Британската трип-хоп група Massive Attack има забрана да рекламира новия си албум "Heligoland" в лондонското метро.

Според цензурата изображението на обложката на диска "прекалено много прилича на графит". Лидерът на групата Робърт дел Найя по прякор 3D разказа за този проблем пред The Daily Star.

Коментирайки ситуацията, музикантът нарече забраната на рекламата в подземията "най-големия абсурд на цензурата", с който някога се е срещал. Дел Найя заяви, че Massive Attack ще размести плакатите с обложката на новия албум в метрото, само след като рисунката бъде редактирана.

Има голяма вероятност в рисунката да е разпознат образ или по-скоро карикатура на афроамериканец. Както се знае, лондонското метро е обслужвано само от афроамериканци.

Смятат ли музикантите да се вслушат в предписанията на цензорите или имат намерение да се откажат от реклама на албума в метрото, дел Найя не уточнява.

"Heligoland" се появи в понеделник, 8 февруари. Дискът е пети в дискографията на Massive Attack след седемгодишна пауза.

Варна Лайф | 09-02-2010, 11:33 | varnautre

Барабанистът на The Beatles Ринго Стар получи звезда на Алеята на славата в Холивуд, Лос Анджелис, съобщава Associated Press.

Церемонията по откриване на звездата,  която е 2401-ва поред, се е състояла в понеделник, 8 февруари, в деня на 50-годишнината на Алеята на славата. Първият паметен знак е сложен на тротоара около офиса на Capitol Records през 1960 г.

Ринго Стар и неговата съпруга, актрисата Барбара Бах, са присъствали на церемонията по откриване на звездата. Гости на събитието са били музикантите Джо Уолш, Бен Харпър, продуцентът Дон Уоз, режисьорът Дейвид Линч и актьорът Ноа Уайли.

За Ринго Стар това е втора звезда на Алеята на славата. През 1998 г. той беше удостоен с тази чест като част от The Beatles. В Лос Анджелис се намират звездите на Джон Ленън и Джордж Харисън. Пол Маккартни единствен от бийтълсите все още няма персонална звезда на Алеята на славата.

През януари мистър Ричард Старки издаде своя петнадесети студиен аблум Y Not, отново пълен с носталгия по старите бийтълс дни. В него, както и в предния диск с двегодишна давност, той пее за родния Ливърпул. Сър Пол Маккартни е взел дейно участие в записите, а Ринго се кълне, че съвместната работа по албума им е доставила огромно удоволствие. В диска са намесени и Дейв Стюарт от Eurythmics, Джо Уолш от Eagles, Бенмонт Тенч от Tom Petty and the Heartbreakers, соулпевицата Джош Стоун, блусаря Бен Харпър и даже Ричард Маркс, изпълнител на сладникави балади от 80-те. 

Ринго Стар признава, че никога не е притежавал мелодичността на Пол Маккартни, точността на Джон Ленън, и/или душевността на Джордж Харисън. Затова е сложил такова име на албума - Y Not. Може да му отговорим с цитат от новата му песен: "Thanks, but no, thanks".

Варна Лайф | 09-02-2010, 09:35 | varnautre

Джони Деп иска да снима документален филм за китариста на The Rolling Stones Кийт Ричардс.

За това е съобщил самият актьор в интервю пред сръбското издание Politika.

Деп потвърждава, че вече е получил съгласието на Ричардс да участва в проекта. Той смята да започне работа следващата седмица. "Много съм трогнат, че Кийт се съгласи да застане пред моята камера", казва актьорът.

Приятелството на Деп и Ричардс е отдавна. Актьорът не веднъж е говорил, че Ричардс е негов кумир. През 2007 г. те се снимаха заедно във филма "Карибски пирати. На края на света", където китаристът изигра ролята на бащата на Джак Спароу.

Филмът за Кийт Сичардс не е първият режисьорски проект на Деп. През 1997 г. той режисира филма "Храбрец", който беше приет доста хладно от критиците в САЩ.

През октомври 2009 г. Кийт Ричардс беше признат за безсмъртен рокер и получи от ръцете на Джони Деп наградата Scream Awards, осигурена от американския тв канал Spike. Ричардс е несменяем китарист на The Rolling Stones вече 47 г. Заедно с групата е записал 25 студийни и 10 концертни албума.

