Миналата седмица не коментирахме това, което вече се беше случило в Сандански - когато става въпрос за подобни брутални деяния, наричани „немислими”, макар да ни се случват все по-често, все се надяваме, че може и да не е вярно. Тази седмица обаче все повече се потвърждава версията за бащата, извършвал системна гавра с двегодишния си син, който попадал в болницата 12 пъти за едно година, преди всички служби, натоварени с опазването на живота и здравето на децата, да задвижат тежката държавна машина.           Във Варна днес същата машина завърши първото завъртане по процеса срещу Георги Цветанов. Тази седмица неговият 

адвокат Илиян Василев сравни Цветанов с Христос, 

осъден под натиска на тълпата. Какво видяхме днес - площадно правосъдие или справедливост? Група полицаи, които са си позволили гавра с труп в името на разкриваемостта или човек, лишен по една или друга причина от елементарната способност да съпреживява, докато е прекалено зает със себе си, тоест - емоционално резистентен, както го наричат специалистите? Винаги има място за съмнение, особено когато няма достатъчно ясни обяснения от главното действащо лице, но след всичкото обществено внимание Варна вярва, че постановеното от съда – доживотна присъда, е резултат от събраното в папките на съдийската маса, а не на емоции.

Оттук нататък обжалването вероятно ще разчита на това, че предстои гледане далеч от Варна и от онези млади хора, които преди година сами излязоха на площада и извоюваха елементарната справедливост – да не е възможно всеки брутален убиец да си спести голяма част от наказанието само с няколко фрази на симулирано съжаление и да се възползва от съкратеното съдебно следствие.

Горещо беше и в софийските съдебни зали. Градският съд приключи делото срещу  Марио Николов и Людмил Стойков без да разпита свидетели от Германия и Швейцария. Историята около прането и кражбата на пари по САПАРД ще се решават след 15 дни според вече представеното в съда. Набрал точки след „Наглите” и „Октопода”, вътрешният министър продължи да развива както тезата за топла връзка между престъпността и държавата, така и недоволството си от българското правосъдие, с което постоянно си обещават примирие. Именно заради делото „Николов – Стойков” министърът заяви в прав текст – 

„предпочитаме престъпниците да ги хващат в чужбина, 

защото там има бърза съдебна процедура.” Магистратите побързаха да заявят, че за никакъв правосъден експорт към Германия и дума не може да става, а Нели Куцкова от името на съдиите призова – „Нека си изчистим къщичката, но да не ни я събарят с багер.” Което е разумно, обаче когато Тракторът е изтърван на държавната нива и заради не дотам елегантните му движения из къщичката боклукът е започнал да изскача и през прозорците, публиката без да иска,

започва да се оглежда я за лопата, я за багер

Първата стъпка все пак беше направена – имаме първия уволнен „частен” магистрат - бившият председател на Окръжния съд във Велико Търново Даниел Минов, контактен с Черничкия Красьо. Към тази прилична новина не липсваше и лъжичката кисело – софийският прокурор Кокинов ни облъхна тази седмица с мирис на мухъл, твърдейки че “никой не е по-голям от държавата”. Ние пък си мислехме, че сме проветрили достатъчно и вече живеем в следващия етап – когато всеки един от нас е по-голям от държавата, но пък никой не е по-голям от закона.

Засега това определено важи за парите у нас. През седмицата президентът Първанов излезе с призив да отворим икономическите досиета на прехода, за да лъснат връзките, по които у нас икономическата и политическата власт са се сраснали. Всъщност ние това си го знаем – стана с помощта на онези куфарчета, които не съществуват, но пък си сменяха притежателите.

За тях говори и бившият министър-председател Димитър Попов. По негови сметки само за 8 месеца през 1990-та от валутния резерв 

през несъществуващите куфарчета са изтекли 2 милиарда долара

Бившият премиер дори смята, че все още съществуват списъците на получателите. И други необложени сметки предизвикаха тръпки - в Националната агенция за приходите изведнъж се раззвъняха разтревожени приятели – да питат, вместо другарчетата си, дали ги проверяват за сметки в Швейцария.

Някои, стана ясно, са се справили и без куфарче – само с дамска чантичка. Маркова. След месеци обещания Емилия Масларова видя името си върху обвинителен акт. Държавата си търси от бившия социален министър почти 12 милиона лева, облажили социално само избрани хора. И докато Масларова обжалва паричната си гаранция от 50 хиляди лева, защото нямала толкова много пари, съпартийците й лансираха идеята, открадната от поддръжници на Джордж Буш, между другото – да ни зарадват с билбордове на бившите министри, допълнени с надпис 

"Липсвам ли ви вече?". Ами не

Тази седмица открихме и друга категория хора, които са нямали нужда от куфарчета, защото са си уредили някой от държавата да им е феята кръстница. ОЛАФ нахлу ТЕЦ „Марица-Изток 2” и установи, че взетите от Европейската банка за възстановяване и развитие пари не са твърде правилно усвоени. Става въпрос за не съвсем скромната сума от 36 милиона евро, дадени за сероочистваща инсталация. В момента парите са временно спрени, все по-вероятно става България да ги загуби окончателно, но без да отпадне ангажиментът ни да построим въпросната инсталация. И когато европейски пари няма, за тях ще трябва да се бръкне държавата, иначе казано – да изгребе още малко от парите за здраве, образование и пътища и да ги даде на хора, които с лека ръка са изтървали европейските. А и 

