И все пак българите се опитват да оцеляват, пише в коментар dw-world.de.

Бедни са всеки двама, а не всеки трети българин. Според заключението на ЕК страната е с най-ниско конкурентоспособната икономика в ЕС. По данни на Европейския парламент 51% от българското население изпитва материални затруднения, което го превръща в най-мизерстващото на Стария континент.

Според данни на правителството заради безпаричие и насилие в семейството близо 2500 българчета до 3-годишна възраст са изоставени от родителите си и живеят в социални домове, които всъщност са обикновени сиропиталища.

Посочва се още, че само за миналата година броят на българите е намалял със 100 хиляди души и ако тези темпове се запазят, демографите очакват след 10 години официално населението да се стопи с още 1 милион.

И въпреки кризата - икономическа, социална и демографска, въпреки скъпата издръжка на живота спрямо санитарно ниските му доходи, днешният „европейски" българин продължава да се опитва да оцелява, както може и както всъщност го е правил от столетия.

Още през септември масово се развихри вакханалията по „затварянето на буркани" със зимнина. Въпреки високите за есента цени на плодове и зеленчуци в големите градове, по села и паланки, лумнаха дворните огньове с огромните казани за стерилизиране и към балкони и мазета потеглиха бурканите с туршии, лютеници, гювечи и компоти, напук на всички молове и хипермаркети, които са препълнени с въпросните храни.

Независимо от слабата плодова реколта, производството на домашна ракия върви с пълна пара. От самоделните казанчета църцори градусовият алкохол, който българинът нарича „домошарка", „пукница" или „скоросмъртница" и го произвежда не само от плодове, но дори от мармалад или от евтини тунквани вафли, както разбрахме неотдавна от печата.

Нищо чудно с очаквания  нов „рестарт" на българо-руските отношения в местните ракиени казанчета да започнат да попадат и традиционни артикули за производство на домашната водка, като мебели, вакса за обувки и други подобни страховити суровини.

За разлика от заможните европейски народи, където се шири т.нар. „култура на изобилието", българинът исторически е създал своя „култура на сиромашията".

Тъкмо в този вид поведение на срама се крие обяснението на много от странностите, които правят впечатление на чужденците в българската битка за оцеляване.

Казват, че оцеляването е изкуството да останеш жив. Древната и най-нова история на българите показва, че те владеят въпросното изкуство, въпреки превратностите на времето и щуротиите на своите управници.

Обезпокоителното е, че в края на първото десетилетие на 21 век на „европейските" българи отново се налага да оцеляват. И то така, както са го правили в по-близкото и далечно минало - вироглаво и напук.