Варна Лайф | 05-02-2010, 14:18 | varnautre

Вокалистът на британската пънкгрупа Sex Pistols Джон Лайдън (по-известен като Джони Ротън) избегна съдебно производство по обвинение в нападение над Роксана Дейвис.

Конфликтът е станал по време на реалити шоу, където Джони и продуцентката му Дейвис са участвали, съобщава Gigwise.

Проблемът е уреден извънсъдебно, но подробности по договора между страните не се разгласяват. Известно е, че Дейвис е уведомила съда в Лос Анджелис, към който се е обърнала след нападението, че оттегля обвинението. Джон Лайдън още не е коментирал официално новата ситуация.

В материалите по делото се казва, че Джон Лайдън е нападнал продуцентката Роксана Дейвис по време на снимки за телевизионно реалити шоу през 2007 г. Той я е ударил, защото не му харесало времето за снимане на неговия номер.

През 2008 г. става ясно, че музикантът е обвинен в нападение и сексуален тормоз. Ако страните не бяха уредили конфликта помежду си, съдът на Лос Анджелис щеше да съди Ротън по тези обвинения.

Варна Лайф | 05-02-2010, 12:47 | varnautre

Струваше си варненските почитатели на класиката "Съвременник" да проявят повече търпение.

Не само защото списанието си е извоювало внушителен авторитет с подбора на публикуваните произведения. Брой четири е посветен на варненски автори - поети, писатели и художници.
Самият главен редактор на списанието Владимир Зарев се извини за закъснението. Това стана на премиерата във Варна на 30 декември миналата година, в рамките на "Рождественския салон на изкуствата", провеждащ се в сградата на Радио Варна. Причината за забавянето не идва от редакцията. Имало е проблем при самото отпечатване. С типичната за Зарев заразителна словестност той представи на препълнената зала в радиото броя. Бе дадена думата и на варненските автори, които огласят страниците със словото си. Това са поетите: Иван Ставрев, Иван Овчаров, Емил Иванов, Валери Станков, Владимир Стоянов, Димитър Калев, както и преводи от английски на поета Робърт Фрост от Теменуга Маринова. Към поетичната магия се присъединяват и белетристите от Варна: Валентина Плачникова, Атанас Липчев, Тихомир Йорданов, Боян Върбанов и Петър Доков.

В цветното приложение на "Съвременник" са акостирали с творбите си трима варненски художници: Валери Чакалов, Иван Обретенов и Михаил Коевчинов.
Останалите материали в броя са онова, което верните почитатели на изкуството биха желали да получат в рамките на близо петстотин страници. Романът "Стълба в небето" от Лана Райберг, есета на Маркес, Робърт Луис Стивънсън, проза на Е. Л. Доктороу, Хемингуей, Дженифър Игън - това са само част от обемната визия на списанието.Да оставим настрана, че цената е символична - 10 лв. Владимир Зарев неведнъж е признавал, че реалната е в пъти повече, но ще направи всичко възможно да я задържи такава. Като оставим това, бихме могли да погледнем назад в годините, когато "Съвременник" винаги се е движил по върховете на изкуството. Тази кота е нужна за списание, което иска да прави обширна панорама на съвременното изкуство по целия свят. Не един автор се е появявал по страниците му, а след това са придобивали популярност на нашия пазар. Затова се изисква не само наблюдателност и информация, но и вътрешен усет за всяко добро произведение, което си прокарва път днес. Екипът на Владимир Зарев са доказателство за един завършен успешен проект. Вижда се и от годините, през които списанието е на пазара.

Пожелаваме успех на новия брой (в някои от варненските книжарниците той вече е изчерпан). На варненските автори - успешен полет. А на читателите оставаме насладата от извора "Съвременник".

 

Варна Лайф | 05-02-2010, 12:30 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

"Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове".

Покойният автор на култувата реплика вече няма да радва своите почитатели в Япония. Единственият в света официално регистриран музей на Джон Ленън затваря врати на 20 септември тази година. Причината е слаб интерес. Освен това музеят търпи финансови загуби в размер на 100 000 000 йени (800 000 евро) за 2008-ма година.

