Часовникът е спрял на 4:29 ч

Градският часовник над Филиала е спрял, забеляза репортер на Varnautre.bg. Вероятно това е станало тази сутрин, след падането на температурите под нулата. Нито един от гражданите, минаващи край часовниковата кула не беше забелязал факта, че стрелките стоят на 4:29 ч. "Вярно, че днес не съм го чувала. Той през последните 30 години доста често взе да спира. Преди не беше така", сподели пред Varnautre.bg. варненка, живееща от дълги години в района на театъра.

Малкото пешеходци, осмелили се да излязат по центъра в мразовитата неделя, основно гледат в краката си, опитвайки се да запазят равновесие върху заледените тротоари. Преминаването е опасно и заради замръзналите клони, които се отчупват от дърветата. По централните улици и на площада никъде не е почистено, а и никой от варненци не е излязъл да почисти пред дома си. 

Още за леденото положение във Варна четете ТУК. 

(+) 16:30 ч: От Община Варна увериха, че още утре проблемът ще бъде отстранен.

За 123 години часовникът е спирал няколко пъти общо за не повече от 3 часа. Най-често това се е случвало през месец март, когато мокър сняг е спирал стрелките.

На 29 септември 2013 г. за първи път той спря за повече от 2 часа в 2:14 ч в неделната нощ.

За часовника и до днес се грижи Боян Николов, който е започнал като чирак през 1943 г. 

Малко история Часовниковият механизъм е закупен и монтиран през 1890 година от известния революционер Отон Иванов, деен участник в Априлското въстание.

Купен е от Лондон и се смята за истинско произведение на изкуството, но никъде по него няма информация нито за марката, нито за производителя. Системата, изграждаща часовника, е затворена в голяма дървена кутия, до която се стига по тесни извити стълби, прилепени до каменните стени на кулата. На всеки 4 секунди, за да се преместят, стрелките се задвижват от оси и зъбни колелета. Вместо познатите от днешните часовници пружинни механизми се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата, а „навиването” става като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям баран в страни от основната група зъбни колела.

Отон Иванов свързва живота си с тази кула и поддържа Градския часовник до последния си дъх. Умира във Варна през 1934 година на 84-годишна възраст. Синът му, Иван Отонов, наследява занаята на баща си. Той също поддържа Часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 година. Негов чирак още от 40-те години на миналия век и приемник днес е Боян Николов.

Срещат се случайно, когато майката на Боян му търси работа като чирак. Синът й иска да стане радиотехник, но мястото за чирак в единствената тогава работилничка за радиоапарати във Варна е заето. Тогава Иван Отонов го приема в своето часовникарско ателие. Започва от нулата, но с честност и усърден труд успява да спечели доверието на майстора и се превръща в негов избраник за пазител на кулата. Боян получава ключа към градския часовник и когато Отонов отсъства от града, той е този, който сверява времето. Майсторът имал само дъщери и за това за наследник на ключа избира него. След смъртта на Иван Отонов до днес ключът за Часовниковата кула държи Боян Николов.

Той е изцяло отдаден на работата си. Часовниковата кула е животът му. Зимата на 2005 година се налага да влезе в болница. Тогава приятели му се обаждат по телефона да му кажат, че часовникът е спрял. По това време валял мокър сняг, който се натрупал под стрелката и тя замръзнала на „и половина”. Бай Боян излиза от болницата, за да настрои часовника.

Преди време часовникарят не получавал никакво възнаграждение за труда си, докато един от заместник-председателите на Общинския съвет не го извикал да го пита колко пари взема. Бай Боян отговаря, че нищо не получава, просто ходи ей-така – да си свърши работата. Сега към пенсията си получава хронорар за поддръжката на часовника.

От средата на миналия век - далечната 1943 г. той сам поддържа часовниковата кула във Варна. От тогава механизмът на градския часовник работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа. За да работи градският часовник, "пазителят на времето" Боян Николов два пъти седмично се изкачва до върха на кулата, по 90 стръмни стъпала, където вдига тежестите, които движат механизмите. Всяка пролет и всяка есен майсторът извършва сезонна профилактика.

Сега обучава две момчета за свои наследници и вярва, че ако има кой да милее за този часовник, ще го има още 1000 години. (Източник: moreto.net)

ВИДЕО: Как Боян Николов се грижи за часовникa