Премиерът разкритикува отказа от японския заем

В момента се работи по проект за изграждане на интермодален терминал на пристанище Варна. Строителството ще включва преместване на порта и ж.п. гарата в квартал „Максуда”. Проектът ще кандидатства за финансиране пред новия фонд „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Поради високата му стойност и невъзможност да бъде финансиран чрез оперативни програми, ще се търсят допълнителни варианти за осигуряване на средства, включително чрез публично-частно партньорство. Това заяви днес в Народното събрание министърът-председателят Пламен Орешарски. В часовете за парламентарен контрол той отговори на питане за отказания японски заем, предназначен за пристанищата във Варна и Биргас.

Подобно решение за преместване се търси и по отношение на пристанище Бургас. Там обаче предстоят още разговори с местните и регионални власти за постигане на съгласие по основните характеристики на терминала, вкл. за местоположението му, уточни Орешарски.

„Пораженията от проваления проект за изграждане и развитие на нови контейнерни терминали не могат да бъдат компенсирани лесно и бързо и това е очевидно за всички. Модернизирането на пристанищата във Варна и Бургас е наложително, ако искаме поне част от товаропотоците да преминават през нашата страна. Ще положим всички необходими усилия, за да разрешим този проблем”, заяви министър-председателят.

С отказания от правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ проект за изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас България беше лишена от развитието на модерни и ефективни услуги и редица нови технологии, които правят страната ни много по-конкурентоспособна в този бранш, категоричен беше министър-председателят. През 2012 г. кабинетът на ГЕРБ реши да пренасочи към други проекти отпуснатия от Японската банка за международно сътрудничество и ратифициран от парламента заем от 36 932 000 000 йени (327 млн. евро) за модернизиране на двете морски пристанища с национално значение, съобщиха от правителствената пресслужба. Мотивът тогава беше, че обслужването на кредита е непосилно за морските ни портове и сумите "изяждат" цялата им печалба. Още при встъпването си в длъжност пък транспортният министър Данаил Папазов обясни чрез един от заместниците си, че заемът не е усвоен и България не дължи неустойки по него.

По думите на премиера Орешарски по този начин вместо портовете във Варна и Бургас да станат врата към Балканите и Централна Европа, се е стигнало до сериозно отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкурентните пристанища Констанца и Солун. Резултатът от това е дълготрайно изоставане на България в най-значимия сегмент на развитие на транспортните услуги и сериозни негативи за развитието на икономиката на страната ни. „След като с лека ръка е пропиляно всичко, пред нашето правителство стои нелеката задача да започнем отначало, но от много по-неизгодни позиции и качествено променени икономическа и финансова обстановка”, посочи министър-председателят.

Той изтъкна, че прекратяването на споразумението за заем прави още по-необходимо изработването на концепция за развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Наличието й ще позволи, от една страна, модерното и ефективно управление на инфраструктурата, а от друга – ще подпомогне процеса на планиране, разработване и изпълнение на инвестиционни проекти през следващия програмен период. За целта по ОП „Транспорт” е включен специален проект, по който ще бъдат извършени анализ на товарните потоци от и към българските пристанища, разработване на концепции за дългосрочно развитие на пристанищата, актуализиране на генералните им планове, придружено с необходимата екооценка.

„Актуализацията на генералните планове на пристанищата предстои да бъде извършена до края на 2014 г.”, заяви премиерът Орешарски. Той посочи, че хармонизирането на плановете със стратегическите документи на международно и национално ниво ще даде възможност за планиране на необходимото инвестиционно и оперативно финансиране както с национални, така и с донорски средства.