От 2000 година, когато е отворил врати по случай 60-тата годишнина на певеца, музеят в околностите на Токио е приел малко повече от половин милион души. В него са изложени сценични костюми, очила, китари и други вещи на Джон Ленън. Вътре залите са подредени по периоди от неговия живот.

Музеят е създаден със съгласието на вдовицата му - японската авангардистка Йоко Оно. Тя си е запазила интересна връзка с музея, без значение в коя точка на света се намира. Пред една от залите стои бял телефон с черен циферблат. Когато музеят е отворен и посетителите обикалят залите, понякога телефонът звъни. Късметлия-посетител вдига слушалката и може да задава въпроси на Йоко Оно.

За успокоение на феновете остава неумиращата музика на Джон. На 20 септември, последният фен на певеца, който ще напусне вече несъществуващия музей, може да си тананика някои от неговите култуви песни.

Варна Лайф | 04-02-2010, 14:12 | varnautre

С "Източни пиеси" започва новата тематична серия прожекции на "Нощно кино в четвъртък".

Това е поредица от срещи с младите имена на българското кино. Началото ще бъде поставено този четвъртък с прожекция на един от най-награждаваните български филми тази година "Източни пиеси".

Идеята на организаторите е в една  различна арт среда да може да се разговаря лично със създателите на актуалните български филми, да се гледат лентите, да се слуша добра музика в приятна компания.

В първия четвъртък - 4-и февруари, по време на прожекцията на "Източни пиеси" сред публиката ще бъде режисьорът Камен Калев, с когото ще се разговаря за формулата на успяващото балканско кино, за трагичното преминаването на границите между изкуство и живот при изпълнителя на главната роля във филма – скулптора Христо Христов, за стойностите на отличията.

Музикални гости на партито след прожекцията ще бъдат DJ Петър Петерсон и саксофонистът Стоян Роянов - Ya-Ya.  Прожекцията ще започне в 21 часа на Сцена Морско казино. Билетите са 6 лв., за ученици  - 4 лв.

"Източни пиеси" вече има наградите за най-добър  филм, най-добър режисьор, най-добър актьор на Христо Христов на фестивала в Токио; най-добър филм в „1-2 competition” във Варшава; най-добър режисьор, най-добър актьор, награда на екуменическото жури в Братислава; награда на журито в Ещорил; награда на младежкото жури в Анталия; награда CICAE в Сараево. Само преди дни дойде още един приз - наградата на Централно европейска инициатива  на ХХІ издание на Международния филмов фестивал в Триест.

Варна Лайф | 02-02-2010, 15:13 | varnautre

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше българското предложение за "Оскар".

Филмът на Стефан Командарев, създаден по романа на Илия Троянов, се нареди сред деветте кандидати за номинации от общо 65, влезли в категорията "Най-добър чуждоезичен филм" на Наградите на Американската академия. Около три и половина българско време днес стана ясно, че нашата лента не се е класирала сред петте номинирани.

Ето кои ще се борят за "Оскар" в раздела най-добър чуждоезичен филм:

"Аджами" - Израел, "Млякото на скръбта" - Перу, "Тайната не техните очи" - Аржентина, "Пророк" - Франция и "Бялата лента" - Германия.

По традиция 82-рата церемония по награждаването ще се състои в "Кодак Тиътър" на 7 март.

Припомняме, че българската лента вече спечели редица награди в различни конкурси в България и чужбина. Сред тях са "Награда на публиката" на 12 Международен София Филм Фест, "Награда на публиката" - МФФ Цюрих, Швейцария, "Голямата награда за най-добър филм" - МФФ Вилнюс, Литва, като и наградата за най-добър актоьор на Мика Манойлович отново на същия конкурс, а така също и "Награда за сценарий" - "Златна Роза" Варна, България.

Засега обаче се разминаваме с надеждите за "Оскар". Но "светът е голям и Оскари дебнат отвсякъде"...

Научнофантастичният филм „Аватар” и драмата за войната в Ирак „Войната е опиат” са с най-много номинации за 82-те филмови награди „Оскар”, като всеки от тях има по девет, стана ясно от церемонията по номинациите, приключила преди минути.

