Тази седмица в държавата освен „Мерцедес” откраднаха и министерска внучка.

Един заместник министър го закопчаха, докато прибираше рекета за друга крадена кола. Финансовият министър ни осведоми да не се надяваме на нови заплати, а също - че нищо не може да направи с полуделите цени, защото така било по цял свят. Близките на мнозина, които си отидоха от рак през последните години, научиха, че с пари за лекарствата им са плащани ремонти и заплати. Премиерът беше на театър за седми път. А един българин от Родопите, докато рути гаража в двора си, е на път да се сдобие с места за паркиране на третия етаж на къщата си – чуден малък образ на цялата ни държава.

Гордият собственик на странната строителна виза за гараж е Енвер Коджебашев от Борино. Като повечето българи, той си държал колите на пътя,

докато не дошло време за спазване на правилата

Като нов европеец, човекът поискал разрешение да си превърне плевнята в гараж. Като повечето селски плевни, и тази не била точно законна, но по добра нашенска чиновническа традиция всички били забравили за това, а на човека му казали да почва строежа, пък документите - после. Което още си е в реда на местните нрави и човекът го изпълнил. А като си взел визата, разбрал, че колите трябва да си ги качи на третия етаж на къщата, а плевнята, отдавна глътнала парите за гаража, изобщо трябва да я събори, защото така пишело в селкия кадастрален план отпреди 26 години. А и нали вече има ред и дори незаконните барбекюта падат негова жертва... В родопската история ги има и задължителните партийно-криминално ритания между намесените в случая, и неизпълнените съдебни решения, и юридическите бъркотии, които завършват с един вече съборен гараж и с безадресния вопъл на потърпевшия:

„Искам да съдя някого, а по закон няма кого”

Колкото до колите – те вероятно са се върнали на улицата, където не им е мястото. Енвер от Борино обаче може да е само доволен от този свой сблъсък с държавата. Хората с диагноза „рак” тази седмица също научиха какви са били държавните приоритети. Проверка на Сметната палата завърши с констатацията, че за четири години – от 2006 до 2009 – 50 милиона лева, с които е трябвало да се купят лекарства за злокачествени заболявания, са отишли за заплати, обезщетения и ремонти. През това време ние непрекъснато слушахме за забавени доставки, липсващи лекарства и отложено лечение. За някои – завинаги. Вероятно и след тази новина мнозина са си помислили: „Искам да съдя някого”. И тук по закон май няма кого. Без промяна е ценовата житейска проза – етикетите всяка седмица са нови, най-необходимите стоки поскъпват най-сериозно под бдителния поглед на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и в очакване на новата комисия. Засега

ефектът от въпросната комисия изглежда твърде дефектен

Преди да е тръгнала, чухме прокоби за затваряне на кварталните бакалии, без да има ясно решение как да спре изнудването от страна на големите вериги. За комисията съмнения вече изрази кой ли не, тази седмица към критиките се присъедини и финансовият министър, при това с авангардни обяснения. Симеон Дянков смята, че всяка съпротива е излишна, защото по-скъпите храни били глобална тенденция, породена от увеличената средна класа, която искала да яде повече. Макар че срещу някои регионални прояви на тенденцията може би трябва противодействие. Защото българската средна класа вече 20 години е само смътна мечта, а българските цени вече задминаха и италианските, и гръцките, и германските, само дето там получават месечните ни заплати за около седмица. Тази глобална тенденция обаче убягва на Дянков, който ни предупреди да не чакаме промени в заплатите си тази година. За пенсиите още имало време за размисъл, макар че според отчет на самото финансово министерство

държавата не е внесла нито лев в Сребърния фонд

през последните десет месеца. На този фон за добра новина може да мине оттеглянето на идеята да плащаме и екотакса за рециклиране на бялата и черна техника. Странни новини имаше и от съда. След проверка на инспектората из прахоляка бяха намерени дела от 1993 година, дела, отлагани по двайсетина пъти, докато си додрапа до изтичане на давността, дела незавършени, защото съдиите им са били на семинари как да си завършват делата успешно. 54 магистрати са били хванати в крачка и предложени за наказание, уволнен е само един - Деница Урумова, която без малко да се сдобие с вила край морето като крайно нуждаеща се. Хрониката за тази година също се пълни с достойни за размисъл ситуации. В мача „Държавата срещу Николай Цонев”

