Много малко звезди и холивудски продукции присъстваха на 63-тия фестивал в Кан, който затвори врати вчера, а настроението на повечето от 19-те филми, участващи в състезанието, беше тъжно.

Голямата награда Palme d'Or получи филм за последните дни на мъж, страдащ от бъбречна недостатъчност, който е навестяван от духа на мъртвата си съпруга.

Тайландският режисьор Апичатпонг Верасетакул (Apichatpong Weerasethakul) спечели най-голямото отличие на фестивала за лентата си „Чичо Бунми, който можеше да си спомни миналите си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives).

Председателят на журито Тим Бъртън каза, че уникалната визия на филма е спечелила 9-те съдии, сред които беше и Кейт Бланшет.

„Почувствах, че е красив, странна мечта, която не виждаш често. Това е вид кино, който не виждам обикновено, а този фестивал е посветен на точно това... Винаги искаме да бъдем изненадани от филмите и това се случи за повечето от нас”, каза Бъртън.

Смъртта беше важна част от 12-дневния фестивал. Филмът на френския режисьор Ксавие Бовоа (Xavier Beauvois) "Богове и хора" (Of Gods and Men) разказва историята, по истински случай, за седем френски монаси, обезглавени в Алжир, по време на бруталната гражданска война през 90-те години на 20 век. Основният фокус на лентата не е жестоката съдба монасите, а на вземането на решението, дали да напуснат страната, или да се изправят пред сигурна мъченическа смърт.

Наградата за най-добър актьор си поделиха носителят на Оскар Хавиер Бардем и италианският актьор Елио Германо за ролите им на бащи, които преживяват смъртта.

Мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту, известен с Трилогия за смъртта (Trilogía de la muerte) -  „Кучката любов“ (Amores perros, Мексико, 2000 г.), 21 грама“ (21 grams, САЩ, 2003 г.) и „Вавилон“ (Babel, САЩ, Мексико, Япония, Мароко, 2006 г.), участва с филма "Biutiful". В него Бардем играе баща, който се опитва да посрещне бъдещето на детето си, болно от рак.
Германо беше отличен за ролята си на вдовец, баща на 3 малки момчета във филма на румънския режисьор Даниел Лучети (Daniele Luchetti) "Нашият живот" (Our Lives).

„Дървото” (The tree) на френския режисьор Жули Бертучели (Julie Bertuccelli) разказва за семейство, което се опитва да се възстанови, след трагедия. В центъра на историята е младо момиче е убедено, че духът на мъртвия й баща живее в голямо смокиново дърво. Все пак тонът на френския режисьор е много по-нежен и жизнеутвърдителен, контрастиращ  фона на панаира на смъртта в състезанието.

Кръвта също беше в центъра на филмовите събития тази година.

„Престъпление” (Outrage) на Такеши Китано (Takeshi Kitano) е гангстерска история за отмъщение на Якудза – откровена кървава баня.
Броят на телата в „Изход” (The Exodus), продължение на руската драма от 1994 г. за Втората световна война „Изгорени от слънцето” (Burnt by the Sun), е извън всякакви класации. А  украинският филм, с ироничното заглавие „Моята радост” (My Joy) е безкрайна серия от насилие.

Все пак имаше и няколко заглавия, които разведриха настроението.

„На турне” (On Tour) е история за премеждията на група от американски стриптизьорки, които представят шоу, което е доста пародийно, из цяла Франция. Актьорът и режисьор Матю Амалрик (Mathieu Amalric) е в ролята на пропадналия мениджър на закръглените дами, украсени с изкуствени мигли и дълги ръкавици. Амалрик взе наградата за най-добър режисьор.

Единственият номиниран американски филм „Честна игра” (Fair Game) на Дъг Лаймън се размина доста далеч от награди. Историята разказва за администрацията на Буш, с Найоми Уотс в ролята на агент на ЦРУ под прикритие.

Двама бивши лауреати на Palme d'Or – британският режисьор Майк Лейт и Кен Лоуч също си тръгнаха с празни ръце.
Филмът на Лоуч „Ирландски път” (Route Irish) се фокусира върху бивш военен в Ирак, който разследва смъртта на най-добрия си приятел в Багдат.
„Още една година” (Another Year) на Лейт е горчиво-сладък портрет на група приятели на средна възраст, които се  справят със самотата. Повечето критици харесаха филма и оцениха високо играта на Лесли Менвил, която беше номинирана за най-добра актриса.

