Дронове многократно нарушават въздушното пространство на НАТО.

Девет търговски кораба са били поразени или са попаднали в инциденти, свързвани с атаки с дронове, край България и Румъния само за 24 дни през октомври 2026 г. Същевременно безпилотни летателни апарати многократно нарушиха румънското въздушно пространство, принуждавайки военновъздушните сили на страната и съюзниците от НАТО да вдигат изтребители.

Серията започна на 5 октомври с нападение срещу товарен кораб край Румъния и достигна деветия си случай на 28 октомври, когато три морски дрона поразиха контейнеровоз в българската изключителна икономическа зона. Пет от деветте кораба са засегнати край България, а останалите четири - край Румъния.

Девет кораба за по-малко от месец

Първият инцидент е от 5 октомври, когато товарният кораб „Royad Mammadov“, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, беше поразен на около 30 морски мили от румънското крайбрежие, южно от Сфънту Георге. Двама моряци загинаха.

На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани на около 70 морски мили източно от Бяла, в българската изключителна икономическа зона.

„Alfa Watan“, под флага на Того, беше тежко повреден и потъна. Дванадесет членове на екипажа бяха обявени за изчезнали. Вторият кораб - „Able“, под флага на Палау, също беше поразен, като двама моряци пострадаха. Всичките 18 души на борда бяха спасени.

На 13 октомври последваха още две нападения край България. „Chelsea 3“, под малтийски флаг, беше ударен от три дрона на около 18 морски мили от брега. Всичките 15 моряци бяха спасени.

Почти едновременно „HS Dignity“, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, беше поразен край Крапец, близо до румънската граница. Корабът потъна, петима моряци бяха спасени, а 11 останаха в неизвестност.

На 14 октомври опасността достигна румънските териториални води. На танкера „Yara J“, под флага на Коморските острови, избухна пожар на около 8-10 морски мили югоизточно от Сулина. Всички членове на екипажа оцеляха, но причината за инцидента не беше окончателно установена.

На следващия ден танкерът „Wine Trader“, под флага на Сан Марино, беше поразен на около 13 морски мили от Сулина. Петима моряци бяха спасени, а седем бяха обявени за изчезнали.

Серията продължи на 23 октомври, когато товарният кораб „Хорив“ (KHORYV), под флага на Коморските острови, се преобърна и потъна на около 13 морски мили от Кюстенджа. По последни данни на Ройтерс всички членове на екипажа са спасени, въпреки противоречивите първоначални съобщения за жертви и изчезнали. Причината за потъването остава неизяснена.

28 октомври: три морски дрона потопиха контейнеровоз край Калиакра

Последното потвърдено нападение е от 28 октомври, когато контейнеровозът „CONTSHIP JET“, под либерийски флаг, беше поразен от три морски дрона на 17 морски мили източно от нос Калиакра.

Корабът е пътувал от израелското пристанище Хайфа към Кюстенджа и е превозвал 421 контейнера.

Българското Министерство на отбраната съобщи, че атаката е започнала около 12:00 ч. и е била наблюдавана от системите на Военноморските сили и от френски патрулен самолет, който предварително е засякъл морските дронове.

Три български военни кораба са изпратени към мястото на нападението. Всичките 18 моряци - 14 филипинци и четирима украинци - са спасени и транспортирани до Варна.

Впоследствие контейнеровозът потъна. На борда му е имало опасни товари, включително литиево-йонни батерии и запалими вещества, което създава допълнителни рискове за корабоплаването.

Атаката се случи, докато министрите на отбраната на България, Румъния и Турция дискутираха сигурността в Черно море, по време на среща в София.

Българските власти започнаха разследване, но не посочиха категорично кой стои зад атаката.

Дронове над Румъния: нарушения, въздушни тревоги и вдигнати изтребители

От началото на октомври до 3 ноември Румъния регистрира поредица от нарушения на въздушното си пространство и случаи на дронове, приближаващи границата с Украйна. Военните многократно вдигаха изтребители F-16 и испански F-18, а населението получаваше предупреждения за въздушна опасност.

На 2 октомври край село Плауру, окръг Тулча, беше открит предполагаем паднал дрон, предизвикал пожар. Радарите обаче не потвърдиха нарушение на въздушното пространство през съответната нощ.