за бюджетните средства ОЛАФ няма

Продължиха и финансовите откровения по крайбрежието – с кутийка дъвки в ръка областният управител Данчо Симеонов илюстрира падането на цените на имотите. Оказа се, че разни, очевидно не случайни фирми, са успели да си купят общо 27 имота от горския фонд, като за някои цената на квадратния метър е под два лева, колкото стува и кутийката дъвки. Сега предстои да разберем дали феята кръстница ще успее преодотврати превръщането на каретата в тиква. Някои вече преживяха метоморфозата. Седмицата донесе поредни удари за Алексей Петров. Първо застрахователите от “Лев Инс” заявиха, че нямат нищо общо с него, но пък с типичния си търговски нюх използваха скандала, за да лансират новата си застраховка – на телесни части. После премиерът изтупа праха от делото на Ахмед Емин и за броени часове дръпнатият конец мина от официално самоубилия се сив кардинал на ДПС през тайните служби и свърши с тайна среща с Алексей Петров. Нещата 

започнаха с озадачения министър председател, 

който заяви, че се колебае между тежки процесуални грешки и небрежност като възможни обяснения за не дотам перфектното разследване на самоубийството в сараите на Ахмед Доган. И докато суматохата около делото обещава повече нестабилност, отколкото отговори, то застрахователите са на път да спечелят – властителките на силикона вече одобриха идеята им. Някои от тях изгряха даже в ефира на ВВС. След като преди време телевизията представи България чрез Азис, сега главният герой беше чалгата – едновременно обичана и мразена, но неизменно свързана с мафията. Кипеж имаше и във вътрешнопартийния живот. Сините загубиха един депутат – Веницислав Върбанов стана независим. Напусна и шефът на НОИ Сотир Ушев – „по лични причини”. В БСП Станишев обяви въпроса за оставката за решен – нямало да я подава. Категорично се завърна и един силен играч – Меглена Кунева, която отказа престижното и добре платено място в Европейската комисия, за да нагази в българската политика. Прогнозата, че тя най-накрая ще сбъдне мечтите на врачките за жена – президент, не закъсняха. Разхвърчаха се и 

генномодифицирани октоподи

- „Совите” трябваше да изловят наглите в икономиката. Първият резултат беше, че Симеон Дянков нарече "Булгартабак" контрабандист на цигари, а после оттегли обвиненията. После на сцената излязоха и „Факирите” – полицията прибра автомобилните сръчковци в София и обеща да повтори фокуса и в други градове. В Пловдив, например, който влезе в новините с това, че тази седмица премиерът го уважи два пъти, като взе разстоянието от 132 километра със самолет, което пести 30 минути като време. И харчи прилично количество керосин. Седмица преди това премиерът, като отиде при кметовете, поговори им за присвояването и лошото стопанисване и им каза - "Знам ви номерата. Няма да минат". А през това време долу в мазето на държавата през тази седмица народонаселението се вълнуваше от други неща. Там стават все по-резистентни на

ефектни заглавия без ефективни присъди 

и имат все по-малко време да им обръщат внимание, защото са се вторачили в други неща. Защото ни обещаха  ДАНС да разследва търгове за лекарства в болниците за картелни споразумения и „Наглите” да бъдат изхвърлени и от здравеопазването. Обаче разбрахме, че от две години и половина онкоболните имат проблеми с лекарствата и заради това, че някой чиновник е зарязал попълването на регистъра. Разбрахме още, че в редиците на доплащащите лекарствата си ще се влеят пациентите с високо кръвно, с глаукома, с осеопороза и с паркинсон. Разбрахме и, че пенсионната реформа е спряна и ще продължи, когато се стабилизират доходите ни. Засега доходите ни регистрират ход надолу, а прогнозите на синдикатите са, че през тази година у нас работата си ще загубят около 200 хиляди души. Но пък от 1 юли ни чакат нови цени на тока. За Варна исканото увеличение е от 5 до 10 процента. И докато регулаторът искаше фирмите да помнят, че потребителят е този, който плаща сметката накрая и има право поне на по-добро качество, монополистите натъртваха, че качеството струва пари. Във Варна отдавна сме наясно с това – и покрай битката с Е.ОН, и покрай слалома по улиците. Поне общината си изпълни обещанието да запълни големите дупки по улиците. Лошото е, че малките също растат и са на път да предизвикат поредния 

покъртителен и уникален за физиката опит

- за запълване на черните дупки, които продължават да смучат и да изпращат в неизвестна нам посока парите ни. Още пари ще бъдат похарчени и за бариерата в общината – след първото фиаско с пропускателния режим оптимизмът отново надделява над опита и ще има втори дубъл. Любопитно е само едно – за колко време ще се запушва новата версия. През това време във високото политолизи призоваха да поощрим действията на правителството, а не толкова оптимистично настроени социолози предупредиха същото правителство, че живее 

в условията на опасен парадокс

висок рейтинг и също толкова висока обществена враждебност, което може да изкриви представите за демокрация у нас. Пак тази седмица някои висши държавни мъже получиха покани за тържествата на Трети март с участието на министър председателя Сергей Станишев. Само да не се окаже, че „бедният чиновник” сбъркал поканите, е жертва на типична фройдистка грешка – защото пак взеха да ни изчезват чистачките и касетофоните от колите, а най-коментираният грабеж на седмицата беше този, при който маскиран мъж нахлу в пощата в квартал „Левски” и задигна 71 лева. На стотинки.