Тази награда отиде в ръцете на Жулиет Бинош за  загадъчната любовна история на Аббас Киаростами – „Заверено копие” (Certified Copy). Докато повечето победители в неделя използваха трибуната за да благодарят на приятели и колеги, френската актриса използва момента за да призове за освобождаването на Джафар Панахи.  Известният ирански режисьор имаше специална покана за фестивала тази година.

Поддръжник на опозиционното движение в Иран, 49-годишният Панахи беше арестуван в дома си на 1 март заедно с още 16 души, включително съпругата му и неговата дъщеря, които впоследствие бяха освободени.

„Надявам се, че той ще присъства тук следващата година. Трудно е да си артист и интелектуалец, а страната ти има нужда от теб!” каза Бинош.
Джафар Панахи беше освободен от затвора "Евин" в Техеран, след като изплати гаранция от 200 000 долара във вторник, 25 май, а фестивалът приключи на 23-ти.

Филми на холивудски режисьори не попаднаха, сред номинираните. „Робин Худ” на Ридли Скот откри първата вечер на фестивала, а звездите в главните роли Кейт Бланшет и Ръсел Кроу приветстваха  конкурентите за награди с топло “Bienvenue”.

Продължението на хитовия „Уол Стрийт” на Оливър Стоун с Майкъл Дъглас и Кари Мълиган в главните роли, беше посрещнат със смесени чувства.

Любимецът на Кан – Уди Алън се завърна с новия си романтичен „Ще срещнеш висок тъмен непознат” с Антонио Бандерас в главната роля.

Въпреки малкото холивудски имена, в сравнение с минали години, киноманите и ловците на знаменитости  и тази година оказаха високо уважение към прожекциите, където дори фотографите пристигаха в смокинги.

Лентата е невероятно предсказуема и празна, смята Кристи Лемайър, филмов критик на АП. Сценарият е горе-долу такъв:

Нека пратим дамите в Абу Даби! Сега ще ги облечем в ексцентрични дрехи и ще ги качим на камили в пустинята, а Шарлот ще търси постоянно обхват за мобилния си телефон.
Кари може да носи огромна шапка, а Саманта ще прелъстява всеки срещнат арабин с нейната запазена марка - свръхсексуалността си. А Миранда... хммм, тя никога не е била най-интересният образ, но ще намерим нещо и за нея.

Така, сега задължително трябва да включим в саундтрака песента на Jay-Z и Alicia Keys, посветена на Ню Йорк "Empire State of Mind" - очевидно хората ще го очакват.

Време е да включим нов образ. Защо не Лайза Минели? Но как да я пратим в пустинята? Ето идея: Ще има гей сватба! И тя ще пее на церемонията! Нека е по-забавно, ще изпълни песента на Beyonce "Single Ladies (Put a Ring on It)" и ще изтанцува танца! Гениално!

Този танц на Минели е толкова болезнен за гледане, че ще ви се прииска да си извадите собственоръчно очите.

"Сексът и градът 2" сякаш е направен от суетата на актрисите, прекалено е дълъг и не е толкова умен и забавен, колкото са се постарали да бъде.

Сценаристът и режисьор Майкъл Патрик Кинг и екипът му успяха да намерят баланс, между стила и съдържанието в продължителния телевизионен сериал. Дори първият пълнометражен "Сексът и градът", в който модата триумфира забележително, успя да каже нещо горе-долу сполучливо. Той ни показа метаморфозата на необвързаните купонджийки до жени, които създават семейства (без Саманта, разбира се, която винаги е била свободна, въпреки няколкото по-сериозни връзки, през които преминаваше от време на време).

Но продължението е пищно модно ревю, с редки разговори за кариери, брак и бебета. Може би най-добрият момент във филма е разговорът между Шарлот и Миранда за реалността на майчинството.

Дори разказваческият глас на Кари, който е запазена марка на сериала и филма, вече не звучи актуално, а досадно, натрапчиво и патетично.

Сладките предразсъдъци на Шарлот звучат на място, като за майка на две деца.

Сексуалността на Саманта достига до нови нива, които вече далеч не са така чаровни, когато говорим за архитектка, прехвърляща средната възраст.

За почитателите на сериала обаче, комфортът на добре познатата сюжетна линия ще бъде добре дошла. Кари (Сара Джесика Паркър, която е и продуцент), Саманта

(Ким Кетрал), Шарлот (Кристин Дейвис) и Миранда (Синтия Никсън) са отново на големия екран. Но историята просто я няма, въпреки че филмът е престъпно дълъг за празното си съдържание - почти 2 часа и половина.

