Да ви припомня, той каза дословно: „Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!".

Като оставим настрана поамериканченото определение „шибан” (насаждано от ефирки и кабеларки вече 20 години с пороя долнокачествена халтура, в която добрият US-герой изтрепва всички лоши наред), какво толкова изнерви деликатната българска общественост? Самият Бате Бойко изока преди време, че такъв ни бил материалът, за нищо не ставал. Не чак толкова отдавна Ф.Д. (демократичният син премиер Филип Димитров – уточнявам за по-младото поколение) наричаше дистанцирано и с погнуса България „тази държава”. Иван Костов даже не се постара да дава определения – той просто запази гордо мълчание и мълча 2 години, щото народът такова, прост де, не го разбирал. Други пък от наште управници нищо не казваха и се правиха на културни, но колко направиха в своя полза на наш гръб, не е за обсъждане. Няма тук да ви припомням в детайли Ботев (а вий – вий сте идиоти!) и Петко Славейков (Не сме народ, а мърша...), но ясно е, че всеки в своето си време и с определени основания е склонен да тегли една българска на това, което се случва и явно ще продължава да ни се случва.

Хайде сега прочетете още веднъж вопъла на Божидар Димитров извън частта за шибания народ и колеги. „Защо толкова злоба?.... Ние, българите, сами ще се изядем наистина!” Аз не твърдя, че тази склонност към самоизяждане е характерна само за българите, но ние сме типичен пример за това. То се проявява в боричканиците във всяка възможна сфера, не само управленската, в която двайсет години слушам как „предишните са виновни за хала, на който сме”, без никакво значение коя партия е в ролята на сегашните и коя – на предишните. В резултат от което ставаме все по-зле и по-зле, но затова пък винаги се намира някой отвън да ни похвали. Например онзи от Световната банка, който тези дни много ни похвали за реформаторството и борбата с корупцията... да се сеща някой защо? Ами простичко е – като каже, че ни бива, ще ни дадат нови кредити, ще ни оденат новите хамути и дий пак по къра. От двайсет години, сиреч откогато формално ни дадоха да решаваме кой да води бащина дружина, вечно има отлюспвания и разцепвания, разкол сред поповете и свади сред имамите; доста по-отдавна нашата българска диаспора в чужбина е раздирана от скандали и противоречия, сигурно защото спазваме само първата част от поговорката „Брат брата не храни...”

Та да си дойдем на думата, отворена от Божидар Димитров покрай откриването на мощите на Свети Йоан Предтеча в Созопол. Някои бяха за, някои бяха против. Някои се зарадваха на откритието, за което съобщи дори BBC, други казаха, че това са простотии. Проф. Андрей Пантев чак цитира Христос, който казал: „Не се кланяй на идоли” и възвелича еврейската и мюсюлманската религии, защото „те не изобразяват Бог”. Какво общо има Христос с евреите, освен че е от техния народ, не ми стана ясно. Важното е да кажем как не може, бе, не може у нас да се намери нещо, което да възвеличае България по никакъв начин. В хора на скептиците се вписа и проф. Николай Овчаров, нищо че самият той пее дитирамби за Перперикон и Татул. Номерът е да е той може би, а не някой друг?

Помнете ми думата, след не много време ще цъфне у нас екип я на „Нешънъл джиографик”, я на същото съмняващо се чрез кавички BBC и ще направи дълга телевизионна история от откриването на тези мощи. Ще го направят загадъчно, мистериозно, с много отворени въпроси и много красиви ракурси, с мнения за и против, с оценки на значимостта на откритието и така нататък... Всъщност, да питам аз неверниците – кой ви е доказал, че в криптата на ватиканския храм „Сан Пиетро” е съхранено именно сърцето на Свети Петър? Но половината свят отива там на поклонение (да не говорим колко пари оставя, за да надникне вътре). По тази тема точно в този сайт има прекрасен текст на Росица Пенкова „Вече имаме национална кауза: Да повярваме в мощите на Свети Йоан Предтеча”. Каузата обаче, Роси, е за хора, които са способни да се обединят в името на нещо, а ние сме способни само да се скараме... „Ние, българите, сами ще се изядем наистина!”, както кратко го каза Божидар Димитров. Жалко само, че с шибаните си противоречия скоро няма да стигнем до разбирателство. Както и да го извъртаме, сме си едни шибани завистници, за които успехът на другия е повод за лични ядове. Затова нека се оставим на течението, да помълчим и да се радваме на хубавото време, докато го има. Гледайте на света по-позитивно, понякога помага!