Категория Варна Лайф

Фестивалът Видеохолика, който започва днес, е видео арт форум с международно участие, който представя на варненската публика, както и нa гостите на града забележителна и високо стойностна програма от видео арт.

Международният видео арт фестивал Видеохолика сe организира от асоциация Видеохолика, в партньорство с опитни световни видео и кино оператори.

Видеохолика включва организацията и провеждането на поредица от видео арт прожекции, изложби, дискусии и семинари, отнасящи се до видео изкуството, както в традиционни галерийни пространства във Варна, така и на нетрадиционни обществени пространства, нови като обкръжение за съвременното изкуство, или където то е малко познато.

Фестивалът е адресиран както към професионалната публика, така и към аудитория, която не е имала контакт със съвременното изкуство до момента и която посредством организираните прояви е провокирана към търсене на нов смисъл и идентичност сред непозната за нея идейна среда.

Фестивалът Видеохолика представя не само достиженията на утвърдени автори, а и дава възможност за изява на млади творци, работещи в полето на съвременното изкуство, които притежават професионални качества и работата им се отличава с оригинален творчески език.
,
Откриването е тази вечер на открито, във вътрешния двор на Археологическия музей.

В първата вечер ще има 24 прожекции с общо 100-минутна продължителност.

Стартът е в 21 ч., а входът за всички вечери е свободен.

Всяка вечер от 10-ти до 18-ти август Видеохолика ще има за домакин различно място в Морската столица.

Пълната програма вижте тук.

4-членното жури е в състав Веселина Сариева (България) - културен активист, Диню Ли (Великобритания/Китай) - aртист, Антони Бенуорт (Швейцария) - артист и Йово Панчев (България) - куратор, артист.

Видеохолика е организация с нестопанска цел, базирана във Варна, работеща в сферата на организирането, реализирането, подпомагането, установяването и развитието на различни интервенции в областта на съвременното изкуство и култура в България и в чужбина, в сътрудничество с местни, национални и международни културни партньори.

Обединявайки и сътрудничейки си със художници, куратори, арт критици и други арт професионалисти от цял свят, организация Видеохолика се превръща в място, където хора, институции и инициативи, работещи в сферата на съвременното изкуство, комуникират и обменят идеи и опит.

Повече информация за организацията и арт форума Видеохолика на www.videoholica.org

Варна Лайф | 10-08-2010, 09:32 | ВарнаУтре

Краткото име на Барселона на испански е "Варна", или "Барна" и концепцията на архитекта и председател на Съюза на архитектите в Каталуния - Агапит Борас е "Да свържа Варна и Варна", чрез настоящата си изложба в Морската столица.

Това творецът, който живее в Барселона, е изразил с картината с бяла и червена точка. И двата града са морски и лявата част на картината е Барселона на Средиземно море, а дясната точка - червената, е Варна на Черно море, което пък е с по-тъмен свят.

Това сподели днес Агапит Борас, чиято изложба "Архифакти от Голямата вълна" е в центъра на VII Биенале "Август в изкуството 2010".

Куратор на изложбата, съставена от живопис и инсталации, зад които се крие интересна символика, е арх. Станчо Веков.

"Интересно ми беше да работя по концепцията "Голямата вълна" на куратор Веков", сподели днес каталунският творец.

Изложбата ще бъде открита днес в 19.00 ч. в Галерия САБ в Дом на архитекта.

Агапит Борас сподели, че е пренесъл лично в самолета цялата изложба в 4 куфара. Единственото, което по разбираеми технически причини не е могъл да донесе от родината си, са двете тоалетни чинии, които арх. Веков е намерил за изложението.  

Символиката им е свързана с предметите, с които са пълни - предмети необходими за голф и ски - символи на финансовото благополучие и елита. Идеята е свързана с урбанизацията на двете страни, след свалянето на диктатурата - в Испания тази на Франко, а в България - комунистическия режим, с демокрацията.

Тези предмети са символ на застрояването - с голф игрища, хотели, ски писти и т.н.

Нещата се променят, особено крайбрежните градове, които постоянно растат, но това води до екологичен, културен и териториален дисбаланс.

"Да, има пазарна икономика, но няма пазарна, социална общност", сподели творецът за идеята зад творбата.

"Рамките са много свободни, когато си артист", каза творецът, за разлика от тогава, когато работиш над архитектурен план и политиката и администрацията ти налагат граници.

Паралелът между "Варна и Варна" - излизането от диктатурата, Борас е изразил и с кукличките, които присъстват в част от произведенията.

"Куклите са бъдещето, като новото, като посоката, като младите", сподели авторът.

"Вълнуват ме символите зад предмета", призна Агапит Борас.

Мотиката е символ на цъквата - как църковните служители разравят земята, но може да бъде и устремена ракета.

Дамският крак, окачен на тавана пък, символизира абсолютната свобода. Той има хубава форма и лети в пространството - влиза в концепцията "Голямата вълна", защото е свободен, обясни авторът.

