Росен Плевнелиев със сигурност обича приказки. Хубававеляк е, хрисим, сладкодумен – такива хора са майстори на късия разказ. За комшия да го имаш.

Проблемът е, че Росен Плевнелиев е министър на регионалното развитие и благоустройството. И от два месеца ни разказва една протяжна история как бил против строителството на „Алея първа”, но лошия варненски кмет Кирил Йорданов си измил ръцете с него. Деца да бяхме, щяхме за заспим. Фенове на Веселин Маринов да бяхме – цвете щяхме да му подарим. Ама не сме.

Казусът с „Алея първа” всъщност е една къса приказка за дългия нос на Росен Плевнелиев. На лъжата краката са къси, а пък на Буратино му расте носът. На Плевнелиев дори рейтингът не расте, въпреки усърдието, което полага.

Макар варненци подробно да са запознати с цялата сага, си струва да я припомним: в средата на май община Варна чрез главния си архитект Петър Йорданов издава пет разрешителни за строеж върху ската на крайбрежната алея. Той се позовава на предварително разрешение на Плевнелиев. Тук идва спорният момент – министърът твърди, че е позволил само укрепване. Община Варна казва – че е разрешил укрепване И строителство.

Всъщност, зоната е свлачищна и, за да може да се строи върху нея, процедурата наистина изисква първо укрепване, после строителство. Стига министърът, а след това и общината, да позволят. Редът е такъв – първо министърът, после кметството разрешава. Нито община Варна, нито инвеститорът холдинг „Варна” са твърдели, че могат и искат да заобиколят процедурата.

На предварителното разрешение, което Плевнелиев твърди, че касае единствено укрепването, черно на бяло е записана думата „строителство”. Плюс условия за изграждане на ВиК, които няма как да ги има само при укрепване. Но не в това е буратиновата министерска драма.

Същият този Плевнелиев, сладкодумен борец срещу строителството, може с едно едничко действие да сложи точка на целия казус. Без значение какво точно е разрешила община Варна, а пък той укрепване ли е постановил или друго. Действието е да отмени въпросното предварително разрешение, което предизвика многостранно тълкуване. Това е административен акт и той, ако иска, може да го отмени. Но не го прави.
На пресконференция в София Плевнелиев бе запитан дали ще оттегли становището си. Той отговори така дълго, сладко и напоително, че журналистите изпаднаха в следобедна дрямка. Но отговор не получиха.

Разказвачът на хубави истории Плевнелиев спести и още нещо – личното му мнение (не министерското, а човешкото) дали на алеята трябва да има сгради. Три пъти го питаха в студиото на bTV, а той въртя, сука, преде, ама не каза. Не каза и, когато и репортери го питаха във Варна. „Варненци трябва да решат”, измъкна се Плевнелиев.

Тези дни той рече следното: "Да, свлачище е. Да, може да се строи в свлачище. Но министерството издава разрешението за укрепването му. Когато се укрепи свлачището, може да се върви напред с издаване на строително разрешение" И? За какво бе целият напън, бе г-н министре? Някой някога да е твърдял обратното?

Всъщност, съдбата на „Алея първа” стана ясна още през август миналата година. Тогава Бойко Борисов бе във Варна за първи път в качеството си на премиер. Журналисти го питаха за продажбата на земята на ската, извършена от областния управител Христо Контров. Интересуваха се дали държавата ще разследва сделката. Борисов каза на репортерите да се обърнат към кмета Кирил Йорданов, който нямаше никакво отношение към проблема. Борисов бе този, който трябваше да отговори, нали държавата продава.

Отговорната и честна премиерска реакция бе скрита от още по-отговорните и честни медии. В ерата на ГЕРБ е така – медиите прикриват срамотиите повече от всякога.

Между другото, пред близки хора Борисов похвалил Плевнелиев, че се държи добре пред камера. Един съвет към премиера – Плевнелиев наистина се държи добре. Най-добре да върнат „Лека нощ деца”, та той да хване камерата и да не я пуска. Да говори, пък ние ще сънуваме розови гербери. Ама като министър ни стряска.

Иначе, няма лошо „Алея първа” да стане. Разбира се, при спазване на строителните и екологични изисквания. Сегашните „капанчета” са ориенталска гледка. Няма лошо и прокуратурата да подиша във врата на разни общинари.

Но Плевнелиев да се прави на света вода ненапита - не, мерси! Той просто е един от цялата верига. Да си понесе отговорността и да не се измъква. Всичките му дълги и красиви думи са едно обикновено мънкане. В името на рейтинга.

Ясно е, че за Плевнелиев тази битка е полезна, но за обществото - не е.