При слаборазвитите народи отношението към бездомните животни е много по-лошо, отколкото при цивилизованите нации

Посвещава се на всички бездомни кучета и котки, загинали под автомобилните колела или изхвърлени и оставени на милостта на съдбата.
Посвещава се на всички хора, които даряват любов, грижи и милосърдие на бездомните животинчета, на тези, които се изправят в тяхна защита.
Посвещава се на светлата памет на Баксан и Чаплин - моите предани четириноги приятели, делили с мен всички радости и неволи, отредени ни от съдбата.

Бих искал да привлека вниманието на читателите върху положението на домашните животни в България. Въпреки че страната вече 7 години е членка на ЕС, отношението на държавата, обществото и хората към положението на бездомните домашни животни не се променя така, както го изисква жизнената необходимост. Законодателството на България относно домашните животни не е приведено в съответствие с хуманитарните изисквания и норми на ЕС.
Положението на бездомните кучета и котки в България продължава да тревожи всички истински вярващи и наистина културни граждани. На пръв поглед, управляващите в България като че ли нямат пряко участие в издевателствата и убийствата на бездомните кучета и котки, но ако се вгледаме, правителството има косвена вина за страданията и смъртта на четириногите ни приятели.

Правителствените чиновници и всевъзможните местни управленци не предприемат нищо, за да променят положението към по-добро. В българските села не се монтират технически средства, които биха ограничили скоростта на автомобилите. Компетентните органи не полагат усилия да оградят населените места от големите пътни артерии, където всеки ден в неописуеми мъки гинат осакатени кучета, блъснати от коли.

От една страна, управляващите в България опитват да се покажат в добра светлина пред международната общност като формално демонстрират грижа за бездомните животни, но от друга страна, издават наредби за административна отговорност на гражданите, които хранят бездомни кучета и котки на улицата. Както е казал философът, каквито законите, такива и нравите! Към това може само да добавим: а каквито нравите, такива и законите! Но каквото и да говорим, отношението на хората към бездомните животни показва културното равнище на народа като цяло и на всеки човек поотделно.

При слаборазвитите народи отношението към бездомните животни е много по-лошо, отколкото при цивилизованите нации. Така например, в САЩ и в страните от ЕС е въведена административна и наказателна отговорност на гражданите за издевателство над бездомни и домашни животни. Грижата за слабите и беззащитните е проява на хуманност и цивилизованост на даден народ, тя е критерий за културата на обществото, критерий за моралния облик на една или друга нация, на един или друг човек.
Нищо не накърнява така човешкото достойнство, както жестокото отношение или убийството на беззащитни кучета и котки. Отношението към беззащитните животни в голяма степен характеризира отделния човек и представлява критерий за нравственото и културното равнище на народа, представител на който е даденият човек.

Трудно е да си представим, че през 21-и век в САЩ, Великобритания, Германия или Франция може да бъдат приети закони, съгласно които прояви на хуманност и добродетелност се преследват с административни наказания и глоби. В същото време в България Общинският съвет на град Варна издаде наредба, забраняваща на хората да хранят на улицата гладуващите бездомни кучета и котки. Това вече наистина е „от ума си тегли”.

Лоши хора подхвърлят отрова на бездомните кучета и котки, стрелят по живите мишени с огнестрелно оръжие, пребиват ги с камъни докато ги осакатят, държат на верига кучета за пазачи на ненужни вехтории, като понякога с това обричат живото същество на гладна смърт. Някои организират кучешки боеве, при условие кучетата да се бият до смърт. Други умишлено прегазват с автомобилите си кучета по пътищата, с цел да ги убият или осакатят. Доносници информират властите за хора, които за своя сметка хранят гладните кучета и котки на улицата. Виждаме, че пред нас като жива рана се разкрива една действителност, която се нуждае от незабавна и разумна промяна.

На добродетелния живот винаги противостоят тъмните сили на човешкото злодейство и равнодушие. Животът на добрия човек, животът на праведника, е постоянен укор към злите хора. Страшно е, но много често в България съм ставал свидетел на агресивни действия към хора, които проявяват милосърдие към гладните бездомни животни.