"Изкуството трябва да се остави да говори само за себе си, но обичам да повдигам въпроси, за да насочвам мисленето в определена посока", уточни Борас.

Хуморът и интелектуалната ирония са вплетени в изложбата, чрез цветовете и чрез минималните средства, които дават максимален израз.

Авторът цитира една от любимите си мисли - "По-малкото е повече" на архитекта Mис ван дер Рое.

Има много свобода в изкуството, а "Като скулптор и архитект обичам да прекрачвам границите", каза още каталунският творец.

Агапит Борас сподели още, че варненското Биенале му напомня на това във Венеция, което той посещава на всеки две години, защото обича града. "Идеята е страхотна и веднъж отворена не може да се спре", каза архитектът за културното мероприятие в Морската столица.

Борас изрази задоволство, че е успял да изложи произведенията си в Дома на архитекта, по начина, по който е искал.

Биенале "Август в изкуството 2010" отваря врати тази вечер и ще продължи до 7-ми септември.

Варна Лайф | 09-08-2010, 11:08 | varnautre

Който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.

Днес се навършват 20 години от смъртта на поета Орлин Дянков.

Ако беше сред нас, на 6.03.2010 г. той щеше да навърши 43 години. Нека си спомним за един разкошен човек и поет. Светла му памет.

Орлин Дянков. Висок към два метра, с коса до раменете, тънка лента от плат на челото му, вързана отзад, и брада. Така съм го запомнила. Учехме заедно в института „Константин Преславски” в Шумен. Когато през първата декада на август 1990 моя съкурсничка от Шумен ми се обади по телефона в къщи, помня, че кроях една риза, (тогава обичах да си шия сама). Черна на цвят. Не търся някакви мистериозни поличби, но когато тя ме попита с леко треперещ глас: „Ели, чува ли се нещо към Варна?” и през ум не ми мина, че само след броени секунди ще изстреля в ухото ми въпроса: „Не знаеш ли, че Орлин е починал?”

Минаха няколко часа, докато приема новината и едва надвечер се разревах. Не можех да се успокоя. Изпитвах чувство за безсилие и гняв.След ден новината се потвърди.Не отидох на погребението.Не исках да повярвам, че това се е случило. Няма да коментирам причината за смъртта му. Тя ще си остане достояние само на най-близките му. И до днес изпитвам ужасна жал, че той си отиде толкова млад. Само на 23. Как ли би живял сега? Какво ли още би написал? През годините си задавам тези въпроси. Той имаше много дълбоки чувства и разсъждения за възрастта си.

Повечето от стиховете сякаш са написани от 40-годишен мъж.Той беше уникален в много отношения. Някои се дразнеха от него, защото имаше навика да изказва на висок глас онова, което повечето или не можеха или се страхуваха да изрекат. Обичаше да се хвали с всичките си пороци. Сякаш бързаше да се наживее. („Живей ми се! Във тъмното звездите / изгряват като хапчета за сън.” – цитат от „Диагноза : „Победител”) Не знам дали е предчувствал смъртта си. Имаше впечатляващи разсъждения в рими за смъртта. Тя присъстваше като лайтмотив в много от стихотворенията му. („Предсмъртие или нещо, което ме тревожи”, „Недовършената репетиция представя”.

Беше способен на шокиращи постъпки, за да скандализира хрисимите. Беше мислещ човек. Сякаш му харесваше да се прави на безбожник, но всъщност не беше. В него преливаше от присъствието на Бог..."Аз ще си умра безбожник и безбожник ще възкръсна..."(из "Молитва")
Обичаше да задава въпроси на преподавателите ни, някои от които често ги стъписваха с откровения си непукизъм, но в никакъв случай не звучаха грубо или с цел да уронят престижа им.

Един ден той, заедно с приятелите си от поетичния клуб „Боян Пенев”, беше опънал на прозореца във фойаето на института чаршаф от студентските общежития с надпис: „Да забием копие в големия задник на скуката”. Точно пред кабинета на ректора. (Тогава не знаех, че е цитат от стихотворение на Балчо Балчев. Помня само, че вътрешно се изкефих, но бях твърде страхлива , за да застана до тях.)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.

Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.

Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.

Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.

Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.
Б. Балчев

Не си спомням какво стана после. Погледнаха го откъм философската и забавна страна. Нямаше последици. Ръководството на института, за радост, се оказа сравнително прогресивно настроено. Все пак беше преди 10 ноември..

„Рушител на скуката, примирението и конформизма. Вре се навсякъде. Непоносим, непримирим, нескопосан, непредсказуем, шантав и чаровен. Безкрайно честен - като любов, способна на саможертва. Затова и скандалът е част от него. Той го носи със себе си - както се носи тъга.”, написа по-късно за Орлин Веселин Вълев.

