За протестите, варненци, свободата и салама...

Архив Варна

14-03-2010, 16:55

Снимка:

АРХИВ: IMPACT PRESS GROUP

Автор:

varnautre

Всичко от Автора

"Свободата, Санчо, е като.. салама", се твърди в една телевизионна реклама.

Към тази безсмъртна мисъл можем само да добавим, че също като салама и свободата има два края. На пръв поглед еднакви, но всъщност много, много различни.

След дългите години живот при развития социализъм, българите решиха да се възползват от предимствата на демокрацията още от първите дни след свалянето на комунистите от власт. И варненци се оказаха в челните редици. Черпейки опит от развитите демокрации, жителите на морската столица заложиха здраво на протестите. Ако направим една бърза равносметка, варненци май са протестирали срещу всичко и срещу всички през последните години. Не, че има нещо лошо в  протестите. Свободата обаче става наистина като салама, ако с нея се прекалява - става за мезе. Така, докато този или онзи занимаваше обществото с дребните си щения и странни хрумки, протестът като форма на гражданска изява олеееекна до толкова, че вече никой не иска да излезе на улицата и да скандира за решаване на истински сериозните проблеми.

Въпреки това хиляди хора излязоха на площада пред окръжния съд заради убийствата на Радостина и 15-годишния Денислав Русков. Търпението на варненци преля и срещу безобразното състояние на улиците в града. Преди това на няколко пъти майки протестираха с количките си срещу недостига на места в детските градини, липсата на алеи за разходки на децата им и площадки за игра в града. Протест имаше срещу подслушването в Интернет. А 10-15 варненци дори протестираха бурно срещу управлението на държавата ни. "Спрете да крадете!" беше надсловът на протест, организиран от студенти във Варна. Акушерите протестираха срещу мизерните си заплати и условията на труд. Жители на квартал  "Изгрев" протестираха срещу изграждането на нов булевард в града. Имаше разбира се и протести срещу популярните напоследък ГМО. Рибарите протестираха срещу незаконните заменки, работниците от ТЕЦ-Варна излязоха на мълчалив протест срещу ръководството си. Атрактивен мотопротест събра стотици мощни машини под прозорците на кмета. Атака и ВМРО протестират срещу изграждането на храм на „Свидетели на Йехова“ и бившия областен управител на града, оспорил решението за геноцида над арменския народ. Други пък не харесаха партията, издигнала самия областен и сложиха глави на релсите в протест срещу него.  Търговците от рибната борса пък протестираха срещу затварянето й. ВМРО организира протест срещу "Електроразпределение Варна". Варненските полицаи пушиха по цигара и пиха по една студена вода пред сградата на дирекцията на полицията, търговци протестираха срещу високите наеми на Колхозния пазар. Зелените също организираха серия от протести по най-различни поводи...

Няма да ни стигнат дни, за да изброим всички протести на варненци.

Въпреки това лицата на тези протести много често са едни и същи. Както се казва: Шило в торба не стои, и едни и същи хора все първи се оказват на "гребена на вълната" на всенародното недоволство.

"Пръв сред първите" е председателят на партията на Българските мъже Росен Марков, който си има своите искания и си ги отстоява по свой си начин. Ляга в ковчег, влезе по бельо на заседание на общинския съвет, кацна на покрива на църква и дори се запали пред сградата на БНТ срещу новините на майчин език. Идеите му са нестандартни, често свързани с лишения - физически или финансови, от негова страна. Мнозина дори ги смятат за не съвсем "в ред". Поводите за тях - също. От каузата за спасяване на медицинските сестри до паметник на варненския гларус на остров в морето. Сега Росен Марков заряза собствената си Партия на българските мъже, вдъхновила го да построи манеж за дресировка на жени в собствените му ниви. Днес той е член на ГЕРБ и разнася пици под егидата на финансовия министър.

Студентът Кирил Георгиев е другото лице, което се забелязва на почти всички протести през последно време. Младежът явно има политически амбиции, защото много бързо успява да стигне до мегафона и да стане говорител на масите. Той умело борави със съвременните средства за комуникация: при протестите след смъртта на Радостина той успешно организира студентите с помощта на форума на сайта на Икономическия университет.  И тогава и сега - при демонстрацията срещу дупките, Кирил пълноценно ползва и Фейсбук.  Неизменно с костюм и вратовръзка четвъртокурсникът от  Икономическия Университет, специалност Туризъм, се отличава от тълпата. Тя обаче невинаги е безрезервно готова да го припознае като свой лидер. Въпреки че дори беше задържан при втория ден от протестите пред общината, той ще бъде отстранен от организацията на третия протест срещу състоянието на варненските улици и "Гражданска инициатива против дупките" се разграничава категорично от него и действията му.

Решението е продиктувано от "персоналните  му обиди към останалите организатори, опит за прокарване на лични  интереси и печелене на политически  дивиденти, както и тоталното разминаване във виждането на останалите за решаването на проблема с дупките", твърдят организаторите.

Въпреки обвиненията по адрес на Георгиев, той е направо "синеоко бебе с дрънкалка в ръка" в сравнение с друг "недоволен" варненец - Светлозар Николов. Ето това е човекът, който може да бъде видян на всеки протест не само във Варна. Той организира жива верига пред дома на варненка, на която банка й взе жилището заради неизплащането на ипотечен кредит. Твърдеше, че представлява българския бизнес на гръцката граница, говореше от името на варненци във връзка с проекта "Алея Първа", но пък в този случай позицията му беше малко объркваща. Изненадващо за всички, организациите, които той представляваше - "Националната Асоциация на Българския Бизнес" и "Организация за обществена самозащита-ЕДНО", се отцепиха от искането на подписката на варненци за ревизия на сделката за Алея Първа. На специална церемония Светлозар Николов обяви, че подкрепя проекта Алея Първа и става негов коректив, след което подписа "обществен договор" с представители на инвеститора "Холдинг Варна". Бившите му съратници от барикадата на протеста срещу сделката с държавните земи на брега съзират подозрително съвпадение между смяната на собствеността във фирмите, на които Николов дължи близо половин милион лева, и промяната в позицията му на 180 грдуса.
И тук сякаш съвсем на място идва една реплика на кмета Кирил Йорданов. Не заради автора й - очевидно засегнат от протеста срещу дупките, а заради това, което казва: Нечии болни политически амбиции умело яхнаха протеста. Варненци трябва да бъдат предпазливи, да се оглеждат внимателно, за да не бъдат въвличани и ползвани и, защото скоро ще трябва да избират.