Коя информация за фирмите трябва да е публична,

докъде се простира защитата на личните данни на хората, които правят бизнес, и по-силна ли е тя от обществения интерес за прозрачност на участниците в търговския оборот, пита днес "Дневник".

Всички тези въпроси били предмет на дискусия в парламента по предложенията на бизнес организациите за промени в Закона за търговския регистър. Защитниците на публичността на информацията и тези на личните данни не намериха общо решение, но проектът за стесняване на достъпа до фирмения регистър беше подкрепен от ГЕРБ.

Предложението на бизнес организациите изложи адвокат Владимир Пенков. "Търговците често представят в регистъра лични данни, които не са задължителни - документи, в които е написан личен адрес на управителя или възнаграждението му, тази информация не трябва да е публична и не е свързана с изискванията за прозрачност на оборота", заяви той.

Идеята е тези документи не да се премахват от регистъра, а да не може да ги чете всеки, обясни Пенков. От изложението му стана ясно, че ЕГН няма да се счита за лични данни, а образецът от подписа на управителя, нотариалният акт и договорът за покупка на автомобил, брачното свидетелство ще се приемат за такива.

Пенков обясни, че понеже сигурността на търговския регистър изисква вече сканираните в него документи да не могат да се променят, личните данни не могат да се изтрият от тях. Затова се предлага пълен достъп до документи с персонална информация да имат само съдебната власт, МВР, нотариусите, адвокатите и съдебните изпълнители.

Мотивите са, че общодостъпността на тази информация подпомага измамниците. Предложението, изложено от Пенков, беше подкрепено от представителите на управляващата ГЕРБ - хвалебствено за проекта се изказаха шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова и колежката й Юлиана Колева.