За последните седем дни две новини блеснаха с това, че не можаха да станат официални. Иначе възпитаната публика на ФСБ изгони от сцената премиерския човек Митко Тодоров, а посланията от световната научна общност до българския кабинет заминаха директно в „кръглата папка”.

Тази седмица и най-коравосърдечните родители се предадоха и получиха писмата за Дядо Коледа. Българското правителство - дали криво се моли, или криво го разбраха, но му напълниха пощенската кутия с писма в подкрепа на науката. След еничарския поход към учените без оглед на възраст, занятие и научен институт, до премиера и до председателя на Парламента писаха техни колеги от цял свят – като се почне от Харвард, мине се през Принстън и се стигне до институти в Бразилия и Австралия, като

зад пет от имената стои по един Нобел

Никой във властта не се похвали с небивалия интерес, може би защото от българските фамилии в подписките може да се състави карта къде липсата на перспектива е пръснала вече българските умове и къде ще ги търсим и в бъдеще. Това обаче не стана новината на седмицата. Не се пребори за първото място и новата заявка за присъствие на Големия брат в живота ни. Макар че лично министър председателят публично заяви, че „всички длъжностни лица трябва да са под стрес и да знаят, че са наблюдавани». Иначе казано – ние подслушваме всички, за да можем да хванем тези, които ще се издънят. А презумпцията за невинност и прокурорските разрешения са за филмите. Най-много време и обществена енергия бяха похабени за спора – 20 години след като му беше времето - дали да има лустрация. По темата получихме обещание за жертвоприношение – премиерът Борисов бил готов да се раздели с приятеля си Божидар Димитров, за да приключела темата за агентите на Държавна сигурност във властта. И стига президентът да върне жеста, като отзове дипломатите, които са били част от списъците на ДС. Защото тази седмица май

премиерът беше единственият изненадан,

че почти половината ни посланици били ченгета. Можем да забравим, че преди броени дни пак премиерът ни попита кое му било лошото на Тодор Живков, макар че президентът не пропусна да се осведоми кое тогава им е лошото на живковите посланици. Не можем обаче да не забележим, че дребните доносници, които тровиха живота на съседите си, като правило пак са на завет, а на светло пак са хора, повечето от които са работили за нещо, което се нарича национална сигурност и на руски, и на английски. Забавления през седмицата ни осигуриха и депутатите. Шефката им ги похвали, че са на "интензивно работно време" и ще се борят със законите до 22 декември всеки ден, а ако трябва – и всяка нощ. Нищо че след всяко нощно бдение събирането на кворума на следващия ден трае поне до обяд, а качеството на приетите закони може да задръсти Конституционния съд до края на мандата му. Тази седмица на стахановски напън беше подложен избирателния закон. Районните кметове вече паднаха жертва и ще ни ги назначават. Но дори и изтощението от нощния труд не подведе управляващите да се съгласят за анкетна комисия, която да провери деянията на хиперактивната Калина Илиева. Може би защото ги устройват

басните за местната версия на Дони Браско

и лошите земеделски чиновници. Не че на някого му е останало време да чете подобна ненаучна фантастика тази седмица. Електорът се снабди с по една малка медицинска енциклопедия и започна да се ограмотява, защото според последната обсъждана версия на критериите на здравното министерство от следващата година ние сами ще трябва да решаваме дали здравословният ни проблем е животозастрашаващ или неотложен. И сами да преценяваме накъде да поемем – към спешния кабинет или към дежурните лични лекари. Или да нарамваме белия чаршаф и с бавна стъпка да поемаме накъдето трябва, след като бюджетите на спешните центрове бяха намалени наполовина, а нощни джи-пита така и няма. Синята коалиция откри тази седмица, че докато в спешната помощ, например, ножицата е играла здраво, на други места Дядо Коледа е минавал редовно с премии и бонуси в торбичката. Първият сигнал дойде за многострадалната Пътна агенция. Там, според сините, имало служители с по девет хиляди лева премии на месец. Според ресорния министър Плевнелиев не било вярно - нямало как някой да получи повече от шест. През това време от оперативна програма «Транспорт» минаха на проверка по  магистрала “Тракия” и като добавка към закъсненията и липсата на договори

