Пушилката се вдига около прословутата Дупка в центъра на града

Седмицата даде на Варна сериозна новина. Или поне така изглежда сред пушилката, която се вдига около прословутата Дупка в центъра на града. Започна събарянето на бараките, превърнали се в почти толкова добър

символ на антиградска политика,

колкото и уличните дупки. Парите за събарянето идват от държавния бюджет, който досега беше пословично стиснат спрямо Варна и вече е явно, че заклинанието „избори, избори” върши по-добра работа от разни аргументи за развитието на града. Колкото до Дупката, там трябва да появи музей на открито, също платен с държавни пари, който да съседства с новата пешеходна зона. Така язвата, отворена в центъра на Варна през далечната вече 1986-та, трябва да изчезне и това, което ще я замени, поне малко трябва да заличи историческата вина от спешното взривяване на исторически сгради и срутването на голяма част от физиономията на Варна. За финансовите врътки с акциите и дяловете би трябвало да се произнесе някоя по-официална институция, но на практика те ще останат главно в архивите на медиите от преди епохата на интернет.

Преди да архивираме Дупката

обаче, държавата, която започна да сипва пари в нея, трябва да се справи с проблема „собственост”, при това за сума по-малка от 20 милиона лева. Защото Дупката е собственост на Георги Гергов и той иска поне толкова, за да прехвърли парцела на държавата. И въпреки инспирираните от жегата изблици на културния министър от миналото лято, че на Гергов ще бъде направено предложение, на което той няма да може да откаже, последният последен срок за отговор изтече на 14 октомври, а собственикът е същият. През същата седмица, през която варненските власти с гордост обявяваха началото на поредния финален етап от сагата с Дупката, в града, който тук гледат да не споменават много, кметът Димитър Николов обяви, че смята да открие процедура за строителството на Океанариум. И е по-вероятно след накоя и друга година ние

да ходим в бургаските тропически гори,

отколкото бургазлии да разглеждат нашия музей на открито. Във Варна горещата тема, свързана с парковете и развитието им, има съвсем друго лице – ще стигаме ли свободно до плажа или не и докога прословутият ръб на ската ще гризе от Морската градина. Тази седмица неправителствени организации пожелаха Варна да организира местен референдум, за да има документиран отговор на въпроса искаме ли крайбрежната зона да е обществена и със свободен достъп, или иначе казано – варненци ли сме или просто пребиваваме тук. А крайбрежната алея – без да се интересува на чия територия се намира – тази седмица започна да поддава и пукнатините стават видими. Иначе седмицата роди

поредната идея за морския бизнес –

регионален акадмичен център по морски технологии. Представи я лично председателят на БАН академик Стефан Воденичаров. С нея има само един проблем – морският бизнес, морските технологии, морската наука и морското образование отвъд подготовката на плавателен състав все повече се превръщат в спомен за Варна. На сушата скандал през седмицата предизвика транспортът. Работната група общински съветници обвиниха общинското дружество "Паркинги и гаражи", че е произвело куп дела за прокуратурата, докато се развиваше казусът „Синя зона”. Разбира се, продължение не очакваме. Сега предстои и местата за паркиране да започнат да се отдават под наем – по предложение на кмета и

поради „интерес на граждани”

В същото време в градските автобуси джебчийките вече се чувстват като на работно място, а седмицата допълни картината и с обира на барака, в която „Градски транспорт” продава карти. По напълно необясним начин посред бял ден на главната улица във Владиславово човек успява да влезе през покрива и да си излезе с 1 500 лева, докато отпред чакат десетина пенсионери. И тъй като никой не дошъл да издирва преродения Хари Худини, то по-вероятното обяснение е, че дори вездесъщият български пенсионер вече е ограничил любопитството си до съдържанието на собствените си джобове. Странна новина произведе МВР – уволнен беше шефът на варненската пътна полиция – заради

финансово нарушение под сто лева

и за „честта на институцията”. Показното чистене на къщичката обаче не можа да се получи – медиите просто преразказаха официалните позиции и дори шефът на уволнения каза добри думи за него. А МВР инкасира още едно съмнение какво точно се случва зад паравана. А после докара Йода до ступор с името на гръмката акция срещу автокрадеца Звезделин Методиев - Мастит Измамник Лицемер Е Вреден. Съкращението М.И.Л.Е.В. не беше проблем за съдиите, които разчетоха – първо, фамилията на съдия Тодор Милев, пуснал епилептика Методиев под домашен арест, и второ, все по-трудно скриваното заплашително отношение на вътрешния министър Цветанов към тях. А за нас може би е време да обявим

общонационална акция М.И.С.Л.И. –

Мозък Използвайте Спешно Лично Индивидуално.