И не защото на пияна глава Орлин правеше какво ли не. Впрочем, и на трезва също. В началото на трети курс, Орлин екстравагантно изяждаше по две порции храна в столовата наведнъж за обяд или вечеря, и после през останалите часове от денонощието не хапваше нищо. Какво ли не му хрумваше. Името му беше станало еталон за неординарно мислене и поведение. А стиховете му бяха като плесници. Понякога ги написваше на един дъх, докато изпушеше поредната цигара между лекциите. Сякаш нямаше тема, която да не го вълнува. За хората и техните малки и големи житейски пропасти, казано накратко.

Той често четеше стиховете си пред нас. Искаше да чуе мнението ни, постоянно имаше нужда от одобрението ни. (В частност и от моето). Беше добър по натура. Само понякога реагираше импулсивно и шумно, като дете. Веднъж удари плесница на една колежка от нашия курс, която го беше предизвикала с нещо. Тя, обаче, постъпи мъдро и вместо да се нацупи и да си придаде важности, още на другия ден му даде да разбере, че му е простила и за нея случката е без значение. Той ми сподели учудването си. Чувстваше се неловко. Извини й се. После ми показа и поредното стихотворение, което беше родила главата му за броени минути : „Грях” – „Ние не удряме жените си от злоба...” В него изля чувството си за вина.

В един период от време ми се обясняваше в любов с подхвърлени бележчици (някои още пазя), и цветчета, направени от цигарени станиолчета, както правят учениците. Никога не си е позволявал да ми се натрапи грубо. Беше ми измислил прякор „Княгиньо” (свързан с фамилното ми име - Княжева), който смяташе, че много ми отива и му правеше удоволствие да се обръща така към мен. Помня гласа му. Всъщност никога не съм го забравяла. И страдам от чувство за вина, че аз съм жива, а той не е. Още го сънувам понякога.

Радвам се, че имах възможността да го познавам. Да наблюдавам някаква част от живота му. В един провинциален институт. Софиянци можеха само да ни завиждат за него.

Светла му памет. Приживе той не издаде книга. И все пак се сдобих с една стихосбирка, с избрани негови стихове и поеми под заглавие „Бунтувам се тъжен” , която издадоха през 1992г наши състуденти от шуменския литературен клуб „Боян Пенев”.

За радост, е реализирано и електронно издание на LiterNet, съставено и редактирано от Веселин Вълев, като пръв опит за пълна сбирка на творбите на Орлин Дянков.

Оставям на специалистите да анализират поезията на Орлин.

Ето някои от стихотворенията му, които особено обичам. Те казват всичко.

ПОЛУЕВАНГЕЛСКО

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.

Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.

Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.

МОЛИТВА

Дай ми, Господи, градина
от земята ти корава,
за да може, който мине,
с плодове да се гощава.
И недей да се тревожиш,
ако твоя дар аз пръсна.
Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна.
Тъй, че дай ми дом и огън
в тази тъй самотна есен
и жена ми дай да мога
и в студа да пея песни.
Без любов не е възможно
като теб да бъда вечен
и тогава кой ли, боже,
ще те учи на човечност?

АЗБУЧНА МОЛИТВА

Аз се моля богу, вечнему творецу:
Боже милостиви, създателю, мъдри,
Всели в мене, боже, мъдрост животворна,
Гладен да се скитам, разум да раздавам,
Дай да чуя, боже, истината свята,
Език неин, боже, да съм сред народа,
Живото ти слово, факел е безсмъртен,
Злото отминава, ало той остава,
Искри пръска, боже, във сърцата хорски,
Красота и радост - във душите людски,
Любов дай ми, боже, тебе да прославям,
Мощ и сила, боже, злото да пропъдя,
Нямям сили вече със глупци да споря,
Острия на завист късат мойта вяра,
Простият царува, мъдрият робува,
Равенство подирих, но съзрях неправди,
Словото ти свято никой не зачита,
Тътне във забрава името ти славно,
Ужас ме обхваща, щом напред погледна,
Философ да бъдех, пак не бих изтраял
Хулите безумни, що сипят по мене
Царе и търгаши - на дявола братя,
Често ме преследват, хвърлят ме в затвори,
Шибан от зли думи, скитам се окаян,
Щастие да търся в бурите житейски,
Юда толкоз мъки надали търпял е,
Яростно проклинам името ти, боже!

ПРЕМИНАВАНЕ

Несладък като гробищна вода
и тъжен като шум на влак за някъде,
върви един човечец през света,
понесъл своя дух и свойта правда.

А болките му правят го човек
и той расте и се уголемява.
Зад него се простира цяла вечност,
пред него са позорът или славата.

Върви човекът. Къса е нощта,
но той присяда малко да почине
и вижда в мрака толкова неща,
които през деня си е подминал.

Несладък като гробищна вода,
върви човекът. Гледа ни в очите.
Във нас расте човешкият товар
и като него тръгваме да скитаме.

НЕ ВЯРВАЙТЕ В МИТА ЗА КОТВАТА

Дълго плавах. От сол ми тежи във езика,
но ви казвам, додето съм още на сушата,
че дошъл съм при вас не да пия и викам,
а да седна сред хора. Ако искате - слушайте.

