В България започнаха да се случват добри неща. Румяна Желева и Йорданка Фандъкова освободиха от себе си министерствата на външните работи и образованието, което е сигурна предпоставка, че нещата в тези сфери ще потръгнат.

Но не е добре, че четири месеца началникът им Бойко Борисов режисира треторазредни сапунки, а всички сме зяпнали, все едно гледаме Фелини.
Още от първия ден на новата власт бе ясно, че Желева и Фандъкова са готвени за далеч по-красива кариера от тази, да цъфтят в сянката на Борисов. И той ги направи министри с ясното съзнание, че за кратко ще са такива. Но будното журналистическо общество, вместо да го попита защо оставя на автопилот за четири месеца външните работи и просветата,  продължи да удоволства омайно край прочутия му бицепс.

От края на юли, когато се заклеха, до провождането им на по-отговорни постове, Желева и Фандъкова бяха всичко, но не и министри. Първата танцува румба, а втората постоянно танцуваше из медиите в качеството си на кандидат-кмет. Всеки, който има и елементарна представа за вътрешния ред в държавните учреждения, е наясно, че и никой под тях не е работел. Не само се е скатавал, но се е отдавал на интриги и безпокойства в търсене на името на новия министър и начините да му се сложи.

Тези дни се оказа, че не само редовите служители са били безпокойни. Нервен и нищоправещ е бил и заместникът на Желева Красимир Костов, който бе огласен като сътрудник на ДС. Костов, който иначе е порядъчен и интелигентен човек, също се е озъртал какво ще настане в момента, в който комисията по досиетата го осветли. Първоначално Борисов оправда зам.-министъра заедно с дружките си Божидар Димитров и Павлин Димитров (зам.-министър на МВР). Баш генералът каза, че много добре проучил зам.-министрите, те не били доносници, а редови щатни офицери, следователно нямало проблем.

Този път, колкото и да е невероятно, Борисов сбърка. Костов не е бил щатен офицер. Подаде оставка, а външното министерство се оказа не само без министър, но и с един зам.-министър по-малко. Дали сам се е оттеглил, или са го натиснали, не се знае. Но резултатът е налице - цяло министерство остана без водещите си фигури. И това благодарение на усещанията на премиера, че каквото и да стори, е правилно и без последствия.

В интерес на истината, усещанията на Борисов са верни. Кой ще е министър, зам.-министър, кмет или еврокомисар, или ще бъдат закрити тия длъжности, няма никакво значение. Тука се слуша неговата воля, народът го гледа в очите и космическият му рейтинг не е застрашен. Изборите в София доказаха, че и Доган да бе кандидатирал, щеше да спечели.

И все пак е нормално да бъдат зададени два големи въпроса за кадровата теория и практика на новия български месия. Първият е как той разбира и се отнася към бившите кадри на ДС. Каквото и да се коментира, ще е оскъдно и плитко за дълбинните му сетивност и умозрителност. Ако въобще може да се търси логика в думите и делата на Борисов, тя е следната: ДС трябва да е изгонена от всякъде (каза го при посещението в ДАНС). Дянков е добър, защото не е от ДС, а президентът е лош, тъй като е от там. И посланиците трябва да бъдат разгонени, тъй като са от ДС. Но сред депутатите му и областни управители е пълно с бивши кадри на ДС. Е, те не са страшни, защото ги е проучил, били са офицери. Божо Димитров, поради многото си псевдоними, не е ясно какъв е бил, но е приятел на премиера и не могат да се изоставят взаимно.... Ако някой не е разбрал логиката, значи е тъп феодален старец.

Всъщност, връзката между ГЕРБ и ДС далеч не опира до проверките, които Борисов е извършил, или не. Но как и защо тая тема отсъства от публичния дебат е казус, който заслужава научна дисертация. Дано някой ден реформираната БАН извърши нужните изследвания.

Вторият голям въпрос провокира едни неприятни цивилизационни мисли. Нормално ли е премиерът на една уж европейска държава да назначава и преназначава министри без отчет и непрозрачно, а срещу него да няма грам критика, коректив, съмнение? Има такива държави – в тях вождовете местят подчинените си като пешки, понякога ги изяждат, а народът виси по клоните. Но ние не сме такава държава, нали?

Представяте ли си, ако Станишев бе разиграл подобна кадрова румба из министерствата? Първият, който щеше да скочи, е Борисов. А може ли Саркози да го направи? Естествено, че не. Само Берлускони може, затова България и Италия толкова си приличат.

Иначе, египтологът Сергей Игнатов е доста по-добър вариант за образованието от Фандъкова, която бе редова училищна директорка преди Борисов да я открие за света. Който и да е, ще е по-добър от Желева за външните работи. Е, софиянци все някак ще се оправят, организираната и прилежна Фандъкова може и добри дела да стори. Но Барозу не мога да го мисля.