По брой на номинации следва филмът на Куентин Тарантино „Гадни копилета” с шест.

Варна Лайф | 02-02-2010, 14:25 | varnautre

Идва ли краят на обикновените книги? А с книжарниците - ще се превърнат ли те окончателно в дюкянчета за кламери и календарчета? А какво ще се случи с онези верни читатели, които обичат да си полягват с любимата книга?

На пазара се появи ново устройство - iBook eReader, електронна книга. Макар бавно, то набира все повече почитатели. Не, този път не става въпрос за изморени очи, за досадно боравене с мишката и прочие технически ограничители, пречещи за пълно потъване в един роман. Устройството има екран, основан на технологията "електронно мастило". То имитира почти до съвършенство печат върху хартия. Ще рече, че му липсва само миризмата на печатница. Дори феновете на клозетното изолиране ще останат приятно изненадани, защото електронната книга може дори да се разлиства, докато... докато сте сред природата на чист въздух, да го кажем. Това става благодарение на touch screen екран. Но защо говорим в единствено число. Електронната книга може да побере 3000 книги в текстов формат на 1GB SD карта. Представяте ли си - няма да се чудите кое издание колко ще натежи в куфара ви за почивка. Копирате си дузина заглавия и отивате на море.

Батерията на поредното чудо на техниката издържа за преглеждането на 7000 страници текст.

В Щатите са загрижени за околната среда. Това е една от причините всеки пети американец да заменя обикновената книга с електронна. На помощ им идва статистиката, с която ги обстрелва компанията за разпространение на устройството. Например за отпечатването на 2000-2500 броя книги, едно дърво умира. А на всеки трийсет секунди някъде по света някой издава книга и се превръща в убиец на дървета. И всичко това на фона на тиктакащото предупреждение, че едно дърво влиза в зрялост на двадесет години.

В този ред на мисли не е лошо бъдещите писатели да поработят над своите електронни подписи по книгите на почитатели.

Книгата е консервативно изобретение. За разлика от други открития на човечеството в своята история то търпи много малко подобрение. Вземете един автомобил, например. За сто години се е изменил толкова, че едно време трябваше един предиобед, за да се вдигнат сто километра, а сега едно порше ги стига за по-малко от четири секунди.

Книгата като творение си се движи от стотици години по един и същ път. Хартия, корица, автор, читател. И ето как сега едно ново произведение, което дори в калъфче можете да си сложите, е на път да измести представите ни за четене. Дори няма да е задължително да се откажете от плюнченето на пръстите. Можете да си вземете парцалче и да си забърсвате имитиращото хартия стъкълце.

Електронната книга ще става все по-популярна с падането на цената й. Сега тя стига до 250 евро. Ще стане така, че скоро не само ще е по-джоба на всеки, но ще е и в джоба на всеки.

В чест на Рей Бредбъри можем да си направим експеримент: Да пробваме да запалим електронната книга - на колко по Фаренхайт ще пламне? Просто да направим услуга на следващия автор, който ще тръгне по стъпките на известния писател и ще напише втора част на култувия роман "451 градуса по Фаренхайт".

След всичко изписано не е лошо да се кажат няколко добри думи и за добрата стара книга - с твърди или меки корици. Замислете се - с какво ще напълните библиотеките вкъщи?

Варна Лайф | 02-02-2010, 13:46 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Бившият президент на СССР Михаил Горбачов записа диск с фронтмена на Машина времени Андрей Макаревич. Единственото копие от него купено за 164 940 $.

В годините на бившия СССР, падането на режима и до днес, един от най-близките приятели на популярните “машинисти”, както и техен най-голям почитател, остава  Михаил Горбачов. Близките отношения на бившия съветски лидер и фронтмена на Машина Времени Андрей Макаревич прерастват в уникален творчески тандем. Михаил Горбачов записва самостоятелен студиен албум със заглавие "Песни за Раиса", доверявайки се на своя приятел. В диска са включени седем композиции, избрани измежду най-любимите руски романси на жена му, а експрезидентът изпълнява лично всеки от тях.