Твърде дълго си мислех за тази минута,
пълна с мъжки лица в окъснялата кръчма.
Много нещо видях, много нещо се срути.
Бих се с разни мъжкари, дето все ми се пъчеха.

Не се татуирах, но белези имам достатъчно,
обаче не в тях се е скрила моряшката същност.
Сто въжета и мачти морето в съня ми поклаща,
сто надежди и болки ме водят към старата кръчма.

Дълго плавах, но бавно към чашата своя се свеждам.
Дошъл съм да питам вас - старите, знаещи хора,
защо котвата наша е символ заклет на надеждата,
щом носи не порив, а сигурност земна на кораба.


А сега и няколко от любимикте на ВарнаУтре.бг

* * *

ЗАРИСОВКА В БЪДЕЩЕ СВЪРШЕНО

Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Не с лакти, а със воля и талант.
Поел съм своя път и няма мърдане
встрани от него, камо ли - назад.

Понякога е трудно да се вдигнеш -
и глезени, и стави те болят,
ала един връх никога не стига,
за да осмисли нечий жизнен път.

Знам, камъни и тръни ме очакват,
полуусмивки, фалш и самота,
но който се страхува от разпятия,
не може да се грижи за света.

И пропастите трябва да са много.
Без тях по равно щяхме да вървим.
А "искам" означава всъщност "мога",
а "мога" значи "ний ще победим".

Да "ний", защото може да си мъдър
за двеста, но ще паднеш в пътя сам.
Ще оцелея, вярвай ми, ще бъда.
Вселените се раждат от сърца.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

"И най-меката вода е по-твърда от гранит
за давещия се."
фрагмент

Прелитаха в небето ято птици
без страх от тежестта му, тъй прохладна.
Те бяха и стрели, и труден прицел,
и полетът приличаше на падане.

Видях и риби в морската безбрежност,
отстъпваше пред тях водата твърда.
А спечената пръст бе толкоз нежна
към семената в нея. За да бъдат.

И само аз почувствах тази тежест
на въздуха, щом падах към земята.
Но тя не бе към мен добра и нежна.
Щом давех се, бе твърда пак водата.

Тогава място в себе си потърсих
с вода и въздух, с твърд, на мен покорни.
И вечността внезапно стана къса,
щом преоткрих на своя свят простора.

Във него също рибите летяха
и бягаха от мрежите кефали.
И изумен от свойта сила, ахнах.
А след това ми трябваше приятел.

liternet.bg

Варна Лайф | 09-08-2010, 05:21 | ЕЛЕОНОРА КНЯЖЕВА

От 9-ти август до 7-ми септември ще се проведе VII Биенале "Август в изкуството 2010" в Галерия САБ в Дом на архитекта.

Тази година център на събитието ще бъде изложбата "Архифакти от Голямата вълна" на Агапит Борас – архитект и председател на Съюза на архитектите в Каталуния.

Испанецът ще представи живопис и инсталации, а куратор ще бъде арх. Станчо Веков.

Откриването на изложбата е в понеделник в 19.00 ч.

Агапит Борас е едно от познатите имена на визуалната артистична сцена в Барселона и в цяла Испания.

Независимо дали са експонирани в интериорно галерийно пространство, или в екстериора на естествената среда, неговите обекти и инсталации провокират различни гледни точки към познатото и създават нови смисли.

Художникът има специално отношение към предметите, търси в тях проекцията на човека и епохата, обича да ги докосва и сам да ги създава, харесва примитивните култури, глинените изделия и простите оръдия на труда.

Роден във фабрика за играчки, създадена от дядо му (там  работели и баща му, и брат му), той израства сред дърво, картон и хартия.

По-късно в Архитектурния институт научава реда и мярата на нещата, но в целия процес на архитектурното проектиране изборът на материали, графики и цветове и досега си остава за него най-вълнуващото занимание.

То го зарежда с една специална чувствителност за света, несравнима с нищо друго, по собствените му думи.

"Има един магазин на улица Тallers в Барселона зад La Vanguardia, в който се продава картон. Често ходя там, за да вдишвам аромата на предметите, да ги докосвам, да усещам текстурата и цветовете им. Това възбужда въображението ми", споделя Агапит Борас.

Неслучайно любимият му архитект е Mис ван дер Рое, известен с крилатата фраза "По-малкото е повече".

Цитира още иконата на германската архитектура Kaрл Фридрих Шинкел, който карал студентите си да рисуват сгради, след което изисквал да нарисуват втори път същите сгради, но вече разрушени и превърнати в отломки.

Това насочвало бъдещите архитекти не само към душата, но и към преходността на материалното, които са най-добре изразени в изяществото на калиграфията и съвършената простота на предмета в източното изкуство, смята Агапит Борас.

Зареден с енергията на своите испански корени и пречупвайки разнородни културни влияния през личното си светоусещане, Агапит Борас задава в своите творби  
въпросите на съвремието - за отдалечаването от същността, за осквернената красота и фетишизираното забавление, за консуматорското общество и замърсяването на природата.

