Анализ на Димитър Ганев за "Труд"

След европейските избори политическият вятър започна да духа надясно, споделя анализа си Димитър Ганев за "Труд". Основната опозиционна сила - ГЕРБ, получи сериозно предимство пред БСП, а Реформаторският блок успя да се сдобие с представителство в Европейския парламент.

Но идва не по-малко трудното - десницата да опъне платното и да се възползва максимално от попътния вятър. Опасностите дебнат зад ъгъла. Реформаторите все още са обсебени от постигнатия "задоволителен", по собствените им думи, успех. Както и от резултата от преференцията, пратила в европарламента Светослав Малинов вместо водачката на листата Меглена Кунева. Вече открито се говори за федерализация на блока и дали начело да не застане лидер, а не просто говорител. Недостатъчно хомогенната структура на Реформаторския блок показваше от самото начало системни грешки - от разминавания в основни послания до липса на синхрон в хода на предизборната кампания. Трайно системно изглежда и разделението между либерали и консерватори в блока, които пресичат дори партийните рамки.

За всички тези проблеми има едно решение - интеграция. Сближаването между отделните политически субекти в Реформаторския блок няма алтернатива, защото по отделно те трудно биха попаднали в парламента. Съмнително е дори дали само една от партиите в блока би получила политическо представителство.

Едва ли на този етап интеграцията може да си постави за цел разпускането на всички партийни структури и създаването на нова организационна инфраструктура на единен Реформаторски блок. По-разумно е стъпките в тази посока да са постепенни, за да не се причиняват излишни болки, които да доведат до ирационални политически конвулсии.

Но без един председател, без единни ръководни органи, без общи местни структури интеграция трудно би могла да се постигне. Реформаторският блок явно трябва да измине пътя, който извървя СДС в началото на 90-те години - от рехава коалиция от няколко политически субекта до единна партия.

Организационният момент обаче не е единствен. Нужно е реформаторите да намерят повече и по-ярки собствени сюжети, които да ги отличават от ГЕРБ и от всички останали партии. Иначе блокът окончателно ще добие облика на младши партньор на ГЕРБ и избирателят с право ще се пита - защо да гласувам за тях, а не за Бойко Борисов. В хода на предизборната кампания блокът пое успешно инициативата за създаването на европейски енергиен съюз. Отдавна ясни и последователни са и позициите му за съдебна реформа. Но тези теми изглеждат твърде елитарни за по-широк електорат. Или пък не се представят достатъчно убедително като сюжети, които засягат всички.

Пред ГЕРБ предизвикателствата са по-скоро външни, а не вътрешно-партийни. Още на парламентарните избори миналата година партията на Бойко Борисов се изправи пред най-сериозния си проблем - дори и да е първа на изборите, е в опозиция, тъй като няма партньори. Резултатите от евровота също не предвещават сериозни шансове за самостоятелно мнозинство след евентуални предсрочни избори. ГЕРБ си дава ясна сметка, че ако иска да се върне отново във властта, трябва да започне да гради мостове към други партии.

Евровотът открои съвсем ясно потенциалния партньор на ГЕРБ - Реформаторския блок. Но Борисов трябва да докосва с кадифени ръкавици блока, за да не го задуши в прегръдката си до изборите. Още повече че изначалното терзание на реформаторите по линия ГЕРБ е на път да обособи два непримирими лагера - "пуристи" и "колаборационисти". Изборният резултат обаче показа и друго - електоралните сили на управляващи - БСП и ДПС, и опозиция - ГЕРБ и Реформаторски блок, са изравнени. По средата стои "България без цензура", която дава заявка за центристки субект, не се е определила още към кого ще се наклони, а и най-вероятно до предсрочните парламентарни избори ще поддържа равна отдалеченост и от двата блока.

Двата блока засега са все още условни - не трябва да се изключва движение от единия лагер към другия. ДПС отдавна усеща, че губи перспектива от прегръдката си с БСП, ако и сама да стиска по-здраво, и навярно реди ходове да се върне отново в ролята си на балансьор в партийната ни система. Нещо повече - присъствието на движението в сегашната властова конфигурация, при която големият партньор е в нокдаун, най-вероятно отново ще отприщи говоренето за "преяждането с власт". А това може да възроди процеса на сатанизация на партията, който Лютви Местан в общи линии успя да овладее с оглавяването .

За предотвратяването на тези рискове и излизане на нов стратегически хоризонт след едни предсрочни парламентарни избори твърде подходящ изглежда вариантът ДПС да осигури парламентарна подкрепа за кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, без само да участва във властта. Подобно на позицията на "Атака" в 42-рото народно събрание, но с доста по-голяма доза солидност, присъщи на партия, обиграна в политическия шахмат и опитна във властта. Това ще върне на партия ДПС любимата роля на балансьор, ще я подложи на контролирана властова диета и ще я предпази от реваншистки и враждебно настроено към нея управление. Сатанизацията не само ще спре, а може дори процесът да се обърне и в недалечно бъдеще ДПС да спре да бъде възприемано като етническа партия.