Каквото и да говорили браншовиците през миналата година, туристите все пак са били по-малко.

Изминалата седмица върна спомените от близкото минало – под мотото „убийство през ден“. Стана ясно (отчасти) „къде е Петко“, обаче не разбрахме къде е бил Обама, докато всички останали манифестираха в Париж. От Париж пък видяхме общ марш, но не и общи идеи как да спрем това, което доведе до марша. От Бургас и Варна тръгна редовната годишна вълна с обяснения за важността на туристическия отрасъл и новата порция идеи за регулация, администриране и преструктуриране, които в края на годината свършват с констатации,

чието резюме се свежда до „упс“

Рейдът на министър Ангелкова започна от Бургас, където браншът спори дали големите курорти да станат малки общини или хотелиерите и общинарите най-сетне да започнат да си говорят освен за пари, и за инвестирането им. Разнопосочните и на места противоположни интереси обаче не дават много поводи за оптимизъм, че ще постигнат съгласие - в сегашната административна двойка Несебър-Слънчев бряг, например, от курорта искат отделяне, за да остават част от данъците за тяхната инфраструктура, а кметът на Несебър контрира с аргумента, че инфраструктурата на Слънчев бряг не засягала националния туризъм. Новината излезе от Варна - за първи път прозвуча признанието, че каквото и да говорили браншовиците през миналата година,

туристите все пак са били по-малко.

Ранните записвания – индикатор за сезона, не вещаят нищо добро и за тази, като очакванията са тя да затвърди тенденциите – по-сериозен спад от Русия и Украйна, по-лек от британския и германския пазар. Министерството смята да компенсира, като агитира съседите да почиват повече у нас. Очевидно мишената ще са румънците и македонците, защото от Гърция и Турция на море тук биха дошли само отделно взети авантюристи. Министър Ангелкова поне беше откровена за „пълния миш маш”, който продължава да минава за национална реклама на туризма ни –

доста скъп, но грозноват и скучен продукт,

който се продава /отново скъпо/ там, откъдето трудно би докарал самолети с клиенти. Оптимизъм за следващата рецепта, по която ще се готви рекламата, не получихме - други идеи от варненския министерски рейд са създаване на "туристически научни обсерватории", научно разработване на "интелигентен туризъм" и обособяването на фонд "Туристическа инфраструктура и атракции". От следващата година. Парите за това, предполага се, ще идват от еврофондовете, встрани остана фактът, че периодът на финансиране започна от 1014-та, ще свърши през 2020-та и ако не си напишем домашното за 6 от първия път, хубавите ни намерения

пак ще останат за друг път.

За Варна прозвуча утешително, че в рекламата /каквата и да бъде тя/, след залитането по бутиковите форми на туризъм, акцентът ще се върне върху основното, а то е лятната морска почивка. В същото време обаче една от основните опори на тази почивка – добре подготвеният персонал, не само продължава да се изнася в различните посоки на света, но вече има проблеми и с най-базовата си подготовка. Над десетгодишната сага със сградата на Колежа по туризъм отскоро има нов епизод – „Без кухня”. Именно така от тази година се подготвят бъдещите готвачи, а държавата никак не бърза да намери място за кадрите от

бранша, редовно наричан „най-важният”

Има над какво да размишляват преди сезона и на летището –увеличението на пътниците през миналата година е над 5 процента, обаче през Бургас са минали над един милион души повече, отколкото през Варна. Добра и лоша новина имаше и за пристанището – след миналогодишното внезапно увеличение на портовите такси за пасажерите, годината започва с идея за 14-процентното им намаляване. Така Варна няма да е известна като най-скъпото място по Черно море (без градът да предлага най-доброто в региона), но още през първия месец от годината в Пристанището ще трябва да коригират сметките си. Няма как да са еднозначни настроенията и на Златни пясъци – има обещание за ремонт на пътя от Варна за курорта, но до най-болното място –

до пречиствателната станция, пак не се стигна.