Кари и Тузара (Крис Нот) вече са женени от две години и се опитват да избегнат попадането в битовизма на семейния уют.

Миранда и съпругът й Стив (Дейвъд Ейгенбърг) живеят със сина си в Бруклин. Тя има скапаняк за нов шеф, който я тормози в правната кантора.

Шарлот има спокоен живот, със съпруга си Хари (Евън Хендлър), но открива, че да бъдеш майка не е такава идилия, каквато си е представяла.

А Саманта се бори с менопаузата, поглъщайки шепи с витамини всеки ден.
Тя е и ПР на луксозен курорт в Абу Даби и съвсем естествено, кани приятелките си за приключение. Това е и извинение за обличане на четворката в изящни пищни дрехи (както винаги работа на известния костюмен дизайнер Патриша Фийлд) и настаняването им в луксозни хотелски стаи и обиколки по елитни ресторанти и барове.

Ако още малко ви разкажем, няма да има смисъл да гледате филма. Нека само споменем, че героите вземат толкова саморазрушителни решения, че са направо вбесяващи.

Въпреки че това е филм, целият този пищен панаир на суетата, в момент на световна икономическа криза, прави тези жени да изглеждат нереални, нещо което е в абсолютен противовес с основния замисъл на сериала, в който те бяха представени със своите човешки слабости и истински терзания.
Това, че Кари не може да продаде стария си апартамент не е достатъчно: тя все още го притежава и в него им огромен гардероб със скъпи дизайнерски дрехи, чанти и обувки, които не е преместила в скъпия апартамент, в който живее с Тузара.

Двойката има сериозен разговор в една от вечерите, за вида брак, който искат да имат. Това е рядък момент, който се опитва да пресъздаде откровеност, за жалoст, не дотам успешно. Кари отново разсейва ситуацията с красива черна вечерна рокля и отново стилът побеждава съдържанието.

Кристи Лемайър дава 1,5 звезди на филма от възможни 5. Премиерата на "Сексът и градът 2" в България ще бъде на 4 юни.

Саймън Монджак вероятно е починал от сърдечен удар, така загуби живота си и Британи, но за разлика от нейната смърт, той е починал по естествени причини, съобщи главният следовател Ед Уинтър.

"Той е бил открит от майката на Британи вече студен", каза Уинтър. Намирал се е в голямата спалня в дома им в Холивуд Хилс, Лос Анджелис, на 23 май, около 21:40 ч. Шарън Мърфи се обадила на парамедиците, които обявили смъртта на 39-годишния режисьор, сценарист и продуцент.

Не е имало следи от престъпление или физическа борба по тялото му, допълни Уинтър.

В спалнята са намерени лекарства, които са били изписани на Монджак, но засега не е уточнено, дали се е предозирал, каза Уинтър. Аутопсията ще бъде извършена днес, но заключението ще бъде обявено след токсикологичните тестове.

Мърфи почина от сърдечен удар на 20 декември миналата година. Тя беше открита от съпруга си и майка си във ваната в дома им. По-късно бе установено, че 32-годишната актриса е предозирала с лекарства, които са й били изписани за респираторната инфекция, от която е боледувала. При експертизата не са открити наркотици в тялото й, но следователите смятат, че смъртта й е можело да бъде предотвратена.

На погребението на съпругата си Монджак говори емоционално за връзката им и я нарече свой най-добър приятел и душевен спътник. Двамата се ожениха през 2007 г. Монджак каза, че са планували създаване на семейство и преместване в Ню Йорк.

Дали по традиция или напълно случайно, по време на кинофеста приза за главна животинска роля е предхождал определянето и връчването на наградите за най-добри филми, актьори, сценарии и прочие.

Кучето Бос е участвало в снимките на получилия хвалебствени отзиви филм на британския режисьор Стивън Фриърс “Тамара Дрю“. Лентата е била показана в извънконкурсната програма на фестивала. Бос се наложило в конкуренция с ирландския вълкодав от филма на американския режисьор Ридли Скот “Робин Худ“. В решението си журито е отбелязало, че Бос е имал ключова роля във филма на Фриърс, която четирикракият актьор е изпълнил блестящо.

си е поставил амбициозна, но изключително приятна задача за лятото. С поредица от концерти по българското Черноморие той събира феновете на легендарния музкален конкурс, които той покори още през 1974 година, когато още като студент представя Русия в конкурсната програма.

