Иначе казано – като се огледахме, пак се объркахме в кои времена и на какво място живеем. Но патриотите трябва да са доволни – България е станала колкото две Германии.

Тази седмица родината стана място на големи и малки темпорално-темплумни конфузии.

Иначе казано – като се огледахме, пак се объркахме в кои времена и на какво място живеем. Но патриотите трябва да са доволни – България е станала колкото две Германии. Поне според цените.

Тия дни в Жеравна правиха "Скок във времето". Похвалната идея събира любители на фолклора, които се разпознават бързо и лесно – облечени са в народни носии. Дали от жегата

или от навика да се раздвоява,

вътрешният ни министър също се разходи из времето, натъкмен в северняшка носия. Във времето си, свободно от вътрешно министерстване и предизборно редене на щабове, Цветан Цветанов намери време да остави за историята и снимка с потури, и собственоръчно изработена паница. Един от подчинените му – шефът на ГДБОП – Станимир Флоров, направо се размечта за машина на времето. Ако можело да се върнем в годините преди 1989, те можели така да се оправят с организираната престъпност, че никаква да я няма. Темпоралната дупка обаче май се задейства в неправилната посока и от нея изскочиха силовите събирачи на дългове, които ние си мислехме, че сме оставили в миналия век. И други същества ще да са се промушили през дупката от това време, защото пак тази седмица във Варна пребиха една жена, чийто единствен грях най-вероятно ще се окаже битката, която води съпругът й. Той иска да докаже, включително с отговор от Европейската комисия, че общината го е изхвърлила незаконно от обслужването на обществения транспорт в града. Известно пространствено объркване предизвика пък професор Елка Константинова, като заяви тази седмица:

„Вярвам на Бойко Борисов, той никога не лъже”

Очевидно е, че българите и политиците ни продължаваме да живеем в паралелни вселени. В нашата, според броенето на изборни обещания, Бойко Борисов не лъже в около една осма от случаите. Създателите на страницата за граждански контрол върху управляващите politikat.net преброиха 13 изпълнени обещания от дадените лично от Борисов над 180. Все пак, премиерът е по-примерен, защото при обещанията на другите политици от кабинета фирата е 90 на сто. Което очевидно не вълнува онази част от електората, която дори не подозира за възможността да контролира управляващите си. В едно телевизионно шоу тази седмица аргументите при въпроса дали харесват Бойко Борисов не надхвърляха дълбокомислените тези "хубав мъж е" и "опитва се да прави нещо". Макар че едно е да искаш, друго е да е можеш... защото като не го направиш, стигаш до лобното място на всички добри намерения. Едно връщане във времето обаче заслужаваше дори повече внимание, отколкото получи – България за 134 път се поклони на онези, които загинаха на Шипка. Първата дама на парламента получи осенение на тържествата и допусна, че

„новата национална кауза на България

може да е добруването на гражданите й”. Така понякога политическото говорене си прави шеги с майсторите на речи – в половин изречение разбрахме, че – първо, досега нашето добруване си е било лично наша работа, второ, сега „може” и да стане държавна работа, но, трето, вероятно трябва да се замислим какво ще дадем насреща. Докато Цецка Цачева размишляваше за добруването ни, от комисията по борси и тържища пуснаха поредната порция нелицеприятни цифри. Поскъпването на храните от началото на годината е с 25 процента, което вече знаехме, сега комисията съизмери цените с останалата част на Европа. Оказа се, че германците, които получават около четири повече от нас, плащат в магазина два пъти по-малко за храната си. Тази житейска проза видимо не вълнува политиците, а някои може би се гордеят, че сме задминали германците по стандарт и затова се заеха да се сърдят точно на празника. Двойката кандидати на „Атака” спретнаха скандал на Шипка, че никой не им дал да говорят. Волен Сидеров смяташе, че има право на микрофона, защото „това е празник на всички българи". С което, ако се замисли,

сам си отговаря защо не са го пуснали

до микрофона. Група общественици пък се упражниха в интелигентност за втори път, като пак поискаха от президента да смени името на връх Шипка и да му върне старото – Свети Никола. Предния път им отказал, защото не искал „да пренаписва Вазов”. В суматохата никой не обърна внимание на един от местните историци, който напомни, че битката, както и стихотворението, са за прохода Шипка. Важна задача имаше премиерът тази седмица – последният ерген в кабинета изпълни заръката на шефа си и се ожени. Личният празник, изнесен в държавната резиденция под благосклонния поглед на кума Борисов бързо превърна тържеството в поредната рекламна кампания преди изборите. Доста помогна и идеята един министър да пее чалга на микрофона в чест на младоженците и по заръка на кума. Затова не е чудно, че тази седмица от сергиите изчезна поредното музикално списание за музика с камъни в нея. Очевидно

у нас камъните само падат, място за търкаляне няма

Има обаче за химнописачи – новият шедьовър на малките музикални форми е химнът на ГЕРБ, който е толкова разтърсващ, че не подлежи на коментар. Може би само на авторски претенции към музиката. Колкото до министрите – на тях изобщо не би трябвало да им е до пеене. Според собствения им отчет през първата половина на годината Министерският съвет е похарчил повече от половината си пари за издръжка – 66 процента, а е събрал само 19 на сто от предвидените приходи. Всеки се досеща какво ще му се случи, ако той постъпи така със семейния бюджет, но министрите засега пеят. А според образователния – чакат и мощната вълна от около 200 хиляди емигранти, тръгнали да се връщат в България. Според Сергей Игнатов това били „неофициални” данни. Те малко се разминават с официалните, освен ако не вярваме, че тия 200 хиляди са тръгнали насам, за да изпитат гордостта като българи да плащат двойно за всичко. И най-вероятно – за да се влеят в редиците на онези близо 370 хиляди, които са без работа според отчета на националната статистика. Пак тази седмица в село Галиче