Тревожният подтекст достига степен на саркастичност в инсталациите с куклата-нимфетка, еротично възседнала лопата или в забучените щеки за голф в тоалетната чиния, напомняща за хилядите кв км плодородна земя, унищожена заради скъпите голф игр/ища/ачки, символ на висок обществен статус днес.

Буквалният прочит за изхвърлянето на природата, като отпадък и за подмяната на ценностите носи не само необходимата доза провокация, но ни връща и към онази брюкселска изложба, в която прословутото клекало на Давид Черни бе закрито с черен креп, по волята на фарсово обидилите се български политици.

Испанецът Агапит Борас не знае за чеха Давид Черни и българската му връзка, но пък се е потрудил да открие любопитен исторически паралел между Испания и България.

Испания: 40 години диктатура (1939-1979) и 30 години демокрация (1980-2010)
България: 45 години дикатура (1945 – 1989) и 21 години демокрация (1989-2010).

Темповете на планиране и урбанизация след Втората световна война, както и неимоверното хотелско застрояване, особено по крайбрежието, особено в годините на демокрация, причиняват и в двете страни сходен екологичен, климатичен, демографски и териториален дисбаланс, заради който пренаселените градове и маргинализираните села в еднаква степен, макар и по различен начин, губят идентичността си.

И в този – не само испански или български, а глобален процес устойчивостта на развитието и качеството на живот като най-висока мярка за съвременна държавна политика опират отново до ценностите.

Идеята за тях присъства най-напред в оригиналната словесна конструкция "Архифакти", дала заглавието на изложбата.

То отваря пътя на разсъждението (и съмнението) за фактите от архитектурата като културни артефакти, асоциативно подсказва връзката с архетипа и дори с натурфилософското архе като първоначалото на света.

Посоката на мислене отвежда до Вавилонската кула и необходимостта от смяна на съществуващата парадигма пред алтернативата на Библейския потоп и Голямата вълна...

Но Голямата вълна, както уточнява кураторът на VII биенале "Август в изкуството" Мария Василева, освен научно понятие с катастрофична визия, е и метафора за необятното и фантазното, за преодоляването и себенадмогването.

"Архифакти"-те на Агапит Ботас артикулират тъкмо тази семантика, обогатявайки я с елегантно чувство за хумор и интелектуална ирония. Изведени в стилов знак, хуморът и иронията характеризират монасите, приведени в естествената извивка на мотиките или предизвикателния дамски крак, излязъл нерегламентирано от стената, прозират в ефирните висящи обекти, превзели с лекота галерията в Дома на архитекта и т.н.

Навсякъде в подбора, използването на материали (дърво, метал, картон, пластмаса) и при самото изграждане на инсталациите преобладава дълбоко премислен минимализъм, чиято конкретика освобождава мисълта и формулира послания.

Това е начинът на Агапит Борас за случване на онази комуникация, която наистина превръща малкото в повече.

Варна Лайф | 08-08-2010, 20:05 | ВарнаУтре

Галерия "Буларт" на ул."Шипка" 22 от днес е сцена на кураторския проект на Дора Дончева - memo.real.

memo.real е съпътстваща програма на "Август в изкуството"- биенале на визуалните изкуства.

Изложбите към проекта ще са общо четири и ще бъдат на различни места във Варна

Проектът memo.real представлява изследване и динамична компресия в диалогов режим на съвременния градски живот и архитипите на новата колективна памет, смята Дора Дончева.

Постоянните реконструкции на индивидуалната памет разграждат усещането за непрекъснатост, цялост и идентичност.

Ефектът от новите социо-културни взаимодействия – крайна технологизация, динамизиране на ежедневието, консумативност, религиозно отчуждение, транссексуалност, шовинизъм и др., формира една "политика на паметта", където е проектиран и наложен от моделите на новата масова култура нов тип социално поведение и ценностна система.

В домодерните общества колективната памет се предава чрез традицията и възпроизвежда индивидуални и колективни исторически алгоритми на социо-културно поведение.

Днес урбанизацията и глобализацията, виртуалните социални мрежи, масмедиите формират други ценности и нови комуникационни модели.

Разграждат се взаимовръзки от исторически план.

Цифровизацията на човешкото поведение, моделираната от медиите социална етика, консуматорската спекулативност, ценностната девалвация поставят съвременния човек в нова културна среда и генерират нова тип колективно съзнание, базирано на тези исторически нови културни модели.

memo.real е опит да се дефинират параметрите на новата колективна памет.

Проектът противопоставя спекулативните социални модели и традиционните исторически ценности.

Създава имагинерен мемориал на паметта на съвремието, в който домодерните архитипи биват претопени в съвременните социални практики.

Инсталации, дигитални изображения, видео метафори, артефакти от градския живот, елементи на субкултурата и ъндърграунда - изразни средства на художниците - участници в проекта събират парчета от пъзела на колективното съзнание днес.