През седмицата се множаха обясненията и обещанията за Иракли и дюните. По-недоверчивите за всеки случай вече два пъти излизат на улицата, за да не се забравя темата – между 20 и 300 души според различните източници, но пък с блясък в очите, какъвто дава само усещането на кауза. И други протестираха – живеещите в зоните, които

бяха повишени данъчно,

но без видима промяна в инфраструктурата и дори без очакване за нещо по-добро. Недоволните жители на Евксиноград настояват за по-голяма справедливост при разпределянето на дънъците, общинарите пък отвърнаха на удара, като извадиха несъответствия и разминавания в документите и реалното състояние. За тези, които търсят „алтернативно” решение обаче би трябвало да има други санкции, вместо да се пълни общинския бюджет с пари, срещу които общината не дава кой знае какво. Добра новина имаше на всички родители, които чакат място, за да си дадат детето в детска градина – тази седмица откриха нов корпус, през следващата ще започне строежът на още три.
През седмицата докараха и изборните бюлетини за референдума на 27-ми. Турнето „Белене” мина през Варна, чухме какви ли не версии

защо е хубаво/лошо да имаме АЕЦ.

Седмица преди да отидем и да поемем отговорността вместо правителството си обаче няма отговор на няколко основни въпроса – експертен, а не политически. В говорилнята, заета от всякакви други, но не и от експертни гласове, не се чу – колко ще струва проектът; колко ще струва токът; какво ще правим с ядрените отпадъци; и всичко останало – сеизмично безопасен ли е районът, достатъчно модерен ли е проектът, какво ще правим с „Козлодуй”. А без отговори на тези въпроси изборът на референдума ще е свързан с всичко друго, но не и с бъдещето на енергетиката ни. Поради ниското ниво на експертност и отдавнашната политизация на проблема обаче в седмицата преди референдума „Белене” безславно изгуби вниманието на публиката. Основните дразнители бяха два, но обединени от това, което можем да наречем

„чалга политика”

Първо стана ясно, че държавата е гарантирала с бюджетни пари съучастие в модернизацията на медията, която произвежда близо сто процента от музикалната чалга, за да може „Пайнер” да вземе пари по европейска програма. Защитниците на тезата „нищо лично, просто бизнес” трябваше да преглътнат обаче искането на Европейската комисия за по-подробно обяснение защо точно този сегмент от националната култура получава институционална подкрепа, както и основателния въпрос защо един монополист ще има достъп до средства, предназначени за развитие на нови и малки компании. А суетните държавни мъже, които обичат да се хвалят как навън ги ценят, за разлика от нас, трябваше да преглътнат широко тиражираната позиция на БиБиСи, че е

„пълен абсурд”

да дават европари за стил, „известен с гангстерския си имидж и редовно съпътстван от оскъдно облечени жени”. Далеч от британската изисканост, привикан в следствието пак да обяснява рап римите си, Мишо Шамара окачестви ситуацията по-кратко, но по-ясно - "цици и асфалт". А ние останахме да мислим над темата – ако публичните пари трябва да се дават за обществено полезни дейности, какво общество иска властта. И най-вече – допускаме ли ние самите да сме такова общество. А после се появи ресорният замминистър по туризма, размахал едни рисунки и гордо обяви, че зад стилизираните яйца по панагюрски се крият повече от 50 големи специалисти от седем държави, които две години неуморно са се трудили, докато похарчат 1 400 000 лева и докато сътворят въпросните

яйца по панагюрски,

за да рекламират страната ни по света. Като се започне от разминаването в обявените срокове и датите от документите и се свърши с това, че откровено копирани снимки първо се представят за реклама на България, а после – за „презентационни визии” – цялата история около логото мирише. И не на българска роза. Цялата работа беше опакована с посланието „Открий и сподели”. Открихме. Споделихме. И?