Противоречива беше седмицата за Варна

Куп учени всяка година твърдят, че първият работен понеделник от новата година е най-потискащият ден. Тази година се оказа сряда. 12 трупа в Париж сложиха внезапен край на отшумяващите празници.

Сложиха ли начало на нова война?

Дали Европа ще се плъзне по пътя на ксенофобското решение, дали ще продължат мантрите за търпимост на всяка цена или накрая разговорът ще се върне до просветителското си начало – че думи като толерантност, интеграция и доверие обозначават дълги и трудни процеси, в които задължително участват две страни... Масовото убийство в "Шарли ебдо" беше не само поредната декларация, че когато мисълта е останала някъде в 12-ти век, преговорите от позицията на 21-ви са трудни. Без тях обаче

всички отиваме в 12-ти век

Касапницата в "Шарли ебдо" може да даде всеки един от отговорите. Тя започна със смъртта на полицая-мюсюлманин Ахмед Мерабе (сякаш измислена от Волтер, но болезнено истинска), продължи с атаки на недоволни французи срещу джамии, с нови престрелки, заложници, хвалби и заплахи на ИД и световна солидарност (главно с надписи "Аз съм Шарли"). И ако в Багдад листчето с надписа наистина тежи, в свободния свят откровените хора започнаха да признават, че не са "Шарли" и това е една от причините за разстрела в Париж – гласовете за свобода и здрав разум

често са самотни, докато са живи

След 11 септември в Съединените щати масово подкрепяха идеята за ограничената свобода, гарантираща повече сигурност. Дали Европа ще повтори американския опит, въпреки доказателствата, че след като изборът е да се жертва свобода срещу сигурност, гарантирано се губят и двете. На Стария континент всички видяха последните карикатури на убитите от "Шарли ебдо", а колегите им отговориха на куршумите с нови рисунки; водещите американски медии отказаха да публикуват "обидни" илюстрации; моллите на ИД сложиха всички в един списък, като обещаха още смърт; гласът на Салман Рушди, че "уважението към религията" се превърна в

клише, което означава "страх от религията",

продължава да е самотен. В следващите седмици бързите обороти на живота ни неизбежно ще изтикат "Шарли ебдо" в периферията на вниманието, но забравянето на тези жертви ще бъде особено опасно, защото ще означава отстъпление от още едно парче смях и мисъл. Защото смехът е даден на мислещите и според тях светът е малко по-сложен и по-хубав от място, в което мъжете се молят и убиват, а жените мълчат и раждат. Въпреки привидната простота на тази идея и у нас се чуха гласове, че "французите са си виновни". Дали подобни прозрения нямат нещо общо с факта, че все повече заменяме анализите, прогнозите и изобщо мисленето с взиране за знаци свише. Как иначе да си обясним, че цялата първа работна седмица мина под знака врачки от различен десен, пророкуващи за политика и икономика, като броят им значително надвишаваше всичките попитани политолози, социолози и икономисти, взети заедно?

Противоречива беше седмицата за Варна

Започнахме я със свалянето на двата големи (и отдавна светещи безплатно, тоест – безполезно за града) рекламни надписа, забодени на покрива на Военноморския клуб. Сега една от най-красивите ни сгради чака отдавна обещания ремонт - преди архитектурата да се пръсне по плочките. Пак тази седмица изгоря 120-годишна къща в центъра, завъртайки пореден кръг в разговора за опазване на миналото и отговорностите за това. А късметът беше, че в разговора не попадна и съседният на пожара Eтнографски музей. Кметът започна годината с отчет за старата и обещания за новата, която

да бъде "година на развитие"

В пуснатата вече предизборна рулетка името на Иван Портних беше завъртяно като една от деветте кандидатури в страната, зад които ГЕРБ са сигурни, че ще застанат. В списъка, с който кметът ще защитава позицията си, той постави тази седмица новите места в яслите и градини и новите автобуси, започнатите големи ремонти, наваксването с европейските програми. За да бъдат зачетени от варненци, към тях ще трябва да се добавят довършен проект по транспортната схема, ефективно уреждане на спора за колите в Морската градина, освен обещаното обновяване, добър проект за Юнашкия салон, яснота около бъдещето на стадион "Варна"... Много точки може да натрупа варненският кмет около обещанията си за

чистотата, инфраструктурата и паркирането

Дали точките ще са черни или червени, зависи от това дали обещаните нови фирми в чистотата ще се справят по-добре от сегашните, които и глобите не успяха да стреснат; дали уличните ремонти вече ще започват от подземната инфраструктура и ще свършват с тротоарите; дали ще има синя зона и най-вече дали тя ще свали колите от тротоарите и ще направи града по-проходим за пешеходци и колички. И дали ще завърши успешно сагата с паветата в центъра, особено след като реденето на втората част - по площад "Независимост", ще започне, преди да е завършило поредното пренареждане около Дупката. Годината ще мине и

под знака на младежката столица,

в която трябва да се превърнем след две години. Ентусиазмът обаче не трябва да попречи на появата на един по-ясен и подробен отчет за културната битка, която загубихме, а от полза ще бъдат и по-ясните правила изобщо във финансирането на културата в града. И без да се приема като религиозна критика, може би ще е добре общината да обмисли по-добре идеята за всеки голям църковен празник да разрешава на шествието да спира движението в града. Защото на Богоявление, когато, казват, небето се отваряло за молитви и пожелания, а

петъчното внезапно задръстване

във Варна прати към небето такива мисли и сексуални клетви, че дано висшите сили да са били заети другаде по това време. Поне кръстът от морето беше изваден без срамни сцени. Студентът Тодор Дамянов, който го спаси, шокира част от вярващите с признанието, че не вярва и не гласува. Може би защото и при двете разчитаме главно на чудо, за да се оправят нещата. При изборите може би все още има известен шанс.