Поканените автори от България, Италия, Германия, Корея, Португалия и Франция имат трайни интереси в областта на съвременните социални взаимоотношения. В творчеството си разглеждат проблемите на алиенацията и комуникацията, на потребителското мислене, ефектите на технологизацията, проблемите на сексуалността, на връзките между религиозния възглед и историческата културна памет.

Те изследват взаимоотношенията на градския човек с природата и технологичния напредък, модалностите на свободния избор и маркетинговите манипулации.
Симулативните практики в проекта на германката Мона Яс, поетичните тревожни технологични метафори в инсталацията на италианката Алесандра Арно, медитативните абсурдни проекции на артефакти в инсталацията на Ангел Карагьозов, социално-психилогическите видео творби Вилфрид Агрикола от Кьолн, радикалните послания в работите на Виени Чан от Китай, природните метафорфози във видеото на португалката Мариса Бенджамин, символите на новия комуникационен код в творбата на французина Нуно Винченте структурират това изследване за пулса на градския живот и динамиката на колективната памет, а симулираната градска разходка, част от проекта поставя условен знак за продължение на разговора.

Аналогията с туристическите културни обиколки по траекторията на култови за варненци обекти на стрийт художниците fars и mouse символизира състоянието на съвременния човек като турист в културните процеси, контролиран от индустрията.

memo.real провокира диалог за ситуацията, в която днес живеем и в която пътуваме, в която сме очевидци на промените на новото колективно съзнание, но провокира и към размисъл за агресивно променящата се среда, формираща нови социални практики и модели с неясни в бъдещето странични ефекти.

memo.real

8 - 18 август

Галерия "Буларт", ул."Шипка" 22
Alessandra Arno'(Италия) - "Overlook"- видео инсталация, фотография
откриване: 8-ми август от 19 ч

10 – 30 август

Галерия "Витра",ул. "Скобелев" 88-90
Ангел Карагьозов - инсталация
откриване: 10-ти август от 19 ч

10 – 31 август

Галерия "Юка", ул."В.Друмев" 23
Mona Jas (Германия) - инсталация фотография, видео
със съдействието на ЕS галерия (Мерано,Италия)
откриване: 10-ти август от 20 ч

12 август

Мюзик кафе Look, бул.Княз Борис 60
Wilfried Agricola de Cologne (Германия), Vienne Chan (Китай), Marisa Benjamin (Португалия), Nuno Vincente (Франция) - видео прожекция
начало: 21.00 ч

"sightseeing" tour – Fars & Mouse;
meeting points: галерия Буларт - 11-ти август - 17.00 ч; галерия Юка - 12-ти август - 17.00 ч


Още на bulartgallery.blogspot.com

Варна Лайф | 08-08-2010, 15:15 | ВарнаУтре

Да си жив и здрав!

Уникални кадри и морски приключения ти пожелаваме!

Варна Лайф | 08-08-2010, 07:46 | varnautre

Един от най-известните музиканти - фронтменът на U2 Боно, взриви феновете си в италианския град Торино.

Само два месеца след като беше опериран в Германия, той отново е на сцената, по-енергичен от всякога. Снощи ирландската група разтърси препълнения стадион, подновявайки турнето си, което според мениджъра й ще бъде най-успешното в историята й.

Боно претърпя операция на гръбнака само преди 10 седмици, но феновете му го видяха да танцува и да скача, демонстрирайки перфектна форма.

В Торино той благодари на публиката за писмата и мейлите, които е получил с пожелания за бързо възстановяване. Боно бе опериран през май. Сега отделя по три-четири часа на ден за рехабилитация.

Варна Лайф | 07-08-2010, 16:18 | ВарнаУтре

Нося парче слънце от Куба, но вие нямате нужда, защото си имате слънце тук, каза днес Марака, който е във Варна, за да изнесе концерт тази вечер, заедно с 10-членната си група.

Концертът ще сложи началото на фестивала "Маш ке нада", който се организира от "Соулфингър" от 2008 г. насам.

Искам да ви накарам да се усмихнете, да се чувствате добре с моята музика, каза днес иновативният кубински флейтист, композитор и аранжор.  

Цялата група има желание да свири тук и да отвори врата между България и Куба, както беше преди години, сподели музикантът.

Марака разказа, че познава само Бисер Киров от българските музиканти, когото е виждал на фестивали в Куба, но би му било интересно да се запознае с българския фолклор.

Кубинският флейтист сподели, че е леко притеснен за предстоящия концерт в Летния театър. Вълнува се, защото не познава българската публика и не знае какво да очаква.

Все пак Марака предупреди дамите да не обуват обувки с висок ток, тъй като на концертите му винаги хората се разтанцуват.

Изпълнителят разказа за свой концерт в щата Мичиган (САЩ), на който един мъж е танцувал много през цялата вечер. Когато накрая си е навил крачолите на панталона, се оказало, че е с протези.

Независимо дали слушателите познават музиката на Марака или се срещат с нея за първи път, тя не може да остави някого безразличен.

Музикантът каза, че ще изпълни залата с енергия и въпреки, че никога не е заставал пред българска публика, се надява да ни хареса много, защото ще видим и чуем неща, които никога не сме виждали.