откриха, че по трасето вече расте трева

Съдът също даде, каквото може, през седмицата – зачестиха случаите, в които гражданите са питали инситуциите за някои безобразия, а като ги повикат, вместо отговор по закон, получават призовка за разследване. Но пък Петър Стоянов - Сумиста го оправдаха по делото за притежание на оръжие и укриване на краден автомобил. Поне към ареста пое милозливият следствен шеф, който му помагал да вдига кръвното, когато трябва. Работещите за по една заплата и най-вече пенсионерите обаче никак не се интересуваха дали и тази фабрика за медиен шум ще затвори. Те бяха заети да осмислят, че за Коледа няма да видят и една стотинка отгоре. Не защото е криза, не защото в министерствата също пестят. А защото премиерът, от когото мнозина от тях очакваха чудеса, е решил да им подари инфраструктура. От оная, дето й прораства тревата още преди да дойдат проверяващите от Европа. После стана ясно, че ще има пари и за луксозен туристическо-поклонически манастир в световноизвестното село Гигинци и дори за нов чисто футболен стадион, на който манекените в национални фланелки да падат от когото дойде. И за метро до там.

Рок музиката обаче ще е табу,

след като един софийски зам. кмет така и не разбра кой какво е чистил след големите имена, които видяхме в София и зачеркна всички следващи идеи за подобни събития. За силиконовите сбирки не чухме нищо. Може би тяхната публика премита след себе си. Бъдещите пенсионери сигурно също имат какво да кажат тази седмица, след като Парламентът узакони прехвърлянето на индивидуалните им вноски в държавния бюджет, а синдикатите не намериха какво друго да коментират, освен, че „това се прави и по сега действащия кодекс за социално осигуряване». И затова няма смисъл да се оспорва. Бушон гръмна другаде – в културното министерство. След кинаджийските протести изстина столът на замминистъра Димитър Дерелиев. Работата му беше прехвърлена на другия зам - Митко Тодоров. Който определено имаше лоша седмица, след като му се падна да прекъсне голямото завръщане на ФСБ, за да им прочете напътствията и пожеланията на премиера, който дори не беше в залата. Вероятно е трудно да преглътнеш, че някой получава повече народна любов, но когато народът вече е

свикнал да те вижда до рамото на Цеца Ражнятович,

не трябва да се изненадваш, че започва да вика «у» в такава ситуация. И да ти пее «Обичам те дотук». И да подарява на културния ти министър «кутия, пълна с достойнство», защото не иска да живее „по възможност". Някои не получават дори възможност – дават им домашна ракия срещу студа и на осем години ги убиват в домашна свада. Освен убитото, още четири деца растат по този начин. Майката, бременна с шестото, искрено разказваше, че то си «станало инцидент», тя не била сбъркала за нищо. После обаче обърна плочата и взе да се разкайва – може би защото разбра, че искреността й увеличава заплахата да приберат източника на доходи в детски дом. Един от тези, заради които непрекъснато провокират чувството ни за благотворителност по време на шоу програми с бюджет за два такива дома. И ни хвалят, че бедните давали повече от богатите. Което е логично, защото бедните у нас са повече от достатъчно – само Румъния и Латвия ни бият по този непрестижен показател, ако вярваме на националната статистика. Според нея всеки втори безработен българин живее под прага на бедността. Има и надежда обаче. Тя идва от селото, поне ако вярваме на новия фермерски календар. Местната версия на германския оригинал, пълен с оригинални фермерки, си е една

аграрна силиконова порнография

обаче, в която Златките се вписват по обичайния си начин – зле. Дори без да брои Златките, тази седмица «Икономист» ни нарече най-тъжното място на света. До съмнителната слава се добрахме, след като изданието се зае да докаже, че няма пряка връзка между парите и щастието. Въпреки желанието на изследователите накрая и те стигнаха до небрежото прозрение на Елизабет Тейлър – „И богатите също плачат, но аз предпочитам да плача в кадилак.” А на нас пак ни се е паднало да ридаем в градския автобус, докато обмисляме кой ще е следващият, който няма да изпълни коледните ни и електорални пожелания.