Всъщност това е очакваният процент на инфлация за т.г., показват сметките на социални експерти. Предложението ще бъде гледано от тристранния съвет, който от петък поднови обсъждането на мерките за усъвършенстване на пенсионния модел и за финансова стабилност на системата.

Ако се приеме пенсиите да бъдат повишени от 1 юли с 1,9%, за шестте месеца до края на т.г. ще бъдат необходими около 67,7 млн. допълнително над предвидените в бюджета на НОИ.

Как ще ги осигури хазната още не е ясно, при положение че чистият дефицит в пенсионния бюджет е 2,1 млрд. лв. А сметките на НОИ показват, че осигуровките трябва да се вдигнат с 6-9 процентни пункта, за да бъде покрит този дефицит.

Идеята предвижда да се измисли по-гъвкав механизъм за осъвременяване на пенсиите, който да отчита инфлацията, динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) и осигурителния доход. Иначе казано - механизъм, който да се връзва с постния бюджет и кризисните времена.

В публикацията е описан опита на Унгария. Там, ако ръстът на БВП е под 3%, какъвто се очаква у нас за т.г., увеличението на пенсиите е с коефициент, равен на 100% от инфлацията. Ако ръстът е между 3 и 3,9%, коефициентът е равен на 80% от инфлацията и 20% от номиналния ръст на осигурителния доход и т.н.

Чак когато реалният ръст на БВП стане 5%, тогава повишението на парите за старост е с процент, равен на половината от инфлацията и половината от нарастването на осигурителния доход.

Сред обсъжданите идеи за пенсионна реформа е и тази да бъдат въведени диференцирани доходи за вноски на самоосигуряващите се- хората на свободна практика, търговци, адвокати и т.н. Сега минималната месечна сума, върху която те дължат осигуровки, е 420 лв. Много хора обаче получават значително по-големи приходи от дейността си, но плащат вноски не върху цялата сума до тавана от 2000 лв. месечно, а само върху минималния доход.