Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

I. БЪЛГАРИ, ЦИГАНИ, КНИГИ И ЯХТИ. МУНЧО ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ

Бях преброител преди десет години, бях и в кампанията 2011. Знаете ли какво всъщност е преброяването? Мислите: някаква снимка на обществото? Досадна родна статистическа акция? Не, всяко преброяване е световна икономическа процедура. Показва тенденциите в световния човекопоток, в бита, в работата, създава перспективи пред икономическите стратези. Движи живота до следващото преброяване.

Тези преброители, които бяха недоволни от условията на работа, тежките анкетни карти и символичното заплащане, можем да успокоим: ако не друго, поне свършихте световна работа.

И преди десет години, и сега съм преброител във варненския квартал Аспарухово, в циганската секция на квартала, даже на основните тамошни авенюта - улиците „Розова долина“ (тогава) и „Горна Студена“ (сега).

Няма да забравя една класическа сцена от тази „Розова долина“.

Районът, който ми бяха дали, само допреди две десетилетия е бил граничен с махалата. Обаче през 2001 повече от половината къщи и имоти бяха продадени и махалата вече се бе разширила. Сега не знам как е процентното съжителство на тази улица. Идете и проверете.

На най-видно място беше вдигната голяма, три-четири етажна, циганска къща, дето се вика - баронска. Оказа се баш в моето каре.

Преди това да ви дам поне три разлики в анкетите 2001 и анкетите 2011.

Преди десет години в анкетите, колкото и да ни е чудно, имаше въпрос за това, с колко книги разполага домакинството. В сегашния интернетен свят не знам дали в НСИ и за миг им е минало през ума да повторят въпроса.

Сегашните анкети бяха утежнени с една трета съдържание по посока миграцията на населението - кой откъде дошъл, живял ли е и колко в чужд град или държава. Впрочем резонни въпроси предвид житието ни на членки на ЕС, навярно са и част от някоя уеднаквена европейска статистическа методика.

Най-шарената част тогава (а и сега) са питанията относно притежаваните от домакинствата уреди, техника, автомобили и подобни. През 2001 имаше и въпрос дали притежаваме яхта.

И така, сценката от „Розова долина“.

Влизам-излизам от дворовете и къщите и по едно време пристига черен мерцедес. Спира точно пред палатата (наистина хубава къща). Излиза баронът от колата и в същия момент от разни страни се събират малки циганчета, като по команда. Спирам и аз да видя какво ще последва.

А човекът изкарва от двора два булдога, изключително красиви и едри. Булдозите бърже се насочват към багажника на мерцедеса и клякат. Баронът отваря багажника и започва да вади пържоли (точно пържоли, не някакви кокали и бутове) и бавно, ритуално да ги хвърля на кучетата. Представете си сега натуралността на сцената: мерцедес, булдози, пържоли посред улицата - а отстрани мърлявата публика, раздърпаните дрехи на циганчетата, гуреливите им лица, висящите им сополи и курешки от носовете. И всички вперили очи в центъра на улицата, включително и моя милост, почесващ се по носа. И всички ние знаем кой е баронът тука, и на словесните, и на безсловесните твари.

Като анкетирах барона (вътре в къщата чисто и прозрачно като в мавзолей), оказа се, че само яхта няма.

А в една от съседните къщи от мазата измъкнахме някаква циганка, по-скоро мучащо същество. Тя не можеше да говори, нямаше документи, живееше посред зимата (март) в тая изба и никой не ни даде обяснение каква е, коя е, какво аджеба прави във Варна. Само разбрахме, че била довлечена от добруджанските села. Имаше такъв вид, че трудно можеш да й дадеш каквато и да е възраст.

Тоя Мунчо от женски пол така си и остана непреброен, признавам. Може да се каже, че през онази 2001-а година такова човешко същество в света не е съществувало. Ако не го е знаел НСИ, да го знае.

Очаквайте Преброител 0111: II. ИЗБОРИ, ПОМОЩИ И БОЙКО