Албумът е представен на благотворителен търг в Лондон, на който присъстват 350 гости, включително съпругата на Гордън Браун и авторката на бестселъра "Хари Потър". Единственото копие на албума, посветен на починалата от левкемия съпруга на Горбачов Раиса, е продадено за 164 940 $, а парите са преведи за лечението на деца, страдащи от същата болест. Анонимен британец дава огромната сума за уникалния запис. По време на търга за продажбата на диска, самият Горбачов представя една от включените песни в албума "Темная Ночь", под акомпанимента на лидера на Машина Времени.

Варна Лайф | 02-02-2010, 11:46 | varnautre

На 2 февруари се откри фотоизложбата „Лицата на невидимото”  на Тихомир Илиев. Можете да я видите в  Мол Варна на третия етаж  до края на февруари.

Замисълът на Тихомир Илиев е да представи образи – лица, предмети, пейзажи от страната, които остават на заден план за медийното и общественото внимание и за чието съществуване градският човек често не знае.

Изложбата включва фотоси, придружени от кратки поетични пояснения, които отразяват пътешественическите впечатления на автора.
Фотографът обхожда шест населени места в Западна България, в които граждански организации или групи от доброволци работят по различни теми, обединени от религиозното си и етническото разнообразие – католици или православни, българи, роми, турци, банатски българи. Общо за всички тях е обединението около някаква значима за местната общност идея, около която цялата общност работи заедно.

Фотосите отразяват инициативи от следните места: с. Бърдарски геран – общност на банатските българи, със специфичната им архитектура и бит; Симитли – културното многообразие на общностите роми, помаци и българи; с. Гърмен – с ремонта на подстъпа към църквата; проект за здравно образование в общност с преобладаващ ромски състав, с.Септемврийци; заниманията по керамика в детски център „Приятели”, с.Голема Раховица; подновяването на архивния фитнес и заниманията по атлетика в гр. Пирдоп.
Фотографът достига до тях със съдействието на фондация „Работилница за граждански инициативи”, която работи на територията на страната от 2001 г. насам. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие, Балканския тръст за демокрация и фондация „Чарлз Стюард Мот”.

Изложбата стартира националното си „турне” в края на ноември в София и ще обиколи страната. Градовете, изразили желание и интерес да я подкрепят до този момент, са Стара Загора, Варна, Пловдив, Габрово, Русе и Бургас. Организаторите са отворени за нови покани и домакинства, които да приютят за кратък период техните фотоси. Предвидени са благотворителни разпродажби на фотоси в различни формати.

Варна Лайф | 31-01-2010, 12:46 | varnautre

За писатели от подобен ранг се пише в неделя. Не е закономерност, а предпочитание. Не е и каприз, а по-скоро необходимост. В неделя дори клетките на мозъка си почиват. Улиците са по-тихи от обикновено, а въздухът е по-малко населен с напрежение. Едва тогава започваш да усещаш тъгата. Тя е най-точният диоптър, с който нашето късогледство може да съзре истината за живота.

И сега е неделя. В една година, в която ще се отбележат три десетилетия от смъртта на Ромен Гари. Правил е два опита за самоубийство. Вторият е успешен.

Срещнах го на улицата, на една витрина в книжарницата. Не го познавах, но го стиснах в ръката си. Стресна ме съдбата му. Да посегнеш на живота си е много, много тъжно. И после... После той посегна към моя. Не, не да ми го отнеме, а да ми даде нов. Зачетох се и усетих онова духовно подбутване, което добрите автори владеят.

Малко по-късно говорих с моя близка. Видя книгата на Ромен Гари в ръцете ми: „Нататък билетът не важи”. Очите й се отвориха. Призна ми, че изпитва завист. Беше чела повечето неща на Гари. И сега искаше да е на мое място – отново да се потопи в неговия свят.

