Изминалите седем дни бяха време за чудеса, закономерности и малко здрав разум.

Закономерното е, че всички лоши прогнози се сбъдват, за да освободят място за още по-лоши. Чудесата започнаха от изявлението на самия премиер, че е сбъркал, за да свършат с признанието на Софи Маринова, че едно време била луда метъл фенка. А здравият разум го проявиха варненци, като избраха регатата „Тол шипс” за събитие на Варна за изминалата 2010 година. Не защото болниците и детските градини са по-малко важни, а защото не е редно да вписваме в графата „събитие” придобивки, които за нормалите държави са част от нормалното им ежедневие.

Седмицата беше време за ненаучна фантастика. Социалният министър за пореден път заяви, че има потенциал за увеличаване на минималната работна заплата. Симеон Дянков поиска да знае откъде ще дойдат парите и

на първи април Тотю Младенов му отговори

– от него. Първоаприлските му сметки показват, че за 30 лева увеличение на заплатите му трябват седем милиона и половина, а трудовите инспектори са наложили глоби за много повече и сега министърът им иска връщане под формата на увеличени заплати. Много по-големите очаквания, разбира се, са към бизнеса, за него обаче статистиката открива рязко влошаване на очакванията – през март общият показател на бизнес климата е паднал с над 4 пункта спрямо февруари. Допитване на търговско промишлната палата потвърждава песимизма им. На въпроса дали състоянието на бизнеса им позволява великденски бонуси, 56 процента от фирмите отговарят „не”. Дори да извадим от този процент евентуалните „спестовни” симуланти, пак остават достатъчно, за да се разтревожи всеки министър – и социален, и финансов. Ако не от заплатите, то от безработицата тревога беше демонстрирана. Заместничката на Дянков Боряна Пенчева съобщи, че през следващите десет години

ГЕРБ планира да намали бедните

до 260 хиляди души. При това съчетание на доходи и разходи намалението е съвсем предстоящо - по естествен път, като добавка към пътищата навън. Тази седмица в Пловдив прибраха от улицата зарязано четиригодишно момиченце. На път за Турция майка му спряла колата, изсипала го на тротоара със заръката да чака там и продължила на юг – да си търси работа. Ако се стигне дотам, съдът вероятно ще е снизходителен към нея, както беше към хасковската санитарка от „Спешна помощ”, откраднала труп, за да го върне на близките без аутопсия срещу 20 лева. „Три месеца не бяхме вземали заплати”, обяснила тя при първоначалния разпит. Не е ясно точно колко време ще са без доходи около шест хиляди земеделски производители. За да получат тазгодишните си субсидии, те трябва доброволно да се съгласят да върнат част от миналогодишните и да не съдат чиновниците от земеделското министерство, които всъщност са виновни за грешката. И това далеч не е първата грешка на ресорните чиновници,

все за сметка на тия, които произвеждат

Затова, макар че си е почти чиста предизборна акция, сигналът на СДС за корупция в земеделското министерство и фонд „Земеделие” предизвика достатъчно резонанс. Ден след писмото на опозицията цялото ръководство на фонда беше сменено. Разбира се, обяснението за рокадата е слабото, а не кривото усвояване на европейски пари и бившият шеф Светослав Симеонов, като „добър експерт”, беше пратен да аташира земеделието ни при първоизточника на проблемите си – в Брюксел. А пък на ексцентричния барутински бизнесмен Донълд Джефърсън не му разрешиха да си кръсти фирмата „Далавериос” - обидно било. Обиден беше тази седмица и премиерът. Докато той беше във Варна, за да отдаде на рязането на ленти, червените в София излязоха на първия си

анти-ГЕРБ протест – с много картофи,

с предложението първи април да стане ден на ГЕРБ като символ на всекидневните лъжи на правителството и със заканата, че „тази държава ще я възстановяваме пак ние, няма кой друг”. На това премиерът сметна за най-отговорно и подходящо да отвърне с признанието, че е сбъркал. Грешката му е в това, че съставил правителство, вместо да остави тройната коалиция да довърши държавата, така че да му осигури след това тодорживковско управление – с 90 процента изборна победа и без никаква опозиция. Борисов се отдаде на тези мечти във Варна, където заради пристигането му централният площад беше блокиран, а заради половичасовото му закъснение задръстването затвори и главните булеварди. Докато поканените чакаха край новите автобуси за градския транспорт, представителка на бизнеспартньорите коментира, че досега е чакала толкова само за излизането на Хулио Иглесиас на сцената. После премиерът се разходи по улица „Девня”, а

