Това съобщи просветният министър Сергей Игнатов. Той отиде в БАН на научна конференция, посветена на културно-историческото наследство.

"На пръв поглед някои биха казали, че това е застрашително, но всъщност не е точно така. Независимо че майчиният език на този голям процент не е български, всички сме български граждани", продължи разсъжденията си министърът. Точно когато присъстващите са зачудиха дали Игнатов визира само първолаците или всички ученици, той заяви: "Ако днес имаме 48% деца, чийто майчин език не е български, догодина ще бъдат малко повече, което наистина поставя пред нашето общество изключително сложни за решаване проблеми." Министърът обаче не допусна отчаяние и обяви, че това е добро предизвикателство и "очевидно било, че живеем в една цветна среда с много ярки цветове."

Вероятно министърът визираше факта, че от 50 хил. първолаци, които сега са в класните стаи, за 24 000 българската реч не е майчина. Ако всяка година влизат средно толкова след 12 години, това ще важи за около 300 000 абитуриенти. Това е и при условие, че те останат в училище до края на средното образование.

Според министъра по-важното обаче било какви знания ще получават учениците и студентите. "Дали те ще са инструмент за въздействие за промяна на света, в който живеят, или просто са едни пасивни знания, които могат по някакъв начин да бъдат частично интерпретирани?", реторично попита Игнатов.

Пред аудиторията от учени археолози, членове на Съюза на колекционерите и фондация "Арте-Фол" министърът разказа подробно какво се преподава в часовете по музика, изобразително изкуство и история в прогимназията и гимназията.

Все по-малко ученици в часове по майчина реч

С всяка година броят на учениците, които се записват в часовете по майчина реч, намалява.

В момента общо 13 536 деца усвояват "домашната" реч в класните стаи. От тях най-много са от турския етнос - 13 343. Ромчетата, които са проявили интерес към своя език, са само 28, а с две по-малко са децата, които изучават румънски.

Часове по арменски имат 111 момчета и момичета, а други 28 учат гръцки, съобщиха вчера от образователното ведомство. Само преди три години броят на учениците, които влизаха в часовете по турска реч, бяха 23 000, а по ромска - 700. А занятия по арменски имаха 286 деца.

От години педагозите предупреждават, че знанията по майчина реч не са желани от учениците. Малчуганите предпочитат да посещават уроци по западен език или по информационни технологии.

Незнанието на българския обаче е основен проблем за децата от ромския и турския етнос. Повечето от тях изостават в училище точно защото не могат да се справят с официалния език.

Ето защо просветното ведомство въведе задължителната забавачка и целодневното обучение за малките. Мотивът - това бил единственият шанс да получат елементарна грамотност голяма част от тези групи (основно ромската).

Според статистиката от последното преброяване на населението у нас от 2001 г. броят на гражданите, които се определят като турци, е 746 644. Като роми са се записали 370 908 души. Броят на арменците е 10 832.