Забележителният архитект, очертал облика на Варна, в началото на 20-ти век споделя любовта към родния си град в есе

Не съм чул да хулят Варна и нейните околности. Нашите им се радват, чужденците ги величаят.

Ведро, ясно небе, синьо ширно море, лек прохладен бриз, весело и ярко слънце, – грее, стопля, но не гнети, защото морето се грижи за сладка прохлада. Леко се диша!

И ако се спрете на която и да е точка на морския бряг, погледът ви носи неизмерима наслада: едно чудно, едно хармонично съчетание на шарки се преливат на водния шир; сочна и буйна зеленина в лозята, изпъстрена с белите стени на летните вили, съживявана от руменината на островърхи покриви ви дават картини, каквито никоя четка не е в сила да възпроизведе. Това е едно обаяние, което само се изпитва, усеща се и ви гали – това е трикольора на нацията, метнат над брежната ширина.

Малко са местата, които тъй щедро е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия Бял манастир.

И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкоз китни вили – прочутите варненски кьошкове, – сгушени в зеленината на буйни лозя, носящи лек и почивка на изнурени сили. Видни наши и чужди специалисти твърдят, че слънцето и морския пясък на Варна, бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както в Ривиерата; другите морета на север нямат тоя чар – и слънцето сутрин и месецът вечер да изгряват окъпани от морските вълни на хоризонта пред лицето на целия залив!

А любителите на излети, туристи и спортисти, нека прескочат до Бял манастир и Узун кум; да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейнирджик на езерото и особено устието на Камчията. Те ще видят раят на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна:

“Който посмее – нека ми спомене за Швейцария!”

Архитект Д. Дабков

Есето е публикувано в сайта на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков"