за хумор и интелектуална ирония. Изведени в стилов знак, хуморът и иронията характеризират монасите, приведени в естествената извивка на мотиките или предизвикателния дамски крак, излязъл нерегламентирано от стената, прозират в ефирните висящи обекти, превзели с лекота галерията в Дома на архитекта и т.н.

Навсякъде в подбора, използването на материали (дърво, метал, картон, пластмаса) и при самото изграждане на инсталациите преобладава дълбоко премислен минимализъм, чиято конкретика освобождава мисълта и формулира послания.

Това е начинът на Агапит Борас за случване на онази комуникация, която наистина превръща малкото в повече.

memo.real е съпътстваща програма на "Август в изкуството"- биенале на визуалните изкуства.

Изложбите към проекта ще са общо четири и ще бъдат на различни места във Варна

Проектът memo.real представлява изследване и динамична компресия в диалогов режим на съвременния градски живот и архитипите на новата колективна памет, смята Дора Дончева.

Постоянните реконструкции на индивидуалната памет разграждат усещането за непрекъснатост, цялост и идентичност.

Ефектът от новите социо-културни взаимодействия – крайна технологизация, динамизиране на ежедневието, консумативност, религиозно отчуждение, транссексуалност, шовинизъм и др., формира една "политика на паметта", където е проектиран и наложен от моделите на новата масова култура нов тип социално поведение и ценностна система.

В домодерните общества колективната памет се предава чрез традицията и възпроизвежда индивидуални и колективни исторически алгоритми на социо-културно поведение.

Днес урбанизацията и глобализацията, виртуалните социални мрежи, масмедиите формират други ценности и нови комуникационни модели.

Разграждат се взаимовръзки от исторически план.

Цифровизацията на човешкото поведение, моделираната от медиите социална етика, консуматорската спекулативност, ценностната девалвация поставят съвременния човек в нова културна среда и генерират нова тип колективно съзнание, базирано на тези исторически нови културни модели.

memo.real е опит да се дефинират параметрите на новата колективна памет.

Проектът противопоставя спекулативните социални модели и традиционните исторически ценности.

Създава имагинерен мемориал на паметта на съвремието, в който домодерните архитипи биват претопени в съвременните социални практики.

Инсталации, дигитални изображения, видео метафори, артефакти от градския живот, елементи на субкултурата и ъндърграунда - изразни средства на художниците - участници в проекта събират парчета от пъзела на колективното съзнание днес.

Поканените автори от България, Италия, Германия, Корея, Португалия и Франция имат трайни интереси в областта на съвременните социални взаимоотношения. В творчеството си разглеждат проблемите на алиенацията и комуникацията, на потребителското мислене, ефектите на технологизацията, проблемите на сексуалността, на връзките между религиозния възглед и историческата културна памет.

Те изследват взаимоотношенията на градския човек с природата и технологичния напредък, модалностите на свободния избор и маркетинговите манипулации.
Симулативните практики в проекта на германката Мона Яс, поетичните тревожни технологични метафори в инсталацията на италианката Алесандра Арно, медитативните абсурдни проекции на артефакти в инсталацията на Ангел Карагьозов, социално-психилогическите видео творби Вилфрид Агрикола от Кьолн, радикалните послания в работите на Виени Чан от Китай, природните метафорфози във видеото на португалката Мариса Бенджамин, символите на новия комуникационен код в творбата на французина Нуно Винченте структурират това изследване за пулса на градския живот и динамиката на колективната памет, а симулираната градска разходка, част от проекта поставя условен знак за продължение на разговора.

Аналогията с туристическите културни обиколки по траекторията на култови за варненци обекти на стрийт художниците fars и mouse символизира състоянието на съвременния човек като турист в културните процеси, контролиран от индустрията.

memo.real провокира диалог за ситуацията, в която днес живеем и в която пътуваме, в която сме очевидци на промените на новото колективно съзнание, но провокира и към размисъл за агресивно променящата се среда, формираща нови социални практики и модели с неясни в бъдещето странични ефекти.

memo.real

8 - 18 август

Галерия "Буларт", ул."Шипка" 22
Alessandra Arno'(Италия) - "Overlook"- видео инсталация, фотография
откриване: 8-ми август от 19 ч

10 – 30 август

Галерия "Витра",ул. "Скобелев" 88-90
Ангел Карагьозов - инсталация
откриване: 10-ти август от 19 ч

10 – 31 август

Галерия "Юка", ул."В.Друмев" 23
Mona Jas (Германия) - инсталация фотография, видео
със съдействието на ЕS галерия (Мерано,Италия)
откриване: 10-ти август от 20 ч

12 август

Мюзик кафе Look, бул.Княз Борис 60
Wilfried Agricola de Cologne (Германия), Vienne Chan (Китай), Marisa Benjamin (Португалия), Nuno Vincente (Франция) - видео прожекция
начало: 21.00 ч

"sightseeing" tour – Fars & Mouse;
meeting points: галерия Буларт - 11-ти август - 17.00 ч; галерия Юка - 12-ти август - 17.00 ч

Още на bulartgallery.blogspot.com

Само два месеца след като беше опериран в Германия, той отново е на сцената, по-енергичен от всякога. Снощи ирландската група разтърси препълнения стадион, подновявайки турнето си, което според мениджъра й ще бъде най-успешното в историята й.