Пиша този материал не защото вече съм изчел цялото творчество на Ромен Гари. Не. През ръцете ми мина само тази книга, която си взех от книжарницата. И сядам да пиша за него. Но не искам да дълбая в творчеството му като сляпа къртица. По-скоро открехвам вратата като читател на един майстор по човешките въпроси. Сигурен съм, че ще го направя по същия начин и със следващата му книга. Знам какво ме чака. Една тъга – голяма, трудно смилаема, болезнена и все пак начертана със силата на духа и умението да я посочиш, а не да й се подчиниш. А колко пъти нас ни е задушавала тя? Колко пъти е идвала нощно време да ни стряска и да ни задава въпроси за живота, на които ние нямаме отговор? Искала е да знаем какво ще правим с тревогата, с някои необясними настрония, които ни смущават не само в сънищата и със съмнението, че нещо ни липсва. Много пъти сме надигали глас в опита си да назовем проблема, който ни измъчва, но е излизало само ръмжене? Ромен Гари го изписва – мълчаливо, упорито и безпощадно. Той не просто е писател. Той е красив художник на тъжната истина за живота. Не, на мен не ми ставаше по-леко, докато четях „Нататък билетът не важи”. Все едно бях затворен в малка стая с прозорче на тавана. Все натам гледах, все чаках лъч надежда. Но не идваше. Искаше ми се да намеря верния път с героя в романа, но усещах как ситуацията се усложняваше все повече и повече. Краят бе близо, когато разбрах, че не с героя на Гари, а със себе си водя кореспонденция. Героят – това бях аз. Можете да си представите какво доверие може да се има на автор, който измъква нашето собствено аз и го поставя с лекота в друг свят. 

Това е роман за мъже. За техния залез. Мъже на възраст, които са постигнали много, имат всичко – дори прекалено млада приятелка. Мъже с тъга. Няма го поривът. Заместен е от досадното телесно напомняне, че вече не си онова, което си бил. Сексът е важен. Дори повече отпреди. Сексът е от мъжки род, но не винаги правото там е на страната на мъжете. Тъгата, болката и депресията – те са от женски род. Когато силите са изцедени, мъжът, за съжаление, започва все по-често с тях да флиртува. Тогава от карнавал, сексът се превръща в изпитание. И ако до онзи ден интелектът е играел роля на висш метаболизъм в консумацията на любовта, сега той болезнено започва да дращи и да лющи боята на замазаните ни доскоро страхове. Тогава героят вика своите спомени от миналото. Иска да заживее с тях, наместени зад очите му на стар и уморен човек. Но така се изправя срещу собствената си природа. И за да я надхитри, започва да си мисли, че е някой друг, че не той, а лице и тяло назаем обладават приятелката му с контролирана мощ и сила.

Ако ви кажа, че това е любовен роман, сигурно никога след това няма да посегнете към книга, съдържаща думата любов. В „Билетът нататък не важи” има околосветско пътешествие в земя, населявана от един-единствен човек. Тъжният. Той гасне, но не иска да се примири. Има власт, има пари, има красива любов, но няма време да им се наслади. Тленността на времето го следва по петите като товар, който от ден на ден става по-голям, а неговата сила е отслабва.  

Прочетох книгата преди два месеца. Много малко неща от нея са избледнели. Уви, боите, с които рисува Гари, са трайни. Защото това са и нашите багри. Казах, че книгата е за мъже, но в нея има повече покана за жени. Не толкова покана, а по-скоро търсене на прошка, че мъжете стават тъжни и залязват не само с ограничаване на сексуалните си способности. Предизвикателството, рискът, емоцията, любовта – всичко това сякаш се превръща в инструмент, а не в цел, защото са рутинно овладени. На прага на шейсетте не можеш просто да се хвърлиш с главата напред в една авантюра. А ти се иска. Толкова много, че се заричаш: „Не се ли получи, слагаш край. На всичко.” Дори на живота? – ще попитате. О, това е най-нищожното, с което разполага всеки мъж, когато става въпрос за достойнство.

Питам се защо досега не съм срещал Ромен Гари. Къде беше той? Защо се е криел?

Изпитвам страх, че мога да отговоря на тези въпроси. Но ще го направя.

