Теми за размисъл, възможности за избори, ремонти и недоволства, усещане за наближаващо лято и очакване на най-хубавия ни празник – всичко имаше през последните седем дни

Имаше и тухли, запратени по очуканата вече фасада на нормалността ни, но и задаваща се възможност

да разчистим поне някои от парчетата.

Центърът на града, след доста срокове, обещания и закани, започва да губи вида си на изоставена картофена нива. Когато приципът на работа „ако мине” стана прекалено видим заради кривите павета, най-сетне имаше и общинска реакция. Гражданите научиха от кмета, че няма да плати, докато не види добре свършена работа. Не е ясно какво друго са научили изпълнителите на ремонта /защото подобни закани щедро, но безрезултатно сипеше и предишната администрация/, но скоростта на работа видимо се увеличи, неравностите намаляха, а липсващите до момента валиране и трамбоване се оказаха не само предвидени по технология, но и приложени на практика. Дори петъчният дъжд беше като поръчан, за да измие почти готовата настилка и прахът да не разваля разходката на 24 май. И други ремонти приключиха в предизборната седмица. На „Андрей Сахаров“ оправиха даже тротоарите, като ги асфалтираха. Общината обяви, че така тества по-евтин и бърз вариант за оправяне на

другото голямо варненско зло –

разбитите тротоари. Стига, разбира се, иновацията да не бъде приета като официална покана за паркиране на коли. Срещу това /и поради някои явни дефекти в съвестта на шофьорите / беше обявено намерението Варна да се сдобие с още един „паяк” и още ограничителни колчета. Приключването на уличните ремонти и откриването на забавилия се покрит басейн „Приморски” върна ритуала „рязане на лентичка”, от който си мислехме, че сме се отървали. Като компенсация поне получихме от кмета новина, в която най-сетне имаше установени причинно-следствени връзки в работата на подчинените му – иначе казано:

отговорните за забавянето са уволнени.

Варненци се сдобиха и с друга екстра през седмицата – безплатен Wi-Fi в автобусите и възможност да си проверяват разписанието през телефоните. По-„аналоговите” ще трябва да почакат втората част на проекта, когато информацията ще е достъпна и на електронни табла по спирките. Всъщност такава информация, макар и не електронна, по спирките имаше и по-рано. Ако не сте успели да я видите, то е, защото сръчни варненци бързо олющиха надписите или ги покриха с обяви и реклами. Дали ще си пазим повече електронните табелки? Те вече бяха обявени за първи в страната като иновация, но дори да не са – удобството, което предлагат със сигурност заслужава по-добро отношение. Малко повече иновация не беше излишна през седмицата на друго място – при организирането на шофьорите покрай многото улични ремонти. Защото в доста от случаите нямаше нито табелки, нито полиция и

„тапите” бяха от десетки коли.

Друг автомобилен казус беше поне признат тази седмица – новият временен директор на полицията заяви: "проблемът с палежите на коли във Варна е голям" и се опита да го смекчи с бройката разкрити палежи /макар че от сметките му не бяха извадени случаите, които прокуратурата му върна поради липсата на убедителни доказателства/. Смяната във варненската полицейска дирекция ресорният министър аргументира при идването си във Варна с резултатите от работата на досегашния началник, но беше лаконичен - „ще запазя детайлите за себе си”. Ние обаче живеем именно с тях... За един

особено натрапчив „детайл” – джебчиите,

вече има обещания за справяне. След като активността на сръчковците доведе до появата на граждански патрули, новият полицейски шеф съобщи, че, първо, от два месеца специална полицейска група вече ги гонела, и второ, гражданските патрули можели да им попречат, затова било добре да не се месят. Към действия за избягването на нежелана намеса прибегна и правителството, което трябваше да заседава в центъра на Варна, но внезапно се оказа на сигурно и тихо в Евксиноград. Вероятно защото предния ден премиерската среща с бизнеса беше огласена от недоволни ученици, които искаха нормали условия, за да учат музика, балет и рисуване - явно поради младост и наивност схванали идеята за изнесените правителствени заседания като начин да се видят проблемите на място,

а не като рекламна обиколка.

Възпитаниците от училището по изкуствата не бяха единствените непразнично настроени преди 24 май във Варна. В периода на матури и избор на училища недоволни родители се оплакаха, че на децата им гледат като на ходещ процент от субсидията и правят всичко възможно да ги откажат от кандидатстване другаде след седми или осми клас. А в „Захари Стоянов” – след всички спорове около сградата, заплашиха, че ще спрат децата си и от празничното шествие. На другия полюс бяха пет варненски гимназии, които след добрите резултати на матурите през миналата година получиха допълнителни пари за ученически стипендии. След тазгодишните матури все още цари странно затишие – никой не тиражира литературни бисери. Малко вероятно е да няма, по-реалистично звучи предположението, че нещата вече са станали

толкова страшни, че е срамно да се цитират.

Защото въпреки обещанията да има промени, нищо не се промени и тази година – нито стилът на учебниците, нито материята, нито критериите за оценяване. Според мотивите за образователния министър скалата на изпита не трябвало да се променя, защото трябва да е съизмерима с досегашните резултати. Така обаче летвата никога няма да се вдигне и тройката по български все ще се пише за 23 точки, които университетски преподаватели наричат твърдо доказателство за неграмотност. Поради което българската петица на матура е не повече от европейско три. Не е много ясно дали това е причина или следствие от друго разминаване с европейските стандарти, но то е още по-драстично. Тази седмица особено актуални станаха сравненията в обявите за работа, според които на младите архитекти се предлагат около 480 лева, на младите лекари – към 680, а

сервитьори се търсят срещу 1 500

/които никой от назначените със сигурност не получава/. Защото ако ги получаваше, в същите сайтове за работа нямаше да има и към три хиляди безответни обяви за работа не само за сервитьори, но и за бармани, готвачи, камериерки и рецепционисти. Дори статистическото „свинско със зеле” не потвърждава сервитьорските илюзии – в началото на тази година месечната заплата във Варненско е била средно 779 лева и с тях сме изпаднали чак до петото място в националната класация. Има известно разминаване с данните за последните седем години. Според тях хората в България обедняват, но във Варна има увеличение и на фирмените, и на личните доходи. Според бизнеса обаче на практика

изпадането си е закономерно,

защото всеки ръст в приходите е съпътстван от ръст в разходите. Статистиката също го потвърждава – въпреки по-ниските доходи, във Варна всички хранителни продукти са по-скъпи в сравнение със София. В София обаче вълненията на властта бяха насочени другаде – към опасната храна в депутатския стол, предизборните обиколки и поредните дебати по поредния вот на недоверие, завършили с очаквана и лесна за прогнозиране липса на кворум /гласуването така или иначе беше насрочено за след изборите, както и решението по делото срещу Цветанов/. В ролята на въртележката тази седмица беше неизвестният досега народен представител Даниел Георгиев – Малката Тухла, който за около ден и половина успя по два пъти да прехвърли чувствата си между двама партийни вождове и накрая се оказа изритан и от двамата. Докато Малката Тухла обаче висеше в партийна безтегловност, не се чу отговор на най-важния въпрос - „Кой?“ Кой го избра, та да има как да се прави на парламентарен Хамлет за наша сметка. Надеждата е поне, че случаят „Георгиев” ще доведе до просветление електоралните единици в деня за размисъл и в неделя ще имаме отговор какви тухлички ще пускаме в урната и какво искаме от стената, която ще направим с тях – да ни пази завет или да ни се срути на главите.