полицията залови учителка, която краде кабели,

в София 16-годишен ученик закла 12-годишен свой приятел, защото просто се скарали, а за протест започнаха да се приготвят проститутките от Околовръстното. Те искат да плащат данъци, за да излязат на светло и полицията да не ги тормози, но вероятно бързо ще им обяснят кой колко ще загуби от техните пориви да бъдат честни данъкоплатци. Мирно и тихо беше в центъра на София, въпреки дивашкия лагер, който се появи там за няколко часа заради премиерата на поредното разочароващо холивудско продължение. Част от министрите не пропуснаха да се порадват на премиерната прожекция, а премиерът успя да се държи като европейски развит гражданин за около три минути, след което се изнерви от опашката и поведе подчинените си към служебния вход. Там всички дружно се върнаха назад във времето, когато добрите са доволни от живота, когато просто могат да живеят, да обичат и да убиват наред. Като излезли от епохата на „Конан Варварина” прозвучаха и обясненията на финансовия министър за логиката при сформиране на бюджета – според това кой къде е

по хранителната верига на партийното строителство

Ако помните, преди десетина дни Дянков се закани да вземе част от парите на вътрешното министерство и да ги даде да наука, образование и култура, както е в останалите европейски държави. Тази седмица обаче стана ясно, че в ГЕРБ са се "разбрали" за парите на МВР и „разбирателството” е постигнато на странен, поне за европейските страни, принцип. "Определено министър Цветан Цветанов има по-голямо влияние в парламентарната група на ГЕРБ, той е построил партията, докато аз съм бил в САЩ". Вероятно в нормалните европейски страни такъв министър щеше вече да се е върнал там, откъдето е дошъл. Изборите също не са забравени. Още преди началото на истинската кампания вече имаме откровения от типа "Kалфин бере тютюн". ЦИК обаче немилостиво ни лиши от други атракции със и без бельо, като отказа регистрация на комитета на Юзеирови. Нищо забавно няма в друга идея, за която предупреждава Мария Капон. Според нея МВР се кани да затвори кръга, започнат от партийно – министерските превъплащения на Цветанов, като предлага полицейски коли да возят книжата от изборите до Централната избирателна комисия. Следващата стъпка вероятно е да спестим суматохата в училищата и

да гласуваме в районните управления

Затова изобщо не е ясно защо кандидатурата на Светльо Витков за президент се приема като шега – все пак той не само е прочел известно количество книги, но дори е написал няколко, при това - добре. И знае, че „Моцарт не е кашкавал”, наясно е с народопсихологията, според която „тежко е да си говедо, а е скучно да си умен” и най-вече:

„Скандали, въргали, надути кавали
палежи, гребежи, пиянство, разврат -
без тях да живеем ще можем. Едва ли -
към всичко това ще изпитваме глад.”

Макар че от припева му „Живей за своя сметка” трудно ще излезе предизборен девиз. На „Позитано” вълненията тази седмица станаха двупосочни – не само как да научат кандидата да бере тютюн правилно, но и къде да сложат предшественика му. Защото Георги Първанов, противно на традициите, няма да чете лекции и да пише книги, а смята да се върне в БСП – защото се вълнува от партийния живот или поради липса на други покани. За Варна председателят на предизборния щаб на герберите се обърква все повече. Тази седмица той успя в телевизионно интервю само

за две минути да сподели два неверни факта

– че техният кандидат за кмет е номиниран от организациите, а те се консолидирали за изборите. РЗС продължиха да атакуват – първо с въпроси към Кирил Йорданов за пари и корупция. За тях коментар няма – може би защото в предизборните учебници пише, че мълчанието е най-добрата политика. Когато обаче 300 хиляди души всеки ден слаломират между дупките, родени вероятно от парите, за които се пита във въпросите, те започват да искат отговори. Някакви обяснения имаше за другата ръкавица, която Яне Янев хвърли във Варна – кандидатурата на Димо Стоев. След седмица мълчание по повод номинацията на техен партиен член и общински съветник, от ГЕРБ Варна накрая съобщиха, че Стоев бил изключен от партията. Остава да разберем защо са го държали в тайна толкова време. Друг кандидат за кмет – Веселин Марешки, рязко вдигна електоралната си подкрепа в определени кръгове, след като на извънредното заседание на Общинския съвет обещал да дава път на хубавиците. Колегата му Иван Славков пък получи регистрацията си за кандидат за независим общински съветник, докато вече трета година си чака делото в ареста. От някакъв джоб във времето изпълзяха и други

спомени от предишни избори – крадците на имена

След като двете сини партии във Варна регистрираха Синята коалиция, тези дни се появи и Синя коалиция. Ментето включва „Евророма” на Цветелин Кънчев, който винаги е твърдял, че неговите хора нямат място в десни формации, и едни от многото „обединени” земеделци, които напоследък пак станаха толкова, че има по една партия за всяка коалиция и една със сигурност ще остане. Появата на политическите фантоми във Варна обаче означава едно – сигурните доскоро играчи вече се страхуват, а това дава шанс ние да свирим мача, а не някой отвън.