Вариантът е децата да се обучават "в самостоятелна форма"

Родителите на четиригодишните деца да имат възможност да обучават хлапетата и вкъщи, но по програмите на просветното министерство. Това е една от идеите, която може да залегне в проекта за нов образователен закон, съобщи СтандартНюз. Повод за нея е силното недоволство на родителите от предложението забавачката да бъде задължителна за всички. Тя бе един от препъникамъните за приемането на просветния закон, предложен от ГЕРБ, в 41-ия парламент, защото родители излязоха на протест.

Бъдещият председател на образователната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ заяви, че ще внесе проекта, който бе наполовина приет тогава, но с леки корекции. Една от тях може да бъде именно задължителната забавачка, като вариантът е децата да се обучават "в самостоятелна форма". За идеята детската градина да може да се пренесе и у дома е намекнато и в приоритетите на правителството, където е записано, че ще има "иновативни форми за ранно обучение" на децата. Не е ясно обаче как точно ще се проверява дали хлапетата покриват критериите на МОН, ако учат у дома. Програмите какво точно трябва да знае едно дете на определена възраст преди първи клас бяха приети от служебното правителство.

Идеята трябва да бъде обсъдена и с финансовото министерство, което трябва да отговори на въпроса има ли пари за построяването на нови забавачки, ако обучението на 4-годишните хлапета стане задължително. Следващата седмица се очаква МОН да обсъди заедно с депутатите идеите за законопроекта, за да се избегне възможността да бъдат внесени два паралелни закона - от МОН и от депутатите на ГИРБ. В проекта ще бъде заложено още финансиране на децата, учещи в частни училища, в размер, който държавата плаща за хлапетата в държавни и общински школа. Поне засега проектът на ГЕРБ предвижда също край на основното образование в седми клас и два етапа на гимназиалното обучение. Родителите пък ще могат да участват в управлението на школата.

Във висшето образование приоритет ще бъде увеличаването на парите, които вузовете получават за качество, като накрая те достигнат до 50% от цялата субсидия на университетите. Освен това вузовете ще получават акредитация и от чуждестранни организации, а не само от българската Национална агенция за оценяване и акредитация.