Нашият свят има нужда от наркотици. Имам предвид интелектуално надрусване. Любовните романи, наивните сюжети, пошлата музика, зрелищното кино – това са леките наркотици. Другите наторяват съзнанието ни с фалшиви и дори опасни илюзии. Но човек не е социален жълтък. Негова основна съставка не отива за застройка на чужди интереси. Съзнанието му може да е населено с безброй ангажименти в един задъхващ се свят, но душата му остава настрани. Никой не може да я залъжи. Нейното пречистване е страданието. Още Аристотел го е казал. Със страданието и търсенето на истината, тя се възражда. Жалко, че за това остава все по-малко време. За съжаление неделята, в която всичко друго спира и остава човекът, е една. Още по-тъжно е, че Ромен Гари може да остане още дълго незабелязан. И неговата песен да не се чуе.

За себе си имам добри новини. Открих Ромен Гари. Прочел съм едва една негова книга. Предстоят ми останалите, които съм си разпределил във времето като базови лагери.

За финал оставих малко суха информация за родения в Литва писател. За всеки, който не го е срещал, тя би приседнала. Затова е хубаво да се отпие поне глътка от невото творчество. Не, не сладни. Точно обратното. Но не се притеснявайте. Четейки Ромен Гари вие не се окопавате с екзистенциален мазохизъм. Понякога на фона на една човешка трагедия нашата лична би могла да изглежда лесно смилаема. Ето затова при нас на гости пристигат добрите писатели – за да ни опишат онова, което ние не можем да признаем пред себе си. Успеем ли с тяхна помощ да го направим, билетът за следващото пътуване ни е осигурен. Трябва само да отворим вратата.

Ромен Гари е псевдоним на Роман Кацаев. Емил Ажар е другото му име. По този начин той успява да спечели два пъти наградата „Гонкур”, която иначе се присъжда само веднъж. Роден е във Вилнюс през 1914 година. Тогава територията на Литва е в границите на Руската империя. Преселва се в Париж на 14 години. После става участник в съпротивата. След втората световна война има кариера на френски дипломат. Любопитно: първото му назначение е в България. Военен, дипломат, кинорежисьор, писател...

Тук Ромен Гари ме прекъсва. На едно листче до мен на масата стоят записани последните му думи: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай трябва да се има предвид, че тя продължава откакто съм възрастен човек и именно тя ми помогна да стана известен писател. Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!”

Човешкият живот е особено преживяване. Там, където дори насилствено свършва, може би започва неговото вечно съществуване. Доказват го романите на Ромен Гари – един все още неперфориран билет за пътешествие в света и на нашата душевност.


   

Варна Лайф | 31-01-2010, 12:38 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

С неприлични предложения в сайт за запознанства е затрупан певеца от Добрич Дамян Попов.

Жени на всякакви възрасти са надушили профила му в сайта gepime.com и са провели мощна атака, за да свалят един от най-слушаните певци в интернет пространството.

„Получавал съм много предложения. От всякакви хора и на различна възраст”, призна Дамян пред ВарнаУтре. Той разкри, че търси любовта в очите на момиче на неговите години.

Дамян дори хлътнал до уши по една девойка от Пловдив, с която са се срещали няколко пъти. „Много е готина, на 21 години е. Признавам си, че и двамата хлътнахме яко. Всяка вечер се виждахме и си говорихме чрез камерата”, сподели Дамян.

Всички предложения са го провокирали да направи песента "Гепи ме". В началото на годината в родните ни радиа се завъртя и сингълът му, който е трети по ред, а тези дни бе заснет и клипът към песента. Режисьор на лентата е Ники Скерлев. Автор на текста е самият Дамян, на който му отнело само няколко минути, за да го напише. Клипът заснели на 3 площадки за 10 часа. Действието се развива в столичния Вайпър рум, в подземен паркинг и в един апартамент. В клипа участва и чаровната звезда от Стар Академи и група Какао Клавдия, която от момиче в стил Барби се превръща в изкусителка. Двамата с Дамян ще провокират меломаните със секси визия в "Гепи ме".

До дни се очаква и песента да види бял свят в ефира на музикалните телевизии.

Варна Лайф | 31-01-2010, 10:48 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Духът на Буенос Айрес ще обитава довечера в бар Галерия на варненския хотел Вентура. От 21 часа насред снежна Варна тук е зоната за почитателите на горещите аржентински страсти, когато започва първата  за тази година вечер, посветена на градовете, които „никога не спят”.

