Регатата се провежда за първи път през 1956 година и дълги години е под името "Къти Сарк"

Началото

Всичко започва през 1953 г. Тогава лондонският адвокат Бърнард Морган имал идея да организира регата за последните останали големи ветроходи в света. Той я споделил с командир Питър Годуин и на следващата година двамата отишли при главнокомандващия морските сили на Англия Маунтбатън. Последният веднага харесал идеята и поискал експертно мнение от капитан Илингуърт, един от най-големите световни експерти по далечни плавания. През есента на 1954 г. Джон Илингуърт формирал комитет, наречен Sail Training International Race Committee (STIRC), който да организира първата регата за ветроходи (т.нар. Tall Ships ) - от Тобей (Анг) до Лисабон през 1956 г.

Комитетът измислил и система за измерване на постиженията и за коригирането им, която се запазила до 1968 г. В резултат било проведено зрелищно състезание, приковало интереса на публиката и най-вече на медиите, които дали гражданственост на израза "Tall Ships' Race". Всичко това окрилило оргкомитета и той решил да прерасне в асоциация - Sail Training Association (STA), за да може тя да се занимава с организирането на състезания регулярно. STA се обърнала към Дука на Единбург, който приел да стане патрон на регатите, какъвто е и до наши дни. Първоначалният план бил да има регати на всеки 2 г., но популярността им бързо заставила организаторите да ги направят ежегодни.

След 2 г. стартира регатата от Торбей до Ротердам с флотилия от два ветрохода с четириъгълни (прави) платна и още 27 други, с което се слага началото на по-масово участие. В края на същата 1962 г. Илингуърт предава председателството в ръцете на Хю Гуудсън. Първата регата под негово ръководство е през 1964 г. Тя стартира от Плимут, минава през Лисабон, след което прекосява Атлантика и стига до Бермуда. До Лисабон плават 15 съда, там се присъединяват още 12. След пристигането в Бермуда флотилията се придвижва компактно до Ню Йорк. Това е и първият рейс, организиран от капитан Дик Шонфилд. Той пръв разделя участниците на класове, а после, подпомаган активно от яхт-дизайнера Колин Муди, започва да пише и правилник. Публикуван през 1968 г., той дава шансове на всеки участник, независимо дали е 3000-тонна барка или 20-тонен едномачтов ветроход.

Правилникът не е просто система за хендикапи. При него се взимат поне 5 вида данни (за платната, за носа, за броя мачти и палуби, за дължина, за водоизместимост и т.н.) и се въвеждат във формула, след пресмятането на която се получава изравненото спрямо всички участници време, което е валидно за крайното класиране.

С получаването на равни шансове за всички популярността на регатите се разраства. През 2000 година флота от близо 100 ветрохода от 15 държави преминава от Гданск до Фленсбург през Хелзинки и Стокхолм. В екипажите взимат участие над 3000 души от 20 държави.

Целта на регатите е "да дадат възможност на младежите от всички нации да плават заедно в морето под платната". По време на състезанията младите моряци от цял свят придобиват опит в съревнование с връстниците си. С годините се е образувало нещо като голямо семейство от собственици на ветроходи, капитани и екипажи. А през 1995 г. е решено организацията да стане международна - International Sail Training Association (ISTA). В момента тя има клонове в 20 страни, включително и в България.

Как се планират регатите

Организацията се прави от борда на директорите на ISTA, съветвани от представители на 20-те страни-членки. Регатите са по време на летните ваканции (юли и август) и траят около 4 седмици. Обикновено се състоят от 2 състезателни етапа, разделени от парадно плаване на цялата флотилия заедно - т.нар. Cruise-in-Company. Екипажите могат да бъдат сменяни на всяко пристанище. Регатите се планират на 4-годишни цикли, за да дадат възможност за посещение на различни пристанища, предимно в Европа. Една година от цикъла се оставя свободна, за да могат желаещите участници да плават в някоя трансатлантическа регата.

Всяко от пристанищата домакини на етап организира социални програми по време на неколкодневните престои там, включващи спортни състезания, разглеждане на музеи и забележителности, дискотеки. Връчването на наградите в крайната точка на състезанието пък винаги е предхождано от парад на екипажите по улиците на града.

Сutty Sark

"Cutty Sark Scotch Whisky" става спонсор на регатите през 1972 г. и оттогава те носят това име. Самото питие е наречено на шотландския легендарен клипер "Къти Сарк", който и до днес стои на док в Гринуич. Ветроходът от своя страна също има много интересна история.