резултатът вече е нула на три в полза на Цонев,

оправдан в трето дело тази седмица. При поредното слушане МВР предостави като доказателство орязан запис от каубойските изпълнения при ареста на Цонев, а основният свидетел - следователят Петьо Петров, вместо да отговори бил ли е сътрудник на службите, заяви: „Настоявам да се провери дали съм бил сътрудник на МВР, ДАНС, фирма „Озеленяване”, ЦРУ, МОСАД и всяка друга служба на тази планета”. Което обаче не е необходимото на съда разрешение за достъп до информация. Но пък добре отвлича вниманието от друго – услужливото подаване на кадрите от ареста до всички телевизии е станало „съгласно чл. 153, буква „з” от Наредбата за приложение на Закона МВР”. Така поне казва вътрешният министър. Съдията по делото обаче е установил два факта, от които носът на министъра би трябвало да е доста пораснал – член 153 е бил отменен към момента на пускане на видеото, а буква „з” в него не е имало към никакъв момент. Отложи се и друго дело, фокурисало електоралния гняв – срещу Емилия Масларова. Един от обвиняемите не получил акта си навреме и май

съдът започва да брои отлагания и тук

Друг сериозен процес обаче се увенча с победа и дори с изпълнено предизборно обещание, дадено лично от премиера Борисов. Тази седмица жертва падна барбекюто на Доган. Собствениците на сараите сами го бутнаха, макар и два дни след изтичането на законния срок, а новината заля държавата. Доста по-малко време отне обсъждането, че си имаме заместник-министър – рекетьор. Може би защото е бивш, а може би защото вече сме свикнали с издънките на Чаушев или Феим-Петър-Бисер, но фактът, че е бил посредник при откупуването на крадена кола предизвика по-малко вълнение от перипетиите на поредните телевизионни ферхундета. В противозаконното отнемане на автомобили също записахме иновация –

противозаконно отнемане на министерска внучка

Досега общинските паяци бяха тези, които изкарваха акъла на някой и друг родител, вдигайки и отрочето с колата. Тази седмица обаче и крадците се издъниха с „Мерцедеса” на Вежди Рашидов. Те бързо поправиха грешката, като оставиха първо детето, а после – и самата кола. Полицаите така и не хванаха ненаблюдателните крадци, но министърът многословно им благодари за реакцията, макар че по-вероятно радиото в колата е било включено и новините са стимулирали бързото отърваване от плячката. Автопремеждието ни лиши обаче от възможността министър Рашидов да развие по-нашироко тезите си за културата на Бойко Борисов. „Няма български премиер, който да е ходил седем пъти на театър”, разказваше току преди автокражбата министърът. Всъщност, прав е. За останалите ходенето на театър е нещо, започнало много преди сядането в премиерското кресло, поради което

„Сако от велур” от известно време не е новина

за тях. И докато театралните вълнения на Бойко Борисов продължават да предизвикват коментарии, реакция по един стар скандал няма и днес, както нямаше преди четири години. Тогава симпатичният Майкъл Пейлин мина през Балканите и разказа това-онова за държавите тук – за европейска Румъния и за циганска България, например. През 2007 европейското ни самочувствие не беше достатъчно, за да се възмутим. Сега, при повторението на филма, вълната от протести е емигрантска, а държавата все така я няма. Макар че и самият Бойко Борисов се присъедини към тезата, че пари, освен за бахур и магистрали, трябва да има и за културата. Дотук е ясно, след похарчените десет милиона за десетте чудеса на България, че ще строим магистрали, за да се стига до любимите на премиера източници на мощи и чудеса. Затова не е лошо министър Рашидов