В края на 2009 година във Варна стартира лайфстайл поредица, посветена на едни от най-красивите културни столици по света.  GLOBAL CITY EVENTS посвети първите две събития от  „10 месеца – 10 красиви вечери” на неповторимите Париж и Ню Йорк.  

Организатортите Totally Events, Хотел Вентура и PR agency Anettevents ще зарадват своите гости с изпълнения на танцьорите на аржентинско танго Ивайла Иванова и Асен Димитров и музикално пътуване с  Dj Olaija (Global Vision Circle). Гвоздеят на вечерта ще бъдат изпълненията на Андронина, която е вокал на група „Насекомикс”.

Топлият й глас и чувствените напеви на акордеона й са познати на българската пубилика от саундтрака към филма на Камен Калев „Източни пиеси”, награден с много международни отличия.„Насекомикс” са изнасяли концерти в Италия, Германия, Франция, Испания, Полша. В България свирят в клубове в големите градове, но често се появяват и на натрадиционни за концерти места. Аржентински вина и тапас ще допълнят атмосферата на вечерта, посветена на Буенос Айрес.

Част от средствата ще бъдат предоставени за благотворителност.  Всеки месец Логопедична градина Варна ще получава, част от приходите, за да се облагородят обширните зелени пространства около детското заведение. За целта вече е стартиран проект, подкрепен от Община Варна.

Варна Лайф | 29-01-2010, 13:54 | varnautre

Писателят Дж. Д. (Джеръм) Селинджър, автор на култовия роман "Спасителят в ръжта", почина днес на 91-годишна възраст, съобщават световните агенции.

Тъжната новина потвърдил литературният агент на Селинджър. Според него писателят издъхнал от естествена смърт в дома си в Корниш, щата Ню Хемпшър. Тук той живееше напълно изолиран повече от 40 години. Това може би беше единственият творец в света, чиято слава не помръкна въпреки факта, че последната му творба беше издадена през 1965 г. и не е давал интервю от 1980 г.

Романът, който превръща Селинджър в класик на американската литература излиза през  1951 г. "Спасителят в ръжта" разказва за 16-годишния Холдън Колфийлд, който се бунтува срещу лицемерието на възрастните. Младият, гневен и отхвърлящ нормите тийнейджър често е сравняван с гьотевия Вертер.  Към темата за недоволната младеж Селинджър се връща и в разказите си за семейство Глас, както и в новелата си "Франи и Зоуи".

Легенди се носят и за приятелството на писателя с Хемингуей. Двамата се запознават в Европа през Втората световна война, когато Селинджър служи в американската армия. Още през 1944 г. авторът на "Старецът и морето" възкликва за приятеля си: "Той има дяволски талант".

Последното публикувано произведение на Селинджър е новелата "Hapworth 16, 1924", появила се преди 43 години в сп. "Ню Йоркър". Тя е част от поредицата му от четири новели "Семейство Глас".

Отвратен от голямата слава, Селинджър се оттегля зад висока ограда в селцето Корниш (щата Ню Хемпшър), където живее много изолирано.

В телефонно интервю за "Ню Йорк таймс" през 1974 г. Селинджър споделя: "Обичам да пиша. Но аз пиша за себе си и за собствено удоволствие. В непубликуването има страшно спокойствие".

По-голямата част от информацията за потайния автор е от втора ръка. Бивша любовница на писателя, журналистката Джойс Мейнард, описва в мемоарите си от 1998 г. "У дома в света" как всеки ден Селинджър сяда пред пишещата си машина, облечен в син работен комбинезон, и пише томове, които всяка вечер грижливо заключва.

Писателят е на 53 години, когато 19-годишната студентка Мейнард заживява с него.

В своята книга "Спасителят на мечти" (2000) дъщерята от втория брак на Селинджър, Маргарет, описва писателя като чудесен баща в детството й, който по-късно се превръща в патологично егоцентричен мъж.

"Нежеланието на Селинджър да публикува произведенията си в очите на семейството му е страх от критиците", пише дъщерята на писателя.

Варна Лайф | 28-01-2010, 20:09 | varnautre