Като добра профилактика преди сезона можем да отчетем и подновената градска акция срещу джебчийките. Тази седмица една от крадлите преживя граждански арест и дори поседя в районното управление. Полицейската статистика даже твърди, че след появата на патрулите пребърканите в автобусите са намалели. За да е ефективна битката обаче, сръчните дами /а и господа/ трябва да бъдат издебвани буквално с ръка в чуждия джоб и то пред свидетели. Иначе, както вече заплаши един от игнатиевските тартори /твърде колоритно, макар и на трудно разбираем език/ патрулите ги чакала среща с адвоката му за нарушаване на гражданските права. Тази седмица у нас беше и държавният секретар на най-големият световен страж на човешките права – Джон Кери, в някои български политически кръгове

известен и като Джим

Посещението завърши с обещания за закрила, запазване на визите, доста твърда критика за правосъдието и корупцията и все още любезен натиск за „диверсифициране на източниците на доставка на енергийни суровини”, гарнирано с внос на американски експерт, който да ни помогне в създаването на план за енергийното ни бъдеще. На това българският премиер отвърна с обещанието да свали мораториума върху шистовия газ, когато бъдат демонстрирани по-екологични технологии /а преценката, предполага се, ще бъде на експерта/.

Болната тема за търговското споразумение

между Съединените щати и Европа не беше спомената официално, може би защото визитата съвпадна с публикуването на доклада на Еврокомисията, където 97 на сто от събраните мнения са против американския начин за регулиране на спорове между държавата и инвеститорите /който е в основата на споразумението и на американския лобизъм/. Тоновете виртуално мастило обаче се изляха заради най-пикантната част от американската визита – заповедта столичани да си приберат прането и да си затворят прозорците. Писанията бяха оценени от мнозина като дребнаво заяждане. Вероятно щяха да са прави, ако ден след това, в Париж, който още се отърсва от атентатите, Джон Кери не мина през града без подобни изхвърляния. Освен за американската визита, през седмицата имаше и

подготовка за железничарска стачка

Повод беше дългият списък от линии, предвидени за закриване, а причината – състоянието на железниците, което се влошава с всяка нова дотация. В началото на седмицата всички във властта, начело с премиера, бяха категорични, че не е възможно ние да плащаме „десетина  души да се возят във влакове от по 100 тона”. Ако властта беше нова, проблемът - още по-нов, а след констатацията следваше идея как тези „десетина души” да не бъдат обречени на изолация, можеше да има дори аплодисменти. Сега обаче не само „десетината души” бързо стигнаха до въпроса – а как може тия, дето се возят на влака, да плащат за „тигри” в самолет, за парите на хората от властта в банката на властта, за зелените и вятърничавите проекти на роднините на властта,

за „цункай Джиджи”,

за съмнителното законоприлагане, от което се вмирисва цялата държава. И за магистрали, на които ще ни събират такси и в които май е разковничето на ускорената жп смърт. Когато ропотът се усили, с добре позната от предния мандат стъпка назад закриването на линии беше отменено. Аргументи, варианти и алтернативи не последваха. На фона на тези събития останаха незабелязани лутанията на варненския депутат от "България без цензура" Георги Ковачев. В края на миналата година той твърдеше, че е напуснал Бареков и дори мисли да излезе от Парламента, сега обаче твърди, че изобщо не е напускал партията. По-любопитното около ББЦ беше присъдата, която й издаде Нешка Робева – очевидно

финансирането на следващият проект тип „Яне”

е осигурено. Ако имаше оптимистична новина тази седмица, тя е свързана със „златния физик на България” – учителят Теодосий Теодосиев стана „Мъж на годината”. А Варна има още една църква – „Света Марина”, цялата изградена с дарения. Докато в „Пчелина” освещаваха храма, на плажа ентусиасти /пак/ събираха боклук и /отново/ обясняваха, че на лебедите кифлички и пуканки не трябва да се дават. Всички излезли на разходка край морето се съгласяваха с тях. На следващия ден лебедите отново ядяха хляб, донесен от добри хора, които на тръгване отново забравиха да си приберат боклуците. Пък тази седмица администрацията в града се оплака, че след голямото рязане на увиснали къде ли не незаконни кабели, те отново се появяват – също толкова незаконни и също толкова опасно увиснали. За да можем по кабелите да научаваме новини за хора, които се опитват да правят света по-нормален, и - пак по кабелите, се оплакваме по мрежата колко ни е неуреден градът.