Боно претърпя операция на гръбнака само преди 10 седмици, но феновете му го видяха да танцува и да скача, демонстрирайки перфектна форма.

В Торино той благодари на публиката за писмата и мейлите, които е получил с пожелания за бързо възстановяване. Боно бе опериран през май. Сега отделя по три-четири часа на ден за рехабилитация.

Концертът ще сложи началото на фестивала "Маш ке нада", който се организира от "Соулфингър" от 2008 г. насам.

Искам да ви накарам да се усмихнете, да се чувствате добре с моята музика, каза днес иновативният кубински флейтист, композитор и аранжор.  

Цялата група има желание да свири тук и да отвори врата между България и Куба, както беше преди години, сподели музикантът.

Марака разказа, че познава само Бисер Киров от българските музиканти, когото е виждал на фестивали в Куба, но би му било интересно да се запознае с българския фолклор.

Кубинският флейтист сподели, че е леко притеснен за предстоящия концерт в Летния театър. Вълнува се, защото не познава българската публика и не знае какво да очаква.

Все пак Марака предупреди дамите да не обуват обувки с висок ток, тъй като на концертите му винаги хората се разтанцуват.

Изпълнителят разказа за свой концерт в щата Мичиган (САЩ), на който един мъж е танцувал много през цялата вечер. Когато накрая си е навил крачолите на панталона, се оказало, че е с протези.

Независимо дали слушателите познават музиката на Марака или се срещат с нея за първи път, тя не може да остави някого безразличен.

Музикантът каза, че ще изпълни залата с енергия и въпреки, че никога не е заставал пред българска публика, се надява да ни хареса много, защото ще видим и чуем неща, които никога не сме виждали.

Марака вярва, че музиката му, която е съчетание от много стилове - фолклор, модерна, салса и традиционна и е повлияна е от африканския, кубинския, испанския и дори индианския фолклор, действа положително на настроението на хората.

Той сподели, че не номинацията за Грами през 2003 г. е най-голямото признание за него, а наградите, които е получавал в родната Куба. Там са най-добрите музиканти по света и трудно се преборваш за приз. Марака е правил и много филмова музика за популярни и награждавани ленти.

Най-голямото признание за него обаче си остава публиката. Марака сподели, че контакта с нея на концертите, радостта, която дарява на хората и която вижда в очите им, когато го търсят за снимка, или автограф, след изпълнение, са безценни за него. Много го радват и безбройните покани за приятелство в мрежите Facebook и Мyspace.

Още малко за Maraca

Истинското му име е Орландо Вале и той е един от водещите флейтисти в Куба. Роден е в семейство на музиканти в Хавана, през септември 1966 г.

Учи флейта в Националната консерватория Manuel Saumell и тръгва на турнета с Bobby Carcasses Orchestra (Grupo Afrojazz) през 1987 година.

Марака се присъединява към групата Irakere през 1988 г., и остава с тях 6 години, след което започва своята солова кариера през 1994 година.

Mузикантът започва професионалната си кариера през 1987 г., с пътуване до Панама, в групата на вокалиста Bobby Carcasses.

През същата година той става член на Nueva Vision - група, водена от Емилиано Салвадор.

През 1988 г. Maraca се присъединява към групата на Chucho Valdes - Irakere, с която той прекарва шест години като флейтист, кийбордист, композитор и аранжор.

По време на изпълненията си с Irakere на най-забележителните джаз фестивали и клубове по целия свят, Maraca спечелва международно признание.

През 1996 г. Maraca формира своя група - Otra Vision. Стилът на Otra Vision включва разнообразни кубински елементи, descarga, guaracha, pregon son, традиционна кубинкса музика и фюжън джаз.

Още първият албум на групата - "Havana Calling" влиза в топ 10 на най-добрите албуми за 1996 г., и е похвален от музикалните критици в САЩ и Европа.

Maraca обикаля света, за да изнася концерти, заедно със съпругата си - французойката Селин Шово (Celine Chauveau), която е мениджър на групата, организатор на турнетата и самата тя е флейтистка в групата на Maraca.

На въпроса къде смята, че е най-обичан и популярен, Марака сподели, че в Куба и във Франция (където живее), се чувства най-добре.

С музиката му може да се запознаете и в канала на Марака в YouTube.

На 6-ти август музикантите от Куба ще излязат на сцената на Летния театър, слагайки началото на фестивала "Маш ке нада", организиран от компанията "Соулфингър".

Maraca е известен като новатор в музикалните среди, винаги усеща тенденциите и ги изразява творчески в композициите си, обличайки идеите си в ноти.