Може би тук е мястото да разкажа една случка от есента на 2013 година. Тя доста напомня на библейска притча. По време на обедните почивки към работното ми място предпазливо се приближаваше една кучка, която наскоро беше родила. Беше черна, с бяло петно на гърдите. Нейните умни и добри очи следяха хората внимателно. Тя се държеше с достойнство и благодарност за приятелското ми отношение. Всеки ден носех храна на Палма. Тя не беше обикновено куче, а майка, отглеждаща своите кутрета. Половината от храната тя изяждаше, а другата половина отнасяше на рожбите си. И ето че веднъж пред мен, посред бял ден, един мъж хвърли със сила камък по кучето ми. Палма изквича пронизително и жаловито. В гласа на кучето едновременно с болката прозвуча и неразбиране защо човекът я удря безпричинно с камък.
Възмути ме жестокостта на човека, който не се спря дори от това, че кучето е кърмеща майка. Приближих се към него и попитах: „Защо хвърлихте камък по кучето?” А той отговори, че има наредба, забраняваща храненето на бездомни кучета на улицата.

- И ти нямаш право да храниш тук кучета, които хапят хората. А освен това, жена ми е бременна и куче, което се шляе тук, може да я изплаши.
Да споря или да влизам в препирня с този долен човек беше под мъжкото ми достойнство. Този човек оправдаваше жестокостта си, като се криеше зад бременната си жена и нероденото си детенце. По този начин той с лека ръка прехвърли вината си, земния си грях, върху бъдещата майка и детето, което още не се бе появило на този свят.

Може би някога и неговото дете ще има нужда от помощ, но вместо помощ ще бъде „пребито с камъни” също така, както едно време баща му е пребил с камъни гладното куче, изхранващо невръстните си кутрета. Нали знаем, че всички наши деяния на този свят рано или късно ни се връщат. Под една или друга форма, но непременно ни се връщат. Господ поставя хората в определени жизнени ситуации, за да въздаде всекиму според делата му.

След известно време в офиса, където работех, дойдоха сътрудници от отдела по опазване на обществения ред в град Варна и ме глобиха с 250 евро за нарушаване на правилата, забраняващи храненето на кучета и котки по градските улици. Знаех кой е подал сигнала. Беше същият, който хвърляше камъни по бездомните кучета и котки. Подобни хора във всички времена са били предатели. В тази история на пръв поглед пострадаха богоугодните дела, а злодеянията като че ли възтържествуваха.

Наредбата, забраняваща храненето на бездомни кучета и котки на улицата, е нехуманна по същността си. Тази наредба узакони най-дивите пещерни инстинкти на лоши хора със садистични наклонности. С приемането й общинските власти се подписаха под своята необразованост и некомпетентност. Те самите се превърнаха в служители на тъмните сили. Управляващите се надяваха да напълнят общинската хазна с глоби, за сметка на изтребването на кучета и котки с глад, за сметка на узаконената жестокост и преследването на хора, които проявяват милосърдие към безпомощните бездомни животни.

Когато на пътя на садистите се изправи добър човек, за да защити бездомно беззащитно куче, тези само така наричани „човеци” винаги оправдават жестокостта с това, че бездомните кучета хапели децата им. При внимателното разглеждане на този проблем бе изяснено, че този аргумент всъщност е абсолютно неверен. Противоборството на доброто и злото, на светлината и мрака, продължава и хората трябва да изберат на чия страна в тази схватка да застанат.

Добрите дела са благословени дела, - казвали още в стари времена нашите прадеди. В някои хора - тези със сърце и душа, тези, които помагат на отхвърлените по света, бездомните кучета и котки виждат добротата. В други, които минават край тях без да забелязват нищо наоколо, виждат равнодушието. Тези хора живеят единствено за себе си, затова животът им е лишен от смисъл, тъй като е безполезен за околния свят. Но има и други, много страшни и зли хора. Това са тези, които хващат камък в ръката, за да замерят и осакатят беззащитните животни. Има една стара пословица: ръка, която хвърля камък, принадлежи на дявола.

А ако оценяваме въпросната наредба от правна гледна точка, то тя не издържа на никаква критика. Тук ми се иска да припомня истината, изказана от един велик немски философ: законът не може и не бива да нахлува в областта на морала, където добротата е моята цел, и аз определям себе си според тази цел. Принудата няма място тук и държавните закони не могат да се простират върху личните ми убеждения. Добродетелта е моя водещ вътрешен императив, и аз ще го осъществявам в себе си, тъй като добротата е крайната цел на света.

Азретали Саубанов,
историк, писател, публицист

P.S. Докато авторът e подготвял  текста си, Варненският административен съд отмени наредбата на Общинския съвет в частта й, забраняваща храненето на бездомни животни.