да заведе премиера и на филмотечно кино,

та дано чуе онзи въпрос: „На кого му е трябва път, който не води към храма”. Няма да е лошо да имат под ръка и някой, който да обясни, че храмът не е задължително място, на което са намерени кости. Но нищо чудно това лято и рокът да се намести в премиерските културни приоритети, независимо от семплите му музикални предпочитания. Защото тазгодишното издание на „София Рокс” ще бъде на хиподрума в Банкя. Съдейки по сегашното състояние на района, възможностите са две - или дошлите ще преживеят битово първия Удсток, или баровците в Банкя ще получат нова инфраструктура в съкратени срокове и за държавна сметка, „за да не се изложим пред чужденците”. Пак с мотива за излагането и с фразата „така правят всички” тази седмица беше подет кръстоносен поход срещу пушенето в българските филми – оттук нататък в българското кино пушачи няма да се снимат. Което с един удар вижда сметката на всички идеи за биографични екранизации, опити за художествено осмисляне на близкото минало, ъндърграунда и младежките вълнения. Следващата фаза е

да пратим няколко пуристи в Съединените щати,

където да ги научат как се цензурира Марк Твен и как се фотошопват цигарите от класическото кино. Заради културни вълнения вероятно останаха незабелязани протестите и на кардиолозите, и на земеделците. Животновъдите поискаха нов земеделски министър, данъчни облекчения и по-лесен достъп до европарите, като донесоха и армаган на премиера – агънцето Бойка. Борисов така и не слезе да си вземе адашката, а животновъдите си останаха с надеждите, че добрият цар ще ги чуе и ще смени лошите си съветници. Годината обаче е изборна и излишни движения няма да има, защото машината вече започва да набира инерция. И неуморната Татяна Дончева оповести, че е готова да седне във всяко властово кресло, което електоратът й предложи, като го поведе на избори под мотото „Вън мутрите от властта”, макар че това

до голяма степен ни заплашва с безвластие

Далеч по-практичен ход предложи костендилският кмет. Петър Паунов иска ромските махали да останал без изборни секции и ромите да гласуват извън квартала си, където и контролът, и пазаруването ще са по-лесни за контрол. След 20 години обаче въпросът все повече е не как да контролираме изборния алъш-вериш, а дали изобщо искаме. Весело беше тази седмица и на заседанието на варненския общински съвет. Там работата традиционно започва бавно и късно, а тази седмица първата почивка беше обявено веднага след първия звънец. БСП поискаха време за изясняване доколко кметът Йорданов стои зад идеята на „Златни пясъци” да се построят още жилищни сгради при все така липсваща пречиствателна станция. Третият опит се оказа успешен, а агенциите отсега могат да оцветят рекламите си със златни пясъци в по-тъмно кафяво. Нерешеното уравнение със сградите и отпадъците обаче беше изместено от новия председателстващ. Тази седмица начело на заседанието застана Веселин Марешки, защото...

трябвало да си спечели баса с колега

Веселбата включваше доста буквално изместване на Снежана Донева от стола й и фарсови разговори по телефона от двата края на залата, докато загубилият баса Красимир Симов даваше съвети как се води заседание. На следващия ден мажоритарният депутат на Варна от ГЕРБ се опита да говори пред съвета с мнозинство на ГЕРБ. Съпартийците на Красимир Петров обаче успешно го отсвириха, одобриха преобразуването на собствеността върху общински имот и дадоха право на Веселин Марешки да строи до оградата на болница „Света Анна”. И тази седмица продължи течът на информация от „Уикилийкс”. Разменени записки по либийския СПИН-скандал

потвърждават това, което си знаехме

– българските сестри нямат нищо общо със заразяването на децата, станали жертва на корупционна сделка със заразена кръв и продажни либйски чиновници. Подозирахме и другото, написано от испанския дипломат Карлос Фернандес-Ариас - заместник генерален директор по общата сигурност във външното министерство в Мадрид и заместник на дирекция “Северна Африка” там. Според него либийците превърнали в изкупителни жертви българките „защото смятали, че никой няма да застане зад тях”.