В нощите на 4 срещу 5 и 5 срещу 6 октомври испански F-18 бяха вдигнати заради въздушни цели край украинския град Вилково и румънската граница. На 9 срещу 10 октомври последваха още две тревоги заради дронове край Периправа и Килия. При тези случаи не бяха установени нарушения.

На 14 октомври ситуацията се изостри. След първоначална тревога край Вилково, при която излетяха румънски F-16 и военен хеликоптер, бяха регистрирани три последователни епизода на проникване. Първоначално дрон навлезе източно от Сулина, след което се върна над Украйна и беше свален. Следобед друг обект остана осем минути в румънското въздушно пространство, а вечерта още два дрона проникнаха над териториалните води. За наблюдение бяха задействани румънски и испански изтребители.

В нощта срещу 15 октомври нов дрон навлезе за около минута югоизточно от Сулина. По-късно същия ден румънски F-16 отново бяха вдигнати заради въздушни цели край Змийския остров, но без ново потвърдено нарушение.

На 17 октомври, след нощна тревога край Плауру без установено проникване, румънски изтребители F-16 свалиха два дрона над териториалните води на страната. Военните установиха, че апаратите принадлежат към семейството на ударните дронове „Геран“ и са оборудвани с реактивни двигатели.

На 21 октомври последва нова тревога заради въздушни цели край Вилково, но без нарушение. Същия ден в окръг Бузъу бяха открити предполагаеми останки от дрон, чийто произход и момент на падане не бяха установени.

На 31 октомври два дрона навлязоха в североизточната част на Румъния. Властите вдигнаха четири F-16 и военен хеликоптер, като предупредиха населението на шест окръга. Единият апарат напусна страната, а другият беше засечен за последен път между Васлуй и Бакъу.

Въздушните тревоги продължиха и в началото на ноември. В нощта на 1 срещу 2 ноември Румъния вдигна F-16 и хеликоптер заради нападения срещу украинските дунавски пристанища. В нощта на 2 срещу 3 ноември два испански F-18 излетяха заради дронове край Измаил и Килия. И в двата случая не бяха установени нарушения на румънското въздушно пространство.

Така между 14 и 31 октомври официалните съобщения на румънското Министерство на отбраната документират най-малко шест отделни епизода с навлизане на общо девет въздушни цели. Наред с тях са регистрирани множество тревоги за приближаващи границата дронове, довели до многократно задействане на румънската и съюзническата авиация.

България и Румъния търсят подкрепа от НАТО

Зачестилите морски и въздушни инциденти принудиха България и Румъния да предприемат допълнителни мерки за сигурност.

На 28 октомври министрите на отбраната на България, Румъния и Турция проведоха среща в София, посветена на сигурността в Черно море. Трите държави осъдиха нападенията срещу търговски кораби и подчертаха необходимостта от по-тясно сътрудничество, обмен на информация и ранно предупреждение.

НАТО също засили наблюдението в региона чрез морски патрулни самолети, радари и безпилотни системи.

Украйна обвинява Русия за нападенията срещу търговското корабоплаване, а военни анализатори смятат, че зад голяма част от ударите стои Москва.

Българските и румънските власти обаче подчертават необходимостта от технически доказателства за категоричното установяване на извършителите.

Черно море се превръща във все по-опасна зона за корабоплаването

Само за няколко седмици нападенията постепенно се приближиха до бреговете на България и Румъния.

Първите удари в българската изключителна икономическа зона бяха на около 70 морски мили от Бяла. Седмица по-късно кораби бяха поразени на приблизително 18 морски мили от българското крайбрежие, а на 14 октомври инцидентът с „Yara J“ достигна румънските териториални води.

Нападението от 28 октомври срещу „CONTSHIP JET“ показа, че заплахата засяга и контейнеровози, движещи се между чуждестранни пристанища.

Същевременно проникванията на дронове в румънското въздушно пространство и многократното вдигане на изтребители показват, че рисковете не се ограничават само до морските маршрути.

За по-малко от месец девет търговски кораба са засегнати край България и Румъния, а румънските военни документират най-малко шест отделни случая на навлизане на въздушни цели между 14 и 31 октомври.

Това превръща сигурността на западната част на Черно море в непосредствено предизвикателство не само за двете държави, но и за целия Северноатлантически алианс.