цистерни услужливо скриваха „Кербала”

– новите коптори, които изникнаха на мястото на съборените и отчетени като успех. В онкоболницата премиерът ряза лента и обеща пари. За  пречиствателната станция на Златни пясъци и свлачището на Трифон Зарезан нещо не достигна – време или желание, та важните за града обекти получиха само обещания. Рекапитулацията на кмета след визитата беше – обещани за инфраструктура 20 милиона от бюджета, получени дотук – три. Освен пари, този път ни обещаха и магистрала. Кабинетът работел да ни вкара в програмите на евросъюза с магистрала „Хемус” след 2014 година, та отсега да се приготвяме да благодарим. Първите благодарности вероятно се очакват под формата на правилни бюлетини наесен, а за да имаме стимул за размисъл, Борисов натърти, че без магистралата, за разлика от Хасково, например,

ще си останем същото село, както ни е заварил

Като ни сложи, където ни е мястото, премиерът бързо се върна към любимите си глобални теми и от Варна съобщи, че предстои България и Русия да подпишат тримесечен мораториум за АЕЦ „Белене”, докато не се изчистят техническите въпроси. Които се свеждат до това доколко е сеизмично разумно да се строи там и точно колко златна ще ни излезе централата. Появи се и нов претендент за петролното внимание на Борисов. Денис Ершов написа писмо до премиера чрез вестниците и го помоли да назначи министри „професионалисти”, защото „не е възможно да се работи ефективно с юноши”. След Валентин Златев, и Ершов е подразнен от Трайчо Трайков и питанията му за работата на „губещия” петролен бизнес. Разбира се, на финала Ершов декларира готовност да помага с каквото може, ако премиерът прецени, че знанията му ще са от полза. И докато премиерът чертаеше светлото енергийно бъдеще, из страната шофьорите протестираха отново срещу цените на бензина. В Търговище те

групово се ожениха за туба бензин,

откупена като булка за жълти стотинки, и обещаха да продължат с протестите до развода. Вече от София, премиерът нанесе съкрушителен удар върху недоволството. Той обеща пускането на поредното трасе от метрото да стане два месеца предсрочно, а тогава цените на горивата ще са без значение, понеже метрото вървяло на ток. В същото време в новопроизведения град Игнатиево обявиха вечерен час – който няма кола и пари за бензин, трябва да си е вкъщи до шест и половина вечерта, защото след това автобусите от Варна спират. Решението е антикризисна мярка на фирмата–превозвач, да му мислят учениците, които учат до седем. През това време премиерът за пореден път премести бъдещия нов столичен стадион. Сигурното е едно – стадион трябва да има, за да сме готови, когато български отбор се класира в Шампионската лига или ни дадат европейското първенство по футбол. Националите ни играха някакви срещи и тази седмица. Цифрите са без особено значение, тенденцията е те да губят в официалните срещи, да се добират с мъки до равенство в контролите и да бележат

безапелационни победи в чалготеките

Но ние въпреки това ще им направим стадион. Макар че вероятно е по-разумно пари първо да се инвестират в детски школи. Спортът претърпя и загуба – в Правец почина баскетболният деятел и бизнесмен Михаил Михов. Отприщената вълна теории на конспирацията и нервни търсения на така наречената „новина” мина всякакви граници на приличното. Никой не може да отрече обаче, че изчезна много информация за механизмите на партийното строителство и финансовите му смазки, така че въпросите имат място. А загубата на приличие у нас отдавна не е само журналистически белег. Губи се и чувството за хумор – както започна обиден, така и завърши седмицата премиерът. На първи април не му хареса питането за най-голямата лъжа. Но пък разбрахме кое е онова съкровено нещо, с което Борисов не би направил компромис в никакъв случай. Оказа се, че е личната му сигурност, заради която по правителствения самолет