Построен е от компанията "Скот и Линтън" по поръчка на на капитан Джон Уилис, по прякор "Белият цилиндър". Капитанът искал да притежава най-бързия кораб в света за превоз на чай от Китай. В средата на 19-и век пиенето на чай се превърнало в истинска британска традиция. Напитката на богатите станала достъпна за средната класа и дори за работниците. Вносът на чай от Китай се превърнал в огромен и много доходен бизнес. Чаят струвал толкова по-скъпо, колкото по-малко време престоявал в корабните трюмове. Особено се ценял първият чай от новата реколта и онзи притежател на кораби, който успявал да изпревари останалите и пръв да закара от новия чай на британските острови, изкарвал добри пари.

По тази причина започнало строителството на клипери - специални кораби за превоз на чай. Конструкцията им била изцяло подчинена на една цел - скорост. Те имали източен много здрав корпус и огромни платна. Названието "Клипер" произлиза от английската дума "clip", която означава "движа се много бързо", "бръсна". И настина клиперите се движели с такава скорост, сякаш летели над вълните бръснейки ги. Клиперите представляват връх на научнотехническия прогрес в епохата на платноходите и едновременно въплъщение на изяществото.

Новият тримачтов клипер бил голям - дължина 65 метра и водоизместимост 2133 тона, товарел на борда си 615 тона чай и развивал скорост до 17 възела. Той поразявал със съвършенството на формите си, имал 36 платна с обща площ 3350 квадратни метра и когато всички платна били вдигнати приличал на огромен бял облак, който лети над океана.

На носа на клипера била поставена статуя на устремена напред млада жена с изпъната напред лява ръка: младата красива вещица Nannie от шотландския фолклор, която се носи над блатата, облечена в много къса нощница (Cutty Sark – Къти Сарк) и с прелестите си примамвала мъжете към сигурна гибел. Джон Уилис кръстил своя кораб косвено на бързоногата вещица.

Какво е Tall Ship?

Това не е непременно огромен платноход. Понятието включва всеки еднокорпусен съд, поне половината екипаж на който е на възраст между 15 и 25 г. и чиято ватерлиния е дълга най-малко 30 фута (9,14 м). По тази причина в "Къти Сарк" участват всякакви видове платноходи в различни класове, които пък са разделени на дивизии.

В клас "А" са всички ветроходи с четириъгълни платна и с обща дължина над 36,6 м - барки, баркентини, бригове и бригантини. Включват се и съдовете по-дълги от 48,8 м с другия вид платна - триъгълните. В дивизия 2 на клас "А" пък са гореизброените кораби с прави ветрила, но с ватерлиния, по-къса от 36,6 м.

Клас "В" включва всички ветроходи с триъгълни платна, дълги между 30,5 и 48,8 м, като шхуни, кутери и едномачтови.

В клас "С" са всички останали съдове, дълги над 9,14 м. В дивизия 1 са строените преди 1939 г., както и тези с дължина до 30,5 м, които са със спинакери (предно, издуто като торба единично платно). Дивизия 2 включва т.нар Бермудски едномачтови съдове - до 30,5 м, без спинакери, а в дивизия 3 са всички останали съдове до 30,5 м със спинакери.

"Калиакра"

Българското участие на "Къти Сарк" е от 1986 г., когато в регатата за първи път се включва баркентината "Калиакра". Ветроходът е спуснат на вода през 1982 година и е с три мачти, като прави са платната само на предната (фокмачтата). Той се състезава в клас "А" и е абсолютно копие на полския "Искра". "Калиакра" се използва за обучение на курсанти от Морското училище във Варна, дълъг е 48,5 м и през 1992 г. при реконструкция му бе добавена пета напречна греда на предната мачта.

"Роял Хелена"

Новопостроената българска баркентина “Роял Хелена" е изградена в корабостроителница “Делфин" в морската ни столица, гр. Варна.
Дълъг е 55 метра, широк 8,20 м. и гази на дълбочина до 4,10 м. По трите мачти вятърът издува 1 100 кв.м. платна, а въжетата за изпъването им са дълги 10 км. Ветроходът може да развива скорост до 20 възела, което е около 37 км./ч.

Това е най-модерният български ветроход, поне няколко класи над ветрехода “Калиакра" и единственият роден плавателен съд от този клас.