Марака вярва, че музиката му, която е съчетание от много стилове - фолклор, модерна, салса и традиционна и е повлияна е от африканския, кубинския, испанския и дори индианския фолклор, действа положително на настроението на хората.

Той сподели, че не номинацията за Грами през 2003 г. е най-голямото признание за него, а наградите, които е получавал в родната Куба. Там са най-добрите музиканти по света и трудно се преборваш за приз. Марака е правил и много филмова музика за популярни и награждавани ленти.

Най-голямото признание за него обаче си остава публиката. Марака сподели, че контакта с нея на концертите, радостта, която дарява на хората и която вижда в очите им, когато го търсят за снимка, или автограф, след изпълнение, са безценни за него. Много го радват и безбройните покани за приятелство в мрежите Facebook и Мyspace.

Още малко за Maraca

Истинското му име е Орландо Вале и той е един от водещите флейтисти в Куба. Роден е в семейство на музиканти в Хавана, през септември 1966 г.

Учи флейта в Националната консерватория Manuel Saumell и тръгва на турнета с Bobby Carcasses Orchestra (Grupo Afrojazz) през 1987 година.

Марака се присъединява към групата Irakere през 1988 г., и остава с тях 6 години, след което започва своята солова кариера през 1994 година.

Mузикантът започва професионалната си кариера през 1987 г., с пътуване до Панама, в групата на вокалиста Bobby Carcasses.

През същата година той става член на Nueva Vision - група, водена от Емилиано Салвадор.

През 1988 г. Maraca се присъединява към групата на Chucho Valdes - Irakere, с която той прекарва шест години като флейтист, кийбордист, композитор и аранжор.

По време на изпълненията си с Irakere на най-забележителните джаз фестивали и клубове по целия свят, Maraca спечелва международно признание.

През 1996 г. Maraca формира своя група - Otra Vision. Стилът на Otra Vision включва разнообразни кубински елементи, descarga, guaracha, pregon son, традиционна кубинкса музика и фюжън джаз.

Още първият албум на групата - "Havana Calling" влиза в топ 10 на най-добрите албуми за 1996 г., и е похвален от музикалните критици в САЩ и Европа.

Maraca обикаля света, за да изнася концерти, заедно със съпругата си - французойката Селин Шово (Celine Chauveau), която е мениджър на групата, организатор на турнетата и самата тя е флейтистка в групата на Maraca.

На въпроса къде смята, че е най-обичан и популярен, Марака сподели, че в Куба и във Франция (където живее), се чувства най-добре.

С музиката му може да се запознаете и в канала на Марака в YouTube.

Варна Лайф | 06-08-2010, 12:53 | varnautre

Един от най-влиятелните кубински музиканти на новия век, Орландо Вале, познат на почитателите на латино ритмите под името Марака, пристига във Варна заедно с 10-членната си група, за да прибави нов ярък щрих към културния календар на Морската столица.

На 6-ти август музикантите от Куба ще излязат на сцената на Летния театър, слагайки началото на фестивала "Маш ке нада", организиран от компанията "Соулфингър".

Maraca е известен като новатор в музикалните среди, винаги усеща тенденциите и ги изразява творчески в композициите си, обличайки идеите си в ноти.

Mузикантът е пожънал огромен успех със своите групи - "Maraca Y Otra Vision" и "Maraca & Afro-Cuban Jazz Masters" и то в повече 35 страни по цял свят.

Марака е изнасял концерти на почти целия европейски континент. От 1996 г. насам Марака е обиколил цяла Америка, имал е турнета в Канада, Африка, Куба, Санта Лусия, Мартиника, Колумбия, Коста Рика и Бразилия.

Музикантът е известен с енергията, с която зарежда от сцената, с впечатляващия спектакъл, с начина, по който комуникира с аудиторията, с музикалността и разнообразието от жанровете в репертоара си.

Зрителите по цял свят го изпращат на крака с бурни аплодисменти и е любимец, дори на взискателните критици.

Всички са единодушни: Марака не е само впечатляващ виртуоз на флейтата, но и забележителен композитор и аранжор, който успява да превърне традиционния латино джаз в музика за танцуване.

Едно от най-големите признания за таланта му е номинацията за Грами за салса албум през 2003 година, с която той става най-младият кубински музикант, оценяван толкова високо в САЩ.

Варна Лайф | 05-08-2010, 17:07 | ВарнаУтре

Фестивалът Balchik Classic Days се открива утре в Нимфеума на Двореца, съобщиха от общината в Балчик.

В дните на класиката водещи музиканти от Европа и САЩ ще концертират от 6 до 14 август на открита сцена в Белия град. Трети ден фестивалният оркестър „Музика Арт” под диригентската палка на Веско Пантелеев Ешкенази подготвя репертоара, който ще бъде поднесен на публиката по време на музикалния празник.