Mузикантът е пожънал огромен успех със своите групи - "Maraca Y Otra Vision" и "Maraca & Afro-Cuban Jazz Masters" и то в повече 35 страни по цял свят.

Марака е изнасял концерти на почти целия европейски континент. От 1996 г. насам Марака е обиколил цяла Америка, имал е турнета в Канада, Африка, Куба, Санта Лусия, Мартиника, Колумбия, Коста Рика и Бразилия.

Музикантът е известен с енергията, с която зарежда от сцената, с впечатляващия спектакъл, с начина, по който комуникира с аудиторията, с музикалността и разнообразието от жанровете в репертоара си.

Зрителите по цял свят го изпращат на крака с бурни аплодисменти и е любимец, дори на взискателните критици.

Всички са единодушни: Марака не е само впечатляващ виртуоз на флейтата, но и забележителен композитор и аранжор, който успява да превърне традиционния латино джаз в музика за танцуване.

Едно от най-големите признания за таланта му е номинацията за Грами за салса албум през 2003 година, с която той става най-младият кубински музикант, оценяван толкова високо в САЩ.

В дните на класиката водещи музиканти от Европа и САЩ ще концертират от 6 до 14 август на открита сцена в Белия град. Трети ден фестивалният оркестър „Музика Арт” под диригентската палка на Веско Пантелеев Ешкенази подготвя репертоара, който ще бъде поднесен на публиката по време на музикалния празник.

В Балчик днес пристигна оперната прима Христина Ангелакова, която заедно с пианиста от САЩ Дерек Хан, виртуозния виолончелист Ласло Феньо (Унгария) и Веско Пантелеев ще обучават млади таланти в майсторските класове. Голяма част от концертите ще бъдат на открита сцена край яхтеното пристанище в Балчик, където ще свирят и Виктор Чучков, Станислава Стоева, Лида Кънчева, Мартин Пантелеев – музикален директор на фестивала и солистите на Берлинските симфоници.

В рамките на Balchik Classic Days концерт ще има и джаз квартетът на Хилда Казасян.

Дните на класическата музика в Балчик ще бъдат закрити с програма, в която участие ще вземат учениците от майсторските класове съвместно със своите учители.

Варненската бутикова галерия "Кавалет" не можа да побере феновете му, които препълниха залата вчера, а още докато се откриваше експозицията, вече се купуваха картини за частни колекции и с автограф на маестрото.

Този път носителят на наградата Готфрид фон Хердер за цялостно творчество от Университета на Виена (както и на десетки родни и международни награди, сред които от САЩ, Франция, Германия и Чехия) показа всички техники, в които е работил - от любимата му рисунка, през акварела, пастела, колажа, ювелирната му графика, до мощна живопис.

Голямата изненада са античните сюжети.

"Цикълът вече се променя - по-рано Стоимен редеше при нас на 20 години, а сега вече на 2", похвали се галеристът Валерий Пощаров пред в. "Стандарт".

Откакто се е прибрал в България, Стоимен Стоилов се е затворил в ателието. Съседи го приветствали с "Добър ден", а той им отговарял: "Бързам, рисувам за изложба."

Големите ангажименти на художника през последните 20 години в Австралия, Австрия, България, Канада, Чехия, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия, Португалия, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Сирия и САЩ не му оставяха време да показва често творчеството си в България и в родната му Варна.

Стоимен Стоилов живее от 1991 г. във Виена, след пожар в ателието му в морската столица.

Оттогава следват и големите признания и отличия на маестрото. Той е имал изложби и поръчки лично от канцлера Волфганг Шусел, има и почетната титла професор от виенските академични среди.

Ахмет Сендил (Ahmet Sendil) ще се изяви в първия петък на август, по покана на електронното движение "Ренесанс" (Renesanz) в клуб "La Playa Beach", предаде MySound.bg.

Номинираният през 2008-мa за най-добър минимъл aртист от най-популярната дигитална платформа за електронна музика "Beatport" и спечелил 3-та награда в категорията, е добре познат на последователите на новата вълна в минимъл техното през последните години.

Всички оригинални парчета и ремикси на продуцента успяха категорично да влязат в "Топ 100" на минимъл категорията в "Beatport" през същата 2008 г., a заветната първа позиция за няколко седмици оглавиха ремиксите му за Nico Diorio – "Shop", версията на безспорния хит на Alex Kenji – "Adelante" и преработката му на "Hooker" на Federico Milani.

Освен безспорните си успехи на световния музикален пазар, Ахмет Сендил се радва на широка популярност като диджей.

Може да се похвали с 20-годишна кариера, стартирала през 1989 г. в култовия турски клуб "Studio 54" – първия голям клуб в Турция, а последвалите резиденции в "Club 14", "Club 20" и "Switch" в Истанбул бетонираха популярността му.

Феновете му далеч надхвърлят границата на неговата родина.

Артистът радва и почитателите на електронния саунд в Гeрмания, Англия, Франция, Италия, Мексико, Индия, Бразилия, Швейцария и България.