И днес, 36 години по-късно, мнозина си спомнят за мекия звучен и невероятно артистичен баритон на Сергей Захаров. Той също не може да забрави първата си среща в българската публика, защото тя променя съдбата му.

Захаров е човек с изключително интересен житейски път и е влюбен в България. Роден е на 1 май 1950 г в гр. Николаевка, Украйна. Баща му е бил военен и често се е налагало да се местят от град на град. В казармата по случайност става певеца на ротата. Началникът на поделението забелязва неговия талант и го изпраща в Москва да кандидатства с пеене в прочутото Висше музикално училище "Гнесиных".

Сергей е приет в класа на Маргарита Ланда и през 1971 г. го уволняват от казармата досрочно, за да може да постъпи навреме за новата учебна година. Следват множество успехи на музикалната сцена. Русия бързо научава за таланта на младия Сергей и през 1974 г. той е изпратен да представя страната на българския международен фестивал Златния Орфей, където получава Първа награда.

Младият Сергей Захаров е на върха на славата. Следват записи, турнета, красив живот. Но съдбата вкарва живота му в друга реалност. Сергей, славейки се със своята красота, бива замесен в скандал, заради ревноста на влиятелен политик към любимата му. На 27 години, в разцвета на силите и славата си, той става жертва на жестока интрига и е хвърлен в затвора. В това време жена му Алла, отхвърлена от цялото общество заради това, че мъжът й излежава присъда, продава всичко, което има в къщи, за да може да осигури прехраната на малката им дъщеря. Към края на присъдата на Захаров от цялата покъщнина й остават само електрическите крушки. Сергей се прибира при жена си и дъщеря си и започва живота си отначало.

Следва дълго завръщане към сцената и публиката, през което той преосмисля творчеството си, и постепенно, през годините достига най-високите награди за своя изключителен талант.  

Пее в повече от 40 страни. През 1988 г. Сергей Захаров става Заслужен артист на Русия, а през 1996 г. – Народен артист на Русия.

Награден е с международния орден на ЮНЕСКО за принос към доброто на земята, който е присъден на не повече от сто човека в света, сред които майка Тереза, Кофи Анан, Хелмут Кол.

Наскоро Сергей Захаров се завърна от мащабно турне в САЩ, където бе посрещнат възторжено на всичките си концерти.

Сергей Захаров много обича България и през 2008 г. купува прекрасна къща близо до Каварна, където прекарва своите кратки почивки между турнетата по света сред тишина и спокойствие. За това лято си е поставил за цел да се сближи още повече с българската публика и предвижда да се представи в средата на лятото пред медиите и да направи няколко концерта - на първо време по Черноморското крайбрежие.

Това обясни премиерът Борисов при откриването на Шестата световна среща на българските медии във Виена, организирана от БТА. Той не уточни обаче дали става дума за отделен закон за печатните медии, или за нов общ медиен закон, който да включва не само регулация на електронните медии, както досега, но и на печатните, каквито гласове се чуват напоследък. Премиерът обясни, че  по написаното или чутото в новините се ориентира чий корпоративен интерес са нарушили през деня.

Премиерът разви тезата за изключително комфортната работна среда за всички медии към момента. Той припомни, че по време на изборите е имало издания, които са атакували него лично и ГЕРБ "по един безобразен начин”, но въпреки очакванията към никого не проявил реваншизъм. В България медиите са сто процента независими от държавата и общините, посочи премиерът и остави на тяхната съвест да преценят дали са независими от собствениците или спонсорите си. Известно е, че нашето правителство не се меси на медиите, те работят в една прекрасна среда и се саморегулират, каза Бойко Борисов и отбеляза, че няма да вземе страна в корпоративните спорове между отделните медии и опитите им да се използва държавата като регулатор. Премиерът призова участниците в срещата да дадат експертно мнение за най-добрия вариант средствата от ЕС, предназначени за медиите, да достигат до тях и да се използват най-добре във време на криза. Той изрази опасения, че при предишното правителство по начина, по който са раздавани, средствата не са стигали пряко до медиите, а са разполовявани от рекламни и ПР агенции, а и ЕК може да ни санкционира за държавна помощ по този начин.

Откриването беше в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и нейния колега от Виена Михаел Хойпъл в двореца Хофбург. Световната среща събира журналисти от български медии по цял свят. От 2005 г. тези срещи са се провеждали в София, Чикаго, Рим, Мадрид и Варна.