В Балчик днес пристигна оперната прима Христина Ангелакова, която заедно с пианиста от САЩ Дерек Хан, виртуозния виолончелист Ласло Феньо (Унгария) и Веско Пантелеев ще обучават млади таланти в майсторските класове. Голяма част от концертите ще бъдат на открита сцена край яхтеното пристанище в Балчик, където ще свирят и Виктор Чучков, Станислава Стоева, Лида Кънчева, Мартин Пантелеев – музикален директор на фестивала и солистите на Берлинските симфоници.

В рамките на Balchik Classic Days концерт ще има и джаз квартетът на Хилда Казасян.

Дните на класическата музика в Балчик ще бъдат закрити с програма, в която участие ще вземат учениците от майсторските класове съвместно със своите учители.

Варна Лайф | 05-08-2010, 16:38 | ВарнаУтре

Стоимен Стоилов, най-известният български художник във Виена, събра почитатели и приятели на новата си изложба с 33 творби, повечето от които непоказвани досега.

Варненската бутикова галерия "Кавалет" не можа да побере феновете му, които препълниха залата вчера, а още докато се откриваше експозицията, вече се купуваха картини за частни колекции и с автограф на маестрото.

Този път носителят на наградата Готфрид фон Хердер за цялостно творчество от Университета на Виена (както и на десетки родни и международни награди, сред които от САЩ, Франция, Германия и Чехия) показа всички техники, в които е работил - от любимата му рисунка, през акварела, пастела, колажа, ювелирната му графика, до мощна живопис.

Голямата изненада са античните сюжети.

"Цикълът вече се променя - по-рано Стоимен редеше при нас на 20 години, а сега вече на 2", похвали се галеристът Валерий Пощаров пред в. "Стандарт".

Откакто се е прибрал в България, Стоимен Стоилов се е затворил в ателието. Съседи го приветствали с "Добър ден", а той им отговарял: "Бързам, рисувам за изложба."

Големите ангажименти на художника през последните 20 години в Австралия, Австрия, България, Канада, Чехия, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия, Португалия, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Сирия и САЩ не му оставяха време да показва често творчеството си в България и в родната му Варна.

Стоимен Стоилов живее от 1991 г. във Виена, след пожар в ателието му в морската столица.

Оттогава следват и големите признания и отличия на маестрото. Той е имал изложби и поръчки лично от канцлера Волфганг Шусел, има и почетната титла професор от виенските академични среди.

Варна Лайф | 05-08-2010, 07:12 | ВарнаУтре

Още един франкофон празнува днес!

Вon anniversaire и за режисьора Тодор Вълов.

Да си жив и здрав!

Успешни премиери и търпеливи музи ти пожелаваме!

Варна Лайф | 04-08-2010, 07:24 | varnautre

Ахмет Сендил - DJ-ят от Истанбул ще пуска на Южния плаж на 6-август и то безплатно.

Ахмет Сендил (Ahmet Sendil) ще се изяви в първия петък на август, по покана на електронното движение "Ренесанс" (Renesanz) в клуб "La Playa Beach", предаде MySound.bg.

Номинираният през 2008-мa за най-добър минимъл aртист от най-популярната дигитална платформа за електронна музика "Beatport" и спечелил 3-та награда в категорията, е добре познат на последователите на новата вълна в минимъл техното през последните години.

Всички оригинални парчета и ремикси на продуцента успяха категорично да влязат в "Топ 100" на минимъл категорията в "Beatport" през същата 2008 г., a заветната първа позиция за няколко седмици оглавиха ремиксите му за Nico Diorio – "Shop", версията на безспорния хит на Alex Kenji – "Adelante" и преработката му на "Hooker" на Federico Milani.

Освен безспорните си успехи на световния музикален пазар, Ахмет Сендил се радва на широка популярност като диджей.

Може да се похвали с 20-годишна кариера, стартирала през 1989 г. в култовия турски клуб "Studio 54" – първия голям клуб в Турция, а последвалите резиденции в "Club 14", "Club 20" и "Switch" в Истанбул бетонираха популярността му.

Феновете му далеч надхвърлят границата на неговата родина.

Артистът радва и почитателите на електронния саунд в Гeрмания, Англия, Франция, Италия, Мексико, Индия, Бразилия, Швейцария и България.

Варна Лайф | 04-08-2010, 06:49 | ВарнаУтре

Честит рожден ден на Велин Пасков - най-добрият новинар сред киноманите и най-известният киноман сред новинарите!

Здраве, любов, нови предизвикателства и далечни пътешествия ти пожелаваме!

Пък и какво повече му трябва на човек?

Варна Лайф | 04-08-2010, 06:25 | varnautre

Днес празнува екипът на Морето.нет!

При това съвсем заслужено!

И как иначе след 7 години усилен труд за новините от любимата Варна и за доверието на хиляди верни фенове!

Да сте живи и здрави!

И все така вдъхновени от това, с което сте захванали преди тооолкова много време.

За да ви припомним тези далечни години, избрахме за вас този поздрав:

Варна Лайф | 04-08-2010, 06:12 | varnautre