никакви разходи не са излишни

Ако ви се струва, че седмицата е била като отражение в криви огледала, защото, в което и да се погледнете, все се отразява Бойко Борисов, не ви се струва. Във Варна това се усети най-добре по пълната липса на медиен интерес към съпътстващите премиера, включително финансовия министър – на всички вече е ясно, че премиерът изпълни поне едно от обещанията си и правителството работи на принципа „вие кажете, а аз ще реша”. Като в криво огледало започна да изглежда и заложническата криза в Сливен. Простреляният е оставен на грижите на близките си, за стрелеца е организирана подписка за оказване на морална и материална помощ, а семейството, предоставило дома си за щаб на полицията, сега се брани от обвиненията в предателство на съпартийците си от БСП – заради сътрудничество с “политическия враг”. Вероятно тук влизат и похитените жени, заради които полицията се стара толкова много. Избраните от народа

също се подредиха край кривите огледала

След като миналата седмица двама депутати от ГЕРБ бяха глобени заради конфликт на интереси, през тази към глобата се запътиха Емил Радев и Красимир Ципов. Предложените от тях поправки в Закона за съдебната власт дават извънредни правомощия на председателя на Върховния административен съд Георги Колев – и по принцип, и в ущърб на колегата му Лазар Груев. Поправките бяха предложени за гласуване само седмица след като съпругата на Емил Радев стана главен секретар на Върховния административен съд. Предложенията бяха оттеглени, а Радев може бързо да заличи пасива с друга законодателна идея - за въвеждане на личен фалит. В нормалните държави това е процедурата, която не позволява на банката да вземе от длъжника, освен ипотекираното, неговите заплати и заплатите на наследниците му. А иначе разплитането на конфликтите на интереси трябва да е част от заниманията на новичикия орган БОРКОР. Неговият шеф генерал Румен Миланов обаче беше зает с друго тази седмица – избраха го за председател на

Национално движение „Гражданска сигурност”

Което май не е точно безконфликтно съчетание. В ДПС пък празнуваха. Независимо от трусовете и заканите на Касим Дал да предизвика интернет революция, в партията не пропуснаха рождения ден на Ахмед Доган. Варненското ДПС удари всички в земята, като в подареното стихотворение постави лидера в „самия темел на единство на тази нация”. На други политически амбиции се противодейства прозаично - прокуратурата отново отказа да предяви материалите по делото „Октопод” на Алексей Петров. Той го тълкува като поредното препъване по пътя му към голямата политика. В Бургас председателят на Административния съд май се е препънал по-рано и тази седмица бяхме свидетели на падането – магистратът бе арестуван и чака обвинения за придобиване на имоти с фалшиви документи. Освен

ако някой не иска столчето му,

както вече сме виждали да се случва. Друго решение на друг съд чакат Станко Михалев и Владимир Иванов. Синовете им и техен приятел бяха пребити във Варна. Биячите не дават никакви обяснения, но пък досиетата им говорят сами. Засега обвинението срещу тях е за лека телесна повреда. Владимир Иванов е бившият шеф на варненската Гражданска защита – има хора, които буквално му дължат живота си. Той едва ли разбира логиката на станалото. Бащата на най-пострадалия студент от военноморското училище - Станко Михалев, влиза в медиите за втори път. Първият беше през 2007, когато като механик на  пасажерския кораб “Експлорър” той участва в цялата операция по спасяване на пътниците след сблъсък с айсберг. Оттогава му е наградата в класацията “Достойните българи”. Сега достойният българин присъства в публичното пространство с тъжните си размисли

дали не е по-добре да емигрира

Пак тази седмица, след като се нагърби със защитата на сливенския банков похитител, адвокат Марковски начерта линията на атака – клиентът му е изпаднал „психологическа кома”. Почти като един български Уилям Фостър, който преживява своето „Пропадане”. Сливенският Фостър не е сам във вината си за това пропадане. Диагнозата на по-отговорните е морална кома.